На ЕЦБ й остана само двустепенната лихва
Европейската централна банка доближи лимита си? Изглежда, че основаната във Франкфурт институция изстрелва патрон след патрон, само че по този начин и не съумява да улучи плануваните цели. Вместо това икономическият напредък е болнав, равнищата на държавния дълг се усилват, а негативните ставки от ден на ден ощетяват спестителите.
С ново лице, само че със същото кейнсианско мислене, организацията евентуално ще задълбочава негативните лихви, до момента в който се пробва да разсъни нови ограничения в паричната политика. Въпреки това, нетрадиционен инструмент се появи и това може да му разреши да вкара еврозоната в нов курс.
Разпространено е мнението, че ЕЦБ, сходно на други огромни централни банки, е достигнала границите на паричната си политика и че най-хубавото, на което можем да се надяваме при ръководството на Кристин Лагард, е прозорливост при връзката с политиците, които упорстват и не демонстрират податливост да подхващат използване на фискални тласъци. Това обаче не е по този начин, оповестява за Financial Times Ерик Лонерган, макро хедж фонд управител в M&G Investments, Лондон.
На 23.01.2020 година, по време на втората публична среща на борда, откогато Кристин Лагард пое поста на шеф, централната банка гласоподава единомислещо да остави без смяна главния лихвен % по еднодневните депозити на исторически ниското равнище от -0,5% , в сходство с пазарните упования.
Основната рента по интервенциите за рефинансиране за период от една седмица остана на равнище от 0,00%, а по еднодневните репо покупко-продажби за даване на ликвидност от последна инстанция - на равнище от 0,25% .
Президентът на ЕЦБ съобщи, че "процентите ще останат на сегашните си или по-ниски равнища, до момента в който не забележим, че прогнозата за инфлацията се приближава до равнище, задоволително покрай, само че под 2% в границите на прогнозния небосвод ", както и че стартира стратегически обзор на паричната политика на ЕЦБ - първият от 2003 година насам.
Докато Лагард актуализира прегледа на политиките и задачите на ЕЦБ, съгласно Лонерган, на нея й остава да оперира единствено с един инструмент - двустепенната рента.
На процедура това значи централната банка да преследва разнообразни лихвени проценти по заемите и депозитите. Такива заеми могат също да бъдат лимитирани до съответни браншове, за възобновима сила да вземем за пример. Тази политика би била по-ефективна от политиката на количествени облекчения или от тази на негативните лихвени проценти, която Лагард наследи от предшественика си Марио Драги. Тя би предоставила мощен паричен тласък и би могла да форсира Зелената договорка в Европа, счита Лонерган.
Ефектите от двустепенната рента са лесни за схващане. Обикновено, когато централна банка понижи главната си рента, чакаме това да понижи разноските в стопанската система посредством три съществени резултата - лихвите за семействата понижават посредством ипотеките, цените на активите се покачват, което кара хората да се усещат по-богати и цената на заемите за фирмите спада, което би трябвало да усили капиталовите разноски.
Но когато лихвите са доста ниски или негативни пораждат съществени проблеми. Приходите от тях, които спестителите получават, се срутват и това се трансформира в тежест върху потреблението и рентабилността на банките. В последна сметка следствията са доста и непредвидими.
Какво ще стане, в случай че централната банка увеличи лихвения % по депозитите и понижи този по заемите?
И спестителите, и кредитополучателите ще завоюват. Историята ни демонстрира, че подобен метод непроменяемо ще увеличи търсенето, показва специалистът Лонегран.
Най-подходящият образец дават данните от китайската банкова система, където през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век лихвените проценти по депозитите и заемите се определяха без значение. Когато се наложеше тласък, лихвените проценти по заемите можеха да бъдат намалявани с повече в сравнение с се увеличаваха лихвите по депозитите. В стопанска система с фиатни пари, номиналните разноски постоянно могат да бъдат подтиквани.
Може ли такава политика да работи с частна банкова система и самостоятелна централна банка? Много анализатори наподобява не знаят, че в последния си ход като президент на ЕЦБ Марио Драги сподели тъкмо по какъв начин се прави това.
От известно време ЕЦБ ползва способ за без значение въздействие върху лихвените проценти!
Целевите интервенции за дълготрайно рефинансиране (TLTRO) разрешават на централната банка да отпуска заеми на търговски банки с негативни лихви при изискване, че кредиторите дават тези пари като нови заеми за частния бранш. TLTRO също по този начин изключват кредитирането на непродуктивни елементи от стопанската система, като ипотеките.
Последната иновация на Драги беше да вкара система за градуиране на запасите . Това разрешава на централната банка да дефинира лихвения % по депозитите, които кредиторите държат в нея (ЕЦБ), без значение от политиката, която дефинира ставките на паричния пазар.
С тънък жест, ЕЦБ в реалност понижи лихвения %, при който банките могат да кредитират стопанската система и увеличи междинната рента, която те получават по своите депозити. Това е политиката на двойни лихви.
Нека помислим по какъв начин може да се разшири тази политика. Ако Лагард би трябвало да даде спомагателен тласък на еврозоната заради ниската инфлация, която настойчиво е под задачата на ЕЦБ, тя би могла да усили срочността на TLTRO от 3 на 5 или 10 години, при внезапно негативен лихвен %, да кажем -1 на 100. В същото време банката може да усили лихвения % по депозитите посредством градуиране.
Може да се реализира прогрес и във връзка с насочването на това TLTRO финансиране (т.е. на кои субекти да бъде предоставено), безапелационен е Ерик Лонерган . Единственото условие пред банките за достъп до програмата към този момент е те да я употребяват за разпределяне на нови заеми, като се изключи ипочните. Лагард изрази предпочитание да приведе политиката на ЕЦБ в сходство с политиката на еврозоната по отношение на изменението на климата.
TLTRO финансирането - при негативни лихвени проценти, би трябвало да е налично единствено за банки, които директно употребяват средствата за финансиране на вложения в устойчива сила. Чрез един относително елементарен ход хипотетичната импотентност на паричната политика може да се трансформира в усъвършенствана Зелена договорка.
Например, актуалните тригодишни TLTRO на -0,5% са единствено нищожно усъвършенстване на наличното пазарно финансиране. Но 10-годишен заем при -1 на 100 или -2 на 100 би трансформирал играта.
Двустепенните лихви и устойчивите TLTRO би трябвало да са в основата на прегледа на Лагард, който се чака да завърши до края на 2020 година Паричната политика е доста надалеч от привършване. Има опция за огромна смяна в нейната мощ. В това се крие и предизвикването пред новия президент на ЕЦБ. Тя даде обещание неприкритост и бистрота, а изясняването на резултатите и пълномощията на тази политика би било отлично начало!
С ново лице, само че със същото кейнсианско мислене, организацията евентуално ще задълбочава негативните лихви, до момента в който се пробва да разсъни нови ограничения в паричната политика. Въпреки това, нетрадиционен инструмент се появи и това може да му разреши да вкара еврозоната в нов курс.
Разпространено е мнението, че ЕЦБ, сходно на други огромни централни банки, е достигнала границите на паричната си политика и че най-хубавото, на което можем да се надяваме при ръководството на Кристин Лагард, е прозорливост при връзката с политиците, които упорстват и не демонстрират податливост да подхващат използване на фискални тласъци. Това обаче не е по този начин, оповестява за Financial Times Ерик Лонерган, макро хедж фонд управител в M&G Investments, Лондон.
На 23.01.2020 година, по време на втората публична среща на борда, откогато Кристин Лагард пое поста на шеф, централната банка гласоподава единомислещо да остави без смяна главния лихвен % по еднодневните депозити на исторически ниското равнище от -0,5% , в сходство с пазарните упования.
Основната рента по интервенциите за рефинансиране за период от една седмица остана на равнище от 0,00%, а по еднодневните репо покупко-продажби за даване на ликвидност от последна инстанция - на равнище от 0,25% .
Президентът на ЕЦБ съобщи, че "процентите ще останат на сегашните си или по-ниски равнища, до момента в който не забележим, че прогнозата за инфлацията се приближава до равнище, задоволително покрай, само че под 2% в границите на прогнозния небосвод ", както и че стартира стратегически обзор на паричната политика на ЕЦБ - първият от 2003 година насам.
Докато Лагард актуализира прегледа на политиките и задачите на ЕЦБ, съгласно Лонерган, на нея й остава да оперира единствено с един инструмент - двустепенната рента.
На процедура това значи централната банка да преследва разнообразни лихвени проценти по заемите и депозитите. Такива заеми могат също да бъдат лимитирани до съответни браншове, за възобновима сила да вземем за пример. Тази политика би била по-ефективна от политиката на количествени облекчения или от тази на негативните лихвени проценти, която Лагард наследи от предшественика си Марио Драги. Тя би предоставила мощен паричен тласък и би могла да форсира Зелената договорка в Европа, счита Лонерган.
Ефектите от двустепенната рента са лесни за схващане. Обикновено, когато централна банка понижи главната си рента, чакаме това да понижи разноските в стопанската система посредством три съществени резултата - лихвите за семействата понижават посредством ипотеките, цените на активите се покачват, което кара хората да се усещат по-богати и цената на заемите за фирмите спада, което би трябвало да усили капиталовите разноски.
Но когато лихвите са доста ниски или негативни пораждат съществени проблеми. Приходите от тях, които спестителите получават, се срутват и това се трансформира в тежест върху потреблението и рентабилността на банките. В последна сметка следствията са доста и непредвидими.
Какво ще стане, в случай че централната банка увеличи лихвения % по депозитите и понижи този по заемите?
И спестителите, и кредитополучателите ще завоюват. Историята ни демонстрира, че подобен метод непроменяемо ще увеличи търсенето, показва специалистът Лонегран.
Най-подходящият образец дават данните от китайската банкова система, където през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век лихвените проценти по депозитите и заемите се определяха без значение. Когато се наложеше тласък, лихвените проценти по заемите можеха да бъдат намалявани с повече в сравнение с се увеличаваха лихвите по депозитите. В стопанска система с фиатни пари, номиналните разноски постоянно могат да бъдат подтиквани.
Може ли такава политика да работи с частна банкова система и самостоятелна централна банка? Много анализатори наподобява не знаят, че в последния си ход като президент на ЕЦБ Марио Драги сподели тъкмо по какъв начин се прави това.
От известно време ЕЦБ ползва способ за без значение въздействие върху лихвените проценти!
Целевите интервенции за дълготрайно рефинансиране (TLTRO) разрешават на централната банка да отпуска заеми на търговски банки с негативни лихви при изискване, че кредиторите дават тези пари като нови заеми за частния бранш. TLTRO също по този начин изключват кредитирането на непродуктивни елементи от стопанската система, като ипотеките.
Последната иновация на Драги беше да вкара система за градуиране на запасите . Това разрешава на централната банка да дефинира лихвения % по депозитите, които кредиторите държат в нея (ЕЦБ), без значение от политиката, която дефинира ставките на паричния пазар.
С тънък жест, ЕЦБ в реалност понижи лихвения %, при който банките могат да кредитират стопанската система и увеличи междинната рента, която те получават по своите депозити. Това е политиката на двойни лихви.
Нека помислим по какъв начин може да се разшири тази политика. Ако Лагард би трябвало да даде спомагателен тласък на еврозоната заради ниската инфлация, която настойчиво е под задачата на ЕЦБ, тя би могла да усили срочността на TLTRO от 3 на 5 или 10 години, при внезапно негативен лихвен %, да кажем -1 на 100. В същото време банката може да усили лихвения % по депозитите посредством градуиране.
Може да се реализира прогрес и във връзка с насочването на това TLTRO финансиране (т.е. на кои субекти да бъде предоставено), безапелационен е Ерик Лонерган . Единственото условие пред банките за достъп до програмата към този момент е те да я употребяват за разпределяне на нови заеми, като се изключи ипочните. Лагард изрази предпочитание да приведе политиката на ЕЦБ в сходство с политиката на еврозоната по отношение на изменението на климата.
TLTRO финансирането - при негативни лихвени проценти, би трябвало да е налично единствено за банки, които директно употребяват средствата за финансиране на вложения в устойчива сила. Чрез един относително елементарен ход хипотетичната импотентност на паричната политика може да се трансформира в усъвършенствана Зелена договорка.
Например, актуалните тригодишни TLTRO на -0,5% са единствено нищожно усъвършенстване на наличното пазарно финансиране. Но 10-годишен заем при -1 на 100 или -2 на 100 би трансформирал играта.
Двустепенните лихви и устойчивите TLTRO би трябвало да са в основата на прегледа на Лагард, който се чака да завърши до края на 2020 година Паричната политика е доста надалеч от привършване. Има опция за огромна смяна в нейната мощ. В това се крие и предизвикването пред новия президент на ЕЦБ. Тя даде обещание неприкритост и бистрота, а изясняването на резултатите и пълномощията на тази политика би било отлично начало!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ