В България вече всеки познава заразен с коронавирус. Но те горят маски
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Искам да вдишвам " - на антиправителствените митинги към този момент горят защитни маски. Управниците се зарадваха. Някои даже към този момент упрекват митинга за болестта. Но по какъв начин се стигна дотук? И кой гори маските? От Ивайло Дичев.
Преди две седмици написах, че изгубилият легитимността си Бойко Борисов мъчно ще ръководи и надали ще може да наложи по-сериозни карантинни ограничения, когато се наложи. Работата обаче се оказа по-заплетена: карантината се вписа в един политически танц, който като че ли отклонява борбите за оставка в глуха символическа линия.
Позитиви за ръководещите
Да напомним дуела на карантините, който министър председателят май завоюва като смирено легна болен (господ здраве да му дава!). Внуши ни се, че президентът се е сложил над законите и не е дал добър образец на поданството, тъй като е намерил малки врати да не се самоизолира. Горе усетиха позитивите на общественото карантиниране и редица управленци го последваха. Някой даже сподели, че станало мода да бъдеш положителен. Първо будиш състрадание като измъчен, след това героически преодоляваш заболяването и най-после отново си отпред: изиграха го и Джонсън, и Тръмп.
В България взеха да се чудят дали политиците да не бъдат публично причислени към сражаващите се на първа линия; надви мнението, че въпреки да срещат самоуверено вируса при многочислените си професионални контакти, те не могат да имат привилегии и ще страдат в карантина като елементарни хора, а това им донесе още един позитив (освен теста).
По целия свят се надига опозиция против ограниченията
Въвеждането на ограничения под напора на шеметното нарастване на болестите и общоевропейския завой към стягане даде мотив на критиците за мощно бърборене - за какво разхлабиха ограниченията през лятото, по какъв начин по този начин изпуснахте медицинските сестри да емигрират. От друга страна новата обстановка роди и нова върволяк от просители, за които да се вършат изключения или пък да се дават помощи. А както знаем, таман в великодушното откликване на такива прошения е тайната на Борисовото ръководство.
Но както вирусът и ограниченията против него са пан-национални, по този начин и зараждащата се опозиция на карантинираните нации е световна. От Германия до Съединени американски щати, от Полша до Аржентина жителите стартират да показват недоволствата си чрез отменяне на медицинските ограничения. Ковид-умората се примесва с отчаянието, че вирусът се завърна макар всичките ни старания - и се обръща в яд против институциите, които не са съумели да го победят. Бунят се свободолюбиви футболни почитатели и симпатизанти на различната последна десница на Тръмп, Салвини или Болсонаро. Понеже нашите алт-райтъри през днешния ден са част от властта, в митингите се включват нови антисистемни сили - вярващи в тайни теории, фенове на интернет-науката, борци против хипотетичната политическа уместност (в случая - здравна?). Срещу маските в учебните заведения да вземем за пример се подвигнаха същите организации, които въстанаха против тактиката за детето, която съгласно тях щяла да разреши на норвежки гей-двойки да отвличат български деца за осиновяване.
Защо се стигна до горенето на маски?
Въпрос на време беше тази опозиция да се смеси с антиправителствените митинги. Ритуално горене на защитните маски към този момент е детайл от една световна хореография, който почва да засенчва по известност горенето на американското, израелското или в последно време френското знаме. Как се стигна до този жест, който отблъсква, да вземем за пример, хора като мен? На митинга, както и в обществото като цяло, има % динайъри (бел. ред. " отричащи " ), консуматори на " различни медии " и източници на информация. Някои от участниците пък напълно рационално преценят, че носенето на маски навън е прекалено; други сами отговорно носят маски, само че търпят акта на неносене от други лица, тъй като считат, че той притегля симпатизанти към идеята за събаряне на държавното управление. За жал има и доста хора с тръмпианска политическа нагаса, за които публичният интерес е по-маловажен от персоналното улеснение - те не имат вяра и в потребността да вършим нещо за световното стопляне, да плащаме налози, да не пушим в заведения и така нататък. Аз персонално нямам доверие така наречен Отровно трио да е провело горене на маски, което въпреки всичко е много по-неприятно деяние от хвърлянето на яйца, тъй като заплашва концепцията за взаимност и оттова обезсмисля самия митинг. Но при един импровизиран изблик на неодобрение мъчно може да се плануват всички страсти (пред Народното събрание имаше едни, които твърдяха, че Путин е сменен, нали помните?).
Управниците се зарадваха от този апетитен медиен епизод. Верни пропагандатори като Вежди Рашидов побързаха да обвинят митинга за болестта, а горенето на маски беше опълчено на всеотдайния труд на лекарите, чието здраве тези безотговорни хора застрашавали. Помните злощастната бесилка, която се появи на един махленски дирек и която месеци наред беше употребена като доказателство, че протестърите се канят да колят и бесят както комунистите на девети септември.
" Искам да вдишвам "
Защо маската се оказа по този начин комфортна метафора, а не примерно дистанцията, ръкуването, дезинфектантите? " Искам да вдишвам " гласяха плакати, размахвани през септември пред Министерството на образованието. " Маските са не поради вируса, а с цел да ни затворят устата " припомняха казаното от починалия Милен Цветков. На другата страна: мисли за другия, пази лекаря, който към този момент изнемогва. За едните маската задушава, задържа вирусите, основава душевен проблеми на децата ни. Другите с маските наподобяват съзнателни и дисциплинирани; а измежду тях внезапно са се оказали и министрите, които до скоро сме считали за връх на безотговорността...
Не знам кой ще победи в тази борба на облици. С напредването на болестта към този момент няма човек, който да не познава болен, а скоро може би и за жал ще кажем - умрял. Най-добре въпреки всичко да оставим знаците и да се съсредоточим върху лично управническите решения. Как се приготвиха лечебните заведения за този втори удар? Колко систематични са подхванатите ограничения? Имат ли доверие жителите в институциите си? Къде отиват ресурсите?
" Искам да вдишвам " - на антиправителствените митинги към този момент горят защитни маски. Управниците се зарадваха. Някои даже към този момент упрекват митинга за болестта. Но по какъв начин се стигна дотук? И кой гори маските? От Ивайло Дичев.
Преди две седмици написах, че изгубилият легитимността си Бойко Борисов мъчно ще ръководи и надали ще може да наложи по-сериозни карантинни ограничения, когато се наложи. Работата обаче се оказа по-заплетена: карантината се вписа в един политически танц, който като че ли отклонява борбите за оставка в глуха символическа линия.
Позитиви за ръководещите
Да напомним дуела на карантините, който министър председателят май завоюва като смирено легна болен (господ здраве да му дава!). Внуши ни се, че президентът се е сложил над законите и не е дал добър образец на поданството, тъй като е намерил малки врати да не се самоизолира. Горе усетиха позитивите на общественото карантиниране и редица управленци го последваха. Някой даже сподели, че станало мода да бъдеш положителен. Първо будиш състрадание като измъчен, след това героически преодоляваш заболяването и най-после отново си отпред: изиграха го и Джонсън, и Тръмп.
В България взеха да се чудят дали политиците да не бъдат публично причислени към сражаващите се на първа линия; надви мнението, че въпреки да срещат самоуверено вируса при многочислените си професионални контакти, те не могат да имат привилегии и ще страдат в карантина като елементарни хора, а това им донесе още един позитив (освен теста).
По целия свят се надига опозиция против ограниченията
Въвеждането на ограничения под напора на шеметното нарастване на болестите и общоевропейския завой към стягане даде мотив на критиците за мощно бърборене - за какво разхлабиха ограниченията през лятото, по какъв начин по този начин изпуснахте медицинските сестри да емигрират. От друга страна новата обстановка роди и нова върволяк от просители, за които да се вършат изключения или пък да се дават помощи. А както знаем, таман в великодушното откликване на такива прошения е тайната на Борисовото ръководство.
Но както вирусът и ограниченията против него са пан-национални, по този начин и зараждащата се опозиция на карантинираните нации е световна. От Германия до Съединени американски щати, от Полша до Аржентина жителите стартират да показват недоволствата си чрез отменяне на медицинските ограничения. Ковид-умората се примесва с отчаянието, че вирусът се завърна макар всичките ни старания - и се обръща в яд против институциите, които не са съумели да го победят. Бунят се свободолюбиви футболни почитатели и симпатизанти на различната последна десница на Тръмп, Салвини или Болсонаро. Понеже нашите алт-райтъри през днешния ден са част от властта, в митингите се включват нови антисистемни сили - вярващи в тайни теории, фенове на интернет-науката, борци против хипотетичната политическа уместност (в случая - здравна?). Срещу маските в учебните заведения да вземем за пример се подвигнаха същите организации, които въстанаха против тактиката за детето, която съгласно тях щяла да разреши на норвежки гей-двойки да отвличат български деца за осиновяване.
Защо се стигна до горенето на маски?
Въпрос на време беше тази опозиция да се смеси с антиправителствените митинги. Ритуално горене на защитните маски към този момент е детайл от една световна хореография, който почва да засенчва по известност горенето на американското, израелското или в последно време френското знаме. Как се стигна до този жест, който отблъсква, да вземем за пример, хора като мен? На митинга, както и в обществото като цяло, има % динайъри (бел. ред. " отричащи " ), консуматори на " различни медии " и източници на информация. Някои от участниците пък напълно рационално преценят, че носенето на маски навън е прекалено; други сами отговорно носят маски, само че търпят акта на неносене от други лица, тъй като считат, че той притегля симпатизанти към идеята за събаряне на държавното управление. За жал има и доста хора с тръмпианска политическа нагаса, за които публичният интерес е по-маловажен от персоналното улеснение - те не имат вяра и в потребността да вършим нещо за световното стопляне, да плащаме налози, да не пушим в заведения и така нататък. Аз персонално нямам доверие така наречен Отровно трио да е провело горене на маски, което въпреки всичко е много по-неприятно деяние от хвърлянето на яйца, тъй като заплашва концепцията за взаимност и оттова обезсмисля самия митинг. Но при един импровизиран изблик на неодобрение мъчно може да се плануват всички страсти (пред Народното събрание имаше едни, които твърдяха, че Путин е сменен, нали помните?).
Управниците се зарадваха от този апетитен медиен епизод. Верни пропагандатори като Вежди Рашидов побързаха да обвинят митинга за болестта, а горенето на маски беше опълчено на всеотдайния труд на лекарите, чието здраве тези безотговорни хора застрашавали. Помните злощастната бесилка, която се появи на един махленски дирек и която месеци наред беше употребена като доказателство, че протестърите се канят да колят и бесят както комунистите на девети септември.
" Искам да вдишвам "
Защо маската се оказа по този начин комфортна метафора, а не примерно дистанцията, ръкуването, дезинфектантите? " Искам да вдишвам " гласяха плакати, размахвани през септември пред Министерството на образованието. " Маските са не поради вируса, а с цел да ни затворят устата " припомняха казаното от починалия Милен Цветков. На другата страна: мисли за другия, пази лекаря, който към този момент изнемогва. За едните маската задушава, задържа вирусите, основава душевен проблеми на децата ни. Другите с маските наподобяват съзнателни и дисциплинирани; а измежду тях внезапно са се оказали и министрите, които до скоро сме считали за връх на безотговорността...
Не знам кой ще победи в тази борба на облици. С напредването на болестта към този момент няма човек, който да не познава болен, а скоро може би и за жал ще кажем - умрял. Най-добре въпреки всичко да оставим знаците и да се съсредоточим върху лично управническите решения. Как се приготвиха лечебните заведения за този втори удар? Колко систематични са подхванатите ограничения? Имат ли доверие жителите в институциите си? Къде отиват ресурсите?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ