Оскарите - пропаганда на новия смразяващ морал
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Академията за кино изкуства и науки, която присъжда Оскарите, показа на 8 септември промяната си в работа на “различността”. От 2024 година единствено продукциите, които дават отговор на набор от съответни критерии, ще могат да се борят за “Оскар” за най-хубав филм. В обстоен лист са изложени изискванията, които би трябвало да извършват, с цел да бъдат позволени до конкуренцията.
“Расовата” група на основните артисти (както и други критерии, като пол или полова ориентация) към този момент ще се имат поради при селекцията. Филмите би трябвало да демонстрират на екрана най-малко един артист, чийто генезис е посочен в листата (латино, азиатски, африкански, Северна Африка или Близкия изток и т.н.). Според президента на академията Дейвид Рубин и основния изпълнителен шеф на Оскарите Даун Хъдсън тази промяна би трябвало да бъде “катализатор за трайна и основна смяна в киноиндустрията”.
Така в демократична народна власт като Съединени американски щати може да се изготви уведомление за управление на художественото творчество, без да се питат тези, които при все че са толкоз бързи в осъждането на тиранични ексцесии на Русия или Китай. По време на Студената война Западът се бунтуваше, когато социалистическият натурализъм популяризираше Съюз на съветските социалистически републики посредством изкуството. В подмяна на това, Западът се представяше като леговище, в което подривните актьори и режисьори бяха одобрявани като герои. Тази ера завърши.
Цензурата към този момент не е в името на руската идеология, а на “доброто”.
За да съществува през днешния ден, един филм би трябвало да разпространява представителна извадка от авансово одобрени от прогресисткия лагер полезности. Киното би трябвало да популяризира визията на режима. Както при всички тоталитаризми, културата се трансформира в инструмент. Нейното предопределение не е хубостта или страстта, а агитация на морала на времето.
Един филм ще бъде определен, в случай че демонстрира благосклонност в битката против дискриминирането. Наградата ще се дава за спазването на лист от правила, а не въз основа на художествени съображения. За да бъде толерирана, културата би трябвало да бъде стерилизирана и да се подчинява на положителните нрави на епохата.
Почти непоклатимата мощ на цензурата се крие в нейната дарба да упреква съперниците си. На тези, които имат нахалството да желаят независимост на изкуството, прогресисткият режим опълчва страданието на “жертвите”, като ги слага автоматизирано в категорията на “палачите”.
В този нов свят расовите категории са оправдани. На Морган Фрийман към този момент не се гледа като на популярен артист, кадърен да изиграе ослепително Нелсън Мандела в “Несломим”, а на негър мъж, жертва на бялото подтисничество.
За следващ път Западът потегля на война против своята история, отхвърля своята просвета и събаря предците си.
Издига се Оруелова цивилизация, която приковава на позорния дирек своите създатели, разрушавайки статуите и забранявайки филмите или текстовете им. Утвърждавайки наследственото възприятие за виновност на част от своето население, основно бяло или мъжко, тази идеология оправдава расовите и полови разлики. Изправяйки хората едни против други в името на “прогреса”, демократичните демокрации отслабват и се разделят. Остава ни да избягаме от смразяващия морал на новите цензори, мечтаейки с Роми Шнайдер в “Басейнът”, смеейки се с Дьо Фюнес в “Приключенията на равина Жакоб” или плачейки с Броуди в “Пианистът”. Със сигурност тези филми щяха да бъдат цензурирани на днешните Оскари. Гледането на кино значи да съзреш културата, каквато би могла да бъде: свободна, стремителна и възвишена.
Пол Мюлун, “Фигаро”
Академията за кино изкуства и науки, която присъжда Оскарите, показа на 8 септември промяната си в работа на “различността”. От 2024 година единствено продукциите, които дават отговор на набор от съответни критерии, ще могат да се борят за “Оскар” за най-хубав филм. В обстоен лист са изложени изискванията, които би трябвало да извършват, с цел да бъдат позволени до конкуренцията.
“Расовата” група на основните артисти (както и други критерии, като пол или полова ориентация) към този момент ще се имат поради при селекцията. Филмите би трябвало да демонстрират на екрана най-малко един артист, чийто генезис е посочен в листата (латино, азиатски, африкански, Северна Африка или Близкия изток и т.н.). Според президента на академията Дейвид Рубин и основния изпълнителен шеф на Оскарите Даун Хъдсън тази промяна би трябвало да бъде “катализатор за трайна и основна смяна в киноиндустрията”.
Така в демократична народна власт като Съединени американски щати може да се изготви уведомление за управление на художественото творчество, без да се питат тези, които при все че са толкоз бързи в осъждането на тиранични ексцесии на Русия или Китай. По време на Студената война Западът се бунтуваше, когато социалистическият натурализъм популяризираше Съюз на съветските социалистически републики посредством изкуството. В подмяна на това, Западът се представяше като леговище, в което подривните актьори и режисьори бяха одобрявани като герои. Тази ера завърши.
Цензурата към този момент не е в името на руската идеология, а на “доброто”.
За да съществува през днешния ден, един филм би трябвало да разпространява представителна извадка от авансово одобрени от прогресисткия лагер полезности. Киното би трябвало да популяризира визията на режима. Както при всички тоталитаризми, културата се трансформира в инструмент. Нейното предопределение не е хубостта или страстта, а агитация на морала на времето.
Един филм ще бъде определен, в случай че демонстрира благосклонност в битката против дискриминирането. Наградата ще се дава за спазването на лист от правила, а не въз основа на художествени съображения. За да бъде толерирана, културата би трябвало да бъде стерилизирана и да се подчинява на положителните нрави на епохата.
Почти непоклатимата мощ на цензурата се крие в нейната дарба да упреква съперниците си. На тези, които имат нахалството да желаят независимост на изкуството, прогресисткият режим опълчва страданието на “жертвите”, като ги слага автоматизирано в категорията на “палачите”.
В този нов свят расовите категории са оправдани. На Морган Фрийман към този момент не се гледа като на популярен артист, кадърен да изиграе ослепително Нелсън Мандела в “Несломим”, а на негър мъж, жертва на бялото подтисничество.
За следващ път Западът потегля на война против своята история, отхвърля своята просвета и събаря предците си.
Издига се Оруелова цивилизация, която приковава на позорния дирек своите създатели, разрушавайки статуите и забранявайки филмите или текстовете им. Утвърждавайки наследственото възприятие за виновност на част от своето население, основно бяло или мъжко, тази идеология оправдава расовите и полови разлики. Изправяйки хората едни против други в името на “прогреса”, демократичните демокрации отслабват и се разделят. Остава ни да избягаме от смразяващия морал на новите цензори, мечтаейки с Роми Шнайдер в “Басейнът”, смеейки се с Дьо Фюнес в “Приключенията на равина Жакоб” или плачейки с Броуди в “Пианистът”. Със сигурност тези филми щяха да бъдат цензурирани на днешните Оскари. Гледането на кино значи да съзреш културата, каквато би могла да бъде: свободна, стремителна и възвишена.
Пол Мюлун, “Фигаро”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ