ЕЦБ на крачка от старт на проекта дигитално евро
Европейската централна банка разгласява в петък (15 януари) резултатите от публичното разискване на плана за цифрово евро. Обобщението от допитването е, че в него са взели участие рекорден брой заинтригувани страни - над 8000. Поверителността, сигурността и паневропейският обсег се класират най-високо в желанията на европейските жители. "Подробен разбор ще бъде оповестен напролет, преди решението за пускане на плана ", заяви ЕЦБ на фона на прогнозите, че до 5 година цифровото евро може да е действителност.
Обществената консултация започва на 12 октомври 2020 година, а финалното решение на Управителния съвет на ЕЦБ за начало на плана се чака в идващите месеци след обстоен разбор.
"Големият брой отговори на нашето изследване демонстрира сериозен интерес на европейските жители и компании към образуването на визията за цифрово евро. Мненията на жителите, бизнеса и всички заинтригувани страни са от първостепенно значение за нас, защото по този начин ние преценяме в кои случаи би било добре да се употребява цифровото евро ", споделя Фабио Панета, член на Управителния съвет на ЕЦБ.
Европейската централна банка в партньорство с централните банки на 19-те страни от еврозоната и Дания са създали
"възможни сюжети ", при които би се наложило стартирането на цифрово евро.
ЕЦБ би почнала плана за цифрово евро при нараснал интерес към електронните заплащания в еврозоната. Тогава съгласно регулатора ще се наложи да бъде основано безрисково електронно платежно средство. Другият при положение, при който въвеждането на цифрово евро би било належащо, е забележителен спад в потреблението на пари в брой като платежно средство в еврозоната.
Конкуренцията също би била определяща за идващия ход на ЕЦБ. Например появяването на частни електронни платежни средства, което може да породи регулаторни проблеми и да сътвори опасности за финансовата непоклатимост и отбраната на потребителите. Ще се наложи Франкфурт да се съобрази и с възходящото разпространяване на цифрови валути, издадени от други централни банки.
Позицията на шефът на ЕЦБ Кристин Лагард
" ЕЦБ желае да подсигурява, че еврото ще остане атрактивно в цифровата епоха ". Това разгласи тя в своя обява от ноември 2020 година и предвижда, че до 5 година цифровото евро може да е действителност.
"Издаването на цифрово евро може да се наложи, с цел да се обезпечи както непрекъснат достъп до парите на централната банка, по този начин и паричен суверенитет. Правилно проектираното цифрово евро би основало потребни взаимоотношения с платежната промишленост и би разрешило на частния бранш да построи нов бизнес, основан на цифрови услуги, свързани с еврото. Дигиталното евро също би било емблема на настоящия развой на европейска интеграция и в последна сметка ще спомогне за обединяването на европейските цифрови стопански системи ", споделя Кристин Лагард.
В същото време Франкфурт твърди, че "дигитално евро единствено ще добави хартиените банкноти, само че няма да ги размени ".
"Дигиталното евро би било електронна форма на парите, печатани от централната банка, налична за всички жители и компании - като банкноти, само че в цифрова форма - с цел да правят ежедневните си заплащания по бърз, елементарен и сигурен метод. При всички случаи Евросистемата ще продължи да издава пари в брой. Дигиталното евро би съчетало успеваемостта на цифровия платежен инструмент със сигурността на парите на централната банка. Защитата на неприкосновеността на персоналния живот би била основен приоритет, тъй че цифровото евро да може да спомогне за запазването на доверието в заплащанията в цифровата епоха. ", безапелационна е Европейската централна банка.
Нагласите в България
През декември 2020 година позицията си по въвеждането на цифрово евро изрече и подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство "Емисионно " Калин Христов.
"Дигиталните валути, издадени от централни банки (т.нар. Central bank digital currency – CBDC), целят решаването на два казуса. Първият е класическият с равнището, до което централните банки могат да понижават лихвените проценти (т.нар. Effective lower bound). Когато лихвите са негативни – сега лихвеният % по депозитното облекчение на ЕЦБ, който има главно въздействие върху финансовите пазари и стопанската система, е на равнище минус 0,5% – се появяват желания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният % е нула. Това понижава успеваемостта на паричната политика. В сюжет, при който банкнотите се електронизират (и се трансфорат в CBDC), на тях също ще може да се постановат негативни лихви ", предизвести Калин Христов.
По думите му негативните лихви на процедура се явяват налог върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се постанова от централните банки, тъй като в демократичните страни налози могат да бъдат въвеждани единствено от парламент, формиран вследствие на избори . Централните банки обаче не преглеждат такава политика като налог, който понижава спестяванията на семействата, а като тласък за ограничение на спестяванията и увеличение на потреблението и склонността към задлъжняване.
С други думи, първата цел на цифровото евро е негативните лихви да работят и върху банкнотите, в случай че хората съхраняват спестяванията си в такава форма.
"Втората цел е, че особено в ЕЦБ и в континентална Европа набира мощ терзанието от така наречен big tech – огромните софтуерни компании, които не са европейски, като Гугъл, Amazon, Фейсбук и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании имат намерение да вкарат лични валути (stable coins) и в случай че хората разполагат с частни цифрови пари, с които елементарно да реализират преводи между тях, те биха употребявали доста по-малко еврото. Което значи, че на световно равнище ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се употребява една валута, толкоз по-слабо ефикасна е паричната политика на централната банка емитент и толкоз по-малко е въздействието ѝ в съответната стопанска система. Така че и терзанието от издаването от страна на big tech провокира централните банки да създадат цифрови пари, които хората да употребяват вместо парите, основани от софтуерните компании. Целта е да бъде понижена ролята на тези компании в световната парична конкуренция ", разяснява още подуправителят на Българска народна банка.
Обществената консултация започва на 12 октомври 2020 година, а финалното решение на Управителния съвет на ЕЦБ за начало на плана се чака в идващите месеци след обстоен разбор.
"Големият брой отговори на нашето изследване демонстрира сериозен интерес на европейските жители и компании към образуването на визията за цифрово евро. Мненията на жителите, бизнеса и всички заинтригувани страни са от първостепенно значение за нас, защото по този начин ние преценяме в кои случаи би било добре да се употребява цифровото евро ", споделя Фабио Панета, член на Управителния съвет на ЕЦБ.
Европейската централна банка в партньорство с централните банки на 19-те страни от еврозоната и Дания са създали
"възможни сюжети ", при които би се наложило стартирането на цифрово евро.
ЕЦБ би почнала плана за цифрово евро при нараснал интерес към електронните заплащания в еврозоната. Тогава съгласно регулатора ще се наложи да бъде основано безрисково електронно платежно средство. Другият при положение, при който въвеждането на цифрово евро би било належащо, е забележителен спад в потреблението на пари в брой като платежно средство в еврозоната.
Конкуренцията също би била определяща за идващия ход на ЕЦБ. Например появяването на частни електронни платежни средства, което може да породи регулаторни проблеми и да сътвори опасности за финансовата непоклатимост и отбраната на потребителите. Ще се наложи Франкфурт да се съобрази и с възходящото разпространяване на цифрови валути, издадени от други централни банки.
Позицията на шефът на ЕЦБ Кристин Лагард
" ЕЦБ желае да подсигурява, че еврото ще остане атрактивно в цифровата епоха ". Това разгласи тя в своя обява от ноември 2020 година и предвижда, че до 5 година цифровото евро може да е действителност.
"Издаването на цифрово евро може да се наложи, с цел да се обезпечи както непрекъснат достъп до парите на централната банка, по този начин и паричен суверенитет. Правилно проектираното цифрово евро би основало потребни взаимоотношения с платежната промишленост и би разрешило на частния бранш да построи нов бизнес, основан на цифрови услуги, свързани с еврото. Дигиталното евро също би било емблема на настоящия развой на европейска интеграция и в последна сметка ще спомогне за обединяването на европейските цифрови стопански системи ", споделя Кристин Лагард.
В същото време Франкфурт твърди, че "дигитално евро единствено ще добави хартиените банкноти, само че няма да ги размени ".
"Дигиталното евро би било електронна форма на парите, печатани от централната банка, налична за всички жители и компании - като банкноти, само че в цифрова форма - с цел да правят ежедневните си заплащания по бърз, елементарен и сигурен метод. При всички случаи Евросистемата ще продължи да издава пари в брой. Дигиталното евро би съчетало успеваемостта на цифровия платежен инструмент със сигурността на парите на централната банка. Защитата на неприкосновеността на персоналния живот би била основен приоритет, тъй че цифровото евро да може да спомогне за запазването на доверието в заплащанията в цифровата епоха. ", безапелационна е Европейската централна банка.
Нагласите в България
През декември 2020 година позицията си по въвеждането на цифрово евро изрече и подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство "Емисионно " Калин Христов.
"Дигиталните валути, издадени от централни банки (т.нар. Central bank digital currency – CBDC), целят решаването на два казуса. Първият е класическият с равнището, до което централните банки могат да понижават лихвените проценти (т.нар. Effective lower bound). Когато лихвите са негативни – сега лихвеният % по депозитното облекчение на ЕЦБ, който има главно въздействие върху финансовите пазари и стопанската система, е на равнище минус 0,5% – се появяват желания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният % е нула. Това понижава успеваемостта на паричната политика. В сюжет, при който банкнотите се електронизират (и се трансфорат в CBDC), на тях също ще може да се постановат негативни лихви ", предизвести Калин Христов.
По думите му негативните лихви на процедура се явяват налог върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се постанова от централните банки, тъй като в демократичните страни налози могат да бъдат въвеждани единствено от парламент, формиран вследствие на избори . Централните банки обаче не преглеждат такава политика като налог, който понижава спестяванията на семействата, а като тласък за ограничение на спестяванията и увеличение на потреблението и склонността към задлъжняване.
С други думи, първата цел на цифровото евро е негативните лихви да работят и върху банкнотите, в случай че хората съхраняват спестяванията си в такава форма.
"Втората цел е, че особено в ЕЦБ и в континентална Европа набира мощ терзанието от така наречен big tech – огромните софтуерни компании, които не са европейски, като Гугъл, Amazon, Фейсбук и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании имат намерение да вкарат лични валути (stable coins) и в случай че хората разполагат с частни цифрови пари, с които елементарно да реализират преводи между тях, те биха употребявали доста по-малко еврото. Което значи, че на световно равнище ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се употребява една валута, толкоз по-слабо ефикасна е паричната политика на централната банка емитент и толкоз по-малко е въздействието ѝ в съответната стопанска система. Така че и терзанието от издаването от страна на big tech провокира централните банки да създадат цифрови пари, които хората да употребяват вместо парите, основани от софтуерните компании. Целта е да бъде понижена ролята на тези компании в световната парична конкуренция ", разяснява още подуправителят на Българска народна банка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ