Европейският парламент прие предизвикалата скандали резолюция за България с 358

Европейският парламент одобри провокиралата кавги резолюция за България с 358 гласа "за ", 277 "против " и 56 "въздържал се ".

Очаквайте детайлности.

Пълният текст на резолюцията:

B9-0309/2020

Резолюция на Европейския парламент по отношение на правилата на правовата страна и главните права в България

(2020/2793(RSP))

Европейският парламент,

– като взе поради членове 2, 3, 4, 6, 7, 9 и 10 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 20 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе поради Хартата на главните права на Европейския съюз,

– като взе поради Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и правосъдната процедура на Европейския съд по правата на индивида,

– като взе поради Решение на Комисията от 13 декември 2006 година за основаване на механизъм за съдействие и инспекция (МСП) на напредъка на България в постигането на характерни цели в областите на правосъдната промяна и битката против корупцията и проведената престъпност[1], съответните годишни отчети за интервала 2007 – 2019 година и отчета на Комисията от 22 октомври 2019 година за напредъка на България по МСП (COM(2019)0498),

– като взе поради характерните за България рекомендации по линия на европейския учебен срок, оповестени на 20 май 2020 година (COM(2020)0502),

– като взе поради решението на Европейския съд по правата на индивида от 5 ноември 2009 година по делото Колеви с/у България[2],

– като взе поради решението на Европейския съд по правата на индивида от 1 юли 2014 година по делото Димитров и други с/у България[3],

– като взе поради мнението на Венецианската комисия от 9 декември 2019 година по отношение на плановете за промени на българския Наказателно-процесуален кодекс и българския Закон за правосъдната власт, що се отнася до наказателните следствия против висши магистрати,

– като взе поради мнението на Венецианската комисия от 9 октомври 2017 година по отношение на българския Закон за правосъдната власт,

– като взе поради взаимното мнение на Венецианската комисия и Бюрото за демократични институции и права на индивида (БДИПЧ) към ОССЕ от 19 юни 2017 година по отношение на промените в българския Изборен кодекс,

– като взе поради мнението на Венецианската комисия от 23 октомври 2015 година по отношение на проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (в региона на правосъдната система),

– като взе поради решението на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 3 септември 2020 година по отношение на осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида по каузи S.Z. с/у България и Колеви с/у България,

– като взе поради годишния отчет за 2020 година на партньорските организации, насочен до платформата на Съвета на Европа за поощряване на отбраната на публицистиката и сигурността на публицистите,

– като взе поради Резолюция 2296 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 27 юни 2019 година по отношение на разговора с България след мониторинга,

– като взе поради дейностите на Съвета на Европа против икономическите закононарушения и корупцията,

– като взе поради втория отчет за осъществяване по отношение на България от 6 декември 2019 година, показан от Групата страни против корупцията (GRECO) на Съвета на Европа,

– като взе поради изказването на комисаря на Съвета на Европа по правата на индивида от 3 септември 2020 година по отношение на полицейското принуждение над публицисти в България, както и нейния отчет след визитата ѝ в България от 25 до 29 ноември 2019 година,

– като взе поради изказването на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите от 18 март 2020 година по отношение на бруталното нахлуване над българския публицист Слави Ангелов,

– като взе поради изказването на ръководителя на Конференцията на интернационалните неправителствени организации (МНПО) на Съвета на Европа от 9 юли 2020 година по отношение на предлаганите промени на българския Закон за юридическите лица с нестопанска цел,

– като взе поради взаимното изказване на специфичните докладчици на Организация на обединените нации по отношение на расизма и въпросите на малцинствата от 13 май 2020 година,

– като взе поради изказването от 21 октомври 2019 година на специфичния докладчик на Организация на обединените нации по отношение на насилието против дамите, неговите аргументи и последствия,

– като взе поради неотдавнашните заключителни бележки по отношение на България на органите на Организация на обединените нации по договорите,

– като взе поради предлагането за нова конституция на Република България, импортирано на 17 август 2020 година,

– като взе поради своята резолюция от 3 май 2018 година по отношение на плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз[4],

– като взе поради своето обсъждане по отношение на правилата на правовата страна и главните права в България от 5 октомври 2020 година,

– като взе поради полемиката, извършена в комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи на 10 септември 2020 година по отношение на актуалното състояние по отношение на МСП,

– като взе поради размените на отзиви, извършени от Групата за наблюдаване на демокрацията, правилата на правовата страна и главните права след нейното основаване от комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи на 5 септември 2019 година, и по-конкретно размяната на отзиви, извършена на 28 август 2020 година по отношение на ситуацията в България,

– като взе поради член 132, параграф 2 от своя Правилник за активността,

А. като има поради, че Европейският съюз се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правилата на правовата страна, както и на зачитането на правата на индивида, в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има поради, че тези полезности са общи за страните членки в общество, чиито характерности са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството сред дамите и мъжете (член 2 от ДЕС);

Б. като има поради, че спазването на правилата на правовата страна и зачитането на демокрацията, правата на индивида и главните свободи, както и на полезностите и правилата, заложени в Договорите на Европейски Съюз и в интернационалните принадлежности в региона на правата на индивида, са отговорности на Съюза и на неговите страни членки и би трябвало да бъдат изпълнявани;

В. като има поради, че член 6, параграф 3 от Договор за Европейския съюз утвърждава, че главните права, обезпечени от Европейска конвенция за правата на човека и произлизащи от конституционните обичаи, общи за страните членки, съставляват общи правила на правото на Съюза;

Г. като има поради, че Хартата на главните права на Европейския съюз и залегналите в нея правила са част от първичното право на Съюза;

Д. като има поради, че свободата на изложение на мнение и свободата и плурализмът на медиите са заложени в член 11 от Хартата на главните права и в член 10 от ЕКПЧ;

Е. като има поради, че независимостта на правосъдната власт е главно условие на демократичния принцип за разделяне на управляващите и е заложена в член 19, параграф 1 от Договор за Европейския съюз, член 47 от Хартата на главните права и член 6 от ЕКПЧ;

Ж. като има поради, че Съюзът действа въз основа на презумпцията за взаимното доверие, че страните членки работят в сходство с демокрацията, правилата на правовата страна и главните права, залегнали в Европейска конвенция за правата на човека и в Хартата на главните права;

З. като има поради, че правилата на правовата страна са една от общите полезности, на които се основава Съюзът, и авансово изискване за ефикасното действие на целия Съюз, и като има поради, че според Договорите Комисията, дружно с Парламента и Съвета, носи отговорност за гарантиране на зачитането на правилата на правовата страна като съществена полезност на Съюза, както и на спазването на правото, полезностите и правилата на Съюза;

И. като има поради, че систематичният отвод на страна членка да съблюдава главните полезности на Европейския съюз и Договорите, към които свободно се е включила, визира и заплашва Съюза като цяло; като има поради, че неналичието на реакция при сходна обстановка би уронила доверието в Съюза;

Й. като има поради, че Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ са открили, че българският Изборен кодекс попречва езиковото разнообразие и правото на глас на жителите, живеещи в чужбина[5];

К. като има поради, че през миналите години се оповестява за редица случаи на потребление на слово на омразата по адрес на малцинства, в това число от страна на министри от правителството; като има поради, че парламентарният имунитет редовно се употребява за отбрана на членове на българското Народно заседание, тъй че да не носят отговорност за слово на омразата[6];

Л. като има поради, че през миналите години се има голям брой сигнали за злоупотреби с фондове на Съюза в България и те следва да бъдат разследвани изчерпателно; като има поради, че през миналите месеци българските жители станаха очевидци на огромен брой изказвания за корупция по високите етажи на властта, някои от които директно засягаха министър-председателя; като има поради, че също през миналите месеци интернационалните медии неведнъж отразяваха вероятни връзки сред незаконни групи и обществени органи в България;

М. като има поради, че тези разкрития доведоха до огромни демонстрации и митинги на гражданското общество, които не престават без спиране повече от три месеца и при които българите приканват за правдивост, съблюдаване на правилата на правовата страна и самостоятелна правосъдна власт и стачкуват против уронването на демокрацията и против ширещата се корупция; като има поради, че настояванията на протестиращите включват оставките на държавното управление и основния прокурор, както и незабавни парламентарни избори; като има поради, че се твърди, че тези митинги са посрещани с непропорционално принуждение от страна на правоприлагащите органи;

Н. като има поради, че министрите на вътрешните работи, на финансите, на стопанската система и на туризма подадоха оставки на 15 юли 2020 година, а министърът на правораздаването подаде оставка на 26 август 2020 г.;

О. като има поради, че министър-председателят разгласи, че ще подаде оставка след изборите за Велико национално събрание[7];

П. като има поради, че не престават да са налице съществени мотиви за безпокойствие по отношение на битката против корупцията в България; като има поради, че това заплашва да урони доверието на жителите в обществените институции;

Р. като има поради, че съгласно оповестено през юни 2020 година особено изследване на Евробарометър за отношението на жителите на Европейски Съюз към корупцията 80% от интервюираните българи смятат корупцията за широкоразпространена в тяхната страна, а 51% смятат, че корупцията се е нараснала през предходните три години;

С. като има поради, че съгласно показателя за господство на закона на World Justice Project за 2020 година България е класирана на 53-то (и предпоследно за Съюза) място от 128 държави; като има поради, че съгласно оповестения при започване на тази година показател на „ Трансперънси интернешънъл “ за разбиране на корупцията за 2019 година България е на дъното на класацията, що се отнася до страните от Съюза, и се подрежда на 74-то място в света;

Т. като има поради, че енергичното гражданско общество и плуралистичните медии играят жизненоважна роля за насърчаването на отвореното и плуралистично общество, присъединяване на обществеността в демократичния развой и укрепването на отчетността на правителствата; като има поради, че свободата на медиите в България се утежнява, както е видно от класирането на страната в отчетите, оповестени от „ Репортери без граници “; като има поради, че в оповестения в края на април 2020 година международен показател за независимост на печата за 2020 година България се подрежда на 111-о място в света и на последно място измежду страните – членки на Европейски Съюз, за трета поредна година; като има поради, че платформата на Съвета на Европа за поощряване на отбраната на публицистиката и сигурността на публицистите съдържа три предизвестия от първа степен за тежки и увреждащи нарушавания на свободата на медиите, по които българските органи към момента не са дали отговор;

У. като има поради, че България към момента има доста институционални пропуски, изключително що се отнася до независимостта на правосъдната власт – недостатъци, регистрирани от Комисията през годините в нейните отчети по механизма за съдействие и инспекция (МСП); като има поради обаче, че в последния отчет по МСП, оповестен на 22 октомври 2019 година, Комисията откри, че напредъкът, показан от България по МСП, е задоволителен, с цел да бъде на висотата на уговорките, поети при присъединението към Съюза, и затова предложи анулация на надзорния механизъм; като има поради, че Комисията към момента следва да вземе дефинитивно решение за анулация на МСП, откакто вземе поради забележките на Парламента и Съвета; като има поради, че в писмо на ръководителя Сасоли се показва поддръжка за анулацията на МСП, само че се акцентира нуждата от осъществяване и използване на уговорките и промените и се акцентира ситуацията с независимостта на правосъдната система, корупцията и свободата на медиите;

Ф. като има поради, че новият изчерпателен механизъм за демокрацията, правилата на правовата страна и главните права, за който Парламентът се афишира, със своя годишен цикъл на наблюдаване, използван еднообразно за всички страни членки, следва да обгръща всички полезности, залегнали в член 2 от Договор за Европейския съюз, и в последна сметка да размени МСП за Румъния и България;

1. показва надълбоко страдание по отношение на обстоятелството, че събитията в България доведоха до доста утежняване във връзка с зачитането на правилата на правовата страна, демокрацията и главните права, в това число независимостта на правосъдната система, разделянето на управляващите, битката против корупцията и свободата на медиите; показва своята взаимност с българския народ в неговите законни претенции и желания за правдивост, бистрота, отчетност и демокрация;

2. акцентира, че е от главно значение да се подсигурява, че полезностите, изброени в член 2 от Договор за Европейския съюз, се съблюдават напълно и че са обезпечени главните права, избрани в Хартата на главните права; приканва българските органи да обезпечат цялостно и абсолютно съблюдаване на тези полезности и права;

3. отбелязва предлагането за привикване на Велико национално заседание за приемане на нова конституция; акцентира, че всяка конституционна промяна следва да бъде предмет на изчерпателен и приобщаващ спор и да се основава на подобаващи съвещания с всички заинтригувани страни, изключително с гражданското общество, както и да бъде призната с най-широкия вероятен консенсус; приема за сведение писмото, изпратено от ръководителя на Народното събрание до ръководителя на Венецианската комисия на 18 септември 2020 година, с което се показва публично искане за даване на експертна помощ и издаване на мнение на Венецианската комисия по отношение на плана на нова конституция на Република България; приканва българските органи самодейно да търсят оценка от страна на Венецианската комисия и други съответни интернационалните организации по отношение на обсъжданите ограничения преди окончателното им одобряване;

4. отбелязва приемането на второ четене на промените на българския Изборен кодекс; отбелязва със угриженост, че българският парламент понастоящем е в развой на приемане на нов избирателен закон, а постоянните парламентарни избори би трябвало да се проведат след не повече от седем месеца; приканва българските органи да обезпечат цялостно сходство на изборното законодателство с всички рекомендации на Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ, изключително що се отнася до стабилността на основополагащите детайли на изборното законодателство, които не следва да подлежат на промени по-малко от година преди избори;

5. показва твърдото разбиране, че българският парламент следва да играе съществена роля в обезпечаването на отчетността на изпълнителната власт и е един от нужните участници предвид на контрола посредством причинност и взаимоограничаване на управляващите, с цел да се реализира съблюдаване на правилата на правовата държава; показва угриженост по отношение на практиката на ръководещото болшинство небрежно да приема законодателство, неведнъж без нужните разисквания или консултация със заинтригуваните страни; отбелязва доста ниското публично доверие в българския парламент[8]; показва страдание по отношение на наскоро наложените ограничавания на публицистите в пространствата на Народното събрание, с които се понижават техният достъп до парламентаристите и оттова – и опциите за медиен надзор над работата на законодателния орган;

6. показва дълбока угриженост, че остават нерешени някои систематични въпроси в правосъдната система, открити от Европейския съд по правата на индивида и Венецианската комисия, по-конкретно за наредбите, свързани с Висшия правосъден съвет и основния прокурор – и по-специално неналичието на ефикасни механизми за отчетност и на работещ надзор посредством причинност и взаимоограничаване във връзка с тяхната работа; упорства българските органи да съблюдават напълно правосъдната процедура на Европейския съд по правата на индивида и рекомендациите на Венецианската комисия и Групата страни против корупцията (GRECO), отнасящи се до правосъдната система, по-специално във връзка с Висшия правосъден съвет и статута на основния прокурор, с цел да се обезпечи независимостта на правосъдната система; отбелязва, че в отчета на Комисията от 22 октомври 2019 година за напредъка на България в границите на МСП се загатва, че в медиите е имало необятен спор, като някои заинтригувани страни са изразили угриженост по отношение на процедурата за номиниране и главния претендент за основен прокурор, както и че организации на гражданското общество са организирали улични протести;

7. показва угриженост по отношение на продължаващата липса на следствия за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и неналичието на отчетност не престават да бъдат необятно публикувани проблеми в правосъдната система и че публичното доверие в правосъдната система продължава да бъде ниско заради усещането, че магистратите са податливи на политически напън и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва нараствания брой следствия на корупцията по високите етажи, в това число по случаи с трансгранични аспекти, формирани против високопоставени длъжностни лица и известни публични фигури; отбелязва със угриженост несъответствията сред решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също по този начин способстват за неналичието на дефинитивни и ефикасни неоправдателни присъди; акцентира нуждата от осъществяване на съществени, самостоятелни и дейни следствия и реализиране на резултати в битката с корупцията, проведената престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено изследване на изказванията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 година, както и във връзка със абсурда „ Апартаментгейт “, абсурда с къщите за посетители, аферата с танкера, случая с крайбрежния парцел в „ Росенец “ и абсурда, обвързван с хипотетичното нелегално прекачване на пари от Българската банка за развиване, като всички те – взети дружно – приказват за дълбоки и систематични недостатъци по отношение на правилата на правовата страна и антикорупционните ограничения в България; също така показва угриженост от привлеклите по-слабо публично внимание образци за дефекти, свързани с правилата на правовата страна в България, да вземем за пример третирането на притежателите на жилища в „ Сънсет ризорт “ в Поморие; приветства основаването на нова единна организация за противопоставяне на корупцията в България; приканва българските органи да подсигуряват, че организацията е в положение да ръководи дейно целия си необятен кръг отговорности, в това число предотвратяването, следствието и отнемането на нелегално добито имущество;

8. показва дълбока угриженост от сериозното утежняване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; приканва българските органи да предизвикват удобна среда за свободата на изложение на мнение, по-специално като усилват прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват несъразмерната централизация на благосъстоятелност върху медиите и разпространителските мрежи, в това число посредством вярно използване на съществуващата законодателна рамка, както и посредством анулация на наказателноправните разпореждания против клевета; акцентира, че е належащо да се покачат независимостта и успеваемостта на състава и мандата на Съвета за електронни медии; показва угриженост по отношение на известията за продължаващата процедура на оказване на въздействие върху медиите посредством преференциално разпределяне на средства на Съюза за другарски настроени към държавното управление медии;

9. отбелязва, че отбраната на публицистите е от жизненоважен интерес за обществото; приканва българските органи да подсигуряват отбраната на публицистите когато и да е и по този метод да пазят тяхната независимост; уверено осъжда случаите, в които сериозни към държавното управление публицисти са станали обект на оскърбителен акции, и приканва българските органи да попречват тези недемократични практики; показва страдание по отношение на случаите на принуждение против кореспонденти и заличаване на техническото им оборудване; настоятелно приканва българските органи да стартират всеобхватно следствие на всички случаи на принуждение против публицисти, отразяващи протестите; приканва българските органи да подсигуряват, че полицейските чиновници и другите длъжностни лица зачитат свободата на печата и разрешават на публицистите и работещите в медиите да отразяват по безвреден метод демонстрациите; акцентира, че насилието от страна на държавни чиновници опонира на задължението на страните членки да зачитат свободата на печата и да пазят сигурността на журналистите[9];

10. приканва българските органи да прегледат напълно и изчерпателно всички сигнали, подадени посредством платформата на Съвета на Европа за поощряване на отбраната на публицистиката и сигурността на публицистите, и да се придържат напълно към рекомендациите на комисаря на Съвета на Европа по правата на индивида, с цел да се подсигурява безвредна среда за публицистите в България;

11. показва недвусмислената си поддръжка за българския народ в неговите законни претенции и желания за правдивост, бистрота, отчетност и демокрация; показва твърдо разбиране, че мирните демонстрации са главно право във всяка демократична страна, и поддържа правото на хората да стачкуват мирно; осъжда всяка форма на принуждение против мирни демонстрации; акцентира, че свободата на изложение на мнение и свободата на информацията би трябвало да се зачитат по всяко време; акцентира, че е недопустимо потреблението на принуждение и непропорционална сила; показва особена паника по отношение на изказванията за потребление на мощ против дами и деца, в това число деца с увреждания; показва угриженост по отношение на противозаконните и несъразмерни одити на частни предприятия, които обществено са изразили своята поддръжка за протестите; осъжда насилствената и непропорционална интервенция на полицията по време на митингите през юли, август и септември 2020 г.; приканва българските органи да подсигуряват цялостно, транспарантно, независимо и дейно следствие на дейностите на полицията;

12. осъжда нечовешките условия в българските затвори, установени от Европейския съд по правата на индивида, в това число съществуването на претъпканост, неприятни санитарни и материални условия, лимитирани благоприятни условия за действия отвън килиите, незадоволително положителни медицински грижи и дълготрайно използване на ограничаващи режими в местата за отнемане от свобода[10];

13. показва дълбока угриженост от обстоятелството, че след повече от 45 правосъдни решения против България, произнесени от Европейския съд по правата на индивида, българските органи не са спазвали задължението си за осъществяване на ефикасни разследвания; смята, че тези повтарящи се дефекти разкриват съществуването на систематичен проблем[11]; акцентира, че съгласно годишния отчет на Съвета на Европа за 2019 година по отношение на надзора върху осъществяването на решения на Европейския съд по правата на индивида има 79 основополагащи правосъдни решения против България, които не са изпълнени;

14. показва угриженост, че макар съществуването на няколко наставления на Европейски Съюз за процесуалните права на обвинените и обвинените, посочени в пътната карта от 2009 година, в България процесуалните права не се зачитат в задоволителна степен; смята, че това оказва надълбоко влияние върху главните права[12];

15. осъжда всички случаи на слово на омразата, дискриминация и неприязън против хора от ромски генезис, дами, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи – въпрос, който продължава да буди сериозна загриженост; приканва органите да реагират пламенно при случаи на слово на омразата, в това число от страна на високопоставени политици, да засилят правната отбрана против дискриминирането и закононарушенията от ненавист и дейно да проверяват и подлагат на наказателно гонене тези престъпления; приветства правосъдната възбрана на годишния неонацистки „ Луков марш “ и започването на следствие на организацията, стояща в основата му – „ БНС “; приканва българското държавно управление да ускори съдействието с интернационалните и локалните наблюдаващи на правата на индивида и да предприеме всички нужни ограничения за ефикасна отбрана на правата на малцинствата, по-специално правата на независимост на изложение на мнение и независимост на сдружаване, в това число посредством осъществяване на съответните решения на Европейския съд по правата на човека[13]; приканва българските органи и длъжностни лица да осъждат изрично всички актове на принуждение и слово на омразата против малцинства;

16. показва страдание за атмосферата на неприязън против хората от ромски генезис в някои обитаеми общности, изключително против тези, които е трябвало да изоставен домовете си след протестни събирания, ориентирани против техните общности, в няколко селища; показва страдание по отношение на издевателството и насилственото прогонване от домовете на роми в региона на Войводиново; приканва органите незабавно да вземат ограничения за ситуацията на засегнатите лица; смята, че следва да се продължи с решителните ограничения за възстановяване на общото състояние с жилищното настаняване на хората от ромски произход; смята, че е належащо да се отстрани изцяло просветителната сегрегация на децата от ромски произход; приканва органите да прекратят словото на ненавист и расовата дискриминация против хора от ромското малцинство в отговор на COVID-19 и да спрат полицейските интервенции, ориентирани против ромски квартали по време на пандемията;

17. отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 година по отношение на несъответствието на Истанбулската спогодба с Конституцията на България; показва страдание, че това решение попречва България да ратифицира Конвенцията; показва дълбока угриженост, че продължава обществено да се приказва по негативен и изопачаващ метод за Конвенцията под въздействие на широкоразпространената акция за дезинформация и очерняне, която последва отрицателното отразяване на тематиката от разнообразни медии, за които се твърди, че имат връзки с държавни и опозиционни партии; това е още по-обезпокоително заради присъединяване на политици и политически партии, показани в българския парламент; показва угриженост, че продължаващото негативно отношение към Конвенцията в допълнение способства за стигматизирането на уязвимите групи, изложени на риск от учредено на пола принуждение, чието състояние е изключително усложнено от COVID-19 и ограничаващите ограничения в цяла Европа, в това число в България, и в допълнение одързостява причинителите на закононарушения, учредени на пола, и им дава чувство за безнаказаност; показва страдание, че неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, които вкараха по-строги санкции за насилието, учредено на пола, се оказаха незадоволителни, с цел да се оправят със сложността на казуса и на първо място да го предотвратяват; заради това приканва българските органи да засилят предварителната защита и битката против домашното принуждение, да създадат нужното, с цел да се даде опция за одобрение на Конвенцията от Истанбул, и да вкарат колкото е допустимо повече детайли от Конвенцията, които подхождат на конституционния ред в България, като в същото време търсят по-широко решение за останалите детайли, както и да усилят броя на предпазените домове и другите обществени услуги, нужни за поддръжка на жертвите на домашно насилие;

18. смята, че е належащо да се отстрани дискриминирането против лица, учредена на тяхната полова ориентировка или полова еднаквост, както в законодателството, по този начин и в практиката във всички области; приканва българските органи да променят Закона за отбрана от дискриминация, с цел да включат категорично половата еднаквост като съображение за дискриминация; приканва българските органи да променят настоящия Наказателен кодекс, с цел да включат в обсега му закононарушенията от ненавист и словото на омразата въз основа на полова ориентировка, полова еднаквост, изложение на полова принадлежност и полови белези; приканва българските органи да приложат съответната правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз и на Европейския съд по правата на индивида и в този подтекст да извърнат внимание на ситуацията на съпрузите и родителите от един и същи пол, с цел да се подсигурява упражняването на правото на недискриминация от правна и фактическа позиция и да се сътвори подобаваща правна рамка, даваща идентични права на всички двойки;

19. показва угриженост, че лица, които може да се нуждаят от интернационална протекция, са били възпрепятствани да влязат на територията на България или експулсирани, от време на време с приложимост на мощ, без опция да аплайват за леговище и без индивидуализирана преценка[14]; показва особена угриженост от притеснителното депортиране на членове на турската съпротива в нарушаване на интернационалните контракти и макар годните правосъдни решения, постановени от способени български съдилища[15]; приканва българските органи да подсигуряват цялостно сходство на законодателството и практиката в региона на убежището с достиженията на правото на Европейски Съюз в региона на убежището и Хартата на главните права; приканва Комисията да третира като приоритет производството за определяне на нарушаване против България;

20. показва дълбока угриженост от препоръчаните промени на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; тези промени биха основали мощно враждебна среда за организациите на гражданското общество със статут на общественополезни организации, които получават задгранично финансиране, и има риск да влязат в несъгласие с правилото на независимост на сдружаване и правото на цялост на персоналния живот[16]; настоятелно приканва българските органи да прегледат задълбочено откритата правосъдна процедура на Съда на Европейския съюз в това отношение;

21. отбелязва, че България е постигнала прочут прогрес по МСП; приканва българското държавно управление да си сътрудничи с Комисията в сходство с правилото на лоялно съдействие, посочен в Договор за Европейския съюз, с цел да продължи осъществяването на своите ангажименти; приканва българските органи да се въздържат от осъществяване на всевъзможни едностранни промени, които биха изложили на риск зачитането на правилата на правовата страна, по-специално независимостта на правосъдната власт и разделянето на властите; отбелязва, че Комисията е показала, че към момента няма да анулира МСП за България; приканва Комисията да продължи да следи промяната на правосъдната система и битката с корупцията в България в границите на МСП, до момента в който не се вкара изцяло работещ механизъм за наблюдаване на зачитането на демокрацията, правилата на правовата страна и главните права, използван еднообразно за всички страни членки; също така приканва Комисията да употребява и други налични принадлежности, когато е оправдано, в това число производства за определяне на нарушаване, уредбата за подсилване на правилата на правовата страна и бюджетни принадлежности, когато такива бъдат налични;

23. акцентира нуждата българското държавно управление в съдействие с Комисията да подсигурява по-строг надзор върху метода, по който се изразходват средствата на Съюза, и неотложно да реагира по отношение на опасенията, че пари на данъкоплатците се употребяват за обогатяване на кръгове, свързани с ръководещата партия;

24. още веднъж показва своята позиция по отношение на предлагането за правилник на Европейския парламент и на Съвета по отношение на отбраната на бюджета на Съюза в случаите на необятно публикувано неуважение на правилата на правовата страна в страните членки[17], в това число нуждата от отбрана на правата на бенефициерите, и приканва Съвета да стартира междуинституционални договаряния допустимо най-скоро;

25. разпорежда на своя ръководител да съобщи актуалната резолюция на Комисията, на Съвета, на държавните управления и парламентите на страните членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и съдействие в Европа и на Организацията на обединените народи.