Д-р Пламен Димитров: Работят ли енергийните санкции на ЕС срещу Русия?
Европейският съюз и Съединени американски щати имаха три вероятни разновидността за реакция по отношение на нападението на Русия против Украйна – да осъдят дейностите на Кремъл единствено с политически заявления, да се бият в отбрана на нападната страна или пък да наложат на Москва стопански наказания. Предвид надигналата се в западните страни вълна на публично отвращение против съветската експанзия, първата алтернатива отпадна доста бързо. Вторият вид също не е допустим – Украйна не е член на НАТО, европейците нямат обвързване да водят война за нея, а и не са подготвени да дават жертви. Затова Европейски Съюз, Съединени американски щати и техните съдружници избраха да окажат напън върху Русия с стопански наказания. Повече от разумно е тяхната тежест да падне върху енергийния бранш, който обезпечава най-съществената част от бюджетните доходи на Москва.
Съединени американски щати и Канада не разрешиха вноса съветски петрол, нефтопродукти и природен газ още през март. През юни Европейският съюз също реши да наложи наказания против въглищата, суровия нефт и петролните артикули от Русия. Въпреки това предстоящият са, че през тази година Москва може да получи рекордно високи доходи от износа на енергийни запаси. Мнозина си задават въпроса – по какъв начин става по този начин, че макар глобите Русия продължава да получава всеки ден по близо един милиард $ от продажба на петрол, газ и нефтопродукти в чужбина? Нима глобите са безсмислени?
Отговорът на този въпрос е в периодите, от които глобите на Европейски Съюз влизат в действие. Забраната за импорт на съветски въглища в Европа ще важи от август т.г., за вноса на петрол – от декември т.г., а за нефтопродуктите – от февруари 2023 година За природния газ към този момент не се плануват никакви забрани за импорт от Русия в Европейски Съюз. Т.е. – досега няма и не е имало никаква спънка за руско-европейската енергийна търговия. Санкциите няма по какъв начин да проработят преди да са влезнали в действие! Загубата на пазара в Съединени американски щати въздейства напълно нищожно върху съветския нефтен износ, тъй като доста дребна част от него бе ориентирана към Америка. Зависимостта на Европейския съюз от съветските енергоресурси е прекомерно огромна, заради което нямаше метод техният импорт да бъде спрян неотложно.
Другата причина за повишените доходи на Москва от енергийния експорт е сериозното повишаване на цените на нефта и газа през последните няколко месеца. Русия изнася на ден към 5 млн. барела петрол, което е 5-6 % от международното ползване и близо 10% от интернационалната петролна търговия. Санкциите на Европейски Съюз ще обиден половината от това количество. Русия несъмнено ще успее да пренасочи част от своя нефтен експорт от Европа към Азия, само че е действително да имаме „ заличаване “ на 1-2 млн. барела недопечен нефт на ден от международния пазар. Очакването това да се случи помпа цената на нефта, въпреки и в относително умерени граници.
Страните от Европейски Съюз имат от кое място да намерят петрол в подмяна на съветския, изключение от глобите е направено единствено за Унгария, Чехия и Словакия, които нямат изход на море и получават съветския нефт по водопровод. Както и за България, защото у нас единствената огромна рафинерия е благосъстоятелност на съветската компания „ Лукойл “. По-сериозен ще бъде казусът с нефтопродуктите. През последните 2-3 десетилетия в Европейски Съюз не е издигната нито една рафинерия, а общият им потенциал е намалял с 10% сред 2011 и 2021 година Русия попълняше огромна част от европейския недостиг от дизел, бензин и мазут с общ експорт на нефтопродукти от 2,5 млн. барела на ден.
По отношение на природния газ Европейски Съюз има проекти за постепенна и плавна подмяна на съветската суровина, само че не и за възбраната на нейния импорт. Незабавна опция на съветския тръбопроводен газ просто няма. Въпреки това през последните три месеца доставките на „ Газпром “ за страните от Европейски Съюз понижиха фрапантно. Причината за това е, че в газовата търговия Русия организира същинска „ специфична енергийна интервенция “ против Европейския съюз. Газът бе спрян първо за България, Полша, Финландия, Нидерландия и Дания под претекст, че тези страни не желаят да заплащат в рубли. След това в средата на юни пристигна още по-голям удар – подаването на газ от Русия по тръбопровода „ Северен поток-1 “ понижа с повече от 50%, което провокира паника у най-големите купувачи на съветски газ - Германия, Италия, Австрия, Франция. В средата на този месец „ Северен поток “ бе спрян изцяло за профилактика и имаше опасения, че в никакъв случай няма да бъде пуснат още веднъж. От 22 юли по него потегли газ, само че страховете от още по-екстремни дейности от страна Москва остават. Целта на Русия е посредством ограничение на предлагането да вдигне цените на европейските газови хъбове, а от там и личните си доходи, тъй като цените, по които „ Газпром “ продава на европейците, са значително обвързани с хъбовите котировки. Чрез газовия шантаж Москва цели и отхлабване на санкционния напън. И към този момент реализира първи триумф в това отношение – изпратената за ремонт в Канада турбина „ Сименс “ от основната компресорна станция на „ Северен поток “, към този момент се върна в Европа. Първоначално канадските управляващи твърдяха, че турбината попада под санкционния режим, само че най-после взеха решение да създадат изключение по молба на Германия, която се уплаши, че „ Северен поток “ може за спре изцяло.
Санкциите на Европейски Съюз против съветските енергоресурси са дълга игра. Истинският им резултат ще стартира да се усеща от началото на 2023 година До тогава Русия ще печели от релативно високите интернационалните цени на нефта и газа. Колкото и да е парадоксално, макар, че води война, в този момент Москва няма особена потребност от твърда валута. Затова може да си разреши шантаж посредством понижаване на газовия експорт. Причината за странната обстановка, че Русия просто няма какво да купува с долари и евро. След нападението против Украйна стотици огромни западни компании за потребителски артикули се изтеглиха от съветския пазар по морални аргументи или с цел да не разрушат имиджа си. Същевременно износът на високотехнологични артикули от западните страни за Русия попада под ембарго. Руснаците към този момент съвсем не пътуват в чужбина, полетите до Съединени американски щати и Европейски Съюз са блокирани поради глобите. Излишъкът по настоящата сметка на платежния баланс на Русия за второто тримесечие на 2022 година е $70 милиарда, а за полугодието – $139 милиарда Като прибавим и строгия финансов надзор от страна на управляващите в Москва, не е чудно, че през последните седмици курсът на рублата се укрепи доста по отношение на $ и еврото.
Изводът е, че западните наказания ще имат умерено мощен резултат върху съветската стопанска система. Прогнозата на Световната банка е за стесняване на Брутният вътрешен продукт на Русия с 8,9% през 2022 година, като преди началото на войната в Украйна упованието бе за растеж от 2,4%. Все отново през април предвижданията бяха по-лоши – за стесняване с 11,2% през тази година. Явно съветската стопанска система се оправя малко по-добре, в сравнение с се очакваше в първите седмици след началото на войната.
Производството и износът на петрол и газ в Русия ще понижават. През второто тримесечие на тази година добивът на „ Газпром “ към този момент е с 20% по-малко от същия интервал на 2021 година Все по-силно, въпреки и не неотложно въздействие върху енергийния бранш ще оказва възбраната за експорт на западно съоръжение и технологии за нефтено-газовия рандеман на Русия. А също и изтеглянето на огромните непознати сервизни компании, които работеха на най-важните нефтени и газови залежи.
Макар че ще стане по-беден и по-мрачен, животът в Русия няма да спре поради глобите. Играта на котка и мишка с съветските танкери, които ще се пробват да изнасят петрол, заобикаляйки възбраната, занапред следва. И няма гаранция, че котката постоянно ще е победител. Съответно не може да се надяваме на неотдавнашен завършек на съветската експанзия против Украйна. Никой и не е очаквал такова нещо. Западът ще води икономическа война на безсилие против Москва, която неизбежно ще понижи мощта на съветската военна машина, въпреки че няма да я унищожи. /БГНЕС
--------------
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на защитата. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Съединени американски щати и Канада не разрешиха вноса съветски петрол, нефтопродукти и природен газ още през март. През юни Европейският съюз също реши да наложи наказания против въглищата, суровия нефт и петролните артикули от Русия. Въпреки това предстоящият са, че през тази година Москва може да получи рекордно високи доходи от износа на енергийни запаси. Мнозина си задават въпроса – по какъв начин става по този начин, че макар глобите Русия продължава да получава всеки ден по близо един милиард $ от продажба на петрол, газ и нефтопродукти в чужбина? Нима глобите са безсмислени?
Отговорът на този въпрос е в периодите, от които глобите на Европейски Съюз влизат в действие. Забраната за импорт на съветски въглища в Европа ще важи от август т.г., за вноса на петрол – от декември т.г., а за нефтопродуктите – от февруари 2023 година За природния газ към този момент не се плануват никакви забрани за импорт от Русия в Европейски Съюз. Т.е. – досега няма и не е имало никаква спънка за руско-европейската енергийна търговия. Санкциите няма по какъв начин да проработят преди да са влезнали в действие! Загубата на пазара в Съединени американски щати въздейства напълно нищожно върху съветския нефтен износ, тъй като доста дребна част от него бе ориентирана към Америка. Зависимостта на Европейския съюз от съветските енергоресурси е прекомерно огромна, заради което нямаше метод техният импорт да бъде спрян неотложно.
Другата причина за повишените доходи на Москва от енергийния експорт е сериозното повишаване на цените на нефта и газа през последните няколко месеца. Русия изнася на ден към 5 млн. барела петрол, което е 5-6 % от международното ползване и близо 10% от интернационалната петролна търговия. Санкциите на Европейски Съюз ще обиден половината от това количество. Русия несъмнено ще успее да пренасочи част от своя нефтен експорт от Европа към Азия, само че е действително да имаме „ заличаване “ на 1-2 млн. барела недопечен нефт на ден от международния пазар. Очакването това да се случи помпа цената на нефта, въпреки и в относително умерени граници.
Страните от Европейски Съюз имат от кое място да намерят петрол в подмяна на съветския, изключение от глобите е направено единствено за Унгария, Чехия и Словакия, които нямат изход на море и получават съветския нефт по водопровод. Както и за България, защото у нас единствената огромна рафинерия е благосъстоятелност на съветската компания „ Лукойл “. По-сериозен ще бъде казусът с нефтопродуктите. През последните 2-3 десетилетия в Европейски Съюз не е издигната нито една рафинерия, а общият им потенциал е намалял с 10% сред 2011 и 2021 година Русия попълняше огромна част от европейския недостиг от дизел, бензин и мазут с общ експорт на нефтопродукти от 2,5 млн. барела на ден.
По отношение на природния газ Европейски Съюз има проекти за постепенна и плавна подмяна на съветската суровина, само че не и за възбраната на нейния импорт. Незабавна опция на съветския тръбопроводен газ просто няма. Въпреки това през последните три месеца доставките на „ Газпром “ за страните от Европейски Съюз понижиха фрапантно. Причината за това е, че в газовата търговия Русия организира същинска „ специфична енергийна интервенция “ против Европейския съюз. Газът бе спрян първо за България, Полша, Финландия, Нидерландия и Дания под претекст, че тези страни не желаят да заплащат в рубли. След това в средата на юни пристигна още по-голям удар – подаването на газ от Русия по тръбопровода „ Северен поток-1 “ понижа с повече от 50%, което провокира паника у най-големите купувачи на съветски газ - Германия, Италия, Австрия, Франция. В средата на този месец „ Северен поток “ бе спрян изцяло за профилактика и имаше опасения, че в никакъв случай няма да бъде пуснат още веднъж. От 22 юли по него потегли газ, само че страховете от още по-екстремни дейности от страна Москва остават. Целта на Русия е посредством ограничение на предлагането да вдигне цените на европейските газови хъбове, а от там и личните си доходи, тъй като цените, по които „ Газпром “ продава на европейците, са значително обвързани с хъбовите котировки. Чрез газовия шантаж Москва цели и отхлабване на санкционния напън. И към този момент реализира първи триумф в това отношение – изпратената за ремонт в Канада турбина „ Сименс “ от основната компресорна станция на „ Северен поток “, към този момент се върна в Европа. Първоначално канадските управляващи твърдяха, че турбината попада под санкционния режим, само че най-после взеха решение да създадат изключение по молба на Германия, която се уплаши, че „ Северен поток “ може за спре изцяло.
Санкциите на Европейски Съюз против съветските енергоресурси са дълга игра. Истинският им резултат ще стартира да се усеща от началото на 2023 година До тогава Русия ще печели от релативно високите интернационалните цени на нефта и газа. Колкото и да е парадоксално, макар, че води война, в този момент Москва няма особена потребност от твърда валута. Затова може да си разреши шантаж посредством понижаване на газовия експорт. Причината за странната обстановка, че Русия просто няма какво да купува с долари и евро. След нападението против Украйна стотици огромни западни компании за потребителски артикули се изтеглиха от съветския пазар по морални аргументи или с цел да не разрушат имиджа си. Същевременно износът на високотехнологични артикули от западните страни за Русия попада под ембарго. Руснаците към този момент съвсем не пътуват в чужбина, полетите до Съединени американски щати и Европейски Съюз са блокирани поради глобите. Излишъкът по настоящата сметка на платежния баланс на Русия за второто тримесечие на 2022 година е $70 милиарда, а за полугодието – $139 милиарда Като прибавим и строгия финансов надзор от страна на управляващите в Москва, не е чудно, че през последните седмици курсът на рублата се укрепи доста по отношение на $ и еврото.
Изводът е, че западните наказания ще имат умерено мощен резултат върху съветската стопанска система. Прогнозата на Световната банка е за стесняване на Брутният вътрешен продукт на Русия с 8,9% през 2022 година, като преди началото на войната в Украйна упованието бе за растеж от 2,4%. Все отново през април предвижданията бяха по-лоши – за стесняване с 11,2% през тази година. Явно съветската стопанска система се оправя малко по-добре, в сравнение с се очакваше в първите седмици след началото на войната.
Производството и износът на петрол и газ в Русия ще понижават. През второто тримесечие на тази година добивът на „ Газпром “ към този момент е с 20% по-малко от същия интервал на 2021 година Все по-силно, въпреки и не неотложно въздействие върху енергийния бранш ще оказва възбраната за експорт на западно съоръжение и технологии за нефтено-газовия рандеман на Русия. А също и изтеглянето на огромните непознати сервизни компании, които работеха на най-важните нефтени и газови залежи.
Макар че ще стане по-беден и по-мрачен, животът в Русия няма да спре поради глобите. Играта на котка и мишка с съветските танкери, които ще се пробват да изнасят петрол, заобикаляйки възбраната, занапред следва. И няма гаранция, че котката постоянно ще е победител. Съответно не може да се надяваме на неотдавнашен завършек на съветската експанзия против Украйна. Никой и не е очаквал такова нещо. Западът ще води икономическа война на безсилие против Москва, която неизбежно ще понижи мощта на съветската военна машина, въпреки че няма да я унищожи. /БГНЕС
--------------
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на защитата. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ