Рокфелер обедня за 10 минути в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера, тъкмо в 12,30 часа Boeing 747 кацна на Софийското летище. Готин аероплан, безценен. По стълбичката постепенно слезе най-богатият човек на всички времена Джон Рокфелер. Той бе поканен на благотворителен конгрес за надарени деца.
Скъпият посетител бе посрещнат от брониран Mercedes-Maybach S600 Guard. Рокфелер, който към този момент е от категорията на вестник „ Трета възраст “ не скри учудването си. Погледна преводачка от държавния екип по посрещането, която му прошепна внимателно: „ Имаме няколко разполагаем от тези, чувствайте се като вкъщи си “.
Милиардерът бързо пресметна: „ Трябваха ми 43 години денонощна работа с цел да мога да си разреша сходно нещо, очевидно тия момчета са разкрили нефт колкото в цялостен Тексас или имат диамантени мини в Родопите…
По пътя от аерогарата към Министерски съвет притежателят на митичната компания " Стандарт Ойл " се оглеждаше любопитно – постройките край „ Цариградско шосе “ го връщаха в спомените му от предишното, когато в Америка се строяха първите блокове-общежития за служащите от рафинериите му. Някъде в интервала на Априлското въстание…
Премиерът на страната, наедрял юначага с навити ръкави като чикагски месар, го посрещна пред кабинета си и го сграбчи в мечешка прегръдка. „ Добре си пристигнал, братиньо! Откога те очаквам. Имаме работа с теб, да знаеш! “
Рокфелер се смути – до момента го бяха прегръщали единствено дами. „ Явно подобен е обичаят в тази страна “, - мина му през мозъка.
- Севдо, донЕси кафенце на моя другар Джон, че имаме значим диалог.
Появилата се като сянка жена в границите на вратата изсумтя нещо, врътна се и изчезна. Държеше камера в едната ръка…
Домакинът стартира напряко. Преводачката едвам смогваше да превежда.
- Глей в този момент: ти имаш доста компании и все са доста огромни. Изкарваш яки пари, по тази причина у нас има лаф: „ богат като Рокфелер “. И аз съм като теб - имам си партия, имам си парламент, който ми е компанията за закони и цяла страна си имам… Чух, че единствено една от твоите компании я оценили на 500 милиарда $. Браво! А аз бутам 10-15 години, само че имам единствено 4 милиарда. Затова си мисля, че е заслужено с теб да създадем един бизнес, все едно идваш като инвеститор…
Виделият какво ли не през живота си Джон Рокфелер гледаше като човек, който е попаднал в небрано лозе. Премиерът видя объркването на госта и го успокои:
- Не се стряскай, брато, схемата е тествана. Сега едно наше момче ще ти я обясни…
Вратата на кабинета се отвори и вътре влезе много наедрял образец. Зад него ситно пристъпваше дребно дребосъче с очилца и проскубана брадичка. Кимнаха.
- Мислех, че ще приказваме за подкрепяне на надарени деца… - промълви създателят на „ Стандарт Ойл “…
- Анджък. Ние сме надарените деца, - непретенциозно означи влезлият исполин, - само че ти предлагаме нещо доста по-добро. Мои компании ще изкупят твоите. Уредили сме заем от една държавна банка. Ще прибавим и едни археологически черепи - доста са скъпи. Даде ни ги един наш другар, който в този момент ни е противник... Моите медии ще опишат договорката като договорката на века. Няма да се плашиш - обезпечили сме ти защита от НСО, с цел да не харчиш пари за гардове. Българската страна ще поеме масрафа. Ако ти се коства малко, през Народното събрание ще ти отпуснем няколко концесии за плажове на Черноморието. Ще подпишеш, а ние ще се разплатим по-късно, че в този момент има някакви тъпи митинги... Можеш да си спокоен - държим на думата си!
- Абе вие луди ли сте?! – остарелият Рокфелер едвам сдържаше гнева си.
Едрият, леко брадясал млад дебелак, постепенно се наведе над него и процеди:
- Вече е решено, дядка! Ванката е пред вратата. Носи заповед за арест и обвиняване, че си началник на ОПГ. В арестчето ще омекнеш. През това време ще ти превземем самолета, както превзехме един либийски транспортен съд.
- Справедливо е, - намеси се метафизичен дребният с очилцата и брадичката, а погледът му тъжно се плъзна към остъклената витрина зад Премиера, в която се мъдреше бутилка 15-годишно „ Маккалън “...
В този сюблимен миг министър председателят се хвърли и прегърна госта както майка обичаното си дете в първия образователен ден.
- Братиньо, знаех си, че ще се разберем! Туряй подписа и да вървим да ти покажа какви автомагистрали съм построил, пречиствателни станции, спортни зали, стадиони… Ще уредя да си купиш футболен тим, в случай че искаш. Един в този момент е позакъсал, на ниска цена ще ти го дадем. Ще минем през околовръстния, оттова в Евксиноград. Ще хапнем, ще пийнем, девойки ще ни поиграят. Хубави хора сме и гостоприемни, да знаеш!
Рокфелер усети, че се задушава. Ужас скова тялото му, а един въпрос прониза мозъка му като шило за лед: " Кошмар ли сънувам, Господи, или съм попаднал в пъкъла?! Какви са тия идиоти, мамка му " …
Започна да се тресе, а едрият хвана ръката му, сложи в нея химикалка и надраска нещо на един лист.
- Готово.
В този миг на Рокфелер му причерня и изпадна в несвяст.
Дойде в схващане на другия ден. Огледа се и видя, че го носят по стълбичките в самолета. „ Най-после! “ – намерения благополучен милиардерът – било е сън...
- Наши водачи ще те закарат до Америка и след това ще върнат боинга. Нали към този момент е наш… - бе гласът на Премиера. – Ако ти потрябват пари, ще ти изпратим, тъй като, нали, банковите сметки ти ни ги трансферира. Но не харчи доста, рецесия е. Хайде със здраве и доста поздрави на Президента, моят другар – чуваше отзивчивото бръщолевене на българския хазаин.
След което припадна още веднъж.
Така и не сполучи да каже на своите български домакини обичаната си мисъл: Много хора се вършат, че истината не съществува. Законът на природата не можеш да заобиколиш, и колкото по-рано го проумееш, толкоз по-добре.
Бедни, небогати Рокфелер! Защо не си умря умерено във Флорида?
Автор: Д-р Димитър Попкутуев
Източник: " Фрог нюз "
Вчера, тъкмо в 12,30 часа Boeing 747 кацна на Софийското летище. Готин аероплан, безценен. По стълбичката постепенно слезе най-богатият човек на всички времена Джон Рокфелер. Той бе поканен на благотворителен конгрес за надарени деца.
Скъпият посетител бе посрещнат от брониран Mercedes-Maybach S600 Guard. Рокфелер, който към този момент е от категорията на вестник „ Трета възраст “ не скри учудването си. Погледна преводачка от държавния екип по посрещането, която му прошепна внимателно: „ Имаме няколко разполагаем от тези, чувствайте се като вкъщи си “.
Милиардерът бързо пресметна: „ Трябваха ми 43 години денонощна работа с цел да мога да си разреша сходно нещо, очевидно тия момчета са разкрили нефт колкото в цялостен Тексас или имат диамантени мини в Родопите…
По пътя от аерогарата към Министерски съвет притежателят на митичната компания " Стандарт Ойл " се оглеждаше любопитно – постройките край „ Цариградско шосе “ го връщаха в спомените му от предишното, когато в Америка се строяха първите блокове-общежития за служащите от рафинериите му. Някъде в интервала на Априлското въстание…
Премиерът на страната, наедрял юначага с навити ръкави като чикагски месар, го посрещна пред кабинета си и го сграбчи в мечешка прегръдка. „ Добре си пристигнал, братиньо! Откога те очаквам. Имаме работа с теб, да знаеш! “
Рокфелер се смути – до момента го бяха прегръщали единствено дами. „ Явно подобен е обичаят в тази страна “, - мина му през мозъка.
- Севдо, донЕси кафенце на моя другар Джон, че имаме значим диалог.
Появилата се като сянка жена в границите на вратата изсумтя нещо, врътна се и изчезна. Държеше камера в едната ръка…
Домакинът стартира напряко. Преводачката едвам смогваше да превежда.
- Глей в този момент: ти имаш доста компании и все са доста огромни. Изкарваш яки пари, по тази причина у нас има лаф: „ богат като Рокфелер “. И аз съм като теб - имам си партия, имам си парламент, който ми е компанията за закони и цяла страна си имам… Чух, че единствено една от твоите компании я оценили на 500 милиарда $. Браво! А аз бутам 10-15 години, само че имам единствено 4 милиарда. Затова си мисля, че е заслужено с теб да създадем един бизнес, все едно идваш като инвеститор…
Виделият какво ли не през живота си Джон Рокфелер гледаше като човек, който е попаднал в небрано лозе. Премиерът видя объркването на госта и го успокои:
- Не се стряскай, брато, схемата е тествана. Сега едно наше момче ще ти я обясни…
Вратата на кабинета се отвори и вътре влезе много наедрял образец. Зад него ситно пристъпваше дребно дребосъче с очилца и проскубана брадичка. Кимнаха.
- Мислех, че ще приказваме за подкрепяне на надарени деца… - промълви създателят на „ Стандарт Ойл “…
- Анджък. Ние сме надарените деца, - непретенциозно означи влезлият исполин, - само че ти предлагаме нещо доста по-добро. Мои компании ще изкупят твоите. Уредили сме заем от една държавна банка. Ще прибавим и едни археологически черепи - доста са скъпи. Даде ни ги един наш другар, който в този момент ни е противник... Моите медии ще опишат договорката като договорката на века. Няма да се плашиш - обезпечили сме ти защита от НСО, с цел да не харчиш пари за гардове. Българската страна ще поеме масрафа. Ако ти се коства малко, през Народното събрание ще ти отпуснем няколко концесии за плажове на Черноморието. Ще подпишеш, а ние ще се разплатим по-късно, че в този момент има някакви тъпи митинги... Можеш да си спокоен - държим на думата си!
- Абе вие луди ли сте?! – остарелият Рокфелер едвам сдържаше гнева си.
Едрият, леко брадясал млад дебелак, постепенно се наведе над него и процеди:
- Вече е решено, дядка! Ванката е пред вратата. Носи заповед за арест и обвиняване, че си началник на ОПГ. В арестчето ще омекнеш. През това време ще ти превземем самолета, както превзехме един либийски транспортен съд.
- Справедливо е, - намеси се метафизичен дребният с очилцата и брадичката, а погледът му тъжно се плъзна към остъклената витрина зад Премиера, в която се мъдреше бутилка 15-годишно „ Маккалън “...
В този сюблимен миг министър председателят се хвърли и прегърна госта както майка обичаното си дете в първия образователен ден.
- Братиньо, знаех си, че ще се разберем! Туряй подписа и да вървим да ти покажа какви автомагистрали съм построил, пречиствателни станции, спортни зали, стадиони… Ще уредя да си купиш футболен тим, в случай че искаш. Един в този момент е позакъсал, на ниска цена ще ти го дадем. Ще минем през околовръстния, оттова в Евксиноград. Ще хапнем, ще пийнем, девойки ще ни поиграят. Хубави хора сме и гостоприемни, да знаеш!
Рокфелер усети, че се задушава. Ужас скова тялото му, а един въпрос прониза мозъка му като шило за лед: " Кошмар ли сънувам, Господи, или съм попаднал в пъкъла?! Какви са тия идиоти, мамка му " …
Започна да се тресе, а едрият хвана ръката му, сложи в нея химикалка и надраска нещо на един лист.
- Готово.
В този миг на Рокфелер му причерня и изпадна в несвяст.
Дойде в схващане на другия ден. Огледа се и видя, че го носят по стълбичките в самолета. „ Най-после! “ – намерения благополучен милиардерът – било е сън...
- Наши водачи ще те закарат до Америка и след това ще върнат боинга. Нали към този момент е наш… - бе гласът на Премиера. – Ако ти потрябват пари, ще ти изпратим, тъй като, нали, банковите сметки ти ни ги трансферира. Но не харчи доста, рецесия е. Хайде със здраве и доста поздрави на Президента, моят другар – чуваше отзивчивото бръщолевене на българския хазаин.
След което припадна още веднъж.
Така и не сполучи да каже на своите български домакини обичаната си мисъл: Много хора се вършат, че истината не съществува. Законът на природата не можеш да заобиколиш, и колкото по-рано го проумееш, толкоз по-добре.
Бедни, небогати Рокфелер! Защо не си умря умерено във Флорида?
Автор: Д-р Димитър Попкутуев
Източник: " Фрог нюз "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ