Едва 4 от 10 с онкологични заболявания достигат петгодишна преживяемост у нас
Европейският конгрес на онкологичните пациентски организации „ За тъждество в битката с рака “ се събира на 18 и 19 март в Рига, с цел да сложи тематиките за неравенството при достъпа до диагностика, лекуване и новаторски решения за битка с онкологичните болести.
Събитието се провежда от Латвийската асоциация на онкологичните пациентски организации „ Онкоалайънс “ в кооперация със Специалния комитет за битка с рака (BECA) на Екологичен потенциал. В събитието ще вземат присъединяване авторитетни пациентски организации от Централна и Източна Европа, както и над 30 интернационално приети специалисти, лекари, политици и депутати от Екологичен потенциал. От българска страна ще взе участие доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Националната пациентска организация.
Целта на форума е да се разпознават аргументите за разликите в грижата за онкоболните и да се насочи зов към ръководещите в Централна и Източна Европа да основат условия на пациентите в тези страни за достъп до съвременна и новаторска грижа във всички стадии от болестта.
Основни участници са Стела Кириякидидис, европейски комисар по въпросите на опазване на здравето и сигурността на храните; Джон Райън, шеф по публично здраве в ЕК; Бетина Рил, създател на Европейската пациентска мрежа „ Меланома “; Мениа Кукугиани, съосновател и управител „ Каркинаки “, Неправителствени организации, Гърция; Министри на опазването на здравето от балтийските страни.
В своята стратегия Европейският парламент приоритизира онкологичните болести и сложи за своя цел до 2023 година над 70% от пациентите да могат да преодоляват болестта и да имат по-голяма дълготрайност на живота. За страдание, тези цели са към момента непостижими за страните от Централна и Източна Европа.
Едва 46% от страните в този район имат скринингови стратегии за ранна диагностика на рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката. Относителната степен на преживяемост на рака в тези страни е доста по-ниска от централноевропейските страни. В България едвам четири от 10 пациенти доближават петгодишна преживяемост. Пациентите в Чехия чакат три пъти по-дълго за достъп до лекарства спрямо тези в Австрия. От 10 нови медикамента за битка с рака в Полша са налични едвам три.
„ Напредъкът в медицината разрешава през днешния ден раковите болести да бъдат наричани хронични, което е доста обещаваща вероятност. Не е задоволително хората от Централна и Източна Европа да се опасяват от заболяването поради неналичието на навременна диагностика, липса на подготвени експерти и неналичието на достъп до реимбурсирани от страната новаторски медикаменти. В същото време в Централна Европа онкологичните болести се третират сполучливо и пациентите имат вероятността на доста години живот пред себе си”, показва Олга Валчина, член на борда на „ Онкоалайънс “.
В тази връзка на конгреса ще бъде подложен акцент върху нуждата да бъде основан Европейски онкологичен указател на неравенствата, който в синхрон с Европейския проект за битка с рака да откри трендовете и разликите сред страните членки на Европейски Съюз и да понижи доста несъответствията в предварителната защита и лекуването на онкологичните болести. Необходимо е да бъдат основани и упълномощени национални центрове за лекуване на ракови болести, както и да бъде проведен продан на национални експерти – хирурзи, химиотерапевти, рентгенолози, както и продан на данни и практики сред страните членки на Европейски Съюз.
„ Докато не всички типове рак се третират равнопоставено, ще има потребност да развиваме нововъведенията в изследванията за лекуването на заболяването. Иновациите не би трябвало да са нещо имагинерно и непостижимо, а да бъдат налични, с цел да се избавят човешки животи и да се понижи страданието на милиони хора. По тази причина задачата ни е да създадем по този начин, че всеки онкоболен, който има потребност от новаторско решение, да има достъп до него”, счита Бетина Рил, създател на Европейската пациентска мрежа „ Меланома “.
Иварс Ябс, евродепутат и ръководител на Парламентарната комисия за битка с рака, акцентира, че конгресът е значима стъпка към обединяването на силите на пациентските организации във въздействието им за реализиране на равни права на онкоболните: „ Изключително значимо е на европейско равнище да се оцени разликата в лекуването на пациентите, само че е нужно всяка страна членка да поеме своята отговорност в превъзмогването на тези несъответствия. Това е задачата пред всяко едно държавно управление – да обезпечи ефикасен достъп до лекуване на всеки един пациент”.
Темите на конгреса са в синхрон с резолюцията на Екологичен потенциал „ За подсилване на Европа в битката против рака в посока на всеобхватна и координирана стратегия” (ще бъде призната скоро) и правилата на правдивост, резистентност, тъждество, взаимност и иновативност, заложени в Европейския проект за бора с рака.
В рамките на конгреса пациентските организации ще подпишат Отворено писмо до Екологичен потенциал и държавните управления на страните от Централна и Източна Европа.
Събитието се провежда от Латвийската асоциация на онкологичните пациентски организации „ Онкоалайънс “ в кооперация със Специалния комитет за битка с рака (BECA) на Екологичен потенциал. В събитието ще вземат присъединяване авторитетни пациентски организации от Централна и Източна Европа, както и над 30 интернационално приети специалисти, лекари, политици и депутати от Екологичен потенциал. От българска страна ще взе участие доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Националната пациентска организация.
Целта на форума е да се разпознават аргументите за разликите в грижата за онкоболните и да се насочи зов към ръководещите в Централна и Източна Европа да основат условия на пациентите в тези страни за достъп до съвременна и новаторска грижа във всички стадии от болестта.
Основни участници са Стела Кириякидидис, европейски комисар по въпросите на опазване на здравето и сигурността на храните; Джон Райън, шеф по публично здраве в ЕК; Бетина Рил, създател на Европейската пациентска мрежа „ Меланома “; Мениа Кукугиани, съосновател и управител „ Каркинаки “, Неправителствени организации, Гърция; Министри на опазването на здравето от балтийските страни.
В своята стратегия Европейският парламент приоритизира онкологичните болести и сложи за своя цел до 2023 година над 70% от пациентите да могат да преодоляват болестта и да имат по-голяма дълготрайност на живота. За страдание, тези цели са към момента непостижими за страните от Централна и Източна Европа.
Едва 46% от страните в този район имат скринингови стратегии за ранна диагностика на рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката. Относителната степен на преживяемост на рака в тези страни е доста по-ниска от централноевропейските страни. В България едвам четири от 10 пациенти доближават петгодишна преживяемост. Пациентите в Чехия чакат три пъти по-дълго за достъп до лекарства спрямо тези в Австрия. От 10 нови медикамента за битка с рака в Полша са налични едвам три.
„ Напредъкът в медицината разрешава през днешния ден раковите болести да бъдат наричани хронични, което е доста обещаваща вероятност. Не е задоволително хората от Централна и Източна Европа да се опасяват от заболяването поради неналичието на навременна диагностика, липса на подготвени експерти и неналичието на достъп до реимбурсирани от страната новаторски медикаменти. В същото време в Централна Европа онкологичните болести се третират сполучливо и пациентите имат вероятността на доста години живот пред себе си”, показва Олга Валчина, член на борда на „ Онкоалайънс “.
В тази връзка на конгреса ще бъде подложен акцент върху нуждата да бъде основан Европейски онкологичен указател на неравенствата, който в синхрон с Европейския проект за битка с рака да откри трендовете и разликите сред страните членки на Европейски Съюз и да понижи доста несъответствията в предварителната защита и лекуването на онкологичните болести. Необходимо е да бъдат основани и упълномощени национални центрове за лекуване на ракови болести, както и да бъде проведен продан на национални експерти – хирурзи, химиотерапевти, рентгенолози, както и продан на данни и практики сред страните членки на Европейски Съюз.
„ Докато не всички типове рак се третират равнопоставено, ще има потребност да развиваме нововъведенията в изследванията за лекуването на заболяването. Иновациите не би трябвало да са нещо имагинерно и непостижимо, а да бъдат налични, с цел да се избавят човешки животи и да се понижи страданието на милиони хора. По тази причина задачата ни е да създадем по този начин, че всеки онкоболен, който има потребност от новаторско решение, да има достъп до него”, счита Бетина Рил, създател на Европейската пациентска мрежа „ Меланома “.
Иварс Ябс, евродепутат и ръководител на Парламентарната комисия за битка с рака, акцентира, че конгресът е значима стъпка към обединяването на силите на пациентските организации във въздействието им за реализиране на равни права на онкоболните: „ Изключително значимо е на европейско равнище да се оцени разликата в лекуването на пациентите, само че е нужно всяка страна членка да поеме своята отговорност в превъзмогването на тези несъответствия. Това е задачата пред всяко едно държавно управление – да обезпечи ефикасен достъп до лекуване на всеки един пациент”.
Темите на конгреса са в синхрон с резолюцията на Екологичен потенциал „ За подсилване на Европа в битката против рака в посока на всеобхватна и координирана стратегия” (ще бъде призната скоро) и правилата на правдивост, резистентност, тъждество, взаимност и иновативност, заложени в Европейския проект за бора с рака.
В рамките на конгреса пациентските организации ще подпишат Отворено писмо до Екологичен потенциал и държавните управления на страните от Централна и Източна Европа.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ