Китайското вирусче ни превзе
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Зародилото се в Китай вирусче ни завладя. Превзе страховете ни, възприятията ни, страстите ни, връзките посред ни. Това нежно мъниче, намачка стопанските системи на страните, на фамилиите, на всеки от нас. Това невидимо за елементарното око вирусче съумя да промени толкоз в нас, колкото всичките войни не го сториха. Някак от единствено себе си ми изниква паралел с нас самите. Ние сме също по този начин мънички, дори по-мънички от него, космополитен видяно. Какво сторихме с природата, която ни е приютила, както ние приютяваме ковидчето? Май същото, което то прави с нас ние сторихме със заобикалящия ни свят. Изсякохме белите дробове на планетата ни. Отровихме водите ни. Задънихме с всевъзможни гадости въздуха, който дишаме. Природата, колкото и да се съпротивляваше посредством нейните си медикаменти и ваксини, трусове, урагани, вулкани, наводнения и пожари не съумя да ни пребори. Дали пък бъдещето няма да е на ковидчето, което да се намерения за по-голямо и велико от всичко, както ние го вършим и малко по малко да ни затрие.
Ние паникьосано протестираме, искайки да ни се компенсират материалните облаги. Извиваме ръцете на държавните управления да харчат повече и повече обезщетения за най-силно викащите. Важното за нас е, умирайки част от човечеството, да е в питейни заведения, локали, заведения за хранене, нощни заведения с огромни пенсии и заплати. Всеки дърпа изпокъсаната рогозка към себе си, вярвайки, че в случай че е доста богат, ще му се размине.
Сюлейман Велики, когато схваща, че му остават броени дни в неговата тленност се разпорежда, като склопи очи да бъде пренесено тялото му към безконечния покой от най-хубавите лекари, ръцете му да се виждат от тълпата, а пред него да вървят прислужници и да пръскат пари. Искал е да покаже, че и най-хубавите лекари да са към теб, не ще избегнеш края. Колкото и благосъстояние да имаш към последния дом се отива с празни ръце.
Осъзнал го е чак когато доближил гибелта си. Чак тогава.
Автор: Нидал Алгафари
Зародилото се в Китай вирусче ни завладя. Превзе страховете ни, възприятията ни, страстите ни, връзките посред ни. Това нежно мъниче, намачка стопанските системи на страните, на фамилиите, на всеки от нас. Това невидимо за елементарното око вирусче съумя да промени толкоз в нас, колкото всичките войни не го сториха. Някак от единствено себе си ми изниква паралел с нас самите. Ние сме също по този начин мънички, дори по-мънички от него, космополитен видяно. Какво сторихме с природата, която ни е приютила, както ние приютяваме ковидчето? Май същото, което то прави с нас ние сторихме със заобикалящия ни свят. Изсякохме белите дробове на планетата ни. Отровихме водите ни. Задънихме с всевъзможни гадости въздуха, който дишаме. Природата, колкото и да се съпротивляваше посредством нейните си медикаменти и ваксини, трусове, урагани, вулкани, наводнения и пожари не съумя да ни пребори. Дали пък бъдещето няма да е на ковидчето, което да се намерения за по-голямо и велико от всичко, както ние го вършим и малко по малко да ни затрие.
Ние паникьосано протестираме, искайки да ни се компенсират материалните облаги. Извиваме ръцете на държавните управления да харчат повече и повече обезщетения за най-силно викащите. Важното за нас е, умирайки част от човечеството, да е в питейни заведения, локали, заведения за хранене, нощни заведения с огромни пенсии и заплати. Всеки дърпа изпокъсаната рогозка към себе си, вярвайки, че в случай че е доста богат, ще му се размине.
Сюлейман Велики, когато схваща, че му остават броени дни в неговата тленност се разпорежда, като склопи очи да бъде пренесено тялото му към безконечния покой от най-хубавите лекари, ръцете му да се виждат от тълпата, а пред него да вървят прислужници и да пръскат пари. Искал е да покаже, че и най-хубавите лекари да са към теб, не ще избегнеш края. Колкото и благосъстояние да имаш към последния дом се отива с празни ръце.
Осъзнал го е чак когато доближил гибелта си. Чак тогава.
Автор: Нидал Алгафари
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ