Европейският съд излезе с решение, в което се посочва, че

Европейският съд излезе с решение, в което се показва, че правото на Европейски Съюз не позволява опция законодателството на страна членка да вкарва условия за уседналост при придобиването на земеделска земя.

Решението е обвързвано с насочен през 2022 година въпрос от Районния съд в Бургас по дело, което визира текст от българския Закон за собствеността и използването на земеделските земи, прецизира Българска телеграфна агенция.

Законовият текст гласи, че право на благосъстоятелност върху аграрни земи у нас могат да получават физически или юридически лица, които са обитавали или са открити в България повече от пет години; юридическите лица с регистрация по българското законодателство от по-малко от пет години могат да получават право на благосъстоятелност върху аграрни земи, когато съдружниците в сдружението, членовете на сдружението или учредителите на акционерното сдружение, дават отговор на посочените условия.

Съдът на Европейски Съюз отбелязва, че въпреки задачата на българското законодателство да е опазване на предназначението на земеделските земи, попречване на спекулативни покупко-продажби и потреблението на земята за други цели, което би довело до доста понижаване на обработваемата земя, плануваните ограничавания би трябвало да бъдат нужни и подобаващи за постигането на тази цел.

Според Европейския съд рестриктивните мерки сами по себе си не могат да реализират поставаните цели. Допълва се, че всъщност законодателството лимитира освен свободното придвижване на капитали в Европейски Съюз, само че и свободния избор на местопребиваване.

Отбелязва се мнението на Европейската комисия, съгласно което поставените цели би могло да се реализиран с други ограничения. Комисията е дала образец с налагането на по-високи налози по покупко-продажбите за препродажба на аграрни земи скоро откакто са добити, или с въвеждането на минимални периоди на договорите за наем на земеделска земя.