Теодора Георгиева: Европейската прокуратура чака много дела от България
Европейската прокуратура е натоварена със свръхочаквания, най-малко в български подтекст, освен заради неведение какви тъкмо са нейните пълномощия и пълномощия, само че и заради ескалиращото публично съмнение в българската прокуратура и въобще в институциите в страната. Подобни свръхочаквания постоянно водят до отчаяние, по този начин както се случи с Европейски Съюз, от който болшинството българи чакаха да им оправи страната.
Поради тази причина дебатът за Европейската прокуратура, нейните функционалности и пълномощия, е извънредно значим. " Капитал " беседва с Теодора Георгиева, българският представител в Европейската прокуратура, където всяка от 22-те страни членки, които вземат участие в т.нар засилено съдействие за основаване на Европейската прокуратура има собствен представител. Унгария, Ирландия, Полша, Швеция и Дания не вземат участие в Европейската прокуратура. (Повече за старта на Европейската прокуратура и за нейните пълномощия.)
Визитка Фотограф: Цветелина Белутова Теодора Георгиева бе назначена за европейски прокурор през лятото на м. година с 6-годишен мандат. Кариерата й в българската правосъдна система стартира в прокуратурата, била е прокурор в Софийската районна и в Софийската градска прокуратура, където е работила в профилирания отдел " Антикорупция ". През 2017г. става арбитър в Административен съд - София-град. На въпрос за какво е сменила прокурорската със съдийската роба и има ли връзка със положението на прокуратурата в България, Георгиева дава отговор, че просто е желала да се развива в областта на административното право. Тя е лекар по административно право и развой, защитила дисертация на тематика " Административнонаказателни производства по българското законодателство ". Автор е на книгата " Административните нарушавания и закононарушенията. Сравнителен юридически разбор ". Г-жо Георгиева, какво тъкмо значи, че Европейската прокуратура стартира да работи на 1 юни, както беше оповестено в прессъобщение на Европейската комисия?
Първо да кажа, че ние сме в развой. В момента Европейската прокуратура (ЕПр) не е на 100 % ефикасна, тъй като текат голям брой процеси, в това число за координиране на активността сред европейските прокурори, основани в Люксембург и делегираните прокурори, които ще работят на място.
От 1 юни сме работещи, тъй като от тази дата ЕПр стартира да приема сигнали и преписки за закононарушения с европейски средства, като на процедура това ще става през три канала. На първо място, от 1 юни на уеб страницата на ЕПр е задействана опцията безусловно всеки човек да подаде сигнал за машинация, засягаща финансовите ползи на Европейския съюз, както публично е дефинирана компетентността на прокуратурата. Формата за подаване на сигнала е опростена оптимално, всеки жител на Европейски Съюз има опция на своя личен език елементарно да попълни данните. Подател на сигнал може също по този начин да бъде и юридическо лице.
Разбира се, анонимни сигнали не се одобряват, само че в същото време има сериозна система за отбрана на персоналните данни. Тя се състои в това, че персоналните данни на сигналоподателя са налични само за европейския прокурор и делегирания прокурор, на който е разпределено делото. Тези данни не излизат от електронната база данни на Европейската прокуратура, т.е. те даже могат да не попадат на хартия в досието, което се намира в страната членка.
Поради тази причина дебатът за Европейската прокуратура, нейните функционалности и пълномощия, е извънредно значим. " Капитал " беседва с Теодора Георгиева, българският представител в Европейската прокуратура, където всяка от 22-те страни членки, които вземат участие в т.нар засилено съдействие за основаване на Европейската прокуратура има собствен представител. Унгария, Ирландия, Полша, Швеция и Дания не вземат участие в Европейската прокуратура. (Повече за старта на Европейската прокуратура и за нейните пълномощия.)
Визитка Фотограф: Цветелина Белутова Теодора Георгиева бе назначена за европейски прокурор през лятото на м. година с 6-годишен мандат. Кариерата й в българската правосъдна система стартира в прокуратурата, била е прокурор в Софийската районна и в Софийската градска прокуратура, където е работила в профилирания отдел " Антикорупция ". През 2017г. става арбитър в Административен съд - София-град. На въпрос за какво е сменила прокурорската със съдийската роба и има ли връзка със положението на прокуратурата в България, Георгиева дава отговор, че просто е желала да се развива в областта на административното право. Тя е лекар по административно право и развой, защитила дисертация на тематика " Административнонаказателни производства по българското законодателство ". Автор е на книгата " Административните нарушавания и закононарушенията. Сравнителен юридически разбор ". Г-жо Георгиева, какво тъкмо значи, че Европейската прокуратура стартира да работи на 1 юни, както беше оповестено в прессъобщение на Европейската комисия?
Първо да кажа, че ние сме в развой. В момента Европейската прокуратура (ЕПр) не е на 100 % ефикасна, тъй като текат голям брой процеси, в това число за координиране на активността сред европейските прокурори, основани в Люксембург и делегираните прокурори, които ще работят на място.
От 1 юни сме работещи, тъй като от тази дата ЕПр стартира да приема сигнали и преписки за закононарушения с европейски средства, като на процедура това ще става през три канала. На първо място, от 1 юни на уеб страницата на ЕПр е задействана опцията безусловно всеки човек да подаде сигнал за машинация, засягаща финансовите ползи на Европейския съюз, както публично е дефинирана компетентността на прокуратурата. Формата за подаване на сигнала е опростена оптимално, всеки жител на Европейски Съюз има опция на своя личен език елементарно да попълни данните. Подател на сигнал може също по този начин да бъде и юридическо лице.
Разбира се, анонимни сигнали не се одобряват, само че в същото време има сериозна система за отбрана на персоналните данни. Тя се състои в това, че персоналните данни на сигналоподателя са налични само за европейския прокурор и делегирания прокурор, на който е разпределено делото. Тези данни не излизат от електронната база данни на Европейската прокуратура, т.е. те даже могат да не попадат на хартия в досието, което се намира в страната членка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ