Историкът проф. Андрей Пантев пред „Труд”: Грантаджиите са презирани, дори когато са използвани
Европа през днешния ден е пред тестване, светът се тресе от спорове, а в България омразата и разделянето не стопират. Защо още веднъж Русия и Путин не престават да са главният дразнител, а историческите уроци се не помнят за кой ли път. Защо европредседателството ни, което стартира единствено след месец, се трансформира в толкоз обсъждана тематика, а власт и народ са разединени. По тези въпроси беседваме с професор Андрей Пантев .
– Умората сред власт и народ е налице и тя, както проличава, е взаимна. Защо се стигна дотук, професор Пантев?
– Това е мъка, само че взаимна. Разнопосочният яд, който е повече като доминиращ род в актуалната журналистика, не е отмалялост, а беззащитност. Търси се отговорен, само че ние не сме. Кой ли не се опита да избавя Отечеството? Тези месиански втурвания обаче са ориентирани към другите. Ралф Емерсън написа: „ Не ми посочвай цитати – кажи какво мислиш ти! ” Това е допълнение към фразата от встъпителната тирада на Кенеди. Още рядко срещаме интелектуалец, който да не натъртва на местоимението „ Аз ”, като отличие от другите. Или културен деятел, който да не приказва за пари и родолюбиви излияния, без те да са обяснени с непознати и злонамерени към нас сили. Заплатата става главен знак за достолепие. А достойната работа? Причините са си множеството вътре в нас, в сравнение с извън. Както в миналото е поучавал Лев Николаевич Толстой: „ Преди да променим света, следва да се променим ние ”.
– Хаосът в минимални размери може би от време на време е лекарство, само че да се живее от 28 години (откакто започнаха промените) в непрекъснат безпорядък не наподобява обикновено. Каква е повода да се лутаме толкоз време и да не можем да излезем от този лабиринт, в който сами влязохме? Може би и историята дава отговор на този въпрос…
– При вселенското създание редът се раждал от хаоса. Човечеството няма да си посипе главата с пепел, в случай че ние изчезнем, само че страдаме за нашите деца. Идеализацията на предишното постоянно е знак за модерна беззащитност. Дори и в историята не сме били толкоз и постоянно велики. В нея има доста искра, само че знаем и за низост, за жестокости, за отблъскващо натегачество по отношение на мощните. Това познание е потребно за отрезвяване, а не като омаловажаване на предишното. Препирните поради нашата история, са подбудени от незнанието да я възприемаме единствено позитивно или единствено отрицателно. В нея има стомана и сгурия. Ние страдаме от невротичния комплекс „ антибългарско ”. От смешка до кино. Ние се гневяхме на слабия филм „ Трето полувреме ”. Но продължаваме да се възхищаваме на супермена Джеймс Бонд, където от дълго време видяхме окосмен българин, който убива за наслаждение. Да кажеш, че България е съдружник на Тристранния пакт през войната – не е антибългарско. Да напомниш, че България е най-верният спътник на Съюз на съветските социалистически републики – не е антибългарско. Да напомниш за „ незаконното безумство ”, когато воювахме с всичките си съседи, даже и с Черна гора, не е антибългарско. Да поставяш европейското законодателство над локалното към този момент може да бъде антибългарско. Ако има уроци на историята, то те се свеждат до това да обясниш аргументите и смисъла на провали. За тях освен враговете са отговорни.
– Българите сякаш боледуваме от неосъщественото демократично съвършенство и сме унизени от един блян, наименуван европейски. Това наподобява много стресиращо на фона на другите близки нам нации по орис. Прекалено доста желаеме, или просто не знаем какво да вършим?
– Европа не е топография, а дух. Тя не е континент, а полуостров. Възрожденецът Йоаким Груев и европеецът Гео Милев са се питали в писмената си „ Що е Европа ”. Това, което назоваваме Европа като традиция и мислене, го има и в Австралия. Тя е по „ европейска ”, в сравнение с някои балкански села, макар че първоначално е заселвана от каторжници. А идеалът не може да „ тормози ”. Когато е обвързван и с хрумвания, това облагородява. Но когато идеалът е деформиран, може да създаде и нескончаем мрак.
– Сега всички приказват за това европредседателство като знамение невиждано, надали не. Защо по този начин сме се вторачили в него – като комплекс да не се изложим пред чужденците или сме в очакване на златната рибка?
– Това председателство е процедура, а не заслуга. Но тя ни дава опция да покажем пред очите на света, че сме равни с другите. Папагалското перчене има малко общо с вековни стойности. Ние сме народ на книгата и освен архитектурни, екскурзоводски и банкетни поклони. Но и това ще бъде забравено… Дано не е като следващата олелия.
– Мото на българското председателство на Евросъюза е „ Съединението прави силата ” – успешен ли е той съгласно вас на фона на това, че Европейски Съюз в последните няколко години не е доста „ свързан ”?
– Европейският съюз е в очевидна неволя, изпълнена в подозрения. Дали от неговата символика няма да падне още една звезда? Силният песимизъм обаче не следва да докара до неговата разяждане. Защото отново ще се стартира нещо сходно и отново не се знае по какъв начин ще се получи. Няма равноправни и безконечни съюзи, само че има рационално вземане предвид с въжделенията на всички, а освен на мощните.
– Омразата продължава да ни разяжда – това е от доста време, а тематиките са все едни и същи: комунисти против антикомунисти, фили против фоби… Защо не му се вижда края на това опълчване?
– Битовата ненавист е най-страшна. Колко усмихнати лица срещаме на улицата и в магазина? Такава неадресирана злоба елементарно може да бъде превърната в сляпо принуждение, което да донесе катаклизми и на почтени хора. Можете ли да ми посочите една сфера от нашия публичен живот, за която да не е годна безутешната фраза: „ Навсякъде е по този начин! ”.
– Русия и Путин са главният дразнител освен у нас, само че и в света. Дори Тереза Мей произнесе гневна тирада против съветската интервенция в какво ли не, а в Европейски Съюз ще постановат заглушаване на съветски медии. Не правеше ли същото преди тоталитарната страна против „ Свободна Европа ” и други? С какво сегашната обстановка се разграничава от преди?
– Голям смях пада с тази Русия. Та нали беше Горна Волта с ракети. Нали се разпадаше на няколко елементи по концепциите и тактиката на Хитлер. Какъв е този съветски технологически разсъдък, който сполучливо се намесва във всичко. Нали били невежи. Дали няма в този момент да изберат някой министър в Исландия? Кой не се упражнява с шегички и ненавист за тяхна сметка. Това заболяване не е от през вчерашния ден. А Русия си стои. Московска Рус, императорска Русия, болшевишка, путиновска – все с нещо способства за гибелни кроежи. Не беше ли по този начин и с комунизма? Злото е в Кремъл. Иначе, в случай че го нямаше – какъв парадайс! Явно, обичаната на Запада Русия, е тази на Горбачов и Елцин.
– Светът не може без спорове, това е част от човешката природа, само че до каква степен може да стигне това опълчване сред Съединени американски щати и Русия, сред Запада и Изтока?
– Нека припомня, че най-малко до момента, Съединени американски щати и Русия в международните спорове са били дружно, а ние на другата страна. Само в Студената война ние се престаравахме, гузни бяхме поради Втората международна. В познатия размер към този момент не може да има международна война. Но ще има местни войни с непознати ръце, което не трансформира тяхната противна същина. Нали знаете, че всичките членове на Съвета за сигурност са и най-крупните експортьори на оръжия? Майтап и неразбиране.
– Европа мина през толкоз доста тествания като Първата и Втората международни войни, уроците от историята сякаш се прескачат. Появяват се откровени неистини, вършат се опити за пренаписване на събития. Защо, кой се плаши от истината и на кого пречи тя?
– Исус не дава отговор на въпроса на Пилат Понтийски какво е истина. Тя се усеща. Но множеството истини плашат. Защото за другите хора те са разнообразни. Хитлер е казвал, че всички войни са му натрапени. Мнозина са приемали това за истина.
– Светът означи този месец 100 години от събитието, което го раздруса – Октомврийската гражданска война. У нас обаче сякаш се приказва приглушено, с виновност или пък с подигравка за него. Какъв е вашият прочит на Червения октомври, професоре?
– Ами тези от идеологическите катедри в този момент са върли антикомунисти – тематиката е банална. Нека припомня, че и нашето национално-освободително придвижване бе представяно като подстрекавано извън. Колкото и да се приказва за парите на Германия през капсулирания трен на Ленин, не може те да са достигнали до Омск и Иркутск, до Харков и Мурманск. Държава, общество, семейство не се скапват извън – те към този момент са уязвими от интервенция, което е вътрешна болест. Руската потомствена аристокрация има също огромна виновност за последвалата покруса. Убийството на царското семейство е дивашко безчовечие, само че и разстрелът на мирни стачкуващи пред двореца в Петербург преди години, не е благотворителна акция. Защо ли британският кралски двор не избави Императора още преди болшевиките? Защото се опасяваше от прозвището му.
– Днес имаме ли потребност от гражданска война, има ли условия и предпоставки за нея или това е невероятно да се случи?
– Цял свят през днешния ден оплю революцията (по Ботев за Парижката комуна), без да изяснява по какъв начин се стига до там. Повечето от почитаните ни герои са революционери. А въпреки всичко, най-демократичните страни през днешния ден са претърпели най-кръвопролитните революции, и то освен една.
– Кошмарът с емигрантите не е престанал, само че още по-страшни са опитите на мултикултуралистите да протягат ръка на историята, манипулира се историческата истина, което е в цялостен унисон с новата политика на Западна Европа. Колко рисково е това?
– Ако емигрантите са опасност – някой да се е досетил, че посредством тях Европа се разплаща за епохи нечовечен колониализъм? Все отново още не мога да си показва, че жена, гушнала спящото си дете от лодката, носи бомби и ислямска опасност.
– Още се помни абсурдът с изтритите кръстове на гръцки православни храмове върху опаковките в една комерсиална верига. Това към този момент не протяга ръка ли на полезностите, за които Европа толкоз бленуваше до неотдавна?
– Ценности, които са същински, не могат да бъдат застрашени от комерсиална верига. Ако църковни добродетили са комерсиализирани, това към този момент е общ проблем.
– Би Би Си пусна неотдавна едно просветително филмче за деца, в което типичното английско семейство от римско време – за шок на родители, деца, историци и антрополози, бе визуализирано с негър римски легионер, бяла жена и деца от смесена раса. Тези опити за замяна не са ли рискови?
– Опасно е противоположното. Помня какъв яд беше, че Орфей и Хамлет бяха играни от чернокожи актьори. Нека не забравяме, че Човекът е мярка за всичко – това е мъдрост не от Аристотел, а на индийския княз Ашока. Къде е тук Изток или Запад? В тези полюси стои общата човещина!
– Загива ли християнска Европа? Има ли късмет Европа да излъчи нови водачи, които да спрат това безумство и самоизтребление?
– Ако Европа умира, това демонстрира, че не може да съществува без прилив на благосъстояние и работна ръка от вън. Не е доста християнско… Канада също е християнска, само че не умира. Една привилегия следва да се потвърждава, а не да се приема като безконечна даденост. Европа не умира – умира манията за предимство.
– У нас откровената неистина с тънка операция към този момент е част от учебниците по история най-много. Като нищо на следващия ден могат да учат децата, че да обичаш родината си е закононарушение, а Левски и Ботев са нарушители! Как може да се спре това или сме закъснели?
– Е, чак до такава степен не сме стигнали. Но продължението следва. Има доста парвенюта, които считат, че да принизяваш предишното си е начало на европейско държание. Тези грантаджии са презирани, даже и когато са употребявани.
– Ще бъде ли запомнено с нещо времето, в което живеем, има ли то ярки събития и ярки персони?
– Много времена са определяни като безлични. Горчивото недоволство: „ О, времена, о, нрави! ” е произнесено в разцвета на античната просвета. Но ярки събития не може да има при толкоз идентичен и отегчителен свят. Това е международно събитие. Колко са еднотипни през днешния ден политиците – даже и протоколните им усмивки. А предходните, даже и като злодеи, бяха ярки. Посочете ми през днешния ден един културен престиж в света след гибелта на Маркес и Умерто Еко. Е, в този момент няма. Но ще има!
Нашият посетител
Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 година в село Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при Българска академия на науките. От 1975 година преподава в СУ “Св. Климент Охридски ”. Специализирал е в Англия и Съединени американски щати, където също по този начин е и преподавал. Специалист по нова история на България и по история на интернационалните връзки ХIХ-ХХ век. Проф. Пантев е бил три мандата народен представител от гражданската квота на Коалиция за България. Автор на повече от 40 книги и на стотици публикации.
– Умората сред власт и народ е налице и тя, както проличава, е взаимна. Защо се стигна дотук, професор Пантев?
– Това е мъка, само че взаимна. Разнопосочният яд, който е повече като доминиращ род в актуалната журналистика, не е отмалялост, а беззащитност. Търси се отговорен, само че ние не сме. Кой ли не се опита да избавя Отечеството? Тези месиански втурвания обаче са ориентирани към другите. Ралф Емерсън написа: „ Не ми посочвай цитати – кажи какво мислиш ти! ” Това е допълнение към фразата от встъпителната тирада на Кенеди. Още рядко срещаме интелектуалец, който да не натъртва на местоимението „ Аз ”, като отличие от другите. Или културен деятел, който да не приказва за пари и родолюбиви излияния, без те да са обяснени с непознати и злонамерени към нас сили. Заплатата става главен знак за достолепие. А достойната работа? Причините са си множеството вътре в нас, в сравнение с извън. Както в миналото е поучавал Лев Николаевич Толстой: „ Преди да променим света, следва да се променим ние ”.
– Хаосът в минимални размери може би от време на време е лекарство, само че да се живее от 28 години (откакто започнаха промените) в непрекъснат безпорядък не наподобява обикновено. Каква е повода да се лутаме толкоз време и да не можем да излезем от този лабиринт, в който сами влязохме? Може би и историята дава отговор на този въпрос…
– При вселенското създание редът се раждал от хаоса. Човечеството няма да си посипе главата с пепел, в случай че ние изчезнем, само че страдаме за нашите деца. Идеализацията на предишното постоянно е знак за модерна беззащитност. Дори и в историята не сме били толкоз и постоянно велики. В нея има доста искра, само че знаем и за низост, за жестокости, за отблъскващо натегачество по отношение на мощните. Това познание е потребно за отрезвяване, а не като омаловажаване на предишното. Препирните поради нашата история, са подбудени от незнанието да я възприемаме единствено позитивно или единствено отрицателно. В нея има стомана и сгурия. Ние страдаме от невротичния комплекс „ антибългарско ”. От смешка до кино. Ние се гневяхме на слабия филм „ Трето полувреме ”. Но продължаваме да се възхищаваме на супермена Джеймс Бонд, където от дълго време видяхме окосмен българин, който убива за наслаждение. Да кажеш, че България е съдружник на Тристранния пакт през войната – не е антибългарско. Да напомниш, че България е най-верният спътник на Съюз на съветските социалистически републики – не е антибългарско. Да напомниш за „ незаконното безумство ”, когато воювахме с всичките си съседи, даже и с Черна гора, не е антибългарско. Да поставяш европейското законодателство над локалното към този момент може да бъде антибългарско. Ако има уроци на историята, то те се свеждат до това да обясниш аргументите и смисъла на провали. За тях освен враговете са отговорни.
– Българите сякаш боледуваме от неосъщественото демократично съвършенство и сме унизени от един блян, наименуван европейски. Това наподобява много стресиращо на фона на другите близки нам нации по орис. Прекалено доста желаеме, или просто не знаем какво да вършим?
– Европа не е топография, а дух. Тя не е континент, а полуостров. Възрожденецът Йоаким Груев и европеецът Гео Милев са се питали в писмената си „ Що е Европа ”. Това, което назоваваме Европа като традиция и мислене, го има и в Австралия. Тя е по „ европейска ”, в сравнение с някои балкански села, макар че първоначално е заселвана от каторжници. А идеалът не може да „ тормози ”. Когато е обвързван и с хрумвания, това облагородява. Но когато идеалът е деформиран, може да създаде и нескончаем мрак.
– Сега всички приказват за това европредседателство като знамение невиждано, надали не. Защо по този начин сме се вторачили в него – като комплекс да не се изложим пред чужденците или сме в очакване на златната рибка?
– Това председателство е процедура, а не заслуга. Но тя ни дава опция да покажем пред очите на света, че сме равни с другите. Папагалското перчене има малко общо с вековни стойности. Ние сме народ на книгата и освен архитектурни, екскурзоводски и банкетни поклони. Но и това ще бъде забравено… Дано не е като следващата олелия.
– Мото на българското председателство на Евросъюза е „ Съединението прави силата ” – успешен ли е той съгласно вас на фона на това, че Европейски Съюз в последните няколко години не е доста „ свързан ”?
– Европейският съюз е в очевидна неволя, изпълнена в подозрения. Дали от неговата символика няма да падне още една звезда? Силният песимизъм обаче не следва да докара до неговата разяждане. Защото отново ще се стартира нещо сходно и отново не се знае по какъв начин ще се получи. Няма равноправни и безконечни съюзи, само че има рационално вземане предвид с въжделенията на всички, а освен на мощните.
– Омразата продължава да ни разяжда – това е от доста време, а тематиките са все едни и същи: комунисти против антикомунисти, фили против фоби… Защо не му се вижда края на това опълчване?
– Битовата ненавист е най-страшна. Колко усмихнати лица срещаме на улицата и в магазина? Такава неадресирана злоба елементарно може да бъде превърната в сляпо принуждение, което да донесе катаклизми и на почтени хора. Можете ли да ми посочите една сфера от нашия публичен живот, за която да не е годна безутешната фраза: „ Навсякъде е по този начин! ”.
– Русия и Путин са главният дразнител освен у нас, само че и в света. Дори Тереза Мей произнесе гневна тирада против съветската интервенция в какво ли не, а в Европейски Съюз ще постановат заглушаване на съветски медии. Не правеше ли същото преди тоталитарната страна против „ Свободна Европа ” и други? С какво сегашната обстановка се разграничава от преди?
– Голям смях пада с тази Русия. Та нали беше Горна Волта с ракети. Нали се разпадаше на няколко елементи по концепциите и тактиката на Хитлер. Какъв е този съветски технологически разсъдък, който сполучливо се намесва във всичко. Нали били невежи. Дали няма в този момент да изберат някой министър в Исландия? Кой не се упражнява с шегички и ненавист за тяхна сметка. Това заболяване не е от през вчерашния ден. А Русия си стои. Московска Рус, императорска Русия, болшевишка, путиновска – все с нещо способства за гибелни кроежи. Не беше ли по този начин и с комунизма? Злото е в Кремъл. Иначе, в случай че го нямаше – какъв парадайс! Явно, обичаната на Запада Русия, е тази на Горбачов и Елцин.
– Светът не може без спорове, това е част от човешката природа, само че до каква степен може да стигне това опълчване сред Съединени американски щати и Русия, сред Запада и Изтока?
– Нека припомня, че най-малко до момента, Съединени американски щати и Русия в международните спорове са били дружно, а ние на другата страна. Само в Студената война ние се престаравахме, гузни бяхме поради Втората международна. В познатия размер към този момент не може да има международна война. Но ще има местни войни с непознати ръце, което не трансформира тяхната противна същина. Нали знаете, че всичките членове на Съвета за сигурност са и най-крупните експортьори на оръжия? Майтап и неразбиране.
– Европа мина през толкоз доста тествания като Първата и Втората международни войни, уроците от историята сякаш се прескачат. Появяват се откровени неистини, вършат се опити за пренаписване на събития. Защо, кой се плаши от истината и на кого пречи тя?
– Исус не дава отговор на въпроса на Пилат Понтийски какво е истина. Тя се усеща. Но множеството истини плашат. Защото за другите хора те са разнообразни. Хитлер е казвал, че всички войни са му натрапени. Мнозина са приемали това за истина.
– Светът означи този месец 100 години от събитието, което го раздруса – Октомврийската гражданска война. У нас обаче сякаш се приказва приглушено, с виновност или пък с подигравка за него. Какъв е вашият прочит на Червения октомври, професоре?
– Ами тези от идеологическите катедри в този момент са върли антикомунисти – тематиката е банална. Нека припомня, че и нашето национално-освободително придвижване бе представяно като подстрекавано извън. Колкото и да се приказва за парите на Германия през капсулирания трен на Ленин, не може те да са достигнали до Омск и Иркутск, до Харков и Мурманск. Държава, общество, семейство не се скапват извън – те към този момент са уязвими от интервенция, което е вътрешна болест. Руската потомствена аристокрация има също огромна виновност за последвалата покруса. Убийството на царското семейство е дивашко безчовечие, само че и разстрелът на мирни стачкуващи пред двореца в Петербург преди години, не е благотворителна акция. Защо ли британският кралски двор не избави Императора още преди болшевиките? Защото се опасяваше от прозвището му.
– Днес имаме ли потребност от гражданска война, има ли условия и предпоставки за нея или това е невероятно да се случи?
– Цял свят през днешния ден оплю революцията (по Ботев за Парижката комуна), без да изяснява по какъв начин се стига до там. Повечето от почитаните ни герои са революционери. А въпреки всичко, най-демократичните страни през днешния ден са претърпели най-кръвопролитните революции, и то освен една.
– Кошмарът с емигрантите не е престанал, само че още по-страшни са опитите на мултикултуралистите да протягат ръка на историята, манипулира се историческата истина, което е в цялостен унисон с новата политика на Западна Европа. Колко рисково е това?
– Ако емигрантите са опасност – някой да се е досетил, че посредством тях Европа се разплаща за епохи нечовечен колониализъм? Все отново още не мога да си показва, че жена, гушнала спящото си дете от лодката, носи бомби и ислямска опасност.
– Още се помни абсурдът с изтритите кръстове на гръцки православни храмове върху опаковките в една комерсиална верига. Това към този момент не протяга ръка ли на полезностите, за които Европа толкоз бленуваше до неотдавна?
– Ценности, които са същински, не могат да бъдат застрашени от комерсиална верига. Ако църковни добродетили са комерсиализирани, това към този момент е общ проблем.
– Би Би Си пусна неотдавна едно просветително филмче за деца, в което типичното английско семейство от римско време – за шок на родители, деца, историци и антрополози, бе визуализирано с негър римски легионер, бяла жена и деца от смесена раса. Тези опити за замяна не са ли рискови?
– Опасно е противоположното. Помня какъв яд беше, че Орфей и Хамлет бяха играни от чернокожи актьори. Нека не забравяме, че Човекът е мярка за всичко – това е мъдрост не от Аристотел, а на индийския княз Ашока. Къде е тук Изток или Запад? В тези полюси стои общата човещина!
– Загива ли християнска Европа? Има ли късмет Европа да излъчи нови водачи, които да спрат това безумство и самоизтребление?
– Ако Европа умира, това демонстрира, че не може да съществува без прилив на благосъстояние и работна ръка от вън. Не е доста християнско… Канада също е християнска, само че не умира. Една привилегия следва да се потвърждава, а не да се приема като безконечна даденост. Европа не умира – умира манията за предимство.
– У нас откровената неистина с тънка операция към този момент е част от учебниците по история най-много. Като нищо на следващия ден могат да учат децата, че да обичаш родината си е закононарушение, а Левски и Ботев са нарушители! Как може да се спре това или сме закъснели?
– Е, чак до такава степен не сме стигнали. Но продължението следва. Има доста парвенюта, които считат, че да принизяваш предишното си е начало на европейско държание. Тези грантаджии са презирани, даже и когато са употребявани.
– Ще бъде ли запомнено с нещо времето, в което живеем, има ли то ярки събития и ярки персони?
– Много времена са определяни като безлични. Горчивото недоволство: „ О, времена, о, нрави! ” е произнесено в разцвета на античната просвета. Но ярки събития не може да има при толкоз идентичен и отегчителен свят. Това е международно събитие. Колко са еднотипни през днешния ден политиците – даже и протоколните им усмивки. А предходните, даже и като злодеи, бяха ярки. Посочете ми през днешния ден един културен престиж в света след гибелта на Маркес и Умерто Еко. Е, в този момент няма. Но ще има!
Нашият посетител
Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 година в село Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при Българска академия на науките. От 1975 година преподава в СУ “Св. Климент Охридски ”. Специализирал е в Англия и Съединени американски щати, където също по този начин е и преподавал. Специалист по нова история на България и по история на интернационалните връзки ХIХ-ХХ век. Проф. Пантев е бил три мандата народен представител от гражданската квота на Коалиция за България. Автор на повече от 40 книги и на стотици публикации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ