Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика

...
Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика
Коментари Харесай

ЕК повиши прогнозата за българската икономика

Европейската комисия увеличи прогнозата си за растежа на българската стопанска система през тази година, само че намали упованията си за идната 2022 година. Според пролетното издание на прогнозата, българската стопанска система ще нарасне с 3.5% през тази година и с 4.7% през идната 2022 година. За съпоставяне, в зимното издание на бюлетина, Европейска комисия очакваше растеж от 2.7% през актуалната година и 4.9% за 2022 година. Понижението не наподобява съществено, защото в есенното издание на документа от края на 2020 година, европейската институция предвиждаше разтеж от 3.7% за 2022 година.

Износът на артикули и нарасналото външно търсене ще са главен генератор за покачването на Брутният вътрешен продукт през тази година, сочи прогнозата, оповестена на уеб страницата на Министерство на финансите. Износът на услуги ще зависи от развиването на туризма, като през настоящата година ще има известно усъвършенстване по отношение на спешната 2020 година, само че равнището ще остане с към 25 % по-ниско по отношение на 2019 година, а възобновяване ще продължи през 2022 година.

Вътрешното търсене също ще има роля за икономическия напредък. Отпускането на ограничаващите ограничения ще даде подтик на потребителското търсене през втората половина на тази година. Положителното развиване на пазара на труда ще помогне на растежа през 2022 година.Ключов фактор за повишаването на вложенията ще бъде сполучливото използване на Националния проект за възобновяване и резистентност, написа в документа.

 {{ otherArticle[0].article.title }}
Над 1/3 от упования стопански напредък за тази година ще с...

Рисковете пред прогнозата са уравновесени. Положителните вторични резултати от Плана за възобновяване и резистентност върху частното ползване и вложенията биха могли да бъдат по-големи, само че закъснения и неефективност при неговото използване може да попречват ускоряването на икономическата интензивност.

Европейска комисия чака индикаторите на пазара на труда да се подобрят още, като оценката за ограниченията за опазване на работните места у нас е позитивна. В сходство с възобновяване на стопанската система броят на заетите последователно ще се увеличи с 0.6 % през 2021 година и 1.3 % през 2022 година. Нивото на безработица се чака да се намали до 4.8 % през 2021 година, а през 2022 година да падне под предкризисните равнища.

След регистрираното закъснение на инфлацията в страната през 2020 година, по отношение на по-ниските цени на енергийните артикули и по-слабото повишаване на храни и услуги, упованията на Европейска комисия са тя да се форсира до 1.6 % през 2021 година Сред факторите за това ще бъдат плануваното повишаване на енергийните артикули и вторични резултати по линия на по-високите цени на горивата. През 2022 година покачването на общият ХИПЦ ще доближи 2 %, подкрепено от ускорението на икономическия напредък и връщането му към капацитета.

След утежняването на фискалната позиция през 2020 година вследствие от Covid-пандемията до недостиг от 3.4 % от Брутният вътрешен продукт (съгласно ЕСС2010), в средносрочен проект Европейска комисия чака постепенна консолидация. През 2021 година възобновяване на стопанската система, в това число и позитивното въздействие на вложенията, финансирани от Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз, ще окажат позитивно въздействие върху приходите, само че фискалните ограничения за опазване на работните места и повишение на приходите в бюджетния бранш ще доведат до мощно повишаване на обществените разноски. В резултат, през актуалната година се чака бюджетният недостиг да намалее, само че да остане над 3 % от Брутният вътрешен продукт. През 2022 година бюджетният недостиг се предвижда да намалее до 1.9 % от Брутният вътрешен продукт, основно заради привършване на ограниченията за битка с пандемията.

През 2021 година се чака да намалее до 24.5 % от Брутният вътрешен продукт (при 25 % през 2020 г.), макар първичния бюджетен недостиг, главно вследствие на позитивното въздействие на по-високия стопански напредък. През 2022 година съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се предвижда да намалее в допълнение до 24 % от Брутният вътрешен продукт.
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР