Москва изигра блестящо картите си в хода на войната за Нагорни Карабах
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор: Доц. доктор Петър Голийски
Истината е, че в хода на армено-азерската война Москва изигра ослепително картите си. Арменският министър председател Никол Пашинян пристигна на власт през 2018 година вследствие на сполучлива улична гражданска война против повсеместната корупция и безвластие в страната. Зад него стоеше Запада и в частност англо-саксонските сили и той беше считан за техен инструмент за намаляване на обичайно мощното съветско въздействие в Армения. Затова, до момента в който траеше армено-азерската война, Москва си траеше, изчаквайки ситуацията на арменците да стане в действителност неудържимо, с цел да се намеси в подобаващия миг. Както и се случи. С постигнатото спокойно съглашение Кремъл освен наказа Армения за нейните прозападни залитания, само че и образно сподели на арменците, че новите им западни другари няма да си мръднат пръста за тях и в случай че някой може да помогне, това е единствено Русия.
Втората карабахска война по всички проличава, че завърши. Ще си разреша да напиша няколко думи за това, което съгласно мен ще последва в обозримо бъдеще и това ще бъде първият и последният ми коментар по тематиката.
Тази нощ арменският министър-председател Никол Пашинян оповести, че с съветско ходатайство е подписано ново съглашение сред воюващите страни. Ето и изискванията му:
1. Спират се военните дейности и всяка от страните остава на позициите, на които се намира сега.
2. Предвижда се замяна на пленници и на телата на починалите от двете страни.
3. Поетапно до 1 декември 2020 година Ереван би трябвало да върне на Баку 3 региона, невлизащи в рамките на република Нагорни Карабах, само че следени от арменците – Келбаджарски, Агдамски и Лачински.
4. Република Нагорни Карабах ще продължи да съществува, само че към този момент не е ясно какъв ще е статутът ѝ.
5. Онези територии (южните) от Нагорни Карабах и от невлизащите в него области, които все още са завзети от азербайджанските войски, остават на този стадий под контрола на Баку.
6. Арменците получават кулоар за връзка през Лачин с остатъка от република Нагорни Карабах, а азерите получават кулоар за достъп до техния изолиран регион Нахичеван.
7. Предвижда се връщане на азерските бежанци в Карабах и в регионите, до момента намиращи се под контрола на Ереван.
8. В зоната на спора ще бъдат ситуирани като мироопазващи сили близо 2000 съветски военнослужещи и военна техника.
9. Тези мироопазващи сили ще имат 5-годишен мандат, който ще бъде възобновен автоматизирано при единодушие на двете воюващи страни.
Тези условия де факто съставляват капитулация на арменците, които месец и половина водеха неравна война срещу доста по-богатия и добре въоръжен Азербайджан и стоящата зад него 80-милионна Турция. И за жалост, както към този момент се е случвало, щом пристигна времето на дипломацията, арменците ще платят сметката, а изгодите ще са за останалите.
Истината е, че в хода на армено-азерската война Москва изигра ослепително картите си. Арменският министър председател Никол Пашинян пристигна на власт през 2018 година вследствие на сполучлива улична гражданска война против повсеместната корупция и безвластие в страната. Зад него стоеше Запада и в частност англо-саксонските сили и той беше считан за техен инструмент за намаляване на обичайно мощното съветско въздействие в Армения. Затова, до момента в който траеше армено-азерската война, Москва си траеше, изчаквайки ситуацията на арменците да стане в действителност неудържимо, с цел да се намеси в подобаващия миг. Както и се случи. С постигнатото спокойно съглашение Кремъл освен наказа Армения за нейните прозападни залитания, само че и образно сподели на арменците, че новите им западни другари няма да си мръднат пръста за тях и в случай че някой може да помогне, това е единствено Русия.
Тази нощ страницата на Никол Пашинян във фейсбук се трансформира в естрада на азерското зложелателство от капитулацията и на гнева на арменците от нея. Девет десети от мненията на арменци там варират от късото „ изменник “ и „ турчин “ (тоест отново предател) през „ в Ереван ръководят турци “, тоест ръководят предатели, до „ с какви очи ще кажеш на околните на падналите в Карабах момчета, че си капитулирал? “ Днес Пашинян призна, че в случай че предходната година Ереван е бил приел азерските условия за връщане на петте региона, върху които в този момент Баку възвръща суверенитета си, нещата са щели да се развият по различен метод. Но това самопризнание още повече ще разгневи всички тези арменци, които питат „ Е, тогава за какво по дяволите се бихме и измирахме в Карабах? “ Накратко, с Пашинян е свършено и оставката му е въпрос на време.
Заедно с него обаче е свършено и с илюзията, че Запада може да обезпечи някаква отбрана и помощ на Армения. И в случай че в този момент арменците се възмущават и гневят на това, че (пост)християнският Запад е изоставил най-старата християнска страна в света на милостта на исляма, то географската карта демонстрира една друга сурова действителност.
----------------
Преди 2000 години Армения директно граничи със сърцето на античния свят. Това е триъгълникът, чиито върхове са Гърция, Египет и Вавилон – центърът на най-голямата икономическа и културна мощност в онази ера. И Армения се явява интегрална част от това туптящо сърце.
Преди 1000 години Армения към момента е значим детайл от тогавашния християнски свят с помощта на обстоятелството, че граничи с най-могъщата християнска империя – Византийската. Тя, несъмнено, има свои основни ползи в Задкавказието и при потребност (и изцяло користно, схваща се) се намесва в този регион, с цел да го отбрани против офанзивите на исляма, пьтьом разширявайки границите си.
Само 400 години по-късно обстановката е радикално друга. Византия е сведена до няколко части земя на Балканите, а кръстоносните страни в Леванта, с които Киликийското арменско царство е поддържало тесни връзки и с които е работило в съюз срещу мюсюлманите, към този момент ги няма. През 1375 година египетските мамелюци унищожават Киликийска Армения, чийто финален държател умира като заточеник във Франция, на чийто помощ той се надявал. По това време обаче Франция и Европа си имат други грижи и ориста на по този начин далечните арменци е последното, за което мислят. И по този начин, арменските земи от Киликия до Арарат са оставени на милостта на исляма.
След Първата международна война остатъците от смазаната Османска империя са сведени до вътрешните елементи на Анадола. И пред Армения се отваря шансът освен да възвърне държавността си, само че и да я възвърне в границите на границите на историческа Армения плюс изход на Черно море.
Обществото на народите предлага на новата международна мощ – Съединените щати – мандат върху арменските земи. Американците изпращат екипи от експерти, които да проучат опциите и пътьом да открият и с какви естествени запаси разполага евентуалният им мандат. Малко по-късно обаче Съединени американски щати отхвърлят да поемат ангажимент по администрирането и отбраната на Армения. Която скоро по-късно става жертва на набралата сили Турция на Ататюрк и на Съветска Русия.
Арменците и през днешния ден упрекват американците, че са ги изоставили, само че истината е в географията – за едни благословия, проклинание за други. Армения се оказва недостъпна за американците (и за британците и французите). Както по море, по този начин и по суша. Дори след Първата международна война Запада да е бил поел някакъв ангажимент по отношение на арменците, той е щял да остане единствено на хартия, тъй като е щял да бъде физически неосъществим. До Армения през 1920 година, сухопътен достъп има единствено Русия и тя не се забавя да се завърне там под формата на Съюз на съветските социалистически републики. Както ще се върне и в този момент, откакто следващите очаквания на арменците за западна поддръжка бяха попарени. Уви, никой не може да избяга от географията си.
Доц. доктор Петър Голийски е учител в СУ „ Св. Климент Охридски “ в компетентност „ Арменистика и кавказология “, неин началник от 2006 година Автор на редица научни и научнопопулярни публикации и на няколко книги, измежду които „ Българите в Кавказ и Армения (ІІ-Х век)”, „ Армения и иранският свят І-V век.”, „ Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век. " Том I и II.
Автор: Доц. доктор Петър Голийски
Истината е, че в хода на армено-азерската война Москва изигра ослепително картите си. Арменският министър председател Никол Пашинян пристигна на власт през 2018 година вследствие на сполучлива улична гражданска война против повсеместната корупция и безвластие в страната. Зад него стоеше Запада и в частност англо-саксонските сили и той беше считан за техен инструмент за намаляване на обичайно мощното съветско въздействие в Армения. Затова, до момента в който траеше армено-азерската война, Москва си траеше, изчаквайки ситуацията на арменците да стане в действителност неудържимо, с цел да се намеси в подобаващия миг. Както и се случи. С постигнатото спокойно съглашение Кремъл освен наказа Армения за нейните прозападни залитания, само че и образно сподели на арменците, че новите им западни другари няма да си мръднат пръста за тях и в случай че някой може да помогне, това е единствено Русия.
Втората карабахска война по всички проличава, че завърши. Ще си разреша да напиша няколко думи за това, което съгласно мен ще последва в обозримо бъдеще и това ще бъде първият и последният ми коментар по тематиката.
Тази нощ арменският министър-председател Никол Пашинян оповести, че с съветско ходатайство е подписано ново съглашение сред воюващите страни. Ето и изискванията му:
1. Спират се военните дейности и всяка от страните остава на позициите, на които се намира сега.
2. Предвижда се замяна на пленници и на телата на починалите от двете страни.
3. Поетапно до 1 декември 2020 година Ереван би трябвало да върне на Баку 3 региона, невлизащи в рамките на република Нагорни Карабах, само че следени от арменците – Келбаджарски, Агдамски и Лачински.
4. Република Нагорни Карабах ще продължи да съществува, само че към този момент не е ясно какъв ще е статутът ѝ.
5. Онези територии (южните) от Нагорни Карабах и от невлизащите в него области, които все още са завзети от азербайджанските войски, остават на този стадий под контрола на Баку.
6. Арменците получават кулоар за връзка през Лачин с остатъка от република Нагорни Карабах, а азерите получават кулоар за достъп до техния изолиран регион Нахичеван.
7. Предвижда се връщане на азерските бежанци в Карабах и в регионите, до момента намиращи се под контрола на Ереван.
8. В зоната на спора ще бъдат ситуирани като мироопазващи сили близо 2000 съветски военнослужещи и военна техника.
9. Тези мироопазващи сили ще имат 5-годишен мандат, който ще бъде възобновен автоматизирано при единодушие на двете воюващи страни.
Тези условия де факто съставляват капитулация на арменците, които месец и половина водеха неравна война срещу доста по-богатия и добре въоръжен Азербайджан и стоящата зад него 80-милионна Турция. И за жалост, както към този момент се е случвало, щом пристигна времето на дипломацията, арменците ще платят сметката, а изгодите ще са за останалите.
Истината е, че в хода на армено-азерската война Москва изигра ослепително картите си. Арменският министър председател Никол Пашинян пристигна на власт през 2018 година вследствие на сполучлива улична гражданска война против повсеместната корупция и безвластие в страната. Зад него стоеше Запада и в частност англо-саксонските сили и той беше считан за техен инструмент за намаляване на обичайно мощното съветско въздействие в Армения. Затова, до момента в който траеше армено-азерската война, Москва си траеше, изчаквайки ситуацията на арменците да стане в действителност неудържимо, с цел да се намеси в подобаващия миг. Както и се случи. С постигнатото спокойно съглашение Кремъл освен наказа Армения за нейните прозападни залитания, само че и образно сподели на арменците, че новите им западни другари няма да си мръднат пръста за тях и в случай че някой може да помогне, това е единствено Русия.
Тази нощ страницата на Никол Пашинян във фейсбук се трансформира в естрада на азерското зложелателство от капитулацията и на гнева на арменците от нея. Девет десети от мненията на арменци там варират от късото „ изменник “ и „ турчин “ (тоест отново предател) през „ в Ереван ръководят турци “, тоест ръководят предатели, до „ с какви очи ще кажеш на околните на падналите в Карабах момчета, че си капитулирал? “ Днес Пашинян призна, че в случай че предходната година Ереван е бил приел азерските условия за връщане на петте региона, върху които в този момент Баку възвръща суверенитета си, нещата са щели да се развият по различен метод. Но това самопризнание още повече ще разгневи всички тези арменци, които питат „ Е, тогава за какво по дяволите се бихме и измирахме в Карабах? “ Накратко, с Пашинян е свършено и оставката му е въпрос на време.
Заедно с него обаче е свършено и с илюзията, че Запада може да обезпечи някаква отбрана и помощ на Армения. И в случай че в този момент арменците се възмущават и гневят на това, че (пост)християнският Запад е изоставил най-старата християнска страна в света на милостта на исляма, то географската карта демонстрира една друга сурова действителност.
----------------
Преди 2000 години Армения директно граничи със сърцето на античния свят. Това е триъгълникът, чиито върхове са Гърция, Египет и Вавилон – центърът на най-голямата икономическа и културна мощност в онази ера. И Армения се явява интегрална част от това туптящо сърце.
Преди 1000 години Армения към момента е значим детайл от тогавашния християнски свят с помощта на обстоятелството, че граничи с най-могъщата християнска империя – Византийската. Тя, несъмнено, има свои основни ползи в Задкавказието и при потребност (и изцяло користно, схваща се) се намесва в този регион, с цел да го отбрани против офанзивите на исляма, пьтьом разширявайки границите си.
Само 400 години по-късно обстановката е радикално друга. Византия е сведена до няколко части земя на Балканите, а кръстоносните страни в Леванта, с които Киликийското арменско царство е поддържало тесни връзки и с които е работило в съюз срещу мюсюлманите, към този момент ги няма. През 1375 година египетските мамелюци унищожават Киликийска Армения, чийто финален държател умира като заточеник във Франция, на чийто помощ той се надявал. По това време обаче Франция и Европа си имат други грижи и ориста на по този начин далечните арменци е последното, за което мислят. И по този начин, арменските земи от Киликия до Арарат са оставени на милостта на исляма.
След Първата международна война остатъците от смазаната Османска империя са сведени до вътрешните елементи на Анадола. И пред Армения се отваря шансът освен да възвърне държавността си, само че и да я възвърне в границите на границите на историческа Армения плюс изход на Черно море.
Обществото на народите предлага на новата международна мощ – Съединените щати – мандат върху арменските земи. Американците изпращат екипи от експерти, които да проучат опциите и пътьом да открият и с какви естествени запаси разполага евентуалният им мандат. Малко по-късно обаче Съединени американски щати отхвърлят да поемат ангажимент по администрирането и отбраната на Армения. Която скоро по-късно става жертва на набралата сили Турция на Ататюрк и на Съветска Русия.
Арменците и през днешния ден упрекват американците, че са ги изоставили, само че истината е в географията – за едни благословия, проклинание за други. Армения се оказва недостъпна за американците (и за британците и французите). Както по море, по този начин и по суша. Дори след Първата международна война Запада да е бил поел някакъв ангажимент по отношение на арменците, той е щял да остане единствено на хартия, тъй като е щял да бъде физически неосъществим. До Армения през 1920 година, сухопътен достъп има единствено Русия и тя не се забавя да се завърне там под формата на Съюз на съветските социалистически републики. Както ще се върне и в този момент, откакто следващите очаквания на арменците за западна поддръжка бяха попарени. Уви, никой не може да избяга от географията си.
Доц. доктор Петър Голийски е учител в СУ „ Св. Климент Охридски “ в компетентност „ Арменистика и кавказология “, неин началник от 2006 година Автор на редица научни и научнопопулярни публикации и на няколко книги, измежду които „ Българите в Кавказ и Армения (ІІ-Х век)”, „ Армения и иранският свят І-V век.”, „ Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век. " Том I и II.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ