Нагорни Карабах: Шансове или потъване в пламъците на войната
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бойните дейности в Нагорни Карабах не престават и след „ примирието”, реализирано в Москва на 10 октомври. Равносметката обаче е, че Азербайджан не съумява да реализира обилни резултати. А тактическите триумфи, въпреки и да се показват за впечатляващи, може да не допринесат за действен пробив. В сходни обстановки се минава към познатата борба за безсилие, която може да докара до по–добри шансoве в един следващ преговорен развой или до включване на външни артисти и широкомащабно разпалване на война в района.
Възможностите на тримата съпредседатели на Минската група да влияят на рецесията
Русия, Франция и Съединени американски щати реализираха единодушие до равнище политическо обръщение за прекъсване на огъня и решение на проблемите по кротичък път, само че разликите сред тях не стигат за повече.
Единствените две страни, които имаха въздействие върху Баку и Ереван, бяха Русия и Турция. Това провокира реплики в политическите среди в Германия като тази на външнополитическия представител на СвДП: " По–рано при решение на спорове бе всекидневно да се приказва с Вашингтон. Днес би трябвало да телефонираш с Москва. "
Русия обаче въобще не се " появи " във войната в Карабах. Тя не застана на нито една от страните, като се възползваше от позицията на съдия, не разреши да бъде въвлечена на един от фронтовете, какъвто бе замисълът на уредниците на разпалването на спора. Съюзниците на Турция в НАТО не харесват това нейно позициониране и проекти.
И преди спора съветската страна доставяше оръжие на Азербайджан, конкурирайки Турция– една нереалистична тактика, тъй като Баку не може да бъде откъснат от Анкара. Русия не крие разграничаването си от новото държавно управление на Армения от 2018 година, пристигнало с външно въздействие и поддръжка /всички членове на държавното управление са ученици на Сорос/ и макар че министър председателят Никол Пашинян се промени много за тези две години, той потърси поддръжката на Франция и Съединени американски щати, само че не и на Русия.
Франция се стреми да ускори въздействието си в Източното Средиземноморие и Близкия Изток, като да вземем за пример в Ливан и се опълчва на Турция, която също организира експанзивна тактика. Париж се употребява с доверие в Армения, само че в Азербайджан тя няма тежест, макар че ползата ѝ да продава въоръжение и на Баку, демонстрира двоен стандарт.
Третият съпредседател в Минската група – Съединени американски щати, е ангажиран с други свои проблеми, само че покровителства прикрито политики, които са в техен геополитически интерес.
Контролът върху стратегически значимия район на Южен Кавказ би прекъснал Новия път на коприната, детайл от който е жп–линията Баку–Тбилиси–Карс, в който Китай влага стотици милиони $. Важни са тръбопроводите Баку–Тбилиси–Джейхан и Южният кавказки водопровод. Всяко спиране на огромния китайски план е в цел и изгода за Съединени американски щати, както и опция за спиране на връзката на Китай с Европа.
Помощта на Съединени американски щати за Азербайджан, въпреки и леко да понижа, възлизаше до 2019 година на 100 млн $. Прави усещане, че въпреки тя да се обосновава с битка против тероризма, отиваше в планове по " подсилване сигурността в Каспийско море " или наблюдаване и наблюдаване по границите с Иран и Каспийско море. Премиерът на Армения упрекна Съединени американски щати, че не вършат нищо, с цел да попречат на своя съдружник Турция да употребява своите самолети Ф–16 против цивилни етнически арменци. Нещо повече, той акцентира, че Турция " основава една втора Сирия в Кавказ ".
Ако Баку си върне основните райони Фузули и Джабраил на юг, граничещи с Иран, разумно, че другарски Азербайджан обезпечава на Съединени американски щати достъп до сериозен съперник.
Интересен е методът за продобиване поддръжката на Съединени американски щати. Азербайзжан е наел не една, а 6 лобистки компании, освен това най-авторитетните и скъпите /Livingston Group, BGR, Podesta Group, DLAPINO и др./. През предходната година Баку е похарчил 1,3 млн $ за лобиране. Армения има контракт единствено с една американска компания, подписан на 16 септември т.г., само че влага средства за такава активност от 2016 година насам.
Още по–показателни са грубите дезинформации от азербайджанска страна както посредством популяризираните осведомителни материали, по този начин и в срещи в мозъчни тръстове и с членове на Конгреса. Реализираните изявления във " Вашингтон Таймс ", " Ню Йорк Таймс ", " Вашингтон Пост " и други, както и всички пропагандни материали имат за цел да убедят Вашингтон, че Армения е агресорът. В тях се акцентират „ провокационните действия” на Армения, нейната „ незаконна” роля в спора, твърди се, че убивала азербайджански цивилни жители, " в това число и деца " и че „ водачите на Армения интензивно подкопават продължаващия кротичък процес”.
Разпространяваните от Азербайджан пропагандни материали съдържат и други погрешни изказвания, като да вземем за пример, че „ Армения от дълго време е забъркана в в тероризма в Близкия Изток” и че „ Турция не е забъркана и не е страна в спора сред Азербайджан и Армения”.
С цялостна мощ се развихри осведомителната война и в самия район, което затруднява обективната оценка на хода на бойните дейности и оценките за допустимо същинско помирение. Азербайджан упрекна Армения, че изпраща на фронта наемници от Сирия и Либия, откакто целия свят разбра, че е тъкмо противоположното. Армения пък упрекна Азербайджан, че употребява касетъчни бомби против цивилно население.
Възможностите на Европейски Съюз да влияе върху рецесията
Европейски Съюз имаше желание още в края на 2003 година да сътвори обръч от постоянни страни по своята външна страна, с които би могъл да поддържа потребни връзки и сложи това като централна външнополитическа цел. Но през 2016 година бе регистрирано, че замисленият хигиеничен кордон е цялостен неуспех. А неотдавна висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел сподели: " Нашето съседство от Либия до Беларус е потънало в пламъци. "
Институции и фондации в Европа в този момент още веднъж обръщат внимание, че Европейски Съюз би трябвало да се " ангажира по–силно дипломатически ". Сегашният боен конфликт да се възприема като " алармен сигнал ". За страдание обаче Европейски Съюз няма решаваща роля.
На срещата на външните министри от Европейски Съюз на 12 октомври 2020 година пролича безпомощността на Европейски Съюз. Предшестващите срещата диалози на канцлера Меркел с премиера на Армения Никол Пашинян и на шефа на Министерство на външните работи Хайко Маас с сътрудника му от Турция Мевлют Чавушоглу, не реализираха никакви триумфи. Призивите на евродепутатите за неотложно прекъсване на боевете останаха единствено безпомощни апели. Върховният представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел също имаше лимитирани благоприятни условия, тъй като държавните и държавни ръководители на Европейски Съюз взеха решение, че за възможни наказания против Турция няма да се приказва преди декември. " Трябва да се придържаме към това ", съобщи Борел.
Причината през днешния ден да няма изгледи пред Европейски Съюз за договаряне с Москва е в метода на Германия по случая Навални. Този случай се трансформира в повратна точка в руско–германските връзки. Експерт от центъра Карнеги се изрази по този начин: " Това бе нож в гърба ".
Русия не чака нищо повече от Европа и не се усеща задължена да се преценява с нейното мнение и ползи.
Няма изгледи да се построи обща политика на Европейски Съюз и с Франция във връзка с Азербайджан и Армения. Причината е в продължаващите разлики сред Париж и Берлин в политиката по Турция. Берлин обаче залага на съдействие с Анкара по геополитически съображения за отбрана от бежанския поток. По отношение на Азербайджан Германия разчита на това, че страната е един от значимите снабдители на петрол, а са обещани и огромни доставки на газ. Във военната сфера концернът " Рейнметал " има съществени покупко-продажби с Азербайджан.
Военни аспекти на спора
Относно тезата, че Азербайджан и Армения нямат ресурсите да водят една продължителна война: Двете страни фактически са неравностойни във военно отношение. Азербайджан има 80-хилядна войска и 380 хиляди резервисти, а военният му бюджет е 4.05 млрд $ /за 2019 г./. Армения има 44 630 войска, а военният ѝ бюджет е единствено 626,3 млн щатски $. Съотношението на броя бойни самолети е 55 към 18 в интерес на Азербайджан, а при вертолетите това съответствие е 50 на 12, отново в интерес на Баку.
Предимството на Азербайджан е и в броя на артилерийските системи, изключително самоходни такива и ракетни системи с огромен обхват. Армения пък има нищожно преимущество в тактическите балистични ракети, само че от остарели съветски модели.
Не би трябвало да се подценява и обстоятелството, че елитните елементи на азербайджанската войска се образоват от турски офицери. Освен това, на азербайджанските командни центрове бяха ситуирани 150 високопоставени турски офицери, което стана известно още на 2 октомври. Но в този конфликт на по–добре въоръжената войска на Азербайджан се опълчи по–мобилизираната, морално стимулираната и жертвоготовна войска на по–слабата Армения.
Азербайджан би могъл обаче, в доста по–голяма степен в сравнение с Армения да си обезпечи доставки на по–модерно въоръжение от Турция и Израел. Така да вземем за пример получаваните до момента от тях дронове дават огромно предимство в бойните дейности. Азербайджан, макар спадащите доходи от нефт, влага съществено в тези системи.
Турция употребява сполучливо опита си в Северна Сирия с дронове и сензорни платформи за откриване на противникови придвижвания и цели, дружно с наземни радари и тези уроци явно бяха предадени на азербайджанците в последните им взаимни учения. Електронното заглушаване на радарни и безпилотни сигнали - за противопоставяне на датчиците на врага, ефикасното им заслепяване - и изпращането на танкове с съответна противовъздушна защита са две евентуални промени. Но уязвимостта на танковете без противовъздушна защита ги прави към този момент доста по–уязвими.
Всеки боен спор е назидателен за военните и внася промени в тяхната подготовка и в насоката на развиване на въоръжението и бойната техника: Приоритетите за модернизиране на армиите ще станат противовъздушната и противоракетната защита, включително битка с безпилотни летателни апарати, както към този момент твърди американският военачалник Джеймс Макконвил. Предпочитанието към датчици, безпилотни летателни апарати и оръжия за офанзива на далечни дистанции е това, което в последна сметка дефинира триумфа на актуалното полесражение. А в същото време ще се понижава броя на тежките танкове, като ще се отдава желание на преносими, по-способни, нецентрични сили, които освен ще оцелеят, само че и ще надделеят в споровете на бъдещето.
Кой печели от настоящето състояние?
Засега от възобновеното разпалване на спора печели най–много Турция. А след нея и Съединени американски щати заради по–далечната цел за изтласкване на Русия от района и още повече поради спиране на китайския Път на коприната.
На 6 октомври Германия предложи на Ердоган по–нататъшно развиване на връзките ЕС–Турция. Анкара обаче е надалеч от това да понижи поддръжката си за Баку под напън на Европейски Съюз и за следващ път се възползва от разликите сред Париж и Берлин и даже върна кораба " Оруч Райс " в гръцки води. С това предизвика Берлин и Париж към нови претенции за наказания и по едно и също време опонира на Германия.
Относно постигнатото от Азербайджан: не е ясно дали извоюваното до момента - линия земя на юг, значително по иранската граница, ще бъде задоволително като политическа победа за азербайджанския водач Илхам Алиев.
Шансове за трайно решение
Според съветски източници е изключително мъчно двете страни да бъдат уверени за реализиране на същински кротичък контракт. А е изключено без подготвеност на страните от спора да се стигне до трайно решение. Освен това, би трябвало да се регистрират и ползите на Турция, която мощно се ангажира с военна помощ и предпочитание да взе участие в преговорния развой. Опасността примирието да остане без последици е огромна!
От значение е, каква тежест ще имат страните в Минската група. Искането на Баку Турция да взе участие в преговорния формат е в действителност опит да ѝ се даде статут на съпредседател, а тя е единствено член, наред с Швеция, Италия, Финландия и Германия, с изключение на трите съпредседателки – Русия, Съединени американски щати и Франция и то в случай, че Анкара директно поддържа една от двете страни в спора. А това е нереалистично и неприемливо в тази обстановка.
Страните–членки на Европейски Съюз са в мнозинство. Това пък дава късмет на Европейски Съюз да има по–голяма роля. Въпреки влошените връзки на Москва с Брюксел, Русия схваща, че този спор не може да се реши независимо и не е изключено да се окаже по–отворена за едно лимитирано съдействие с Европейски Съюз. Ако Минската група изобщо играе решаваща роля. Но дали Русия ще отстъпи от предлагането си за свои мироопазващи сили в Нагорни Карабах, ще зависи от насрещното държание в едни договаряния.
Промяната на държанието на Турция след постигнатото помирение освети подмолната ѝ роля. Тя ускори въздействието си върху Алиев, тъй като не бе поканена в Москва на договарянията на Министерство на външните работи на Русия, Азербайджан и Армения. Като резултат от това тя мина към попречване на постигнатото, представяйки го като проваляне, без значение, че дейностите на Москва бяха съгласувани с другите двама съпредседатели на Минската група.
Появиха се медийни изявления в Турция, внушаващи, че посредничеството на Русия в никакъв случай до момента не било довеждало до сполучливо решение на споровете. Анкара сложи още веднъж изискването, че преустановяване на огъня е допустимо единствено при цялостно „ освобождение на азербайджанския регион от Армения”. Турция излезе със напълно несъответстващата оценка, че намесата на Минската група към този момент няма смисъл, внушавайки разбираемото безпокойство, че саздаденият формат за договаряния с Русия, изключително в случай че бъде поканен и Иран, ще бъде изтласкан Запада /САЩ и Франция/.
Важното е, че Анкара искаше да внуши, че Баку е изгубил автономия в политиката и е належащо договарянията да се водят с Турция. /Говорителят на Министерство на външните работи Шброхшм Калъч заприказва за „ четворен формат”./ И тук точно наблюдаващите се усъмниха в смелостта на Ердоган да показва предизвикателност и убеденост, в случай че не си е обезпечил безмълвна сериозна външна поддръжка, което ще го трансформира в сериозен състезател на геополитическата сцена. Амбициите на Турция във връзка с нефтени и газови трасета и въздействие в Каспийския район я тласкат към много рисков курс. Още повече, че се чака Анкара да ускори своята интензивност и в Молдова и Украйна.
Русия няма да се намеси, в случай че войната не се трансформира в конкуренция за оцеляване и неприемлива загуба на позиции и авторитет.
Главната конспирация, както показва турският вестник „ Милиет” е, че Ердоган и Алиев предизвикат и хвърлят провокации към Путин, принуждавайки го към заемане на съществено нова позиция по Нагорни Карабах. Такава, че да раздели функционалностите в зоните на въздействие с Турция, което би довело до действителни промени на обстановката. Това значи да трансферира Близкоизточните и ги сплоти със задкавказките събития. Тоест, сегашната война за Нагорни Карабах да е единствено епизод в огромната игра, обвързвана с желанията за смяна съотношението на силите в геополитическото пространство на Големия Близък Изток.
Опасността е в това, че може да пламне целият Кавказки район, вследствие на което да стартира фрагментация на съществуващите страни и появяването на нови, а с това да се отворят вратите за външна интервенция както на районни сили /Турция, Иран/, по този начин и на международни сили.
Коментарът на Симеон Николов е оповестен в Епицентър
Бойните дейности в Нагорни Карабах не престават и след „ примирието”, реализирано в Москва на 10 октомври. Равносметката обаче е, че Азербайджан не съумява да реализира обилни резултати. А тактическите триумфи, въпреки и да се показват за впечатляващи, може да не допринесат за действен пробив. В сходни обстановки се минава към познатата борба за безсилие, която може да докара до по–добри шансoве в един следващ преговорен развой или до включване на външни артисти и широкомащабно разпалване на война в района.
Възможностите на тримата съпредседатели на Минската група да влияят на рецесията
Русия, Франция и Съединени американски щати реализираха единодушие до равнище политическо обръщение за прекъсване на огъня и решение на проблемите по кротичък път, само че разликите сред тях не стигат за повече.
Единствените две страни, които имаха въздействие върху Баку и Ереван, бяха Русия и Турция. Това провокира реплики в политическите среди в Германия като тази на външнополитическия представител на СвДП: " По–рано при решение на спорове бе всекидневно да се приказва с Вашингтон. Днес би трябвало да телефонираш с Москва. "
Русия обаче въобще не се " появи " във войната в Карабах. Тя не застана на нито една от страните, като се възползваше от позицията на съдия, не разреши да бъде въвлечена на един от фронтовете, какъвто бе замисълът на уредниците на разпалването на спора. Съюзниците на Турция в НАТО не харесват това нейно позициониране и проекти.
И преди спора съветската страна доставяше оръжие на Азербайджан, конкурирайки Турция– една нереалистична тактика, тъй като Баку не може да бъде откъснат от Анкара. Русия не крие разграничаването си от новото държавно управление на Армения от 2018 година, пристигнало с външно въздействие и поддръжка /всички членове на държавното управление са ученици на Сорос/ и макар че министър председателят Никол Пашинян се промени много за тези две години, той потърси поддръжката на Франция и Съединени американски щати, само че не и на Русия.
Франция се стреми да ускори въздействието си в Източното Средиземноморие и Близкия Изток, като да вземем за пример в Ливан и се опълчва на Турция, която също организира експанзивна тактика. Париж се употребява с доверие в Армения, само че в Азербайджан тя няма тежест, макар че ползата ѝ да продава въоръжение и на Баку, демонстрира двоен стандарт.
Третият съпредседател в Минската група – Съединени американски щати, е ангажиран с други свои проблеми, само че покровителства прикрито политики, които са в техен геополитически интерес.
Контролът върху стратегически значимия район на Южен Кавказ би прекъснал Новия път на коприната, детайл от който е жп–линията Баку–Тбилиси–Карс, в който Китай влага стотици милиони $. Важни са тръбопроводите Баку–Тбилиси–Джейхан и Южният кавказки водопровод. Всяко спиране на огромния китайски план е в цел и изгода за Съединени американски щати, както и опция за спиране на връзката на Китай с Европа.
Помощта на Съединени американски щати за Азербайджан, въпреки и леко да понижа, възлизаше до 2019 година на 100 млн $. Прави усещане, че въпреки тя да се обосновава с битка против тероризма, отиваше в планове по " подсилване сигурността в Каспийско море " или наблюдаване и наблюдаване по границите с Иран и Каспийско море. Премиерът на Армения упрекна Съединени американски щати, че не вършат нищо, с цел да попречат на своя съдружник Турция да употребява своите самолети Ф–16 против цивилни етнически арменци. Нещо повече, той акцентира, че Турция " основава една втора Сирия в Кавказ ".
Ако Баку си върне основните райони Фузули и Джабраил на юг, граничещи с Иран, разумно, че другарски Азербайджан обезпечава на Съединени американски щати достъп до сериозен съперник.
Интересен е методът за продобиване поддръжката на Съединени американски щати. Азербайзжан е наел не една, а 6 лобистки компании, освен това най-авторитетните и скъпите /Livingston Group, BGR, Podesta Group, DLAPINO и др./. През предходната година Баку е похарчил 1,3 млн $ за лобиране. Армения има контракт единствено с една американска компания, подписан на 16 септември т.г., само че влага средства за такава активност от 2016 година насам.
Още по–показателни са грубите дезинформации от азербайджанска страна както посредством популяризираните осведомителни материали, по този начин и в срещи в мозъчни тръстове и с членове на Конгреса. Реализираните изявления във " Вашингтон Таймс ", " Ню Йорк Таймс ", " Вашингтон Пост " и други, както и всички пропагандни материали имат за цел да убедят Вашингтон, че Армения е агресорът. В тях се акцентират „ провокационните действия” на Армения, нейната „ незаконна” роля в спора, твърди се, че убивала азербайджански цивилни жители, " в това число и деца " и че „ водачите на Армения интензивно подкопават продължаващия кротичък процес”.
Разпространяваните от Азербайджан пропагандни материали съдържат и други погрешни изказвания, като да вземем за пример, че „ Армения от дълго време е забъркана в в тероризма в Близкия Изток” и че „ Турция не е забъркана и не е страна в спора сред Азербайджан и Армения”.
С цялостна мощ се развихри осведомителната война и в самия район, което затруднява обективната оценка на хода на бойните дейности и оценките за допустимо същинско помирение. Азербайджан упрекна Армения, че изпраща на фронта наемници от Сирия и Либия, откакто целия свят разбра, че е тъкмо противоположното. Армения пък упрекна Азербайджан, че употребява касетъчни бомби против цивилно население.
Възможностите на Европейски Съюз да влияе върху рецесията
Европейски Съюз имаше желание още в края на 2003 година да сътвори обръч от постоянни страни по своята външна страна, с които би могъл да поддържа потребни връзки и сложи това като централна външнополитическа цел. Но през 2016 година бе регистрирано, че замисленият хигиеничен кордон е цялостен неуспех. А неотдавна висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел сподели: " Нашето съседство от Либия до Беларус е потънало в пламъци. "
Институции и фондации в Европа в този момент още веднъж обръщат внимание, че Европейски Съюз би трябвало да се " ангажира по–силно дипломатически ". Сегашният боен конфликт да се възприема като " алармен сигнал ". За страдание обаче Европейски Съюз няма решаваща роля.
На срещата на външните министри от Европейски Съюз на 12 октомври 2020 година пролича безпомощността на Европейски Съюз. Предшестващите срещата диалози на канцлера Меркел с премиера на Армения Никол Пашинян и на шефа на Министерство на външните работи Хайко Маас с сътрудника му от Турция Мевлют Чавушоглу, не реализираха никакви триумфи. Призивите на евродепутатите за неотложно прекъсване на боевете останаха единствено безпомощни апели. Върховният представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел също имаше лимитирани благоприятни условия, тъй като държавните и държавни ръководители на Европейски Съюз взеха решение, че за възможни наказания против Турция няма да се приказва преди декември. " Трябва да се придържаме към това ", съобщи Борел.
Причината през днешния ден да няма изгледи пред Европейски Съюз за договаряне с Москва е в метода на Германия по случая Навални. Този случай се трансформира в повратна точка в руско–германските връзки. Експерт от центъра Карнеги се изрази по този начин: " Това бе нож в гърба ".
Русия не чака нищо повече от Европа и не се усеща задължена да се преценява с нейното мнение и ползи.
Няма изгледи да се построи обща политика на Европейски Съюз и с Франция във връзка с Азербайджан и Армения. Причината е в продължаващите разлики сред Париж и Берлин в политиката по Турция. Берлин обаче залага на съдействие с Анкара по геополитически съображения за отбрана от бежанския поток. По отношение на Азербайджан Германия разчита на това, че страната е един от значимите снабдители на петрол, а са обещани и огромни доставки на газ. Във военната сфера концернът " Рейнметал " има съществени покупко-продажби с Азербайджан.
Военни аспекти на спора
Относно тезата, че Азербайджан и Армения нямат ресурсите да водят една продължителна война: Двете страни фактически са неравностойни във военно отношение. Азербайджан има 80-хилядна войска и 380 хиляди резервисти, а военният му бюджет е 4.05 млрд $ /за 2019 г./. Армения има 44 630 войска, а военният ѝ бюджет е единствено 626,3 млн щатски $. Съотношението на броя бойни самолети е 55 към 18 в интерес на Азербайджан, а при вертолетите това съответствие е 50 на 12, отново в интерес на Баку.
Предимството на Азербайджан е и в броя на артилерийските системи, изключително самоходни такива и ракетни системи с огромен обхват. Армения пък има нищожно преимущество в тактическите балистични ракети, само че от остарели съветски модели.
Не би трябвало да се подценява и обстоятелството, че елитните елементи на азербайджанската войска се образоват от турски офицери. Освен това, на азербайджанските командни центрове бяха ситуирани 150 високопоставени турски офицери, което стана известно още на 2 октомври. Но в този конфликт на по–добре въоръжената войска на Азербайджан се опълчи по–мобилизираната, морално стимулираната и жертвоготовна войска на по–слабата Армения.
Азербайджан би могъл обаче, в доста по–голяма степен в сравнение с Армения да си обезпечи доставки на по–модерно въоръжение от Турция и Израел. Така да вземем за пример получаваните до момента от тях дронове дават огромно предимство в бойните дейности. Азербайджан, макар спадащите доходи от нефт, влага съществено в тези системи.
Турция употребява сполучливо опита си в Северна Сирия с дронове и сензорни платформи за откриване на противникови придвижвания и цели, дружно с наземни радари и тези уроци явно бяха предадени на азербайджанците в последните им взаимни учения. Електронното заглушаване на радарни и безпилотни сигнали - за противопоставяне на датчиците на врага, ефикасното им заслепяване - и изпращането на танкове с съответна противовъздушна защита са две евентуални промени. Но уязвимостта на танковете без противовъздушна защита ги прави към този момент доста по–уязвими.
Всеки боен спор е назидателен за военните и внася промени в тяхната подготовка и в насоката на развиване на въоръжението и бойната техника: Приоритетите за модернизиране на армиите ще станат противовъздушната и противоракетната защита, включително битка с безпилотни летателни апарати, както към този момент твърди американският военачалник Джеймс Макконвил. Предпочитанието към датчици, безпилотни летателни апарати и оръжия за офанзива на далечни дистанции е това, което в последна сметка дефинира триумфа на актуалното полесражение. А в същото време ще се понижава броя на тежките танкове, като ще се отдава желание на преносими, по-способни, нецентрични сили, които освен ще оцелеят, само че и ще надделеят в споровете на бъдещето.
Кой печели от настоящето състояние?
Засега от възобновеното разпалване на спора печели най–много Турция. А след нея и Съединени американски щати заради по–далечната цел за изтласкване на Русия от района и още повече поради спиране на китайския Път на коприната.
На 6 октомври Германия предложи на Ердоган по–нататъшно развиване на връзките ЕС–Турция. Анкара обаче е надалеч от това да понижи поддръжката си за Баку под напън на Европейски Съюз и за следващ път се възползва от разликите сред Париж и Берлин и даже върна кораба " Оруч Райс " в гръцки води. С това предизвика Берлин и Париж към нови претенции за наказания и по едно и също време опонира на Германия.
Относно постигнатото от Азербайджан: не е ясно дали извоюваното до момента - линия земя на юг, значително по иранската граница, ще бъде задоволително като политическа победа за азербайджанския водач Илхам Алиев.
Шансове за трайно решение
Според съветски източници е изключително мъчно двете страни да бъдат уверени за реализиране на същински кротичък контракт. А е изключено без подготвеност на страните от спора да се стигне до трайно решение. Освен това, би трябвало да се регистрират и ползите на Турция, която мощно се ангажира с военна помощ и предпочитание да взе участие в преговорния развой. Опасността примирието да остане без последици е огромна!
От значение е, каква тежест ще имат страните в Минската група. Искането на Баку Турция да взе участие в преговорния формат е в действителност опит да ѝ се даде статут на съпредседател, а тя е единствено член, наред с Швеция, Италия, Финландия и Германия, с изключение на трите съпредседателки – Русия, Съединени американски щати и Франция и то в случай, че Анкара директно поддържа една от двете страни в спора. А това е нереалистично и неприемливо в тази обстановка.
Страните–членки на Европейски Съюз са в мнозинство. Това пък дава късмет на Европейски Съюз да има по–голяма роля. Въпреки влошените връзки на Москва с Брюксел, Русия схваща, че този спор не може да се реши независимо и не е изключено да се окаже по–отворена за едно лимитирано съдействие с Европейски Съюз. Ако Минската група изобщо играе решаваща роля. Но дали Русия ще отстъпи от предлагането си за свои мироопазващи сили в Нагорни Карабах, ще зависи от насрещното държание в едни договаряния.
Промяната на държанието на Турция след постигнатото помирение освети подмолната ѝ роля. Тя ускори въздействието си върху Алиев, тъй като не бе поканена в Москва на договарянията на Министерство на външните работи на Русия, Азербайджан и Армения. Като резултат от това тя мина към попречване на постигнатото, представяйки го като проваляне, без значение, че дейностите на Москва бяха съгласувани с другите двама съпредседатели на Минската група.
Появиха се медийни изявления в Турция, внушаващи, че посредничеството на Русия в никакъв случай до момента не било довеждало до сполучливо решение на споровете. Анкара сложи още веднъж изискването, че преустановяване на огъня е допустимо единствено при цялостно „ освобождение на азербайджанския регион от Армения”. Турция излезе със напълно несъответстващата оценка, че намесата на Минската група към този момент няма смисъл, внушавайки разбираемото безпокойство, че саздаденият формат за договаряния с Русия, изключително в случай че бъде поканен и Иран, ще бъде изтласкан Запада /САЩ и Франция/.
Важното е, че Анкара искаше да внуши, че Баку е изгубил автономия в политиката и е належащо договарянията да се водят с Турция. /Говорителят на Министерство на външните работи Шброхшм Калъч заприказва за „ четворен формат”./ И тук точно наблюдаващите се усъмниха в смелостта на Ердоган да показва предизвикателност и убеденост, в случай че не си е обезпечил безмълвна сериозна външна поддръжка, което ще го трансформира в сериозен състезател на геополитическата сцена. Амбициите на Турция във връзка с нефтени и газови трасета и въздействие в Каспийския район я тласкат към много рисков курс. Още повече, че се чака Анкара да ускори своята интензивност и в Молдова и Украйна.
Русия няма да се намеси, в случай че войната не се трансформира в конкуренция за оцеляване и неприемлива загуба на позиции и авторитет.
Главната конспирация, както показва турският вестник „ Милиет” е, че Ердоган и Алиев предизвикат и хвърлят провокации към Путин, принуждавайки го към заемане на съществено нова позиция по Нагорни Карабах. Такава, че да раздели функционалностите в зоните на въздействие с Турция, което би довело до действителни промени на обстановката. Това значи да трансферира Близкоизточните и ги сплоти със задкавказките събития. Тоест, сегашната война за Нагорни Карабах да е единствено епизод в огромната игра, обвързвана с желанията за смяна съотношението на силите в геополитическото пространство на Големия Близък Изток.
Опасността е в това, че може да пламне целият Кавказки район, вследствие на което да стартира фрагментация на съществуващите страни и появяването на нови, а с това да се отворят вратите за външна интервенция както на районни сили /Турция, Иран/, по този начин и на международни сили.
Коментарът на Симеон Николов е оповестен в Епицентър
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ