Eйбрахам Маслоу (1908 ~ 1970), един от основателите на хуманистичната

Eйбрахам Маслоу (1908 ~ 1970), един от създателите на хуманистичната логика на психиката, изследва по какъв начин влияе обществото на човешката природа в своята „ Мотивация и персона “. И ни поучава да не забравяме, „ че човешката природа сама по себе си генерира доста зло, в случай че не от вродена завист, то от незнание, нелепост, боязън, неприятна връзка, непохватност. “

Как влияе обществото на човешката природа?

Обществото, което е болно, за болния пациент е неприятно и в по-обективен смисъл (дори за здравите хора), в случай че не за друго, то тъй като е в положение да основава невротични хора. Тогава, теоретически, психотерапията от обществена позиция значи да се върви против главните стресове и трендове в едно болно общество. Или, по-общо казано, без значение каква е степента на общото здраве или болест на обещано общество, лечението се свежда до битка на самостоятелно ниво против произвеждащите болест сили в това общество. Тя се пробва, в случай че можем по този начин да се изразим, да обърне посоката на течението, да трансформира от вътрешната страна, да е революционна или радикална в главния, етимологичен смисъл на думите. При това състояние всички психотерапевти се борят или би трябвало да се борят по-скоро на дребно, в сравнение с едро с патогенните сили в своето общество, а в случай че те са фундаментални и първоначални, психотерапевтите в действителност се борят със своето общество. Очевидно, в случай че психотерапията би могла да се разрасне неимоверно, в случай че вместо с няколко десетки пациенти на година, психотерапевтите работят с няколко милиона, то тогава битката на тези дребни сили против природата на нашето общество би станала доловима и с просто око. Не може да има и подозрение, че обществото би се трансформирало. Първо ще има тук или там промени във „ усета “ на човешките взаимоотношения във връзка с качества като гостолюбие, благотворителност, дружелюбие и други сходни, само че откакто задоволително хора станат по-гостоприемни, по-щедри, по-добри, по-социални, можем да сме напълно сигурни, че те ще наложат и законови, политически, стопански и обществени промени (Mumford, 1951). 

Струва ми се, че нито едно общество, колкото и да е положително то, не би могло изцяло да отстрани заболяването. Ако заканите не дойдат от страна на други човешки същества, те постоянно ще идват от страна на природата, гибелта, фрустрацията, заболяването, даже от елементарния факт, че въпреки да извличаме изгода като живеем в общество, ние би трябвало по нужда да модифицираме формата на облекчаване на желанията си. Не бива да забравяме също, че човешката природа сама по себе си генерира доста зло, в случай че не от вродена завист, то от незнание, нелепост, боязън, неприятна връзка, непохватност и т.н. 

Това е извънредно комплициран набор от взаимоотношения и е доста елементарно да бъде неправилно свестен или нещата да се кажат по метод, който води до недоумение. Може би мога да се предпазя от това, без да пиша обстойно и нашироко като препратя читателя към един отчет, който приготвих за студентите на семинар за Утопична обществена логика на психиката (Maslow, 1968). В него се акцентира емпиричното, фактически постижимото, (а не непостижимите фантазии) и се упорства да приказваме за степени, а не за „ или-или “. Задачата се структурира от въпросите: Колко положително общество разрешава човешката природа? Колко добра човешка природа разрешава обществото? На какъв брой добра човешка природа смеем да се надяваме, поради вградените ограничавания на човешката природа, за които към този момент знаем? На какъв брой положително общество смеем да са се надяваме, поради компликациите, присъщи на самата природа на обществото?

По моя преценка, идеалното човешко създание е невероятно и даже немислимо, само че човешките същества са в действителност надалеч по-способни да станат по-добри, в сравнение с множеството хора считат. Колкото до идеалното общество, то, както ми се коства, е единствено една неосъществима вяра, изключително като се има поради очевидния факт, че е съвсем невероятно да се реализира даже съвършен брак, другарство или връзки родител-дете. Ако съвършената обич се реализира по този начин мъчно при една двойка, семейство, група, какъв брой мъчно би било това при 200 милиона? При три милиарда? И още веднъж е ясно, че двойките, групите и обществата не могат да станат идеални, само че явно могат да се усъвършенстват и да варират от доста положителни до доста неприятни.

Нещо повече, съгласно мен знаем задоволително за усъвършенстващи се двойки, групи и общества, с цел да отхвърлим вероятността да настъпят бързи или лесни промени. Усъвършенстването на един- единствен човек - по този начин, че постигнатото да остане трайно - може да отнеме години лечебна работа, а даже и тогава главният аспект на „ усъвършенстването “ е, че разрешава на индивида да се залови с доживотната задача да усъвършенства себе си. Наистина се случва във велики моменти на нравствен поврат или просветление да настъпи мигновена себеактуализация, само че това става извънредно рядко и на него не трябва да се разчита. Психоаналитиците от дълго време са се научили да не разчитат само на прозрението, а да поставят ударението върху анализирането - продължителното, постепенно, трудно, повтарящо се изпитание да се употребяват и ползват прозренията. Духовните учители и водачи от Изтока нормално също акцентират, че усъвършенстването е доживотна задача. Същата поука към този момент стартира да става ясна на по-задълбочените и трезви ръководители на Т-групи, групи за персонален напредък, за афективно обучение и други като тях, които в този момент минават през мъчителния развой на отричане от теорията за себеактуализацията като „ огромния гърмеж “.

Всички формулировки в тази област ще би трябвало, несъмнено, да са в дух на степен, както във идващите образци: 

1. Колкото по-здраво е обществото изобщо, толкоз по-малка ще е потребността от самостоятелна психотерапия, защото ще има по-малко заболели човеци. 

2. Колкото по-здраво е обществото изобщо, толкоз по-вероятно ще е болният човек да получи помощ или да бъде оздравял без намесата на профилирана лечебна намеса, или с други думи, посредством положителните житейски прекарвания. 

3. Колкото по-здраво е обществото изобщо, толкоз по-приемливо ще бъде то за пациента. 

4. Колкото по-здраво е обществото като цяло, толкоз по-лесно ще е за инсайттерапията да реализира изцеление, тъй като ще съществуват прекалено много подпомагащи я положителни житейски преживявания, взаимоотношения и така нататък, както и относителна липса на войни, безработица, мизерия и други социопатогенни въздействия. Очевидно са вероятни десетки теореми от този елементарно проверим тип.

Необходима е някаква сходна дефиниция за връзката сред самостоятелното заболяване, лечението и природата на обществото, която да помогне да се реши постоянно посоченият скептичен абсурд: Как е допустимо здраве или усъвършенствано положение на здравето в едно болно общество, което е основало неприятното здравословно положение? Разбира се, скептицизмът, съдържащ се в тази алтернатива влиза в несъгласие с действителното съществуване на себеактуализиращи се хора и на психотерапия, които със самия факт на своето битие потвърждават, че това е допустимо. Дори и освен това състояние е потребно да се набави доктрина, обясняваща по какъв начин е допустимо това, в случай че не за друго, то с цел да сложи целия този въпрос отворен за емпирично изследване.

От: „ Мотивация и персона “, Ейбрахам Маслоу, изд. Кибеа
Снимка: 5basicneeds.weebly.com