Арменците, изоставен от Европа народ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Силвен Тесон за в. " Фигаро "
" Откъде идва западното безмълвие? Съдбата на уйгурите (мюсюлмани в Западен Китай), измъчвани от китайските управляващи, провокира големи прояви на съчувствие в европейското публично мнение. Внезапният интерес към тези дела от време на време припомня на пиар акция. Арменците нямат право на нашето почитание. Какво им липсва?... Мустакат християнин, който пие вино в умерените планини, в сянката на камбанария, взривена от азербайджански дрон, не трогва кибер-глобалната общност в същата степен като бежанеца от Сахел. В обществото на спектакъла всеки има своите рохинги. Русо го формулираше в “Емил”: “Такъв мъдрец обича татарите, защото е освободен от обич към съседите си”. И по този начин нещастията на един народ от нашата близка чужбина и непосредствен до сърцето ни, покосен съвсем напълно от скорошен геноцид, застрашен от ултравраждебна среда, бомбардиран с фосфор на своя територия, не провокира никакво възприятие в една Европа с автоматизирани страсти! Нито свещ, нито “сърце с пръсти”, нито плюшено мече за Армения на колене! ". Френският публицист странник Силвен Тесон отиде с кореспонденти на в. “Фигаро” в Нагорни Карабах няколко дни преди прекратяването на огъня, бележещо арменското военно проваляне пред азербайджанските войски, подкрепени от Турция и подсилени от джихадисти, пристигнали от Сирия. Тесон споделя за един народ, който се бори самичък за оцеляването на фона на международно равнодушие.
Определение за турския талант: да разчиства към себе си. Част от Нагорни Карабах - Арцах, по първичното му име - падна в ръцете на турскоговорящите азери на 9 ноември. Армения и Азербайджан, някогашни руски социалистически републики, самостоятелни от 1991 година, подписаха съглашение за преустановяване на огъня, под патронажа на Русия, в 10 часа вечерта.
В Армения това е Голяма задушница. “Колко тъпо, тази война: есента беше прекрасна”, споделя Арег, 40-годишен арменски доброволец, пристигнал от осиновилата го Белгия, сходно на 12-те млн. души от диаспората. В дребната страна с 3 млн. поданици се задава филантропична злополука. Духовната злополука към този момент е настъпила. Тя бързо ще изчезне в международната полуда.
В края на септември войските на Азербайджан, поддържани от турската войска, подкрепени от ескадрила изтребители, обслужвани от дронове израелско произвеждане и в неуважение на интернационалните конвенции, влязоха на територията на Нагорни Карабах, обитаем от 150 хиляди арменци и подсилен от Ереван. Мотивът за експанзията: да си върне анклава, от който азерите са изгонени след рухването на Съюз на съветските социалистически републики.
Подаръкът на Сталин за азерите
Азерите се осланят на “международното право”. Аргументът е аргументиран: Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан, защото болшевиките са решили по този начин през 1923 година Ако разделянето на Сталин е в основата на интернационалното право, можем да посветим в рицарство и Баку! Но в случай че застанем на страната на преимуществото на предишното ( “Историята” на старофренски), Карабах е арменска твърдина. Плато на източния скат, това парче канара, чийто ярък варовик служи за създаване на църкви от 1600 години, не е кервансарай, а камбанария. Цитадела за последно леговище, сърце на християнизираната империя през III-IV век, тя устоява, заплашвана по фланговете си от тройния персийски, арабски и турски натиск. В Близкия изток и Кавказ, врязването в непозната територия е внимателен избор. Особено когато се намесят руснаците, с цел да уредят нещата.
При рухването на Съюз на съветските социалистически републики, Армения и Азербайджан се сблъскаха. Армения загуби 30 хиляди души в спора. През 1994 година тя си върна анклава, изтегля азерите от Карабах, обезопаси покрайнините и свърза горския си палат с самостоятелната република с кулоар - аорта! - наименуван Лачински кулоар. Арменците преименуваха с името Арцах античната провинция, която прогласи независимостта си, мечтаейки един ден да се причисли към адмиралския транспортен съд. Древният ред се връщаше. В геополитиката, когато предишното се възвръща, бъдещето на вещае нищо положително.
Двадесет и шест години след споразуменията от 1994-а, в първите дни на ноември 2020 година, арменските бойци към момента направляваха своите позиции по краищата на високо плато Арцах, изпълнени с вяра: ще издържим още малко, Европа ще се разсъни, Русия ще се намеси…
Надеждата е благонадежден съдружник в Армения.
Шуша, духовният център към момента не беше паднал. Столицата Степанакерт се съпротивляваше. Две трети от жителите на Арцах бяха избягали в Арменската република, намирайки своите братя с отворени прегръдки. На платото 60 хиляди души, подкрепени от арменската войска и националната мобилизиция, търпяха азерските жестокости. “Толкова сме привикнали да издържаме”, признава Изабела Алгарян, общински консултант в Ереван. “Тук границата постоянно е означавала фронтова линия”, прибавя Бенямин Богосян, кмет на граничното село Давид Бек.
В селските паланки Корнидзор, Хндзореск, по залесената граница, по насипите на зоните за сигурност и в самия Арцах, на първа, втора, трета линия, отвред се стичат доброволци: преподавател, тракторист, търговец и служащ. Дори един народен представител: Армен Йехован, ръководител на непрекъснатата парламентарна комисия за европейска интеграция (какъв фарс!), сменил костюма с маскировъчно облекло. В евакуираните села защитата се провежда от чичовците с пушки от локалното селячество: старите бяха прибрали автоматите Калашников в стопанските постройки.
“Искат да ни унищожат!”
Рядко се среща народ с оръжие в ръка, чиито членове - общ брой от голобради новобранци, ударни бойци и пехотинци от предишното - въобще да не се оплакват. Работата е там, че арменците пазят освен това от зеленчукова градина. Решава се техният живот на земята. Залогът на войната не е притежаването на 11-те хиляди кв. км плодородни и влажни планини на Арцах - засадени с благочестиви лозя. “Ние би трябвало да спечелим или ще ни избият”, към този момент знае 22-годишният Нарек, млад компютърен инженер. “Азерите не се бият, с цел да завоюват територия, а с цел да ни унищожат!”, прибавя Жулиета, преди малко изгонена от вкъщи си в Шуша музикантка, не съумяла да вземе обичаната си китара.
Арменците приказват от дъното на гроб.
Те се изплъзнаха през 1915 година на първия геноцид за ХХ век, проведен от османския комшия. Турците отхвърлят да признаят този факт и поддържат ненавист към дребния си комшия. 1915 година не е задоволителна на президента Ердоган, който мечтае да постави завършек на “останките от Меча”, както турците назовават оживелите от геноцида. Ислямът, това фино острие.
В цялостно бойно снаряжение, арменците повтаряха на Голяма задушница 2020 година: “Ще победим!”. Това беше вежливостта на обезверените. Накрая самоубеждаването постоянно заклина неизбежното. Министър-председателят Никол Пашинян поддържаше пропагандата, отказвайки да признае разгрома. Народът дълго ще го упреква за подписването на края на враждебните дейности, кавга за ликвидация евтино. Бяха пожертвани младежи. Имената им се вееха от вятъра, отпечатани върху черни траурни ленти, разпънати над пътищата: Атом, 20 година, Арам, 19 година Защо умряха те?
Европа, изтощена от възмущенията, не трепна.
Само президентът Макрон през октомври уточни “агресията на Турците и азербайджанците” и удостовери, че Ердоган е прехвърлял джихадисти от Сирия в планините на Армения (няколко хиляди). Задачата на тези наемници ислямисти, които са се обучавали върху кюрдското население, е да изпълнят безусловно заповедите от 187 стих на втората сура от Корана. Историята стартира с думите и посочването на врага. Макрон произнесе първите и разпозна втория. Старото френско-арменско другарство, въпреки и в зимен сън, не беше изцяло мъртво.
Тези думи бяха слаба разтуха за бойците на континенталния остров. Имаха единствено това, само че то не беше нищо. Патрис Франчески насочи едно предсказване през лятото на 2020 година в есе, озаглавено “С кюрдите” (Avec les Kurdes): изоставяйки кюрдите в Сирия, Европа оставя свободно поле пред въоръжения мохамедански интернационал и приготвя бъдещи огнища на ислямска болест. Нека забравим, че кюрдите участваха в арменското изтребване през 1915 година и да признаем, че през днешния ден те образуват дружно с арменците една и също общественост на непотребни нации, застрашени от новия ислямо-османски ред.
Западното безмълвие
В село Хнздореск Меркин, Мурад, арменец от Сирия, си спомня, че е бил пропъден от родината си преди осем години от същите тези ислямисти, които през днешния ден намира още веднъж в овощните градини на Армения. Той се бори за родителите си. Трябва да се бори за тези, които остават.
Откъде идва западното безмълвие? Съдбата на уйгурите (мюсюлмани в Западен Китай), измъчвани от китайските управляващи, провокира големи прояви на съчувствие в европейското публично мнение. Внезапният интерес към тези дела от време на време припомня на пиар акция. Арменците нямат право на нашето почитание. Какво им липсва? Ще има ли индексиране на общественото отвращение от произхода на популацията, което се употребява от него? Някои вероятни отговори: Армения беше първото християнско царство в света. Все още са мощни връзките с Русия, макар че Москва преди малко потвърди тяхната разтегливост. Кръстът и двуглавият орел: старомодна хералдика. Арменците не дават отговор на критериите за достъп до световната благосклонност. Жак Жюлиар го акцентира: откакто загуби уважението на работническия пролетариат, хуманитаристката идеология трансферира на мюсюлманите по света грижата да въплъщават фигурата на наказания на безконечни страдания на земята, символизирана преди от мужика, китайския селяндур или аления кхмер. Мустакат християнин, който пие вино в умерените планини, в сянката на камбанария, взривена от азербайджански дрон, не трогва кибер-глобалната общност в същата степен като бежанеца от Сахел.
Бомбардировки с фосфор
В обществото на спектакъла всеки има своите рохинги. Русо го формулираше в “Емил”: “Такъв мъдрец обича татарите, защото е освободен от обич към съседите си”. И по този начин нещастията на един народ от нашата близка чужбина и непосредствен до сърцето ни, покосен съвсем напълно от скорошен геноцид, застрашен от ултравраждебна среда, бомбардиран с фосфор на своя територията, не провокира никакво възприятие в една Европа с автоматизирани страсти! Нито свещ, нито “сърце с пръсти”, нито плюшено мече за Армения на колене! Алиев, президентът на Азербайджан, назовава “кучета” своите врагове. У нас имаме професионално възмутени, които се възмущаваха от най-малкото. Азерският керванджия лае, всичко си върви. Защо конниците от степите, връхлетели преди няколко века в остарялата градина на хилядолетните цивилизации, изпитват към арменците ирационална ненавист? “Това е комплексът на варварина”, проучва Давид, арменец от Холандия, който оказва помощ на бежанците от Лачин в хотел в Горис, трансфорат в приемен център.
Армения потъва в убеденост за личното си проклинание. Там болката е втора природа. За диаспората тъгата е основа на идентичността. “Ние умеем да плачем. Нямахме време да изтрием следите от 1994 година и азерите се връщат”, споделя остарялата Маркарида, която не е напуснала фермата си в Хнздореск Меркин, и слуша по пантофи в средата на кокошарника детонацията на ракетните установки “Смерч”. Вардан Оманян, звезда от дребния екран, който отива доброволец при започване на октомври, лежи на болничното си легло с раздран от отломка крайник, очаквайки две нови интервенции: “Притежаваме единствено една десета от нашата антична територия, какво ще остане, в случай че не се бием?”. Ако събитията обрисуват по-скоро траектория, в сравнение с положение, Армения ще изчезне. Цивилизациите са по-смъртни от варварите, тъй като дълбините са по-уязвими от повърхностите.
Азербайджанците получават назад част от зоната за сигурност и завземат южния завършек на Арцах. Те възвръщат границите на напълно младата си нация. Това е половин успех, тъй като руснаците се натрапват на азербайджанска територия. Победата на Алиев е, че не получи това, което искаше и не го получи напълно самичък! Имаме славата, която можем.
Руснаците се връщат в играта
Руснаците си възстановяват контрола в кавказката игра. Путин уведоми Никол Пашинян, че не би трябвало да се заяжда с Москва. Предупреждение към някогашните спътници, които желаят да работят сами! Руснаците изчакаха, оставиха Армения да отстъпи и Азербайджан да завладее усърдно това, което може, и по-късно предотвратиха финалното кръвопролитие. Връщат се в старите руски граници. Може би Путин ще позагуби малко измежду европейските си фенове облика на бранител на християнска Европа.
Проектът за турска агресия тържествува. Ердоган може да преследва имперската си фантазия, без Европа да му попречи. Дали кара Европа да си заплати поради това, че не го одобри в своето лоно? Жак Ширак, който към момента се смяташе за отговорен, се бореше за Турция, обвързвана с Европейски Съюз, с цел да не се огорчи Анкара. Но какво потвърждава, че султанът не прокарва своите цели, даже в границите на Евросъюза? Ердоган се вижда като популярен хан от тюркските степи, който гледа отдолу под вежди дълбините на Централна Азия. Неговата карта на тюркоезичното единение чертае линия от Босфора до Улан Батор, обхващаща Южен Кавказ, Каспийския басейн, туркменските пустини, узбекския оазис, казахстанско-киргизките степи. Проектира си като обединител на Туран. Това е връщане към бащиното огнище. Това е също и разтуха за неуспеха на експанзията на запад.
За Ердоган ислямът е циментът на тази фантазия. Той ясно го съобщи: по негово разпореждане “Света София” бе превърната в джамия това лято. Това е едно от най-значимите събития през 2020 г… и едно от най-незабелязаните.
Армения обаче е камъче в плана.
Тя е спиране в териториалния континуум към централноазиатската недра и пречи на свързването на анадолското плато и каспийските крайбрежия. За Анкара казусът преди малко бе решен. Получи се кулоар, свързващ азербайджанския Нахичеван (гранична зона на Турция, отнета от дълго време от арменците), и Азербайджан, като едно от изискванията за прекратяването на огъня от ноември 2020 година Тази геополитика на коридора наподобява на работата на сапьорите, които прокопават тунели, с цел да взривят основната кула на замъка. Нашарваме един масив с дупки от червеи и един ден, взрив, той рухва.
Ердоган напредва с пионките си
За Европа рухването на арменската крепост би трябвало да бъде сигнал. Къде ще спре Ердоган? Във Виена? В Кипър? Характерно за един автократ е да играе карти, до момента в който чака резултата на доминото. За какво е причина рухването на Арцах? Ердоган може да придвижва напред своите пионки. Армения е челен пост на християнския свят, стъпил в земята на Ориента, наблюдателна кула на западната цивилизация. И когато питаме - внимателно, като добре учтив французин, който не желае да наподобява, че мисли като Самюъл Хънтингтън - Аркадий Хачатериан, кмет на село Корнидзор, дали може да се приказва за борба на полумесеца против кръста, той дава отговор с въпрос: “Мислите ли, че щяха да ни атакуван, в случай че бяхме мюсюлмани?”. После става и отива да провежда промяната на младите бойци, които държат заставата. Той към момента има вяра, че нещо ще спре вълната. Все още не е схванал, че една мощ завладява Кавказ, Европа, света. Той е като мен. Наивен. Сляп. Той е арменски боец. Подобен на мен, мой брат.
Превод от френски: Галя Дачкова
Коментар на Силвен Тесон за в. " Фигаро "
" Откъде идва западното безмълвие? Съдбата на уйгурите (мюсюлмани в Западен Китай), измъчвани от китайските управляващи, провокира големи прояви на съчувствие в европейското публично мнение. Внезапният интерес към тези дела от време на време припомня на пиар акция. Арменците нямат право на нашето почитание. Какво им липсва?... Мустакат християнин, който пие вино в умерените планини, в сянката на камбанария, взривена от азербайджански дрон, не трогва кибер-глобалната общност в същата степен като бежанеца от Сахел. В обществото на спектакъла всеки има своите рохинги. Русо го формулираше в “Емил”: “Такъв мъдрец обича татарите, защото е освободен от обич към съседите си”. И по този начин нещастията на един народ от нашата близка чужбина и непосредствен до сърцето ни, покосен съвсем напълно от скорошен геноцид, застрашен от ултравраждебна среда, бомбардиран с фосфор на своя територия, не провокира никакво възприятие в една Европа с автоматизирани страсти! Нито свещ, нито “сърце с пръсти”, нито плюшено мече за Армения на колене! ". Френският публицист странник Силвен Тесон отиде с кореспонденти на в. “Фигаро” в Нагорни Карабах няколко дни преди прекратяването на огъня, бележещо арменското военно проваляне пред азербайджанските войски, подкрепени от Турция и подсилени от джихадисти, пристигнали от Сирия. Тесон споделя за един народ, който се бори самичък за оцеляването на фона на международно равнодушие.
Определение за турския талант: да разчиства към себе си. Част от Нагорни Карабах - Арцах, по първичното му име - падна в ръцете на турскоговорящите азери на 9 ноември. Армения и Азербайджан, някогашни руски социалистически републики, самостоятелни от 1991 година, подписаха съглашение за преустановяване на огъня, под патронажа на Русия, в 10 часа вечерта.
В Армения това е Голяма задушница. “Колко тъпо, тази война: есента беше прекрасна”, споделя Арег, 40-годишен арменски доброволец, пристигнал от осиновилата го Белгия, сходно на 12-те млн. души от диаспората. В дребната страна с 3 млн. поданици се задава филантропична злополука. Духовната злополука към този момент е настъпила. Тя бързо ще изчезне в международната полуда.
В края на септември войските на Азербайджан, поддържани от турската войска, подкрепени от ескадрила изтребители, обслужвани от дронове израелско произвеждане и в неуважение на интернационалните конвенции, влязоха на територията на Нагорни Карабах, обитаем от 150 хиляди арменци и подсилен от Ереван. Мотивът за експанзията: да си върне анклава, от който азерите са изгонени след рухването на Съюз на съветските социалистически републики.
Подаръкът на Сталин за азерите
Азерите се осланят на “международното право”. Аргументът е аргументиран: Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан, защото болшевиките са решили по този начин през 1923 година Ако разделянето на Сталин е в основата на интернационалното право, можем да посветим в рицарство и Баку! Но в случай че застанем на страната на преимуществото на предишното ( “Историята” на старофренски), Карабах е арменска твърдина. Плато на източния скат, това парче канара, чийто ярък варовик служи за създаване на църкви от 1600 години, не е кервансарай, а камбанария. Цитадела за последно леговище, сърце на християнизираната империя през III-IV век, тя устоява, заплашвана по фланговете си от тройния персийски, арабски и турски натиск. В Близкия изток и Кавказ, врязването в непозната територия е внимателен избор. Особено когато се намесят руснаците, с цел да уредят нещата.
При рухването на Съюз на съветските социалистически републики, Армения и Азербайджан се сблъскаха. Армения загуби 30 хиляди души в спора. През 1994 година тя си върна анклава, изтегля азерите от Карабах, обезопаси покрайнините и свърза горския си палат с самостоятелната република с кулоар - аорта! - наименуван Лачински кулоар. Арменците преименуваха с името Арцах античната провинция, която прогласи независимостта си, мечтаейки един ден да се причисли към адмиралския транспортен съд. Древният ред се връщаше. В геополитиката, когато предишното се възвръща, бъдещето на вещае нищо положително.
Двадесет и шест години след споразуменията от 1994-а, в първите дни на ноември 2020 година, арменските бойци към момента направляваха своите позиции по краищата на високо плато Арцах, изпълнени с вяра: ще издържим още малко, Европа ще се разсъни, Русия ще се намеси…
Надеждата е благонадежден съдружник в Армения.
Шуша, духовният център към момента не беше паднал. Столицата Степанакерт се съпротивляваше. Две трети от жителите на Арцах бяха избягали в Арменската република, намирайки своите братя с отворени прегръдки. На платото 60 хиляди души, подкрепени от арменската войска и националната мобилизиция, търпяха азерските жестокости. “Толкова сме привикнали да издържаме”, признава Изабела Алгарян, общински консултант в Ереван. “Тук границата постоянно е означавала фронтова линия”, прибавя Бенямин Богосян, кмет на граничното село Давид Бек.
В селските паланки Корнидзор, Хндзореск, по залесената граница, по насипите на зоните за сигурност и в самия Арцах, на първа, втора, трета линия, отвред се стичат доброволци: преподавател, тракторист, търговец и служащ. Дори един народен представител: Армен Йехован, ръководител на непрекъснатата парламентарна комисия за европейска интеграция (какъв фарс!), сменил костюма с маскировъчно облекло. В евакуираните села защитата се провежда от чичовците с пушки от локалното селячество: старите бяха прибрали автоматите Калашников в стопанските постройки.
“Искат да ни унищожат!”
Рядко се среща народ с оръжие в ръка, чиито членове - общ брой от голобради новобранци, ударни бойци и пехотинци от предишното - въобще да не се оплакват. Работата е там, че арменците пазят освен това от зеленчукова градина. Решава се техният живот на земята. Залогът на войната не е притежаването на 11-те хиляди кв. км плодородни и влажни планини на Арцах - засадени с благочестиви лозя. “Ние би трябвало да спечелим или ще ни избият”, към този момент знае 22-годишният Нарек, млад компютърен инженер. “Азерите не се бият, с цел да завоюват територия, а с цел да ни унищожат!”, прибавя Жулиета, преди малко изгонена от вкъщи си в Шуша музикантка, не съумяла да вземе обичаната си китара.
Арменците приказват от дъното на гроб.
Те се изплъзнаха през 1915 година на първия геноцид за ХХ век, проведен от османския комшия. Турците отхвърлят да признаят този факт и поддържат ненавист към дребния си комшия. 1915 година не е задоволителна на президента Ердоган, който мечтае да постави завършек на “останките от Меча”, както турците назовават оживелите от геноцида. Ислямът, това фино острие.
В цялостно бойно снаряжение, арменците повтаряха на Голяма задушница 2020 година: “Ще победим!”. Това беше вежливостта на обезверените. Накрая самоубеждаването постоянно заклина неизбежното. Министър-председателят Никол Пашинян поддържаше пропагандата, отказвайки да признае разгрома. Народът дълго ще го упреква за подписването на края на враждебните дейности, кавга за ликвидация евтино. Бяха пожертвани младежи. Имената им се вееха от вятъра, отпечатани върху черни траурни ленти, разпънати над пътищата: Атом, 20 година, Арам, 19 година Защо умряха те?
Европа, изтощена от възмущенията, не трепна.
Само президентът Макрон през октомври уточни “агресията на Турците и азербайджанците” и удостовери, че Ердоган е прехвърлял джихадисти от Сирия в планините на Армения (няколко хиляди). Задачата на тези наемници ислямисти, които са се обучавали върху кюрдското население, е да изпълнят безусловно заповедите от 187 стих на втората сура от Корана. Историята стартира с думите и посочването на врага. Макрон произнесе първите и разпозна втория. Старото френско-арменско другарство, въпреки и в зимен сън, не беше изцяло мъртво.
Тези думи бяха слаба разтуха за бойците на континенталния остров. Имаха единствено това, само че то не беше нищо. Патрис Франчески насочи едно предсказване през лятото на 2020 година в есе, озаглавено “С кюрдите” (Avec les Kurdes): изоставяйки кюрдите в Сирия, Европа оставя свободно поле пред въоръжения мохамедански интернационал и приготвя бъдещи огнища на ислямска болест. Нека забравим, че кюрдите участваха в арменското изтребване през 1915 година и да признаем, че през днешния ден те образуват дружно с арменците една и също общественост на непотребни нации, застрашени от новия ислямо-османски ред.
Западното безмълвие
В село Хнздореск Меркин, Мурад, арменец от Сирия, си спомня, че е бил пропъден от родината си преди осем години от същите тези ислямисти, които през днешния ден намира още веднъж в овощните градини на Армения. Той се бори за родителите си. Трябва да се бори за тези, които остават.
Откъде идва западното безмълвие? Съдбата на уйгурите (мюсюлмани в Западен Китай), измъчвани от китайските управляващи, провокира големи прояви на съчувствие в европейското публично мнение. Внезапният интерес към тези дела от време на време припомня на пиар акция. Арменците нямат право на нашето почитание. Какво им липсва? Ще има ли индексиране на общественото отвращение от произхода на популацията, което се употребява от него? Някои вероятни отговори: Армения беше първото християнско царство в света. Все още са мощни връзките с Русия, макар че Москва преди малко потвърди тяхната разтегливост. Кръстът и двуглавият орел: старомодна хералдика. Арменците не дават отговор на критериите за достъп до световната благосклонност. Жак Жюлиар го акцентира: откакто загуби уважението на работническия пролетариат, хуманитаристката идеология трансферира на мюсюлманите по света грижата да въплъщават фигурата на наказания на безконечни страдания на земята, символизирана преди от мужика, китайския селяндур или аления кхмер. Мустакат християнин, който пие вино в умерените планини, в сянката на камбанария, взривена от азербайджански дрон, не трогва кибер-глобалната общност в същата степен като бежанеца от Сахел.
Бомбардировки с фосфор
В обществото на спектакъла всеки има своите рохинги. Русо го формулираше в “Емил”: “Такъв мъдрец обича татарите, защото е освободен от обич към съседите си”. И по този начин нещастията на един народ от нашата близка чужбина и непосредствен до сърцето ни, покосен съвсем напълно от скорошен геноцид, застрашен от ултравраждебна среда, бомбардиран с фосфор на своя територията, не провокира никакво възприятие в една Европа с автоматизирани страсти! Нито свещ, нито “сърце с пръсти”, нито плюшено мече за Армения на колене! Алиев, президентът на Азербайджан, назовава “кучета” своите врагове. У нас имаме професионално възмутени, които се възмущаваха от най-малкото. Азерският керванджия лае, всичко си върви. Защо конниците от степите, връхлетели преди няколко века в остарялата градина на хилядолетните цивилизации, изпитват към арменците ирационална ненавист? “Това е комплексът на варварина”, проучва Давид, арменец от Холандия, който оказва помощ на бежанците от Лачин в хотел в Горис, трансфорат в приемен център.
Армения потъва в убеденост за личното си проклинание. Там болката е втора природа. За диаспората тъгата е основа на идентичността. “Ние умеем да плачем. Нямахме време да изтрием следите от 1994 година и азерите се връщат”, споделя остарялата Маркарида, която не е напуснала фермата си в Хнздореск Меркин, и слуша по пантофи в средата на кокошарника детонацията на ракетните установки “Смерч”. Вардан Оманян, звезда от дребния екран, който отива доброволец при започване на октомври, лежи на болничното си легло с раздран от отломка крайник, очаквайки две нови интервенции: “Притежаваме единствено една десета от нашата антична територия, какво ще остане, в случай че не се бием?”. Ако събитията обрисуват по-скоро траектория, в сравнение с положение, Армения ще изчезне. Цивилизациите са по-смъртни от варварите, тъй като дълбините са по-уязвими от повърхностите.
Азербайджанците получават назад част от зоната за сигурност и завземат южния завършек на Арцах. Те възвръщат границите на напълно младата си нация. Това е половин успех, тъй като руснаците се натрапват на азербайджанска територия. Победата на Алиев е, че не получи това, което искаше и не го получи напълно самичък! Имаме славата, която можем.
Руснаците се връщат в играта
Руснаците си възстановяват контрола в кавказката игра. Путин уведоми Никол Пашинян, че не би трябвало да се заяжда с Москва. Предупреждение към някогашните спътници, които желаят да работят сами! Руснаците изчакаха, оставиха Армения да отстъпи и Азербайджан да завладее усърдно това, което може, и по-късно предотвратиха финалното кръвопролитие. Връщат се в старите руски граници. Може би Путин ще позагуби малко измежду европейските си фенове облика на бранител на християнска Европа.
Проектът за турска агресия тържествува. Ердоган може да преследва имперската си фантазия, без Европа да му попречи. Дали кара Европа да си заплати поради това, че не го одобри в своето лоно? Жак Ширак, който към момента се смяташе за отговорен, се бореше за Турция, обвързвана с Европейски Съюз, с цел да не се огорчи Анкара. Но какво потвърждава, че султанът не прокарва своите цели, даже в границите на Евросъюза? Ердоган се вижда като популярен хан от тюркските степи, който гледа отдолу под вежди дълбините на Централна Азия. Неговата карта на тюркоезичното единение чертае линия от Босфора до Улан Батор, обхващаща Южен Кавказ, Каспийския басейн, туркменските пустини, узбекския оазис, казахстанско-киргизките степи. Проектира си като обединител на Туран. Това е връщане към бащиното огнище. Това е също и разтуха за неуспеха на експанзията на запад.
За Ердоган ислямът е циментът на тази фантазия. Той ясно го съобщи: по негово разпореждане “Света София” бе превърната в джамия това лято. Това е едно от най-значимите събития през 2020 г… и едно от най-незабелязаните.
Армения обаче е камъче в плана.
Тя е спиране в териториалния континуум към централноазиатската недра и пречи на свързването на анадолското плато и каспийските крайбрежия. За Анкара казусът преди малко бе решен. Получи се кулоар, свързващ азербайджанския Нахичеван (гранична зона на Турция, отнета от дълго време от арменците), и Азербайджан, като едно от изискванията за прекратяването на огъня от ноември 2020 година Тази геополитика на коридора наподобява на работата на сапьорите, които прокопават тунели, с цел да взривят основната кула на замъка. Нашарваме един масив с дупки от червеи и един ден, взрив, той рухва.
Ердоган напредва с пионките си
За Европа рухването на арменската крепост би трябвало да бъде сигнал. Къде ще спре Ердоган? Във Виена? В Кипър? Характерно за един автократ е да играе карти, до момента в който чака резултата на доминото. За какво е причина рухването на Арцах? Ердоган може да придвижва напред своите пионки. Армения е челен пост на християнския свят, стъпил в земята на Ориента, наблюдателна кула на западната цивилизация. И когато питаме - внимателно, като добре учтив французин, който не желае да наподобява, че мисли като Самюъл Хънтингтън - Аркадий Хачатериан, кмет на село Корнидзор, дали може да се приказва за борба на полумесеца против кръста, той дава отговор с въпрос: “Мислите ли, че щяха да ни атакуван, в случай че бяхме мюсюлмани?”. После става и отива да провежда промяната на младите бойци, които държат заставата. Той към момента има вяра, че нещо ще спре вълната. Все още не е схванал, че една мощ завладява Кавказ, Европа, света. Той е като мен. Наивен. Сляп. Той е арменски боец. Подобен на мен, мой брат.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ