ЕСПЧ осъди България по дело на прокурор, оплакал се публично от корупция
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) излезе с ново решение против България по делото на някогашния областен прокурор на Софийската районна прокуратура Славчо Кърджев. На 7 септември т.г. съдът отсъжда, че има нарушаване на член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида във връзка неговото наказание за засегнатост посредством печата на двама прокурори поради изявление, обещано за вестник " Труд ", заяви " Правен свят ".
Историята
В интервала 2005-2006 година жалбоподателят Славчо Кърджев е началник на Софийската районна прокуратура. По това време той влиза в спор с някои от прокурорите там, всред които са Б.К. и Г.Ч. Жалбоподателят напуща прокуратурата през 2006 година по лично предпочитание. Скоро по-късно е назначена инспекция на неговата активност като административен началник. В избраната за това комисия са включени и Б.К., и Г.Ч. (Бойко Конакчийски и Георги Чотински - бел. " Правен свят " )
На 12 октомври 2006 година националният всекидневник " Труд " разгласява изявление с жалбоподателя, в което той заявява, че цялостен живот се е борил с престъпността, опитал се е да победи мафията в прокуратурата и се е провалил, заради което и понася последствията – да бъде проверяван тъкмо от тези прокурори (посочени са Б.К., Г.Ч. и още едно лице), противопоставили се на неговите способи на работа, посредством които се е повишила успеваемостта на активността на прокуратурата. Целта на тези способи е била да се отстранен всички учредения за корупционни договорености, свързани с делата. Но това не се е харесало на тези трима прокурори и на прословутия прокурор Н. Н. Един от проверяващите го – декларира жалбоподателят – е прочут измежду юристите и техните клиенти като прокурор " Рушветчийски ". Той разяснява пред журналиста, че в случай че основният прокурор не е осведомен какво се случва в прокуратурата, той би му дал тази информация, тъй като е осведомен с корупционните модели и почита напъните му да победи тези модели. Затова би му дал съвет да ревизира каква благосъстоятелност имат хората, които в този момент го ревизират.
По мотив упреците, че е основал неприятен психически климат в прокуратурата жалбоподателят прецизира, че в случай че под този израз се схваща неговата назадничавост към тези прокурори, които извършват отговорностите си по нехаен метод или участват на срещи с юристи на нарушителите, то такива прокурори има в Софийската районна прокуратура (СРП) и те са станали цяла група, откогато там е отишъл на работа прокурорът Н. Н., за който от медийни изявления е известно, че има доста парцели, а компаниите на брачната половинка му са по отношение на нарушителите.
В отговор на въпрос на журналиста за какво той не е разискал въпроса с основния прокурор, жалбоподателят показва, че това, което сега прави основният прокурор, е същото, което той се е опитал да направи в СРП – " да изхвърли всички отпадъци от къщата " .
През 2007 година по просба на Б.К. и Г.Ч. е формирано частно наказателно произвеждане против жалбоподателя за засегнатост на осн. член 148, алинея 1 във вр. с член 146 от Наказателния кодекс (за засегнатост, нанесена обществено посредством печатно произведение на длъжностно лице при осъществяване на службата му). Районният съд оправдава жалбоподателя, само че Пловдивският областен съд (подсъдността на делото е избрана в този правосъден регион – б.а.) намира, че жалбоподателят е направил инкриминираното действие. Жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност, само че му е наложена административна глоба санкция в размер на 1000 лева и е наказан да заплати като обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тъжителите по 5 000 лева През 2008 година жалбоподателят заплаща общо 14 826 лева (включващи и лихвите от датата на предявяване на исковите претенции).
Решението на съда
Съдът в решението си отбелязва, че централният въпрос, който се слага в сегашния случай, е да се откри дали намесата в свободата на изложение, която е била планувана в закона, " е нужна в едно демократично общество " – т.е. дали тя е съответствала на належаща социална потребност, дали е пропорционална на преследваната законна цел и дали основанията, посочени от националните органи, са били уместни и задоволителни.
Европейският съд установи, че жалбоподателят е осъден поради няколко изречения, изречени от него в изявлението му, които попадат в тъжбата на частните тъжители: " Опитвах се да победя мафията в прокуратурата " ; " Най-нездравите детайли в прокуратурата " ; " Много части отпадък излязоха на повърхността … в този момент ме смазаха ", " прокурор Рушветчийски ". Според Пловдивския областен съд, който осъжда жалбоподателя, тези изрази са навредили на достойнството и достолепието на Б.К. и Г. Ч. и са предизвикали в тях " възприятие на оскърбление ".
Европейският съд обаче отбелязва, че окръжният съд, концентриран върху противоречивите изрази, е изгубил взор върху общото наличие на изявлението на жалбоподателя. Критичните реплики са били изречени, до момента в който той е обсъждал хипотетичната корупция в прокуратурата и напъните от негова страна да се бори с нея.
Той разисква наред с това работата на прокуратурата, на която е управлявал, методите, които е въвел, увеличената успеваемост на службата, както и проблемите, с които се е сблъскал, и проверката на работата му, осъществена от комисия, включващо прокурори, с които е бил в спор, като Б.К. и Г.Ч. Съдът отбелязва, че фактически жалбоподателят е употребявал прекомерно " нападателни " думи и езикът е бил " противен ", както и че е посочил и подлагал на критика някои от съперниците си.
Независимо от това, Съдът смята, че като цяло изявлението му е част от спор по въпроси от забележителен публичен интерес и то не е представлявало, както твърди държавното управление, безсмислена засегнатост против частните тъжители. Затова изказванията на жалбоподателя по принцип изискват висока степен на отбрана според член 10 от Конвенцията. Органите са имали задължението да показват изключително уместни и задоволителни аргументи, с цел да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните законни цели.
Окръжният съд не е решил твърдяната тежест на държанието му от позиция на неговото право на независимост на изложение и не е показал съответни аргументи, сочещи нуждата от налагане на глоба. Той не е направил опит да изясни обстоятелството, че оспорваните изказвания са били основно ориентирани към спор със забележителен публичен интерес. Той също по този начин не е взел поради, че във връзка с държавните чиновници, в това число прокурорите, границите на допустимите рецензии би трябвало да бъдат по-широки, в сравнение с във връзка с частните лица, вместо да ползва вътрешното право, което третира служебното състояние на жертвата на хипотетично засегнатост като автоматизирано утежняващо събитие (например Bozhkov v. Bulgaria (no. 3316/04, § 44, 19 April 2011).
Освен това, националните съдилища не преценят дали оспорваните изказвания съставляват оценъчни съждения и дали са налице задоволително " в действителност учредения " за такива преценки.
Съдът отбелязва също така, че няколко дни след отпечатването на обжалваното изявление на жалбоподателя същият вестник разгласява позицията на B.K. и Г. Ч., които упражняват правото си на отговор.
На последно място, в решението е маркирано, че жалбоподателят е бил наказан да заплати една немалка сума като санкция и обезщетение за неимуществени вреди. Макар и той да не е показал по какъв начин това се е отразило на финансовото му положение, съгласно Европейския съд тази непропорционална глоба му е била наложена без задоволителна аргументация или подобаващ разбор на другите ползи, за които става въпрос.
Горепосочените съображения са задоволителни, с цел да разрешат на Съда да заключи, че намесата в правото на жалбоподателя на независимост на изложение не е била пропорционална на преследваните законни цели и затова не е " нужна в едно демократично общество ", както се изисква от член 10 от конвенцията.
Европейският съд присъжда на жалбоподателя обезщетение за имуществени вреди в размера, в който той е бил наказан да заплати глобата и компенсацията на частните тъжители. Той намира, че откритото нарушаване на член 10 от Конвенцията е задоволително задоволство единствено по себе си за породените му неимуществени вреди.
Историята
В интервала 2005-2006 година жалбоподателят Славчо Кърджев е началник на Софийската районна прокуратура. По това време той влиза в спор с някои от прокурорите там, всред които са Б.К. и Г.Ч. Жалбоподателят напуща прокуратурата през 2006 година по лично предпочитание. Скоро по-късно е назначена инспекция на неговата активност като административен началник. В избраната за това комисия са включени и Б.К., и Г.Ч. (Бойко Конакчийски и Георги Чотински - бел. " Правен свят " )
На 12 октомври 2006 година националният всекидневник " Труд " разгласява изявление с жалбоподателя, в което той заявява, че цялостен живот се е борил с престъпността, опитал се е да победи мафията в прокуратурата и се е провалил, заради което и понася последствията – да бъде проверяван тъкмо от тези прокурори (посочени са Б.К., Г.Ч. и още едно лице), противопоставили се на неговите способи на работа, посредством които се е повишила успеваемостта на активността на прокуратурата. Целта на тези способи е била да се отстранен всички учредения за корупционни договорености, свързани с делата. Но това не се е харесало на тези трима прокурори и на прословутия прокурор Н. Н. Един от проверяващите го – декларира жалбоподателят – е прочут измежду юристите и техните клиенти като прокурор " Рушветчийски ". Той разяснява пред журналиста, че в случай че основният прокурор не е осведомен какво се случва в прокуратурата, той би му дал тази информация, тъй като е осведомен с корупционните модели и почита напъните му да победи тези модели. Затова би му дал съвет да ревизира каква благосъстоятелност имат хората, които в този момент го ревизират.
По мотив упреците, че е основал неприятен психически климат в прокуратурата жалбоподателят прецизира, че в случай че под този израз се схваща неговата назадничавост към тези прокурори, които извършват отговорностите си по нехаен метод или участват на срещи с юристи на нарушителите, то такива прокурори има в Софийската районна прокуратура (СРП) и те са станали цяла група, откогато там е отишъл на работа прокурорът Н. Н., за който от медийни изявления е известно, че има доста парцели, а компаниите на брачната половинка му са по отношение на нарушителите.
В отговор на въпрос на журналиста за какво той не е разискал въпроса с основния прокурор, жалбоподателят показва, че това, което сега прави основният прокурор, е същото, което той се е опитал да направи в СРП – " да изхвърли всички отпадъци от къщата " .
През 2007 година по просба на Б.К. и Г.Ч. е формирано частно наказателно произвеждане против жалбоподателя за засегнатост на осн. член 148, алинея 1 във вр. с член 146 от Наказателния кодекс (за засегнатост, нанесена обществено посредством печатно произведение на длъжностно лице при осъществяване на службата му). Районният съд оправдава жалбоподателя, само че Пловдивският областен съд (подсъдността на делото е избрана в този правосъден регион – б.а.) намира, че жалбоподателят е направил инкриминираното действие. Жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност, само че му е наложена административна глоба санкция в размер на 1000 лева и е наказан да заплати като обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тъжителите по 5 000 лева През 2008 година жалбоподателят заплаща общо 14 826 лева (включващи и лихвите от датата на предявяване на исковите претенции).
Решението на съда
Съдът в решението си отбелязва, че централният въпрос, който се слага в сегашния случай, е да се откри дали намесата в свободата на изложение, която е била планувана в закона, " е нужна в едно демократично общество " – т.е. дали тя е съответствала на належаща социална потребност, дали е пропорционална на преследваната законна цел и дали основанията, посочени от националните органи, са били уместни и задоволителни.
Европейският съд установи, че жалбоподателят е осъден поради няколко изречения, изречени от него в изявлението му, които попадат в тъжбата на частните тъжители: " Опитвах се да победя мафията в прокуратурата " ; " Най-нездравите детайли в прокуратурата " ; " Много части отпадък излязоха на повърхността … в този момент ме смазаха ", " прокурор Рушветчийски ". Според Пловдивския областен съд, който осъжда жалбоподателя, тези изрази са навредили на достойнството и достолепието на Б.К. и Г. Ч. и са предизвикали в тях " възприятие на оскърбление ".
Европейският съд обаче отбелязва, че окръжният съд, концентриран върху противоречивите изрази, е изгубил взор върху общото наличие на изявлението на жалбоподателя. Критичните реплики са били изречени, до момента в който той е обсъждал хипотетичната корупция в прокуратурата и напъните от негова страна да се бори с нея.
Той разисква наред с това работата на прокуратурата, на която е управлявал, методите, които е въвел, увеличената успеваемост на службата, както и проблемите, с които се е сблъскал, и проверката на работата му, осъществена от комисия, включващо прокурори, с които е бил в спор, като Б.К. и Г.Ч. Съдът отбелязва, че фактически жалбоподателят е употребявал прекомерно " нападателни " думи и езикът е бил " противен ", както и че е посочил и подлагал на критика някои от съперниците си.
Независимо от това, Съдът смята, че като цяло изявлението му е част от спор по въпроси от забележителен публичен интерес и то не е представлявало, както твърди държавното управление, безсмислена засегнатост против частните тъжители. Затова изказванията на жалбоподателя по принцип изискват висока степен на отбрана според член 10 от Конвенцията. Органите са имали задължението да показват изключително уместни и задоволителни аргументи, с цел да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните законни цели.
Окръжният съд не е решил твърдяната тежест на държанието му от позиция на неговото право на независимост на изложение и не е показал съответни аргументи, сочещи нуждата от налагане на глоба. Той не е направил опит да изясни обстоятелството, че оспорваните изказвания са били основно ориентирани към спор със забележителен публичен интерес. Той също по този начин не е взел поради, че във връзка с държавните чиновници, в това число прокурорите, границите на допустимите рецензии би трябвало да бъдат по-широки, в сравнение с във връзка с частните лица, вместо да ползва вътрешното право, което третира служебното състояние на жертвата на хипотетично засегнатост като автоматизирано утежняващо събитие (например Bozhkov v. Bulgaria (no. 3316/04, § 44, 19 April 2011).
Освен това, националните съдилища не преценят дали оспорваните изказвания съставляват оценъчни съждения и дали са налице задоволително " в действителност учредения " за такива преценки.
Съдът отбелязва също така, че няколко дни след отпечатването на обжалваното изявление на жалбоподателя същият вестник разгласява позицията на B.K. и Г. Ч., които упражняват правото си на отговор.
На последно място, в решението е маркирано, че жалбоподателят е бил наказан да заплати една немалка сума като санкция и обезщетение за неимуществени вреди. Макар и той да не е показал по какъв начин това се е отразило на финансовото му положение, съгласно Европейския съд тази непропорционална глоба му е била наложена без задоволителна аргументация или подобаващ разбор на другите ползи, за които става въпрос.
Горепосочените съображения са задоволителни, с цел да разрешат на Съда да заключи, че намесата в правото на жалбоподателя на независимост на изложение не е била пропорционална на преследваните законни цели и затова не е " нужна в едно демократично общество ", както се изисква от член 10 от конвенцията.
Европейският съд присъжда на жалбоподателя обезщетение за имуществени вреди в размера, в който той е бил наказан да заплати глобата и компенсацията на частните тъжители. Той намира, че откритото нарушаване на член 10 от Конвенцията е задоволително задоволство единствено по себе си за породените му неимуществени вреди.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ