По повод една антибългарска книга
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Огнян Стамболиев
Думата ми е за книгата „ На крачка пред времето. Държавникът- модернизатор Мидхат паша” на нашата „ историчка” Теодора Бакърджиева / почтена наследничка на Кириак Стефчов!/, обилно субсидирана от Анкара и написана по поръчка на досегашния турски консул в Бургас Сефа Юджер, прочут с интереса си към вътрешните каузи на България. Според признанието на авторката той я бил предиздвикал да огледа на Мидхат паша с " нов взор, като непредубедена европейка ".
За задачата дружно с посланика на Турция у нас консулът Юджер издейства солидна дотация от огромната турска банка " Зираат " за това първокласно скандално, антибългарско издание.
В уводните си, преливащи от екстаз и благодарности към турските си работодатели думи, разчувстваната авторка споделя: " Благодаря на ориста, която ме поведе по този път и ми разреши да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ! ".
Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов или Левски и на хилядите почтени българи, дали живота си за нашата независимост, а... за живота на един от най-опасните и подли наши поробители - Мидхад паша, който, в случай че беше изцяло съумял с " промените " си и с концепцията си за сякаш " дуалистична страна ", несъмнено още щяхме да сме в рамките на Турция! И какво е целял в действителност този " популярен и умен модернизатор "?
Чрез някои козметични промени да резервира статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството - още някое и друго столетие, в случай че българите съумеят се запазят като националност след тези рабски петстотин години. Наистина, подъл проект целящ да се претопим измежду многото народности в тази варварска империя, осакатила доста нации и страни.
За жал, както твърди тази „ историчка”, консервативните сили от Високата врата не са разбрали концепциите на този „ реформатор” и откакто го обвинили, че бил подготвял атентат против султана / какъв брой тъпо, че не съумял! /, осъдили този „ популярен мъж” и го изпратили в заточение в Анадола. Така благородният му проект да удължи робството ни - не се осъществил!
Наистина, нещастна е нашата историческа орис! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: " Ние сме без шанс, даже на подтисник не случихме! ".
Нашето петвековно, варварско, азиатско иго е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските нации са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие непознато иго. Но когато Италия е била под австрийско иго, е имала Росини, Доницети и Верди, а Полша под съветско - Мицкевич и Шопен, Чехия - Дворжак и Сметана.
Толкова грубо, примитивно, безпросветно и диво беше само нашето робство. То ни осакати за епохи - промени ориста ни, националния ни темперамент, замърси хубавия ни и гласовит славянски език с турцизми, забави културното ни и икономическото ни развиване, нанесе непоправими провали върху генофонда ни.
Тук ще отворя една скоба за неинформираните: при рухването на България под иго българите са наброявали 2, 2 милиона, англичаните 3,3 милиона. През 1879 сме били едвам 3,3 милиона, до момента в който Англия е повишена до 33 милиона. А в този момент какъв брой щяхме да бъдем? Направете сами тази сметка, уважаеми читатели. А демографите настояват, че в случай че не бе то, щяхме да сме от огромните народи и сили на континента, с близо 60-милионно население.
Да, нашата покруса е била в това, че сме били поробени в един спешен миг в историята ни от една мощно военизирана страна с по-ниска степен на цивилизационно развиване, която е упражнявала цели пет века същински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили опрощение от Анкара. Но думата ми е за друго, не за историята, която е реалност. Въпросната нашенска историчка не пести хвалебствията си за турския общественик.
Да, той е направил доста неща, много е строил, реформирал, само че за... Турската империя. А с българските борци за независимост и национална самостоятелност се е разправял безмилостно, свиреп и грубо. След потушаването на протестите в Южна България през 1857 година стартира възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга, първокласно издадена, с значителен размер, близо 300 страници, е едно " похвално слово ", една възторжена ода за този турски подтисник, килъра на Стефан Караджа и на доста почтени българи. Чета и не мога да допускам на очите си, че български историк може да стигне до такава степен. Да възхвалява един подтисник и да го съпоставя с... Петър Велики!
Защото Мидхат е имал една-единствена цел - реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, с цел да бъде тя съхранена в новите политически действителности на Европа. Да работи старателно за заличаването на българската националност посредством псевдореформи. И асимилацията на българското население под формата на “дуалистична монархия”. Също, както и неговият правоприемник през днешния ден - диктаторът Ердоган, желае да възроди посредством проекта „ Йозал” някогашната, за благополучие, разгромена от Русия, Османска империя, потискала и тормозила епохи наред десетки нации от Азия, Африка и Европа.
Да не забравяме, че Ердоган преди време включи и някои български градове / Варна и Бургас!/ в рамките на Балканската турска империя, към която се стреми. Тя била „ наследството му”, завещано от свирепия султан- кръволок Баязид Светкавицата, на който бургаският кмет, герберът Николов и приятелят на Ердоган Бойко направиха „ музей на хамама /банята/ край българския град Бургас! Все едно в този момент в Израел да повдигнат монумент на Хитлер, нали? Но нашите управници- продажници просто не познават историята на страната ни.
Затова бяха и тези нагли турски провокации, позволени от нашите послушни управляващи, с така наречен " Влак на Османска империя " от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха безочливо изписани като " Филибе ", " Ески Заара " и " Русчук ". След това бе издадена и географската карта за турските учебни заведения, на която „ само” една трета от България е в... границите на днешната Република Турция.
Жалкото е обаче, че след абсурда с Батак, също субсидиран от Анкара и Германия, се появяват четива като този неприличен панегирик за един от нашите най- подли поробители. При това палач, избивал редовно и настойчиво български революционери. А на тази амбициозна авторка Теодора Бакърджиева, която към момента получава заплатата си от нашия Исторически музей в Русе, бих предложил да напише сходни въодушевени книги за нашите велики герои. мъченици от тази трагична ера. Те не трябва да бъдат забравени - нищо, че от банките на Анкара няма да получи сребърници за тях.
За страдание казусът не е единствен. Немалко наши учени и публицисти са към този момент купени от всякакви турски и западни фондации и съчиняват и популяризират сходни злостни антибългарски трудове. Аз, като потомък на остарял възрожденски жанр на книжовници и революционери, се усещам персонално афектиран от този искрено антибългарски текст.
Да, срамно е, че имаме сходни „ историци” като купената от партията- рушителка на България и Анкара Теодора Бакърджиева. Тя знае добре същинската история на България от времето на този петвековен геноцид, само че все пак е съчинила този „ теоретичен труд”.
За край ще изтъквам няколко думи, изречени от героят на тази безродна и нездравословна книга – Мидхат паша. Аз, като потомък на остарял възрожденски жанр на книжовници и революционери, се усещам персонално афектиран от този текст:
„... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са пристигнали от Азия, с цел да се открият в България, както нормално се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и идващите години. Това са рожби на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А сред тях има една част, които не приказват различен език с изключение на български...” /публикувани са в „ Илюстрасион”, Париж/
Коментар на Огнян Стамболиев
Думата ми е за книгата „ На крачка пред времето. Държавникът- модернизатор Мидхат паша” на нашата „ историчка” Теодора Бакърджиева / почтена наследничка на Кириак Стефчов!/, обилно субсидирана от Анкара и написана по поръчка на досегашния турски консул в Бургас Сефа Юджер, прочут с интереса си към вътрешните каузи на България. Според признанието на авторката той я бил предиздвикал да огледа на Мидхат паша с " нов взор, като непредубедена европейка ".
За задачата дружно с посланика на Турция у нас консулът Юджер издейства солидна дотация от огромната турска банка " Зираат " за това първокласно скандално, антибългарско издание.
В уводните си, преливащи от екстаз и благодарности към турските си работодатели думи, разчувстваната авторка споделя: " Благодаря на ориста, която ме поведе по този път и ми разреши да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ! ".
Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов или Левски и на хилядите почтени българи, дали живота си за нашата независимост, а... за живота на един от най-опасните и подли наши поробители - Мидхад паша, който, в случай че беше изцяло съумял с " промените " си и с концепцията си за сякаш " дуалистична страна ", несъмнено още щяхме да сме в рамките на Турция! И какво е целял в действителност този " популярен и умен модернизатор "?
Чрез някои козметични промени да резервира статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството - още някое и друго столетие, в случай че българите съумеят се запазят като националност след тези рабски петстотин години. Наистина, подъл проект целящ да се претопим измежду многото народности в тази варварска империя, осакатила доста нации и страни.
За жал, както твърди тази „ историчка”, консервативните сили от Високата врата не са разбрали концепциите на този „ реформатор” и откакто го обвинили, че бил подготвял атентат против султана / какъв брой тъпо, че не съумял! /, осъдили този „ популярен мъж” и го изпратили в заточение в Анадола. Така благородният му проект да удължи робството ни - не се осъществил!
Наистина, нещастна е нашата историческа орис! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: " Ние сме без шанс, даже на подтисник не случихме! ".
Нашето петвековно, варварско, азиатско иго е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските нации са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие непознато иго. Но когато Италия е била под австрийско иго, е имала Росини, Доницети и Верди, а Полша под съветско - Мицкевич и Шопен, Чехия - Дворжак и Сметана.
Толкова грубо, примитивно, безпросветно и диво беше само нашето робство. То ни осакати за епохи - промени ориста ни, националния ни темперамент, замърси хубавия ни и гласовит славянски език с турцизми, забави културното ни и икономическото ни развиване, нанесе непоправими провали върху генофонда ни.
Тук ще отворя една скоба за неинформираните: при рухването на България под иго българите са наброявали 2, 2 милиона, англичаните 3,3 милиона. През 1879 сме били едвам 3,3 милиона, до момента в който Англия е повишена до 33 милиона. А в този момент какъв брой щяхме да бъдем? Направете сами тази сметка, уважаеми читатели. А демографите настояват, че в случай че не бе то, щяхме да сме от огромните народи и сили на континента, с близо 60-милионно население.
Да, нашата покруса е била в това, че сме били поробени в един спешен миг в историята ни от една мощно военизирана страна с по-ниска степен на цивилизационно развиване, която е упражнявала цели пет века същински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили опрощение от Анкара. Но думата ми е за друго, не за историята, която е реалност. Въпросната нашенска историчка не пести хвалебствията си за турския общественик.
Да, той е направил доста неща, много е строил, реформирал, само че за... Турската империя. А с българските борци за независимост и национална самостоятелност се е разправял безмилостно, свиреп и грубо. След потушаването на протестите в Южна България през 1857 година стартира възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга, първокласно издадена, с значителен размер, близо 300 страници, е едно " похвално слово ", една възторжена ода за този турски подтисник, килъра на Стефан Караджа и на доста почтени българи. Чета и не мога да допускам на очите си, че български историк може да стигне до такава степен. Да възхвалява един подтисник и да го съпоставя с... Петър Велики!
Защото Мидхат е имал една-единствена цел - реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, с цел да бъде тя съхранена в новите политически действителности на Европа. Да работи старателно за заличаването на българската националност посредством псевдореформи. И асимилацията на българското население под формата на “дуалистична монархия”. Също, както и неговият правоприемник през днешния ден - диктаторът Ердоган, желае да възроди посредством проекта „ Йозал” някогашната, за благополучие, разгромена от Русия, Османска империя, потискала и тормозила епохи наред десетки нации от Азия, Африка и Европа.
Да не забравяме, че Ердоган преди време включи и някои български градове / Варна и Бургас!/ в рамките на Балканската турска империя, към която се стреми. Тя била „ наследството му”, завещано от свирепия султан- кръволок Баязид Светкавицата, на който бургаският кмет, герберът Николов и приятелят на Ердоган Бойко направиха „ музей на хамама /банята/ край българския град Бургас! Все едно в този момент в Израел да повдигнат монумент на Хитлер, нали? Но нашите управници- продажници просто не познават историята на страната ни.
Затова бяха и тези нагли турски провокации, позволени от нашите послушни управляващи, с така наречен " Влак на Османска империя " от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха безочливо изписани като " Филибе ", " Ески Заара " и " Русчук ". След това бе издадена и географската карта за турските учебни заведения, на която „ само” една трета от България е в... границите на днешната Република Турция.
Жалкото е обаче, че след абсурда с Батак, също субсидиран от Анкара и Германия, се появяват четива като този неприличен панегирик за един от нашите най- подли поробители. При това палач, избивал редовно и настойчиво български революционери. А на тази амбициозна авторка Теодора Бакърджиева, която към момента получава заплатата си от нашия Исторически музей в Русе, бих предложил да напише сходни въодушевени книги за нашите велики герои. мъченици от тази трагична ера. Те не трябва да бъдат забравени - нищо, че от банките на Анкара няма да получи сребърници за тях.
За страдание казусът не е единствен. Немалко наши учени и публицисти са към този момент купени от всякакви турски и западни фондации и съчиняват и популяризират сходни злостни антибългарски трудове. Аз, като потомък на остарял възрожденски жанр на книжовници и революционери, се усещам персонално афектиран от този искрено антибългарски текст.
Да, срамно е, че имаме сходни „ историци” като купената от партията- рушителка на България и Анкара Теодора Бакърджиева. Тя знае добре същинската история на България от времето на този петвековен геноцид, само че все пак е съчинила този „ теоретичен труд”.
За край ще изтъквам няколко думи, изречени от героят на тази безродна и нездравословна книга – Мидхат паша. Аз, като потомък на остарял възрожденски жанр на книжовници и революционери, се усещам персонално афектиран от този текст:
„... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са пристигнали от Азия, с цел да се открият в България, както нормално се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и идващите години. Това са рожби на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А сред тях има една част, които не приказват различен език с изключение на български...” /публикувани са в „ Илюстрасион”, Париж/
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ