План за развитие за 30 млрд. лв. - това е нужно на България сега
Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от ограничения за справяне с икономическите последици от корона вируса. Освен бюджета за интервала 2021-2027 и към този момент контрактувания пакет от 540 милиарда евро, централно място е отделено на фонда за възобновяване, наименуван “ЕС последващо потомство “, в размер на 750 милиарда евро.
Тази невиждана сума се дава, с цел да компенсира другите благоприятни условия на страните членки за превъзмогване на следствията от рецесията и да ги защищити от задълбочаване на разликите. Така да вземем за пример до 20 май 2020 година Европейска комисия позволи страните членки да дават държавна помощ за стопанските системи си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени единствено от Германия. Това съставлява 29% от Брутният вътрешен продукт на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, надлежно с 17%, 13.4% и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от Брутният вътрешен продукт. Логично е да се чака, че тези, които отделиха повече средства за стопанските системи си в първите седмици на рецесията, ще се стабилизират и ще излязат от нея доста по-бързо. Другите – тези като България – ще имат доста по-бавно и мъчно възобновяване и ще изостанат още повече. Заради това Европейска комисия предлага изоставащите да се подкрепят с повече средства.
Европейска комисия предлага България да получи 15 милиарда евро, а да взе участие във фонда с 3.3 милиарда. Така чистата сума, която ще получим отвън плануваното в европейския бюджет за идващите години е 11.7 милиарда евро или към 23 милиарда лв.. Това е над 19% от Брутният вътрешен продукт на страната. Разпределени за 4 години, това значи по към 5% от Брутният вътрешен продукт за година. Добавени към над 3-те % от Брутният вътрешен продукт, които получаваме от бюджета на Европейски Съюз, това прави над 8% годишно в допълнение за стопанската система ни.
Добрите вести обаче вървят с задължения .
За солидарността към нас би трябвало да се отплатим с резултати. След 4 години България би трябвало да бъде доста по-близо да останалите от Европейски Съюз във връзка с продуктивност и приходи – детайлите на така наречен действителна конвергенция. Нещо повече – ние би трябвало да се превърнем в модел за промяна във връзка с Зеления контракт за ограничение на излъчванията на въглероден двуокис и за цифровизация на стопанската система.
Ще пропуснем ли следващия късмет, който ни дават историята и Европейски Съюз? Така, както пропуснахме последните 13 години участие, в които не се отлепихме от последното място и даже допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.
За да не се случи това,
България следва напълно да смени парадигмата.
Целта не може да бъде да похарчим средствата от Европейски Съюз. Още повече, че в случай че това стане по досегашните канали, те ще усилят неравенствата в страната и ще създадат някои още по-богати. Европейските пари са инструмент за реализиране на доста по-голяма цел – разцвет, взаимност в обществото, по-висок витален стандарт за всички.
На първо място България следва доста бързо да изготви проект за ускорено икономическо развиване. Това допуска доста бърза цифровизация на стопанската система. Държавната администрация би трябвало не да следва бизнеса, а да е водеща в това отношение. Най-късно до края на идната година всички обществени услуги и връзката сред институциите и жителите би трябвало да става по електронни канали. Необходима ни е ясна стратегия за бърз преход към ниски излъчвания на въглероден двуокис от здания, превоз, промишленост . Този преход би трябвало да е комбиниран с разкриване на нови работни места и претовареност, която е по-висока от днешната. България би трябвало да излезе от клопката на ниските приходи и да премине на коловоз, в който стопанската система се развива и обезпечава високи приходи от труд. Значителни нови вложения би трябвало да се насочат и към обществената сфера – в опазването на здравето, образованието, обществените грижи, дейното стареене. По този метод освен ще се усили икономическият потенциал, само че и ще се реализира по-голяма кохерентност на обществото и по-висок витален стандарт.
Да се върнем още веднъж на проекта “ЕС последващо потомство “. От плануваните 30 милиарда лв., може да се чака
България да получи 20 милиарда като грант и 10 милиарда – като заем при преференциални условия.
От общата сума 28 милиарда ще отидат за обществени вложения и 2 милиарда лв. – за подкрепяне на частни вложения, които се чака да бъдат на стойност най-малко 3 милиарда лв.. Публичните вложения би трябвало да бъдат свързани главно с намаляването на въглеродните излъчвания, цифровизацията и подсилване на обществените системи. Страната ни ще би трябвало да поеме ангажимент за съответно увеличение на Брутният вътрешен продукт (поне с 2% над сюжета без фонд за възстановяване) и за трайни работни места – най-малко с 2% увеличение на заетостта над сюжета без фонд. Значително предизвикателство ще бъде и усвояването на тези средства – отмерено за 4 години, като изключително мъчно ще бъде през първите 2 – до края на 2020 към този момент би трябвало да има подготвени планове и подписани контракти. Много значимо е да се подчертае и че ограниченията за икономическо възобновяване би трябвало доста да надвишават европейските стратегии. В последна сметка ние би трябвало да разчитаме главно на националния си бюджет, като европейските пари идват като допълнение.
И още едно значимо конкретизиране. Чухме предлагането на Европейската комисия. Дали то ще стане факт, зависи от единодушието на страните членки и на Европейския парламент. Каквото и да се случи, България би трябвало да е подготвена със своя проект за ускорено развиване.
Тази невиждана сума се дава, с цел да компенсира другите благоприятни условия на страните членки за превъзмогване на следствията от рецесията и да ги защищити от задълбочаване на разликите. Така да вземем за пример до 20 май 2020 година Европейска комисия позволи страните членки да дават държавна помощ за стопанските системи си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени единствено от Германия. Това съставлява 29% от Брутният вътрешен продукт на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, надлежно с 17%, 13.4% и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от Брутният вътрешен продукт. Логично е да се чака, че тези, които отделиха повече средства за стопанските системи си в първите седмици на рецесията, ще се стабилизират и ще излязат от нея доста по-бързо. Другите – тези като България – ще имат доста по-бавно и мъчно възобновяване и ще изостанат още повече. Заради това Европейска комисия предлага изоставащите да се подкрепят с повече средства.
Европейска комисия предлага България да получи 15 милиарда евро, а да взе участие във фонда с 3.3 милиарда. Така чистата сума, която ще получим отвън плануваното в европейския бюджет за идващите години е 11.7 милиарда евро или към 23 милиарда лв.. Това е над 19% от Брутният вътрешен продукт на страната. Разпределени за 4 години, това значи по към 5% от Брутният вътрешен продукт за година. Добавени към над 3-те % от Брутният вътрешен продукт, които получаваме от бюджета на Европейски Съюз, това прави над 8% годишно в допълнение за стопанската система ни.
Добрите вести обаче вървят с задължения .
За солидарността към нас би трябвало да се отплатим с резултати. След 4 години България би трябвало да бъде доста по-близо да останалите от Европейски Съюз във връзка с продуктивност и приходи – детайлите на така наречен действителна конвергенция. Нещо повече – ние би трябвало да се превърнем в модел за промяна във връзка с Зеления контракт за ограничение на излъчванията на въглероден двуокис и за цифровизация на стопанската система.
Ще пропуснем ли следващия късмет, който ни дават историята и Европейски Съюз? Така, както пропуснахме последните 13 години участие, в които не се отлепихме от последното място и даже допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.
За да не се случи това,
България следва напълно да смени парадигмата.
Целта не може да бъде да похарчим средствата от Европейски Съюз. Още повече, че в случай че това стане по досегашните канали, те ще усилят неравенствата в страната и ще създадат някои още по-богати. Европейските пари са инструмент за реализиране на доста по-голяма цел – разцвет, взаимност в обществото, по-висок витален стандарт за всички.
На първо място България следва доста бързо да изготви проект за ускорено икономическо развиване. Това допуска доста бърза цифровизация на стопанската система. Държавната администрация би трябвало не да следва бизнеса, а да е водеща в това отношение. Най-късно до края на идната година всички обществени услуги и връзката сред институциите и жителите би трябвало да става по електронни канали. Необходима ни е ясна стратегия за бърз преход към ниски излъчвания на въглероден двуокис от здания, превоз, промишленост . Този преход би трябвало да е комбиниран с разкриване на нови работни места и претовареност, която е по-висока от днешната. България би трябвало да излезе от клопката на ниските приходи и да премине на коловоз, в който стопанската система се развива и обезпечава високи приходи от труд. Значителни нови вложения би трябвало да се насочат и към обществената сфера – в опазването на здравето, образованието, обществените грижи, дейното стареене. По този метод освен ще се усили икономическият потенциал, само че и ще се реализира по-голяма кохерентност на обществото и по-висок витален стандарт.
Да се върнем още веднъж на проекта “ЕС последващо потомство “. От плануваните 30 милиарда лв., може да се чака
България да получи 20 милиарда като грант и 10 милиарда – като заем при преференциални условия.
От общата сума 28 милиарда ще отидат за обществени вложения и 2 милиарда лв. – за подкрепяне на частни вложения, които се чака да бъдат на стойност най-малко 3 милиарда лв.. Публичните вложения би трябвало да бъдат свързани главно с намаляването на въглеродните излъчвания, цифровизацията и подсилване на обществените системи. Страната ни ще би трябвало да поеме ангажимент за съответно увеличение на Брутният вътрешен продукт (поне с 2% над сюжета без фонд за възстановяване) и за трайни работни места – най-малко с 2% увеличение на заетостта над сюжета без фонд. Значително предизвикателство ще бъде и усвояването на тези средства – отмерено за 4 години, като изключително мъчно ще бъде през първите 2 – до края на 2020 към този момент би трябвало да има подготвени планове и подписани контракти. Много значимо е да се подчертае и че ограниченията за икономическо възобновяване би трябвало доста да надвишават европейските стратегии. В последна сметка ние би трябвало да разчитаме главно на националния си бюджет, като европейските пари идват като допълнение.
И още едно значимо конкретизиране. Чухме предлагането на Европейската комисия. Дали то ще стане факт, зависи от единодушието на страните членки и на Европейския парламент. Каквото и да се случи, България би трябвало да е подготвена със своя проект за ускорено развиване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ