Борих се с невидимия враг
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Днес /б.р - вчера/ здравният министър Костадин Ангелов рапортува на премиера Борисов за дейната метаморфоза в здравната системата за оказване на нужната помощ на всеки един нуждаещ се пациент. „ От лятото до момента следваме прецизен проект съгласно заболеваемостта. Сега сме на втората стъпка - при заболеваемост над 300 на 100 000 души от популацията “, регистрира министър Ангелов и уточни, че цели лечебни заведения се трансформират в COVID-болници… От лятото значи…!?
300 на 100 хиляди! Но към този момент не сме лято, а средата на ноември, имаме над 500 на 100 хиляди. И всеки ден по няколко хиляди новозаразени, и по 50-60, че и над 100 починали… назовават го втора вълна, за която се говореше още при първата – пролетта,когато имахме по няколко новозарезени дневно. Никой не пита, а и никой не си прави труда да дава отговор на простичкия въпрос – какво правихте от април до октомври? Какво пък толкоз правихте и от лятото до октомври?
Дори генералът Мутафчийски през май, в изблик на неовладяни нерви, ви го сподели – " Очаквам крепко да измрат доста хора ", само че може би генералът Мутафчийски не е отстъпник и по тази причина от месеци ни го виждаме, ни го чуваме от екрана, а през пролетта лягахме и ставахме с него.
Тълковният речник дефинира думата отстъпник като - Човек, който прави пораженска активност, а за синоними на думата са избрани - дезертьор, страхливец, беглец. Ето ви в този момент бистър образец за човек, който мисли и работи пораженски:
„ Знаете ли какво е, когато поръчвате чували за трупове, да ви кажат, че има единствено 200 броя. Когато подготвяте хладилните камери в болничното заведение, с цел да ги напълните с трупове, да знаете, че има единствено 100 места ".
С това пораженско говорене на 12 април 2020 шефът на Александровска болница, тогава, а през днешния ден към този момент министър на здравеопозването - проф. Костадин Ангелов плашеше от екрана цяла България. Припомням ви, че този ден има единствено 6 нови случая на хора зазарени с Ковид, с които всички случай от март до този миг стават 675.
Уважаеми дами и господа, вие знаете ли какво е да си легнеш вечерта с ясното схващане, че се разболяваш и единствено след час термометърът да сочи 39.2?
Знаете ли какво е да имате температура 9 дни, като в множеството часове тя е сред 38.5 и 39?
Знаете ли какво е да те боли всеки мускул, да усещаш по какъв начин главата ти ще се пръсне, очи, синуси, стави, кожата дори те боли.
Знаете ли какво е на 7 ия ден да се събудиш на разсъмване с 38.5 – изпивам следващите 2 аналгина. Температурата пада бързо, само че още в 10 часа още веднъж гони 39. Вече стартирам да се обезверявам. След първия антибиотик, назначен от персоналния доктор, към този момент втори ден одобрявам – втори - доста по-силен, само че 38.8 си стои като заковано. Болките, кашлицата, зверската обща изнемощялост са си все по този начин с цялостна мощ тук.
Малко преди 12 на обяд звъня на 112! „ Линейката ще се забави, въоръжете се с търпение”- споделя диспечерът, който даже не може да се свърже със незабавната помощ в София. Някъде следобяд след още парацетамол отново имам температура. Звънят от Спешна помощ и стартират да договарят с мен да не идва екип. Питат ме какво ми е. Разбират, че имам назначено, въпреки и по телефона, лекуване от персоналния доктор и ми споделят, че щом не съм в сериозно положение, може би е по-добре да откажа кола за спешна помощ. Аз обаче не я отхвърлям. Към 23 часа вечерта по мое гледище от 112 още веднъж ме свързват със незабавната помощ в София. Отново същия диалог, само че този път добавка – лекуването ми е супер, просто ще имам температура още няколко дни. Отказвате ли колата за спешна помощ? Не! Не я откзвам.
В два часа сутринта на идващия ден, или 14 часа след първото позвъняване, идва колата за спешна помощ!
Някои същия ден по този начин и не я дочакаха… Умряха.
Аз бях от късметлиите.
Влиза доктор без маска, без ръкавици. Искал да се болести с Ковид и един месец да си седи вкъщи… Това ми споделя за добър вечер. Решавам, че сънувам от следващото 38.8, с което съм сега, само че уви... той в действителност ги приказва тези неща.
Следва вял обзор, след който заключава, че съм в положително общо положение. Да акцентира на течностите, изключително липов чай, да си пия медикаментите и без непотребни нерви. „ Приятна вечер или нощ”. Няма проби, няма болница. Няма нищо. Нямало и смисъл – щели цяла нощ да ме возят из София и евентуално легло няма да се откри. Та по добре у дома на топло и умерено. Пък и, в случай че не съм с ковид, за какво да пожертвам да ми го лепнат в някое поделение.
И, уважаеми слушатели, липовият чай оказа помощ. Не си мислете друго. От идващия ден стартира усъвършенстване, въпреки да позволявам, че и останалите гадни медикаменти дадоха своя принос, както и към момента работещата, въпреки и разрушената имунна система и най-много шанса и поддръжката на околните.
Система? Грижа за всеки жител? Приоритети? Лекарства? Осигурени кревати? Отделения? Грижи за болния? …….. Това са единствено думи, изречени от пораженци, които не се уморяват да ги предъвкват по 100 пъти дневно. Тъжното е, че са с ясното схващане, че приказват нелепости и невъзможни неща, само че си имат цел – персоналната – да запазят столчето, на което седят. Без значение са останалите. Те са маса, за тях още през април осигурихме чували.
P.s. през април имаше вечери, в които ръкоплясках на хората на първа линия. За известно време ръкопляскания се чуваха от доста тераси. Днес никой не ръкопляска, пък първа линия си е много напечена….
Лично аз не аплодирам, тъй като си мисля, че някой подведен може да одобри, че аплодисментите ми са отправени и към тези пораженци, които се „ грижат за нас” и „ организарат” системата да „ работи правилно”.
А вие? Защо не ръкопляскате? Пазете се. И ви искам шанс.
Днес /б.р - вчера/ здравният министър Костадин Ангелов рапортува на премиера Борисов за дейната метаморфоза в здравната системата за оказване на нужната помощ на всеки един нуждаещ се пациент. „ От лятото до момента следваме прецизен проект съгласно заболеваемостта. Сега сме на втората стъпка - при заболеваемост над 300 на 100 000 души от популацията “, регистрира министър Ангелов и уточни, че цели лечебни заведения се трансформират в COVID-болници… От лятото значи…!?
300 на 100 хиляди! Но към този момент не сме лято, а средата на ноември, имаме над 500 на 100 хиляди. И всеки ден по няколко хиляди новозаразени, и по 50-60, че и над 100 починали… назовават го втора вълна, за която се говореше още при първата – пролетта,когато имахме по няколко новозарезени дневно. Никой не пита, а и никой не си прави труда да дава отговор на простичкия въпрос – какво правихте от април до октомври? Какво пък толкоз правихте и от лятото до октомври?
Дори генералът Мутафчийски през май, в изблик на неовладяни нерви, ви го сподели – " Очаквам крепко да измрат доста хора ", само че може би генералът Мутафчийски не е отстъпник и по тази причина от месеци ни го виждаме, ни го чуваме от екрана, а през пролетта лягахме и ставахме с него.
Тълковният речник дефинира думата отстъпник като - Човек, който прави пораженска активност, а за синоними на думата са избрани - дезертьор, страхливец, беглец. Ето ви в този момент бистър образец за човек, който мисли и работи пораженски:
„ Знаете ли какво е, когато поръчвате чували за трупове, да ви кажат, че има единствено 200 броя. Когато подготвяте хладилните камери в болничното заведение, с цел да ги напълните с трупове, да знаете, че има единствено 100 места ".
С това пораженско говорене на 12 април 2020 шефът на Александровска болница, тогава, а през днешния ден към този момент министър на здравеопозването - проф. Костадин Ангелов плашеше от екрана цяла България. Припомням ви, че този ден има единствено 6 нови случая на хора зазарени с Ковид, с които всички случай от март до този миг стават 675.
Уважаеми дами и господа, вие знаете ли какво е да си легнеш вечерта с ясното схващане, че се разболяваш и единствено след час термометърът да сочи 39.2?
Знаете ли какво е да имате температура 9 дни, като в множеството часове тя е сред 38.5 и 39?
Знаете ли какво е да те боли всеки мускул, да усещаш по какъв начин главата ти ще се пръсне, очи, синуси, стави, кожата дори те боли.
Знаете ли какво е на 7 ия ден да се събудиш на разсъмване с 38.5 – изпивам следващите 2 аналгина. Температурата пада бързо, само че още в 10 часа още веднъж гони 39. Вече стартирам да се обезверявам. След първия антибиотик, назначен от персоналния доктор, към този момент втори ден одобрявам – втори - доста по-силен, само че 38.8 си стои като заковано. Болките, кашлицата, зверската обща изнемощялост са си все по този начин с цялостна мощ тук.
Малко преди 12 на обяд звъня на 112! „ Линейката ще се забави, въоръжете се с търпение”- споделя диспечерът, който даже не може да се свърже със незабавната помощ в София. Някъде следобяд след още парацетамол отново имам температура. Звънят от Спешна помощ и стартират да договарят с мен да не идва екип. Питат ме какво ми е. Разбират, че имам назначено, въпреки и по телефона, лекуване от персоналния доктор и ми споделят, че щом не съм в сериозно положение, може би е по-добре да откажа кола за спешна помощ. Аз обаче не я отхвърлям. Към 23 часа вечерта по мое гледище от 112 още веднъж ме свързват със незабавната помощ в София. Отново същия диалог, само че този път добавка – лекуването ми е супер, просто ще имам температура още няколко дни. Отказвате ли колата за спешна помощ? Не! Не я откзвам.
В два часа сутринта на идващия ден, или 14 часа след първото позвъняване, идва колата за спешна помощ!
Някои същия ден по този начин и не я дочакаха… Умряха.
Аз бях от късметлиите.
Влиза доктор без маска, без ръкавици. Искал да се болести с Ковид и един месец да си седи вкъщи… Това ми споделя за добър вечер. Решавам, че сънувам от следващото 38.8, с което съм сега, само че уви... той в действителност ги приказва тези неща.
Следва вял обзор, след който заключава, че съм в положително общо положение. Да акцентира на течностите, изключително липов чай, да си пия медикаментите и без непотребни нерви. „ Приятна вечер или нощ”. Няма проби, няма болница. Няма нищо. Нямало и смисъл – щели цяла нощ да ме возят из София и евентуално легло няма да се откри. Та по добре у дома на топло и умерено. Пък и, в случай че не съм с ковид, за какво да пожертвам да ми го лепнат в някое поделение.
И, уважаеми слушатели, липовият чай оказа помощ. Не си мислете друго. От идващия ден стартира усъвършенстване, въпреки да позволявам, че и останалите гадни медикаменти дадоха своя принос, както и към момента работещата, въпреки и разрушената имунна система и най-много шанса и поддръжката на околните.
Система? Грижа за всеки жител? Приоритети? Лекарства? Осигурени кревати? Отделения? Грижи за болния? …….. Това са единствено думи, изречени от пораженци, които не се уморяват да ги предъвкват по 100 пъти дневно. Тъжното е, че са с ясното схващане, че приказват нелепости и невъзможни неща, само че си имат цел – персоналната – да запазят столчето, на което седят. Без значение са останалите. Те са маса, за тях още през април осигурихме чували.
P.s. през април имаше вечери, в които ръкоплясках на хората на първа линия. За известно време ръкопляскания се чуваха от доста тераси. Днес никой не ръкопляска, пък първа линия си е много напечена….
Лично аз не аплодирам, тъй като си мисля, че някой подведен може да одобри, че аплодисментите ми са отправени и към тези пораженци, които се „ грижат за нас” и „ организарат” системата да „ работи правилно”.
А вие? Защо не ръкопляскате? Пазете се. И ви искам шанс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ