Манолова - лява, Трифонов - чалгар. Който се хване, хване!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Смъртта на Съюз на съветските социалистически републики докара до рецесия на левите партии. Рухна вярата в „ положителната “ страна, в ефикасността на планирането и насиленото тъждество. Всеки потегли да се избавя поединично: китайците избраха капитализъм без народна власт, „ Сириза “ и „ Подемос “ пробваха народна власт с по-малко капитализъм, лейбъристите на Блеър, социалдемократите на Шрьодер и нашият Станишев поеха по демократичния „ трети път “, а социалистите на Нинова и Фицо изненадаха всички като завиха към национал-популизъм с крайнодесни нюанси. Добавете и новите идентичностни политики, екологията, анти/алтер-глобализмите и какофонията се оказва цялостна.
Дали провалянето на Тръмп ще се окаже начало на сходна рецесия вдясно? Тръмпизмът, като всичко американско, преувеличи бомбастично трендове, които към този момент бяха забележими. Алтернативно-дясното, както още го назовават, съчета поддръжка за едрия бизнес и минимизирането на страната с крайно-дясна изразителност на ксенофобия, расизъм, сексизъм и всевъзможни други трансгресии. Централен миг е едно театрално инатене против глобализацията в името на суверенитет, великолепие, национална горделивост и други носталгии. Така разказан, прародители на тръмпизма биха могли да са примерно Берлускони, а за какво не и нашите Жорж Ганчев и Сидеров.
Приобщаването на работническата класа към дясното
Както писа американският публицист Никлъс Леман, казусът на Републиканската партия е, че показва ползите на две напълно разнообразни групи: от една страна са провинциалните, необразованите, „ неудачниците “ - все по-враждебни към миграцията и техническия напредък, които заплашват работните им места. За тях са предопределени културните войни, мразенето на врагове, цените за китайски артикули, фундаменталистките религиозни мечти.
Абсурдният нео-протекционизъм на Тръмп в действителност резервира някои работни места; оказа се обаче, че едно от тях коства на данъкоплатеца 250 000, а в металургичната индустрия цели 900 000 $ – суми, с които въпросният афектиран на глобализацията деец би могъл умерено да доживее до пенсия, рисувайки акварели. Подобна политика цели не спасяването на стопанската система, а приобщаването на работническата класа към дясното. Което, прочее, десните вършат и в Европа, където служащите от дълго време взеха да гласоподават за Льо Пен, а Саркози се обръщаше към „ онази Франция, която става рано “.
От другата страна са милиардерите, сътрудници на самия Тръмп. Те чакат нормалното - ниски налози, дерегулации. Според „ Блумбърг Уелт “, за четирите години на неговото ръководство 200-та най-богати американци, представляващи 0,00006% от популацията на страната, са нараснали благосъстоянието си от 1,8 на 2,8 трилиона $. Цената на това е безотговорното надуване на дълга - от 19 през 2016 до 27 трилиона в края на мандата. Бъдещето заплаща за безотговорното настояще, а светът поема бремето на американската печатница за пари. Тук тръмпизмът прекрачва една алена линия на остарелия консерватизъм - фискалната дисциплинираност - и с това отива по-наляво от левите, които до неотдавна подлагаше на критика като разточителни. Забележете, че доста сходна е обстановката в Унгария - просто ролята на печатницата за пари там играят европейските фондове, с които ловко жонглира алтернативно-десният Орбан. И в случай че елементарният човек получава своята доза страсти, а милиардерите – своите милиарди, ударена се оказа междинната класа – онази, която разчита на труда и образованието си. И която в последна сметка събори популиста.
Американският образец сподели и друго: единството на двете доста разнообразни обществени групи, които републиканците съставляват - на Мейнстрийт и Уолстрийт, както там споделят, до в този момент се крепеше върху опасността на комунизма. Краят на Студената война извади напред противоположния темперамент на ползите им. Тръмп не инцидентно опита да стартира нова студена война с Китай, само че тази работа е по-друга, тъй като Китай не заплашва американо-центричната глобализация, а таман противоположното, възползва се от нея. Какво дясно остава в една Републиканска партия, която потегли против свободната търговия и международното разделяне на труда? А може би следим замяна на местата (както към този момент се е случило с отношението към робството) - Републиканската партия на бизнеса става партия на труда, каквато до момента беше Демократическата и назад.
В Европа функциите на дясното и на крайнодясното се играят от разнообразни артисти. У нас, да вземем за пример, до момента в който огромният сътрудник направлява финансовите потоци, дребният радва народа с разнообразни възмущения и величия; „ самун и зрелища “, както са казвали античните. Подобно разделяне на труда видяхме в малко просъществувалите обединения във Виена и Хелзинки надлежно с Партията на свободата и на Истинските финландци. Изкушението ще нараства паралелно със загубата на действителни представителства и политическата беззащитност пред световните процеси, присъщи за актуалния свят. В старите европейски демокрации към момента има морални спирачки пред коалирането с крайнодесните, само че с времето моралната неотстъпчивост поотслабна, пък и самите крайнодесни към този момент не са напълно фашисти - приспособяват се към света на медийното представление.
Проблемите на българското дясно
Тия въпроси, несъмнено, стоят и пред българските десни. Популистите от ГЕРБ взеха решение да се тръпмизират, разчитайки, че националистите ще обезпечават зрелището с техните джендъри, крадци на история и евробюрократи под съпровода на Пеевските медии. Чува се даже, че могат дружно да се явят на изборите, както направиха, канибализирайки Съюз на демократичните сили.
Подобни взаимни отстъпки надали тревожат ГЕРБ; не смути десните им разбирания и безразборното разпределяне на пари. Основното в тръмпианския формат е колоритният национален водач, който изпълва тв приемника, възмущава, поражда градски митове, мемове и даже национални песни на правилото „ няма неприятна реклама “. Не знам единствено до каква степен Борисов ще посмее да се опълчи на Европа и глобализацията, въпреки всичко главният му запас е, че слуша по-големите батковци и каки. Но всичко друго си го има.
„ Демократична България “ през днешния ден наподобява най-далеч от тръмпизма. Тези хора по този начин и не овладяха хватките на популизма; приканват към рационално деяние, залагат на комплицирани тематики като правосъдната промяна. Но медийният свят има своите закони и сериозен проблем за тях ще бъде неналичието на един водач, основен воин на политическия сериал. Вярно, че Христо Иванов излезе напред, само че за доста той е незадоволително десен и полифонията продължава. Демократична България последователно осъзна, че комунизмът си е отишъл и че, сходно на американските републиканци, би трябвало да избират сред Мейнстрийт и Уолстрийт. Като ги чувам, имам възприятието, че се гнусят от едри предприемачи, което е необичайно за дясна партия. Не ги виждаме постоянно и измежду „ народа “. Компромисният им избор е да съставляват дребния бизнесмен, който хем е частник, хем не е грабител. Това кара някои да ги наскърбяват на либерали (да, тази дума у нас е засегнатост!) и дяснолиберална еднаквост евентуално би им паснала добре, единствено дето центристките партии нормално са подготвени да влизат в разнообразни съдружни формати, а Демократична България са избрали невъзможната цел да вършат политика без да си цапат ръцете. Идейната им честност към едно идеализирано, несъществувало в никакъв случай дясно може да се окаже най-големият им проблем.
Ясно ли е кой е ляв и кой - десен?
Дали антиуправленска констелация от Триото, Манолова и Трифонов ще търси някаква обща идеология оттатък събарянето на ГЕРБ, дали въобще ще са дружно – това е към този момент неразбираемо. Протестът ще се разсъни още веднъж, в случай че има мощен мотив – да вземем за пример някакъв непоносим скандал, какъвто ръководещите умеят да създават. Но какъв ще е идеологическият резултат от него, не можем да предвидим. Моралът и нормалността са преди политиката, по тази причина се блазня да мисля, че таман те, а не идеологията на Демократическата партия отърваха американците от Тръмп.
У нас идейното разделяне се внушава от специалистите на ръководещите - Манолова била лява, Трифонов бил чалгар. Точно по този начин беше в Америка, където Тръмп насъскваше своите хора против хипотетичните социалисти отсреща. Парадоксът е, че едни хора без твърди политически убеждения, като да вземем за пример Тръмп или Борисов, съумяват да разделят съперниците си въз основа точно на условието за идейна непорочност. Който се хване, хване! Да отбележа и това, че най-ясно деклариралият дясната си републиканска ориентировка беше господин Цветанов, който с тази си политическа марка май купи фабрика на осми септември.
След краха на Съюз на съветските социалистически републики, след рецесията, провокирана от Тръмп вдясно, ще става все по-трудно да се обрисуват постоянни идеологически направления. Социалните пластове са с неразбираеми контури, политиката се прави в придвижване, с туитове. Ясно ли е кой е десен и кой ляв? Ще виждаме партии, конституирани à la carte, по съответна тематика. Десни или леви, ще спорят единствено политолозите; а ние ще следим героите от серия в серия, обичани или омразни, само че постоянно забавни. Пък може да се научим по-бързо да се ориентираме по кое време да превключваме канала, а?
Автор: проф. Ивайло Дичев
Източник: Deutsche Welle
Смъртта на Съюз на съветските социалистически републики докара до рецесия на левите партии. Рухна вярата в „ положителната “ страна, в ефикасността на планирането и насиленото тъждество. Всеки потегли да се избавя поединично: китайците избраха капитализъм без народна власт, „ Сириза “ и „ Подемос “ пробваха народна власт с по-малко капитализъм, лейбъристите на Блеър, социалдемократите на Шрьодер и нашият Станишев поеха по демократичния „ трети път “, а социалистите на Нинова и Фицо изненадаха всички като завиха към национал-популизъм с крайнодесни нюанси. Добавете и новите идентичностни политики, екологията, анти/алтер-глобализмите и какофонията се оказва цялостна.
Дали провалянето на Тръмп ще се окаже начало на сходна рецесия вдясно? Тръмпизмът, като всичко американско, преувеличи бомбастично трендове, които към този момент бяха забележими. Алтернативно-дясното, както още го назовават, съчета поддръжка за едрия бизнес и минимизирането на страната с крайно-дясна изразителност на ксенофобия, расизъм, сексизъм и всевъзможни други трансгресии. Централен миг е едно театрално инатене против глобализацията в името на суверенитет, великолепие, национална горделивост и други носталгии. Така разказан, прародители на тръмпизма биха могли да са примерно Берлускони, а за какво не и нашите Жорж Ганчев и Сидеров.
Приобщаването на работническата класа към дясното
Както писа американският публицист Никлъс Леман, казусът на Републиканската партия е, че показва ползите на две напълно разнообразни групи: от една страна са провинциалните, необразованите, „ неудачниците “ - все по-враждебни към миграцията и техническия напредък, които заплашват работните им места. За тях са предопределени културните войни, мразенето на врагове, цените за китайски артикули, фундаменталистките религиозни мечти.
Абсурдният нео-протекционизъм на Тръмп в действителност резервира някои работни места; оказа се обаче, че едно от тях коства на данъкоплатеца 250 000, а в металургичната индустрия цели 900 000 $ – суми, с които въпросният афектиран на глобализацията деец би могъл умерено да доживее до пенсия, рисувайки акварели. Подобна политика цели не спасяването на стопанската система, а приобщаването на работническата класа към дясното. Което, прочее, десните вършат и в Европа, където служащите от дълго време взеха да гласоподават за Льо Пен, а Саркози се обръщаше към „ онази Франция, която става рано “.
От другата страна са милиардерите, сътрудници на самия Тръмп. Те чакат нормалното - ниски налози, дерегулации. Според „ Блумбърг Уелт “, за четирите години на неговото ръководство 200-та най-богати американци, представляващи 0,00006% от популацията на страната, са нараснали благосъстоянието си от 1,8 на 2,8 трилиона $. Цената на това е безотговорното надуване на дълга - от 19 през 2016 до 27 трилиона в края на мандата. Бъдещето заплаща за безотговорното настояще, а светът поема бремето на американската печатница за пари. Тук тръмпизмът прекрачва една алена линия на остарелия консерватизъм - фискалната дисциплинираност - и с това отива по-наляво от левите, които до неотдавна подлагаше на критика като разточителни. Забележете, че доста сходна е обстановката в Унгария - просто ролята на печатницата за пари там играят европейските фондове, с които ловко жонглира алтернативно-десният Орбан. И в случай че елементарният човек получава своята доза страсти, а милиардерите – своите милиарди, ударена се оказа междинната класа – онази, която разчита на труда и образованието си. И която в последна сметка събори популиста.
Американският образец сподели и друго: единството на двете доста разнообразни обществени групи, които републиканците съставляват - на Мейнстрийт и Уолстрийт, както там споделят, до в този момент се крепеше върху опасността на комунизма. Краят на Студената война извади напред противоположния темперамент на ползите им. Тръмп не инцидентно опита да стартира нова студена война с Китай, само че тази работа е по-друга, тъй като Китай не заплашва американо-центричната глобализация, а таман противоположното, възползва се от нея. Какво дясно остава в една Републиканска партия, която потегли против свободната търговия и международното разделяне на труда? А може би следим замяна на местата (както към този момент се е случило с отношението към робството) - Републиканската партия на бизнеса става партия на труда, каквато до момента беше Демократическата и назад.
В Европа функциите на дясното и на крайнодясното се играят от разнообразни артисти. У нас, да вземем за пример, до момента в който огромният сътрудник направлява финансовите потоци, дребният радва народа с разнообразни възмущения и величия; „ самун и зрелища “, както са казвали античните. Подобно разделяне на труда видяхме в малко просъществувалите обединения във Виена и Хелзинки надлежно с Партията на свободата и на Истинските финландци. Изкушението ще нараства паралелно със загубата на действителни представителства и политическата беззащитност пред световните процеси, присъщи за актуалния свят. В старите европейски демокрации към момента има морални спирачки пред коалирането с крайнодесните, само че с времето моралната неотстъпчивост поотслабна, пък и самите крайнодесни към този момент не са напълно фашисти - приспособяват се към света на медийното представление.
Проблемите на българското дясно
Тия въпроси, несъмнено, стоят и пред българските десни. Популистите от ГЕРБ взеха решение да се тръпмизират, разчитайки, че националистите ще обезпечават зрелището с техните джендъри, крадци на история и евробюрократи под съпровода на Пеевските медии. Чува се даже, че могат дружно да се явят на изборите, както направиха, канибализирайки Съюз на демократичните сили.
Подобни взаимни отстъпки надали тревожат ГЕРБ; не смути десните им разбирания и безразборното разпределяне на пари. Основното в тръмпианския формат е колоритният национален водач, който изпълва тв приемника, възмущава, поражда градски митове, мемове и даже национални песни на правилото „ няма неприятна реклама “. Не знам единствено до каква степен Борисов ще посмее да се опълчи на Европа и глобализацията, въпреки всичко главният му запас е, че слуша по-големите батковци и каки. Но всичко друго си го има.
„ Демократична България “ през днешния ден наподобява най-далеч от тръмпизма. Тези хора по този начин и не овладяха хватките на популизма; приканват към рационално деяние, залагат на комплицирани тематики като правосъдната промяна. Но медийният свят има своите закони и сериозен проблем за тях ще бъде неналичието на един водач, основен воин на политическия сериал. Вярно, че Христо Иванов излезе напред, само че за доста той е незадоволително десен и полифонията продължава. Демократична България последователно осъзна, че комунизмът си е отишъл и че, сходно на американските републиканци, би трябвало да избират сред Мейнстрийт и Уолстрийт. Като ги чувам, имам възприятието, че се гнусят от едри предприемачи, което е необичайно за дясна партия. Не ги виждаме постоянно и измежду „ народа “. Компромисният им избор е да съставляват дребния бизнесмен, който хем е частник, хем не е грабител. Това кара някои да ги наскърбяват на либерали (да, тази дума у нас е засегнатост!) и дяснолиберална еднаквост евентуално би им паснала добре, единствено дето центристките партии нормално са подготвени да влизат в разнообразни съдружни формати, а Демократична България са избрали невъзможната цел да вършат политика без да си цапат ръцете. Идейната им честност към едно идеализирано, несъществувало в никакъв случай дясно може да се окаже най-големият им проблем.
Ясно ли е кой е ляв и кой - десен?
Дали антиуправленска констелация от Триото, Манолова и Трифонов ще търси някаква обща идеология оттатък събарянето на ГЕРБ, дали въобще ще са дружно – това е към този момент неразбираемо. Протестът ще се разсъни още веднъж, в случай че има мощен мотив – да вземем за пример някакъв непоносим скандал, какъвто ръководещите умеят да създават. Но какъв ще е идеологическият резултат от него, не можем да предвидим. Моралът и нормалността са преди политиката, по тази причина се блазня да мисля, че таман те, а не идеологията на Демократическата партия отърваха американците от Тръмп.
У нас идейното разделяне се внушава от специалистите на ръководещите - Манолова била лява, Трифонов бил чалгар. Точно по този начин беше в Америка, където Тръмп насъскваше своите хора против хипотетичните социалисти отсреща. Парадоксът е, че едни хора без твърди политически убеждения, като да вземем за пример Тръмп или Борисов, съумяват да разделят съперниците си въз основа точно на условието за идейна непорочност. Който се хване, хване! Да отбележа и това, че най-ясно деклариралият дясната си републиканска ориентировка беше господин Цветанов, който с тази си политическа марка май купи фабрика на осми септември.
След краха на Съюз на съветските социалистически републики, след рецесията, провокирана от Тръмп вдясно, ще става все по-трудно да се обрисуват постоянни идеологически направления. Социалните пластове са с неразбираеми контури, политиката се прави в придвижване, с туитове. Ясно ли е кой е десен и кой ляв? Ще виждаме партии, конституирани à la carte, по съответна тематика. Десни или леви, ще спорят единствено политолозите; а ние ще следим героите от серия в серия, обичани или омразни, само че постоянно забавни. Пък може да се научим по-бързо да се ориентираме по кое време да превключваме канала, а?
Автор: проф. Ивайло Дичев
Източник: Deutsche Welle
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ