Живеете ли живота, който искате?
Ейбрахам Маслоу, представител на хуманистичната логика на психиката, споделя, че “музикантът би трябвало да прави музика, художникът би трябвало да рисува, а поетът би трябвало да написа, в случай че желае да бъде в последна сметка в мир със себе си ”. Тоест, същинската приятност идва тогава, когато живеем живот, който е в цялостна естетика с нашата същина, и имаме опция да използваме своите мощни страни, гении и ползи.
Въпреки че това наподобява толкоз разумно и естествено, съгласно психотерапевтите доста хора живеят с чувството, че битието им по никакъв метод не подхожда на това, което са, и постоянно точно този прочувствен дискомфорт ги кара да потърсят професионална поддръжка. Те се връщат обратно в предишното си, чудейки се по какъв начин са стигнали до този толкоз неудовлетворяващ процес на живота си.
Като деца доста от нас са насърчавани от родители, учители и други възрастни да преследват избран път в живота. Независимо, че това се случва в детството, тези убеждения не губят силата си даже в зрелост, даже когато усещаме, че пътят, който сме избрали, не ни носи задоволство и благополучие. Ние продължаваме да вървим по него, вярвайки, че по този начин би трябвало или неосъзнавайки, че имаме цялостната независимост да завием в друга посока.
Сред най-честите изказвания, споделяни пред терапевти, свързани с този проблем, са:
– Помня по какъв начин като дете родителите ми посочваха голяма наслада и любов, когато се справях добре в учебно заведение.
– Родителите ми бяха по-любящи и грижовни към мен, когато се държах добре.
– Родителите ми посочваха горделивост и любов, когато се справях добре в спорта.
„ Многочислените проблеми пораждат когато се опитваме да оправдаем упованията на другите, вместо да определим нашите лични. ” – Карл Роджърс
Хората, които биха споделили сходни мемоари от детството си, са по-склонни да живеят, преследвайки тези житейски цели, към които считат, че е редно да се стремят, а не тези, които са близки до личните им потребности и стремежи. Възможно е даже да изпитват позор или виновност, когато не съумяват да следват този “отреден ” път или когато проявят мимолетна храброст да се отдадат на фантазиите си. Често тези хора живеят с възприятие на неодобрение и незадоволство, с чувството, че са наблюдаващи на личния си живот. Независимо какъв брой сполучливи сте, какъв брой блестяща кариера и живот сте построили, в случай че те не дават отговор на вашата същина и фантазии, вие постоянно ще чувствате празнина и надълбоко вътрешно незадоволство.
Здравото психическо развиване, съгласно различен представител на хуманистичната логика на психиката Карл Роджърс, може да се реализира, единствено когато задачите ни в живота са в действителност наши.
Роджърс създава форма на психотерапия, наречена клиент-центрирана терапия, в която хората могат да получат помощ, с цел да осъзнаят по-добре положението си и на собствен ред да схванат дали задачите, които имат в живота, са техни или са на техните родители или други хора, участващи във възпитанието им. Никога не е прекомерно късно да станем по-верни на себе си и да вземем решение да водим по-автентичен живот – подобен, в който намираме метод да живеем в естетика със своите лични стремежи, мощни страни, гении и ползи.
За някои хора сходна смяна наподобява толкоз сложна или невъзможна, че в никакъв случай не се престрашават да я подхващат. Тайната е да извършите няколко дребни първи стъпки – при вземането на решение по какъв начин и къде да прекарате уикенда да вземем за пример, запитайте се какво желаете вие самите.
Упражнявайте се всекидневно и последователно ще забележите разликата, а с времето, когато станете по-уверени в това да бъдете себе си и да живеете живота, който дава отговор на същността ви, в последна сметка ще стигнете до напълно нова дестинация в съществуването си.
Редактор: Ина Фенерова
Инфо: www.psychologytoday.com
