Европа и Съединените щати не само не желаят да воюват

" Европа и Съединените щати освен не желаят да водят война за Украйна . Техните благоприятни условия за стопански напън върху Русия са значително изчерпани, не на последно място поради решенията на български, немски и други европейски политици от последните години за скрепяване на енергийните връзки с Москва.  Енергийната накърнимост на Европа (доказана и с рекордното повишаване на природния газ през последните месеци) отслабва западната дипломация . А неуспех на дипломатите може да докара до съветско настъпление в Украйна. Дори лимитирано по мащаби, то може, на собствен ред, да насърчи аспирациите на Китай към Тайван и по този начин да провокира нежелани за Вашингтон събития на хиляди километри от Крим и Донбас ".

Мнението е на проф. Марк Креймър, откривател на Студената война и учител по история в Харвардския университет, който даде изявление за предаването " Събота 150 ".

Конфликтът в Донбас мина през „ горещата “ си фаза през 2014 и 2015 година. След това настъпи релативно мъртвило, само че напролет на 2021 година напрежението внезапно се повиши с обвиняванията на Киев към Москва, че струпва войски наоколо до украинските граници. Защо съветското управление избра таман този миг да търси по по-агресивен метод осъществяване на Минските споразумения и задачите си в Украйна? Може ли това да е обвързвано с смяната в Белия дом - при започване на 2020 година Доналд Тръмп отстъпи президентския пост на Джо Байдън?

Не мисля. Самият Тръмп се отнасяше извънредно уважително към Путин - дори необичайно уважително - по аргументи, които си остават неизяснени и до през днешния ден. Но администрацията на Тръмп възприе твърда линия във връзка с Москва. Линията на Байдън е малко по-твърда, само че като цяло администрацията му продължи същата политика.

Наистина, до предходната година президентът Путин изглеждаше удовлетворен от обстановката, която се сътвори в Донбас през 2015-а. Защото замразеният спор там му дава опция да държи в шах украинското управление, да го накара да одобри - не де юре, само че де факто - значително съветско наличие в Източна Украйна и да се откаже да се пробва да си върне Крим.

От тази позиция не ми е напълно ясно за какво точно в този момент съветското управление слага това статукво под въпрос и за какво тъкмо по този застрашителен метод. Референдумът от 2020 година и промените в конституцията подсигуряваха на Путин опцията да остане на власт най-малко до 2036-а. Така че е не ясно какво може да завоюва вътрешнополитически от една борба в Украйна през днешния ден. Признавам си, към момента не мога да си обясня за какво през последната година съветските управляващи оказват подобен напън за решение на украинския проблем.

Как може да се развие украинската рецесия, в случай че дипломацията не успее?

Русия има пред себе си няколко разновидността за военни дейности. Единият е десант по крайбрежието на Азовско море. Целта му би била завземане на линия територия, която се простира от Донбас на югозапад, към Крим. Така Москва ще си обезпечи сухопътен достъп до този полуостров (който бе анексиран през 2014 година - бел. ред.).

Има възможност съветските сили да подхващат по-амбициозно нахлуване към Днепър и Киев. Но такова нахлуване ще бъде освен по-широкомащабно, само че и по-скъпоструващо. Не съм сигурен, че съветското управление има поради подобен вид, защото той е съпроводен от много незнайни, в това число от политически последствия в самата Русия. Така че, в случай че бях на мястото на украинските военни, щях да се безпокоя много повече от възможна лимитирана интервенция в Азовско море - прекомерно малко са опциите да ѝ се опълчват.

Руската интервенция в Крим през 2014 носеше относително дребен риск. Със сигурност изненада доста хора, изненада и мен. Същото важи за Донбас. Бях в Донбас през февруари 2014 и мога да ви уверя, че никой там не говореше за въоръжена опозиция, макар че не им харесваше това, което ставаше в Киев.

Днес обаче към този момент няма по какъв начин някой да бъде заварен неопитен. Руските управляващи демонстрираха доста ясно какво вършат. Затова се чудя дали всичко това, което става през днешния ден, не цели просто да се генерира напън върху западните страни да наложат, от своя страна, на Киев да одобри някакво съглашение. Какво тъкмо желае съветското държавно управление да извлече от тази обстановка си остава тайнственост.

Днес се ускоряват трендовете за военна интеграция на Беларус в Русия и на Украйна в НАТО. Между двете сили няма повече буфери. Предвидими ли са дейностите на Запада при положение на ескалация на спора в Украйна? Може ли да се стигне до директен конфликт с Русия?

Не мисля, че ще се случи. Защото Украйна не е членка на НАТО и гаранциите за сигурност, които член 5 на Североатлантическия пакт дава, не се отнасят за Киев. Киев не е и на път да влезе в НАТО. Този въпрос бе подложен на срещата на върха в Букурещ още през 2008 година и тогава французите и германците пресякоха молбите на украинците и грузинците да получат Планове за деяние за участие в Пакта. Така че днешните изказвания от Кремъл, че Украйна надали не ще бъде интегрирана в НАТО показват един изцяло фиктивен проблем. Те са по-скоро политическо пъчене.

НАТО в никакъв случай не е защитавала страни, които не членуват в организацията. И това е вярно, тъй като е невероятно да защитаваш всекиго и всичко. За 30 години, откогато Съветският съюз се разпадна, Русия се меси неведнъж в прилежащите някогашни руски републики - в Грузия, Молдова, Таджикистан, Украйна. НАТО не стори нищо в тези случаи, няма да го направи и в този момент. Никоя натовска страна не е предложила военна намеса в Украйна при положение на съветско нахлуване. Така че спор сред Запада и Русия може да бъде избегнат - изобщо няма да се стигне до това. Единственият въпрос е какво ще е отмъщението при положение на съветска офанзива против Украйна.

През 1991 година, когато Съветският съюз се разпадаше, едно от огромните терзания на американските водачи беше у кого ще попадне нуклеарният боеприпас на пропадащата свръхсила. Падането на Съюз на съветските социалистически републики бе резултат, с изключение на на всичко друго, и на продължителната икономическа битка със Запада. Днес западните водачи приказват за невиждани наказания против Москва при положение на нова ескалация на войната в Украйна. Не се ли връщаме по този начин 30 години обратно? Не води ли тази политика към същите опасности, пред които бяхме изправени през 91-ва?

Ако в действителност през 90-те години имаше подобен безпорядък, какъвто разказва администрацията на Путин, Русия в действителност щеше да се разпадне. Има някои райони в Русия - като Далечния Изток, Северен Кавказ, елементи от Западен Сибир - които съгласно мен щяха да се развият по-добре като обособени страни. Но нищо такова не се случи. Не мисля, че се връщаме към 90-те години - това нито е осъществимо, нито е желателно. Руското държавно управление към този момент е консолидирало контрола си върху цялата съветска територия. Двете войни в Чечения (от 1994-96 и от 1999-2000 г.) на процедура сложиха точка на спекулациите, че Русия ще се разпадне. Не мисля, че да се сее безпорядък в Русия е допустимо на този стадий. Не съм уверен, че това е замисълът на западните водачи.

Западните страни - тук включвам администрацията на Байдън и европейските държавни управления - в действителност предизвестиха, че ескалация в Украйна ще има тежки стопански последствия за Русия. Но не съм сигурен какво тъкмо имат поради. Вариантите пред Запада в това отношение са мощно лимитирани. Санкциите, които бяха наложени в отговор на анексирането на Крим, към този момент значително отразяват опциите и потенциала на западните страни. Изключване на Москва от банковата система SWIFT ще ѝ навреди, само че няма да я съкруши.

Най-ефективният метод да се влияе върху съветското управление би бил да бъде преустановен вносът на съветски природен газ. Но това няма да се случи поради страните в Европа, които са съвсем напълно подвластни от този импорт. Една от аргументите за това са глупавите ограничения, подхванати от предходните български държавни управления под въздействие на съветските дезинформационни акции за фракинга. България е единствено един от многото образци в Европейския съюз. Германия е стопански най-важният образец, само че България е тази, която сподели най-ясно за какво ще бъде доста мъчно да се нанесе икономическа щета на Русия през днешния ден.

Възможностите на европейците са доста лимитирани и по тази причина намирам изказванията на европейските политици за някакви невиждани наказания против Москва за прекомерно смътни. Самата Русия може да аргументи много вреди на европейците. Това ще коства скъпо и на руснаците, само че не съм сигурен, че те ще платят крайната сметка. Подозирам, че Западът ще би трябвало да я заплати.

Споделяте ли тезата, че ескалация в Украйна може да предизвика китайско настъпление в Тайван?

Смятам, че китайците ще употребяват една такава рецесия. Може би не незабавно, само че в случай че станат очевидци на безучастие на НАТО във връзка с съветска експанзия против Украйна. Действията, които Пекин ще предприеме, ще зависят и от събитията в самия Тайван. Ескалация в Украйна няма да провокира незабавно китайско нахлуване, само че ще усили значително риска това да се случи.

Евентуален опит на Китай да причисли Тайван със мощ би трябвало да срещне отпор. Това е доста по-важно за Съединените щати от една лимитирана интервенция на руснаците в Украйна - заради смисъла на Тайван за интернационалната сигурност. Ще бъде тежък удар за Съединените щати, в случай че тези, които водят американската външна политика, не отвърнат уместно на такава акция.

Дали растящата борба с Китай ще принуди Вашингтон в последна сметка да потърси трайно споразумение с Москва?

Потенциал за съдействие сред Запада и Русия във връзка с Китай има. Китай е изгряващата световна мощ. През последното десетилетие той развива доста бързо въоръжените си сили, в това число нуклеарните. Докато Русия освен няма китайските стопански и демографски запаси - в демографско отношение тя запада, губи милиони от най-образованите и стопански най-активните руснаци. Така че капацитет за съдействие със Запада, което да разреши на Русия да сдържа Китай, има. Но това ще е доста мъчно, до момента в който Москва държи на днешната си политика по отношение на Украйна.