В ход е атака срещу историята
Европейският парламент, който от доста време не може да си избере още трима комисари, сколаса да одобри резолюция с патетичното наименование: " 80-ата годишнина от началото на Втората международна война и смисъла на европейската историческа памет за бъдещето на Европа ", с внушително болшинство от 535 " за " и едвам 66 " срещу ". Прие резолюция, която още повече ни ожесточава в този толкоз враждуващ и безреден свят. Помним теорията на Франсис Фукуяма за " края на историята " - толкоз известна, изключително в 90-те години, когато неолиберализмът шестваше на всички места и убеждаваше, че в света е " достигната крайната точка на социокултурната еволюция на човечеството и окончателната форма на човешкото ръководство ", а основният зложелател е комунизмът.
Близо тридесет години по-късно
изключително в последните месеци, международните водачи гръмогласно ни оповестяват, че " актуалният капитализъм и сегашният модел е деградирал " (Ем. Макрон); че отхвърлят глобализма и поддържат " доктрината на патриотизма " (Д. Тръмп); че " демократичните хрумвания и полезности на западната народна власт са отживялост " (Вл. Путин). Не пристигна краят на историята, а краят на прословутата теза на Фукуяма, който даже самичък го призна и написа: " Социализмът би трябвало да се върне ". Но пък историята стана инструмент на политиката, даже в света към този момент се приказва и се организира " историческа политика ". Историческата политика се вижда на всички места - с оруеловското пренаписване и изкривяване на историята, на историческите обстоятелства, на цели столетия и героите й; на началото и подпалването на Втората международна война и ролята на Съветския съюз като решаваща мощ за разгрома на фашизма; на всичко, което има преобразуващ, революционен, етничен темперамент и израз на истината, духовността и хуманизма. Неслучайно мнозина анализатори в последните години дефинират крайния неолиберализъм като " реинкарнация на фашизма ".
За мнозина, които добре познават историята, от време на време е необичайно и неуместно да повтаряме и подсещаме
добре известни, тествани и потвърдени истини
оставили безчет белези и доказателства в документи и записки, в националната памет, която в никакъв случай не лъже и деформира обстоятелствата. В публичното схващане и памет е непокътната визията за Втората международна война, като война сред положителното и злото, като война на цялото човечество срещу фашистката експанзия и обезчовечаването. А другояче, предубедените постоянно могат да поясняват всеки документ, всяко изречение и дума в полза на заложената идея и цел, и да ожесточават и конфронтират обществото... В ход е офанзива против историята, с цел да се накарат хората да отхвърлят полезностите, които образуват общността, нацията, душевността на народите - в Русия, у нас и на всички места, където е имало антифашистка опозиция по време на Втората международна война. Това друго тълкувание и отношение в резолюцията на Европейски Съюз за Победата над фашизма не е история, това е агитация.
Още от началото на 21 век Европейският съюз и Западът поредно и праволинейно водят война за налагането на своята версия за Втората международна война, учредена на
" равенството на нацизма и комунизма "
Заклеймява се руското управление и Сталин за разпалване на войната. Приравнява се отговорността " на Съветския съюз и на Третия райх " за международната война. Целта е да се потвърди, че Западът е избавител на човечеството, тогава и вечно, а " злото " е Съюз на съветските социалистически републики и даже провинен за Холокоста!
Като начало на войната западният демократичен роман слага подписването на Пакта " Молотов-Рибентроп ", като съществена причина за войната, като се утвърждава и равнопоставя виновността на двете страни - Съюз на съветските социалистически републики и Германия, на фашизма и комунизма. Да, само че създателите й пропущат и подценяват доста обстоятелства и условия. Не се регистрира, че още с идването на власт на Хитлер при започване на 30-те години, Сталин приканва своите приятели и сънародници към готовност и подготвеност за една нова война, която се готви като реванш от Германия. Пренебрегва се и политиката на западните демокрации и обединяването им против общия зложелател - Съюз на съветските социалистически републики. Това, което е синтезирано от британския историк Джордж Холм: " До сключването на Пакта (Молотов-Рибентроп) западните страни отпред с английското държавно управление (а също и лондонското Сити) по всякакъв начин подстрекаваха Хитлер...Защо? Защото Хитлер действаше, като сякаш защитаваше съществуването на някакви " общи ползи, на обичайните ползи и традиции " от комунизма. Сключвайки пакта с Хитлер, Сталин съумя да ликвидира реномето на хитлерова Германия като опора в битката с болшевизма ". Същевременно Хитлер не помни посланията на своя предходник Ото декор Бисмарк, който завещава на съотечествениците си: " Невъзможно е да бъдат победени славяните (руснаците); ние сме се убедили в това от стотици години. " Навярно са останали нечути и думите на съветския историк Василий Ключевски, че " Има стотици способи
да изкараш мечката от бърлогата
само че няма нито един метод да я върнеш назад ". Така на 22 юни 1941 година в 4 часа сутринта не Съюз на съветските социалистически републики атакува Германия, а немските войски минаха границите на Съветския съюз и концентрират през идващите години на Източния фронт най-мощните си сили и подразделения. Не руските ръководители и Съюз на съветските социалистически републики започнаха войната, само че те я приключиха в Берлин, както преди век приключи войната с Наполеон - в Париж. Съюз на съветските социалистически републики способства 80% за успеха в тази гигантска битка срещу нацизма. Затова за тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и през днешния ден за Русия, това е голяма победа в най-страшната за цялата й хилядолетна история война. Победа, която е реализирана вследствие на пределното напрежение (човешко, военно, икономическо) на страната, на груповия героизъм на целия народ както на фронта, по този начин и в тила. Победата е успех на руската страна и опциите на социализма. А успеха и през днешния ден е концепцията за консолидацията, мобилизацията и единството на обществото в Русия. Човекът в Русия и през днешния ден е извънредно и мъчително сензитивен към всяко обвиняване или отказване на освободителната задача на предците му във Втората международна.
Впрочем, с изключение на резолюцията на Европейския парламент има и други резолюции за историческата истина за фашизма, за Втората международна война, за героизма, само че на друго равнище, с други създатели и послания. От години Генералната Асамблея на Организация на обединените нации, по отчет на Третия комитет, всяка година през декември приема резолюции на тематика: " Борбата с героизацията на нацизма, неонацизма и другите типове практики, които способстват ескалацията на актуалните форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и обвързваните с нея нетърпимости ", за които дават гласа си болшинството от страните членки на Организация на обединените нации, а " срещу " са Съединени американски щати, Канада, като страните принадлежащи към Европейски Съюз (включително и България) - гласоподават " въздържал се ". Особено значими и основни за нашето време са
текстовете на резолюциите, признати през 2017 и 2018 година
В тях непрекъснато се показва паника от поддръжката в доста елементи на света на " тревожното разпространяване на разнообразни екстремистки политически партии, придвижвания и групи на неонацисти " (по публични данни в Европейския съюз има над 500 неонацистки и националрадикални групи, постоянно юношески, с над 7 млн. членове). Припомня се нуждата за запазване на паметта, истината и Победата над нацизма във Втората международна война и за мирното следвоенно устройство и развиване на Европа и света. В този документ се приканват страните да подхващат съответни ограничения, включително и в законодателната област, и в областта на образованието, с цел да се предотврати преоценка на резултатите от Втората международна война и отказване на осъществените закононарушения против човечеството..., станали вследствие на откритата идеология на нацизма и фашизма. В Резолюцията на Организация на обединените нации се предлага да се продължава разговорът под разнообразни форми, изискващи непрекъснатата поддръжка на страната. Набелязани са над 50 ограничения в тази тенденция. Тези документи на Генералната Асамблея на Организация на обединените нации от последните две години не са познати на българската общност. Известни са на прекомерно стеснен кръг експерти. Ефектът е явен! Позволява ни се да знаем единствено това, което е в духа на вярната политическа линия - да се ожесточаваме и ненавиждаме неистово - обществено, политически, исторически...
Европа и светът могат да избират сред двете трендове, сред двата типа резолюции, сред положителното и злото, до момента в който не стане съдбовно късно. Но може би не всичко е изгубено и има вяра в " положителната остаряла Европа ", откакто тези дни обратно на упованията и прогнозите, спечелилият на Нобеловата премия за литература за 2019 година е австрийският публицист Петер Ханке, прочут с просръбските си позиции, отстояващ изрично справедливата идея на сръбския народ и православието, срещу ударите на НАТО над Белград и някогашна Югославия! А Нобеловите лауреати в региона на стопанската система са трима учени, изследващи световната беднотия! Има вяра...
Близо тридесет години по-късно
изключително в последните месеци, международните водачи гръмогласно ни оповестяват, че " актуалният капитализъм и сегашният модел е деградирал " (Ем. Макрон); че отхвърлят глобализма и поддържат " доктрината на патриотизма " (Д. Тръмп); че " демократичните хрумвания и полезности на западната народна власт са отживялост " (Вл. Путин). Не пристигна краят на историята, а краят на прословутата теза на Фукуяма, който даже самичък го призна и написа: " Социализмът би трябвало да се върне ". Но пък историята стана инструмент на политиката, даже в света към този момент се приказва и се организира " историческа политика ". Историческата политика се вижда на всички места - с оруеловското пренаписване и изкривяване на историята, на историческите обстоятелства, на цели столетия и героите й; на началото и подпалването на Втората международна война и ролята на Съветския съюз като решаваща мощ за разгрома на фашизма; на всичко, което има преобразуващ, революционен, етничен темперамент и израз на истината, духовността и хуманизма. Неслучайно мнозина анализатори в последните години дефинират крайния неолиберализъм като " реинкарнация на фашизма ".
За мнозина, които добре познават историята, от време на време е необичайно и неуместно да повтаряме и подсещаме
добре известни, тествани и потвърдени истини
оставили безчет белези и доказателства в документи и записки, в националната памет, която в никакъв случай не лъже и деформира обстоятелствата. В публичното схващане и памет е непокътната визията за Втората международна война, като война сред положителното и злото, като война на цялото човечество срещу фашистката експанзия и обезчовечаването. А другояче, предубедените постоянно могат да поясняват всеки документ, всяко изречение и дума в полза на заложената идея и цел, и да ожесточават и конфронтират обществото... В ход е офанзива против историята, с цел да се накарат хората да отхвърлят полезностите, които образуват общността, нацията, душевността на народите - в Русия, у нас и на всички места, където е имало антифашистка опозиция по време на Втората международна война. Това друго тълкувание и отношение в резолюцията на Европейски Съюз за Победата над фашизма не е история, това е агитация.
Още от началото на 21 век Европейският съюз и Западът поредно и праволинейно водят война за налагането на своята версия за Втората международна война, учредена на
" равенството на нацизма и комунизма "
Заклеймява се руското управление и Сталин за разпалване на войната. Приравнява се отговорността " на Съветския съюз и на Третия райх " за международната война. Целта е да се потвърди, че Западът е избавител на човечеството, тогава и вечно, а " злото " е Съюз на съветските социалистически републики и даже провинен за Холокоста!
Като начало на войната западният демократичен роман слага подписването на Пакта " Молотов-Рибентроп ", като съществена причина за войната, като се утвърждава и равнопоставя виновността на двете страни - Съюз на съветските социалистически републики и Германия, на фашизма и комунизма. Да, само че създателите й пропущат и подценяват доста обстоятелства и условия. Не се регистрира, че още с идването на власт на Хитлер при започване на 30-те години, Сталин приканва своите приятели и сънародници към готовност и подготвеност за една нова война, която се готви като реванш от Германия. Пренебрегва се и политиката на западните демокрации и обединяването им против общия зложелател - Съюз на съветските социалистически републики. Това, което е синтезирано от британския историк Джордж Холм: " До сключването на Пакта (Молотов-Рибентроп) западните страни отпред с английското държавно управление (а също и лондонското Сити) по всякакъв начин подстрекаваха Хитлер...Защо? Защото Хитлер действаше, като сякаш защитаваше съществуването на някакви " общи ползи, на обичайните ползи и традиции " от комунизма. Сключвайки пакта с Хитлер, Сталин съумя да ликвидира реномето на хитлерова Германия като опора в битката с болшевизма ". Същевременно Хитлер не помни посланията на своя предходник Ото декор Бисмарк, който завещава на съотечествениците си: " Невъзможно е да бъдат победени славяните (руснаците); ние сме се убедили в това от стотици години. " Навярно са останали нечути и думите на съветския историк Василий Ключевски, че " Има стотици способи
да изкараш мечката от бърлогата
само че няма нито един метод да я върнеш назад ". Така на 22 юни 1941 година в 4 часа сутринта не Съюз на съветските социалистически републики атакува Германия, а немските войски минаха границите на Съветския съюз и концентрират през идващите години на Източния фронт най-мощните си сили и подразделения. Не руските ръководители и Съюз на съветските социалистически републики започнаха войната, само че те я приключиха в Берлин, както преди век приключи войната с Наполеон - в Париж. Съюз на съветските социалистически републики способства 80% за успеха в тази гигантска битка срещу нацизма. Затова за тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и през днешния ден за Русия, това е голяма победа в най-страшната за цялата й хилядолетна история война. Победа, която е реализирана вследствие на пределното напрежение (човешко, военно, икономическо) на страната, на груповия героизъм на целия народ както на фронта, по този начин и в тила. Победата е успех на руската страна и опциите на социализма. А успеха и през днешния ден е концепцията за консолидацията, мобилизацията и единството на обществото в Русия. Човекът в Русия и през днешния ден е извънредно и мъчително сензитивен към всяко обвиняване или отказване на освободителната задача на предците му във Втората международна.
Впрочем, с изключение на резолюцията на Европейския парламент има и други резолюции за историческата истина за фашизма, за Втората международна война, за героизма, само че на друго равнище, с други създатели и послания. От години Генералната Асамблея на Организация на обединените нации, по отчет на Третия комитет, всяка година през декември приема резолюции на тематика: " Борбата с героизацията на нацизма, неонацизма и другите типове практики, които способстват ескалацията на актуалните форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и обвързваните с нея нетърпимости ", за които дават гласа си болшинството от страните членки на Организация на обединените нации, а " срещу " са Съединени американски щати, Канада, като страните принадлежащи към Европейски Съюз (включително и България) - гласоподават " въздържал се ". Особено значими и основни за нашето време са
текстовете на резолюциите, признати през 2017 и 2018 година
В тях непрекъснато се показва паника от поддръжката в доста елементи на света на " тревожното разпространяване на разнообразни екстремистки политически партии, придвижвания и групи на неонацисти " (по публични данни в Европейския съюз има над 500 неонацистки и националрадикални групи, постоянно юношески, с над 7 млн. членове). Припомня се нуждата за запазване на паметта, истината и Победата над нацизма във Втората международна война и за мирното следвоенно устройство и развиване на Европа и света. В този документ се приканват страните да подхващат съответни ограничения, включително и в законодателната област, и в областта на образованието, с цел да се предотврати преоценка на резултатите от Втората международна война и отказване на осъществените закононарушения против човечеството..., станали вследствие на откритата идеология на нацизма и фашизма. В Резолюцията на Организация на обединените нации се предлага да се продължава разговорът под разнообразни форми, изискващи непрекъснатата поддръжка на страната. Набелязани са над 50 ограничения в тази тенденция. Тези документи на Генералната Асамблея на Организация на обединените нации от последните две години не са познати на българската общност. Известни са на прекомерно стеснен кръг експерти. Ефектът е явен! Позволява ни се да знаем единствено това, което е в духа на вярната политическа линия - да се ожесточаваме и ненавиждаме неистово - обществено, политически, исторически...
Европа и светът могат да избират сред двете трендове, сред двата типа резолюции, сред положителното и злото, до момента в който не стане съдбовно късно. Но може би не всичко е изгубено и има вяра в " положителната остаряла Европа ", откакто тези дни обратно на упованията и прогнозите, спечелилият на Нобеловата премия за литература за 2019 година е австрийският публицист Петер Ханке, прочут с просръбските си позиции, отстояващ изрично справедливата идея на сръбския народ и православието, срещу ударите на НАТО над Белград и някогашна Югославия! А Нобеловите лауреати в региона на стопанската система са трима учени, изследващи световната беднотия! Има вяра...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ