Неустойчиво равновесие
Европейският съюз ще финансира стратегии за рационализация на селските региони, заобикаляйки законното държавно управление. Но съгласно някогашния министър председател на Молдова и водач на опозиционната партия " Действие и взаимност " Мая Санду тъкмо това щяло да се случи през тази година в Молдова. На 4 февруари в профила си във фейсбук Санду, която този ден бе посетила Брюксел, където е разговаряла с виновни лица от ЕНП, написа, че Европейски Съюз ще финансира от 2020 година планове за развиване в обитаеми места в Молдова по програмата " Европейско село ", само че без намесата на държавното управление. Върху последното и подчертаваха молдовски медии, очевидно като контрапункт на заявките на президента на страната Игор Додон, че до края на февруари Кишинев ще получи първите 200 млн. от общо 500 млн. $ заем от Русия, които ще отидат за огромен ремонт на пътната мрежа. Експерти от Екологичен потенциал обясниха за ДУМА, че фактически има създадена тематична стратегия за Молдова, на тя още няма избран бюджет и времева рамка.
Всички тези заявки би трябвало да се преглеждат в подтекста на идните през есента
избори за държавен глава
в Молдова, на които Санду и Додон към този момент се обрисуват като съществени противници. Като опълчването сред тях явно ще бъде по линията Европа-Русия, обичайната за молдовската политика, при което Санду ще търси и намира, съгласно локалните наблюдаващи, поддръжката на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Но не всичко е толкоз просто.
Според социологическо изследване, показано на 6 февруари в Кишинев от организацията Data Inteligente SRL и осъществено по нейна самодейност, Игор Додон се употребява с доверието на 37,6% от гласоподавателите, а Мая Санду е на второто място с 25,8%. Тези изследвания обаче се отхвърлят като манипулативни от нейните симпатизанти, които се базират на друго, което ги устройва. В края на м.г. бе проводено проучване на публичното мнение, поръчано от Международния републикански институт (САЩ) и заплатено от Американската организация за интернационално развиване. По тези данни Санду и Додон имат по 24% доверие, като президентът губи поддръжка, а опозиционерката набира такава.
Само допреди половин година президентът Додон и Мая Санду бяха ситуативни съдружници в битката против олигарха и водач на ръководещата Демократическа партия Владимир Плахотнюк, чийто режим бе свален предишното лято с неповторима за Източна Европа и постсъветското пространство съгласувана външна интервенция на Съединени американски щати, Русия и Европейски Съюз. Оглавяваното от Санду и подкрепяно от социалистите държавно управление, бе формирано главно от представители на обявилия се за прозападен десен блок " Акум ". То обаче работи малко повече от 100 дни, откакто получи избор на съмнение от Народното събрание, доминиран от социалистите и демократите. Причината бе кандидатурата на основния прокурор, която очевидно провокира властови земетресения и в други страни.
В резултат в този момент Молдова има технократски кабинет отпред с някогашния финансов министър и стопански консултант на президента Додон Йон Кику. Това държавно управление ще работи единствено до президентските избори и сега се крепи на
нов ситуативен съюз
в молдовския парламент - сред социалистите и някогашните им съперници от Демократическата партия. Това не трябва да е особена изненада, тъй като лупингите в молдовската политика са нещо всекидневно, изключително при парламент, в който партиите могат да се блокират взаимно. Още повече, че след бягството на Плахотнюк от страната, съгласно политолога Богдан Чуря, Демократическата партия в действителност се е разпаднала на три лагера, а депутатите й могат да влизат в разнообразни ситуативни болшинства. От което се възползват в този момент и социалистите.
Впрочем компромисното държавно управление на Санду също обединяваше антагонистични сили. " Акум " е за прозападна ориентировка на страната, там даже има политици, които ратуват за това Молдова да се сплоти с Румъния в една страна, до момента в който партията на социалистите най-малко на думи е и за разширение на връзките с Русия, срещу участието в НАТО и за запазване на молдовската държавност.
Според локални наблюдаващи в този момент в страната се следи неустойчиво равновесие сред политическите сили - социалисти и демократи, в Народното събрание могат да обезпечават нужното на държавното управление болшинство, а президентът Додон към момента се радва на високо публично доверие. Самата социалистическа партия пък се показа почтено на миналогодишните локални избори и държи кметския пост в Кишинев. Нейните съперници от " Акум " пък не са единни, искрите прехвърчат сред Санду като водач на партията " Действие и взаимност " и ръководителят на " Достойнство и правдивост " Андрей Настасе. Санду обаче се употребява с поддръжката както на прилежаща Румъния, да не забравяме, че тя е за обединяване на двете страни, по този начин и на Запада. И това май е единственият й сериозен коз.
Още с избора си новото държавно управление на Кику се сблъска с нови по-строги условия на МВФ за разпределяне на заеми, а също и с враждебно отношение на прилежаща Румъния. Според публикацията на политолога Владимир Ротар, оповестена в уеб страницата regtrends.com (Regional trend analitics), " Румъния нападна ръководещия режим в Молдова ", точно Букурещ е основател на
преразглеждане на методите на Европейски Съюз
за финансирането на Молдова. В същото време, написа Ротар, в края на януари министърът на външните работи на Румъния Богдан Ауреску и посланикът на Съединени американски щати в северната ни съседка Адриан Цукерман са излезли с официално съобщение, в което декларират, че ще координират дейностите си по отношение на Молдова. Ротар оповестява още, че след рухването на кабинета на Санду Вашингтон е почнал да написа нова тактика за някогашната руска република и разяснява, че " не е мъчно да се досетим, че нейна съществена цел ще стане сегашният " социалистически режим ".
Въпросът е къде е тук Европейски Съюз? Не става ли той пленник на игрите на Вашингтон и Букурещ? И още по-лошо - не става ли съизвършител в политика, която може още веднъж да дестабилизира страната?
Молдова си остава разграничена страна, освен поради нерешения въпрос с Приднестровието. Историята до момента демонстрира, че жителите й не желаят да бъдат изправяни твърдо пред избора " или Европа, или Русия ". Много от тях гласоподават " с краката си ", като напущат страната, бягайки не от геополитическия избор на съответното държавно управление, а от бедността. В същото време трайните несъгласия сред политическите партии задълбочават проблемите. Европейски Съюз има късмет да постави завършек на това опълчване, което раздира молдовското общество и заплашва целостта на страната. Преди всичко не би трябвало да се обслужват ползите единствено на едната страна, която повече или по-малко основателно се титулува " проевропейска ". Второ, политиката на съседство въобще не допуска, че Молдова би трябвало да бъде превърната в антируски инструмент, сходно на прилежащата й Украйна. При това за потребностите на трета мощ. Трето, Европейски Съюз, който за последните шест години е вложил 400 млн. евро в Молдова, не може да си разреши обстановката в републиката да бъде взривена, в случай че благодарение на външен напън на власт бъдат поставени хора, които да организират вътрешно и външнополитически курс, за който няма консенсус в страната.
Напротив Европейски Съюз има потребност от
мирна, проевропейски настроена
Молдова, която не търси умишлен спор с Русия. Това може да бъде реализирано след вътрешен консенсус. Миналогодишният опит с държавното управление на Санду, сподели, че това не е невероятно. Европейски Съюз ще направи груба неточност, в случай че продължи да страни от разговор с президента Додон и настоящето държавно управление, в случай че се опита с безучастие да пречи на тяхната активност единствено, тъй като те са клеймени като " проруски ".
Нищо не пречи да бъде оказано съответното дипломатическо подпомагане за основаването на " огромна коалиция ". Пред Sputnik Молдова политологът Роман Михееш разяснява, че с цел да бъде " отпушено " европейското финансиране за Кишинев, е допустимо да се направи коалиция сред социалистите, част от депутатите на Демократическата партия и част от народните представители от блока " Акум ", по-специално тези от " Действие и взаимност ". На политическото инженерство на никое място не се гледа с положително око, само че когато страната е доведена до ръба, а това се случи с нея предходната година, сходни дейности са оправдани за стабилизация на обстановката и даването на някаква вероятност пред това изтормозено общество.
Всички тези заявки би трябвало да се преглеждат в подтекста на идните през есента
избори за държавен глава
в Молдова, на които Санду и Додон към този момент се обрисуват като съществени противници. Като опълчването сред тях явно ще бъде по линията Европа-Русия, обичайната за молдовската политика, при което Санду ще търси и намира, съгласно локалните наблюдаващи, поддръжката на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Но не всичко е толкоз просто.
Според социологическо изследване, показано на 6 февруари в Кишинев от организацията Data Inteligente SRL и осъществено по нейна самодейност, Игор Додон се употребява с доверието на 37,6% от гласоподавателите, а Мая Санду е на второто място с 25,8%. Тези изследвания обаче се отхвърлят като манипулативни от нейните симпатизанти, които се базират на друго, което ги устройва. В края на м.г. бе проводено проучване на публичното мнение, поръчано от Международния републикански институт (САЩ) и заплатено от Американската организация за интернационално развиване. По тези данни Санду и Додон имат по 24% доверие, като президентът губи поддръжка, а опозиционерката набира такава.
Само допреди половин година президентът Додон и Мая Санду бяха ситуативни съдружници в битката против олигарха и водач на ръководещата Демократическа партия Владимир Плахотнюк, чийто режим бе свален предишното лято с неповторима за Източна Европа и постсъветското пространство съгласувана външна интервенция на Съединени американски щати, Русия и Европейски Съюз. Оглавяваното от Санду и подкрепяно от социалистите държавно управление, бе формирано главно от представители на обявилия се за прозападен десен блок " Акум ". То обаче работи малко повече от 100 дни, откакто получи избор на съмнение от Народното събрание, доминиран от социалистите и демократите. Причината бе кандидатурата на основния прокурор, която очевидно провокира властови земетресения и в други страни.
В резултат в този момент Молдова има технократски кабинет отпред с някогашния финансов министър и стопански консултант на президента Додон Йон Кику. Това държавно управление ще работи единствено до президентските избори и сега се крепи на
нов ситуативен съюз
в молдовския парламент - сред социалистите и някогашните им съперници от Демократическата партия. Това не трябва да е особена изненада, тъй като лупингите в молдовската политика са нещо всекидневно, изключително при парламент, в който партиите могат да се блокират взаимно. Още повече, че след бягството на Плахотнюк от страната, съгласно политолога Богдан Чуря, Демократическата партия в действителност се е разпаднала на три лагера, а депутатите й могат да влизат в разнообразни ситуативни болшинства. От което се възползват в този момент и социалистите.
Впрочем компромисното държавно управление на Санду също обединяваше антагонистични сили. " Акум " е за прозападна ориентировка на страната, там даже има политици, които ратуват за това Молдова да се сплоти с Румъния в една страна, до момента в който партията на социалистите най-малко на думи е и за разширение на връзките с Русия, срещу участието в НАТО и за запазване на молдовската държавност.
Според локални наблюдаващи в този момент в страната се следи неустойчиво равновесие сред политическите сили - социалисти и демократи, в Народното събрание могат да обезпечават нужното на държавното управление болшинство, а президентът Додон към момента се радва на високо публично доверие. Самата социалистическа партия пък се показа почтено на миналогодишните локални избори и държи кметския пост в Кишинев. Нейните съперници от " Акум " пък не са единни, искрите прехвърчат сред Санду като водач на партията " Действие и взаимност " и ръководителят на " Достойнство и правдивост " Андрей Настасе. Санду обаче се употребява с поддръжката както на прилежаща Румъния, да не забравяме, че тя е за обединяване на двете страни, по този начин и на Запада. И това май е единственият й сериозен коз.
Още с избора си новото държавно управление на Кику се сблъска с нови по-строги условия на МВФ за разпределяне на заеми, а също и с враждебно отношение на прилежаща Румъния. Според публикацията на политолога Владимир Ротар, оповестена в уеб страницата regtrends.com (Regional trend analitics), " Румъния нападна ръководещия режим в Молдова ", точно Букурещ е основател на
преразглеждане на методите на Европейски Съюз
за финансирането на Молдова. В същото време, написа Ротар, в края на януари министърът на външните работи на Румъния Богдан Ауреску и посланикът на Съединени американски щати в северната ни съседка Адриан Цукерман са излезли с официално съобщение, в което декларират, че ще координират дейностите си по отношение на Молдова. Ротар оповестява още, че след рухването на кабинета на Санду Вашингтон е почнал да написа нова тактика за някогашната руска република и разяснява, че " не е мъчно да се досетим, че нейна съществена цел ще стане сегашният " социалистически режим ".
Въпросът е къде е тук Европейски Съюз? Не става ли той пленник на игрите на Вашингтон и Букурещ? И още по-лошо - не става ли съизвършител в политика, която може още веднъж да дестабилизира страната?
Молдова си остава разграничена страна, освен поради нерешения въпрос с Приднестровието. Историята до момента демонстрира, че жителите й не желаят да бъдат изправяни твърдо пред избора " или Европа, или Русия ". Много от тях гласоподават " с краката си ", като напущат страната, бягайки не от геополитическия избор на съответното държавно управление, а от бедността. В същото време трайните несъгласия сред политическите партии задълбочават проблемите. Европейски Съюз има късмет да постави завършек на това опълчване, което раздира молдовското общество и заплашва целостта на страната. Преди всичко не би трябвало да се обслужват ползите единствено на едната страна, която повече или по-малко основателно се титулува " проевропейска ". Второ, политиката на съседство въобще не допуска, че Молдова би трябвало да бъде превърната в антируски инструмент, сходно на прилежащата й Украйна. При това за потребностите на трета мощ. Трето, Европейски Съюз, който за последните шест години е вложил 400 млн. евро в Молдова, не може да си разреши обстановката в републиката да бъде взривена, в случай че благодарение на външен напън на власт бъдат поставени хора, които да организират вътрешно и външнополитически курс, за който няма консенсус в страната.
Напротив Европейски Съюз има потребност от
мирна, проевропейски настроена
Молдова, която не търси умишлен спор с Русия. Това може да бъде реализирано след вътрешен консенсус. Миналогодишният опит с държавното управление на Санду, сподели, че това не е невероятно. Европейски Съюз ще направи груба неточност, в случай че продължи да страни от разговор с президента Додон и настоящето държавно управление, в случай че се опита с безучастие да пречи на тяхната активност единствено, тъй като те са клеймени като " проруски ".
Нищо не пречи да бъде оказано съответното дипломатическо подпомагане за основаването на " огромна коалиция ". Пред Sputnik Молдова политологът Роман Михееш разяснява, че с цел да бъде " отпушено " европейското финансиране за Кишинев, е допустимо да се направи коалиция сред социалистите, част от депутатите на Демократическата партия и част от народните представители от блока " Акум ", по-специално тези от " Действие и взаимност ". На политическото инженерство на никое място не се гледа с положително око, само че когато страната е доведена до ръба, а това се случи с нея предходната година, сходни дейности са оправдани за стабилизация на обстановката и даването на някаква вероятност пред това изтормозено общество.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ