Проф. Попов: Целта на иновационната долина е да задържим хората в селските райони
Европа изостава в нововъведенията, съпоставена с Япония и Съединените щати. Заради това задачата на новата стратегия на Европейската комисия за нововъведения е да навакса, посредством основаването на най-малко 100 районни иновационни долини, които да наподобяват Силиконовата котловина.
Прочетете още
„ Всички сходни, най-хубави и надълбоко софтуерни нововъведения, които могат да съществуват и да се обособят в избран бранш, който е присъщ за даден район в дадена страна, да се разпознават, да се съберат на едно географско място и да се сътвори синергия сред основно три групи: - локалното население, в това число приказваме за общините в даден регион;
- научноизследователските институти и университетите; и третата ос са бизнесът, промишлеността, която работи в тези браншове “, изясни проф. Владислав Попов – заместник-ректор на Аграрния университет в Пловдив и пратеник на България в непрекъснатия комитет по земеделски науки към Европейската комисия пред Българска национална телевизия. Акцентът на програмата пада върху страните от Централна и Източна Европа, така наречен страни 13-т, които са с дребен брой нововъведения.
Първата районна иновационна котловина в България ще бъде в Пловдив. Природните запаси на района, концентрацията на научни институти в агросектора и храните, развития бизнес са причина насоката на дълбоко-технологичните нововъведения в долината да са в областите на биоикономиката и храните. Една от значимите цели на районните иновационни долини е да се задържат хората в селските региони.
„ Това е едно от най-важните неща. Да им създадем работни места – нови, да ги изучим по какъв начин да ръководят тези нови технологии. Много от тях не знаят по какъв начин да ги ръководят. Да вкараме, в случай че щете, и маргинализираните групи. Това е задачата - да запазим хората на село, да им създадем занаят, да им издигнем качеството на живот, потенциала, знанията, квалификацията и да ги вкараме в тези браншове, тъй като България е мощна в агро храните и в биоикономика “, заяви проф. Попов.
И до момента в който при старта на долината занапред ще се дефинират целите и ще се разпознават бизнесите, които са мощни и прогресивни и употребяват или ще имат нужда да внедрят така наречен дълбоки технологии, то на 9 октомври ще стане факт районния хъб по биоикономика. Той ще бъде първият в страната, който ще сплоти бизнеса с науката. Заедно с Аграрния университет в сдружението, което ще бъде записано, ще вземат участие браншовите организации на оранжерийните производители и на производителите на козметични и етеричномаслени артикули.
Прочетете още
„ Всички сходни, най-хубави и надълбоко софтуерни нововъведения, които могат да съществуват и да се обособят в избран бранш, който е присъщ за даден район в дадена страна, да се разпознават, да се съберат на едно географско място и да се сътвори синергия сред основно три групи: - локалното население, в това число приказваме за общините в даден регион;
- научноизследователските институти и университетите; и третата ос са бизнесът, промишлеността, която работи в тези браншове “, изясни проф. Владислав Попов – заместник-ректор на Аграрния университет в Пловдив и пратеник на България в непрекъснатия комитет по земеделски науки към Европейската комисия пред Българска национална телевизия. Акцентът на програмата пада върху страните от Централна и Източна Европа, така наречен страни 13-т, които са с дребен брой нововъведения.
Първата районна иновационна котловина в България ще бъде в Пловдив. Природните запаси на района, концентрацията на научни институти в агросектора и храните, развития бизнес са причина насоката на дълбоко-технологичните нововъведения в долината да са в областите на биоикономиката и храните. Една от значимите цели на районните иновационни долини е да се задържат хората в селските региони.
„ Това е едно от най-важните неща. Да им създадем работни места – нови, да ги изучим по какъв начин да ръководят тези нови технологии. Много от тях не знаят по какъв начин да ги ръководят. Да вкараме, в случай че щете, и маргинализираните групи. Това е задачата - да запазим хората на село, да им създадем занаят, да им издигнем качеството на живот, потенциала, знанията, квалификацията и да ги вкараме в тези браншове, тъй като България е мощна в агро храните и в биоикономика “, заяви проф. Попов.
И до момента в който при старта на долината занапред ще се дефинират целите и ще се разпознават бизнесите, които са мощни и прогресивни и употребяват или ще имат нужда да внедрят така наречен дълбоки технологии, то на 9 октомври ще стане факт районния хъб по биоикономика. Той ще бъде първият в страната, който ще сплоти бизнеса с науката. Заедно с Аграрния университет в сдружението, което ще бъде записано, ще вземат участие браншовите организации на оранжерийните производители и на производителите на козметични и етеричномаслени артикули.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ