Еволюцията ни е формирала така, че да не бъдем нито

" Еволюцията ни е формирала по този начин, че да не бъдем нито прекомерно нещастни, нито прекомерно щастливи. Тя ни дава опция да се насладим на неочакван прилив от приятни чувства, който в никакъв случай не трае изключително дълго. Рано или късно те отстъпват и на тяхно място идват неприятните прекарвания. " Това написа във фундаменталния си труд Ювал Ноа Харари, израелски професор по история и създател на интернационалния бестселър „ Sapiens. Кратка история на човечеството ”. В книгата си той прави интересeн паралел сред човек и климатик. Нека си го напомним. 
Някои учени съпоставят биохимията на индивида с климатик, поддържащ непрекъсната температура в горещина и мраз. Събитията оказват краткотрайно въздействие на температурата, само че климатикът постоянно я връща на едно и също равнище.
Някои климатици са нагласени на 25 градуса, други на 20. Нивото на благополучие също се разграничава при другите хора. По скалата от 1 до 10 някои хора са родени с жизнерадостна биохимия, караща настроението им да се люшка сред 6 и 10, стабилизирайки се към 8. Тези хора са щастливи, даже в случай че са заобиколени от непознати в огромен мегаполис, изгубят спестяванията си при провал на тържищата или бъдат диагностицирани с диабет. Други са прокълнати с мрачна биохимия, клатушкаща се сред 3 и 7 и постигаща непоклатимост към 5. Тези безрадостни човеци си остават потиснати, даже когато получават поддръжката на сплотена общественост, завоюват милиони от лотарията и са здрави като олимпийски спортист. Всъщност в случай че нашият тъмен другар завоюва 50 милиона $ сутринта, открие лекуване за СПИН и рак по обяд, помогне за сключването на кротичък контракт сред Израел и Палестина следобяд, а вечерта открие изчезнало преди година свое дете, той ще си остане некадърен да изпита по-силно благополучие от предопределеното седмо равнище. Неговият мозък просто не е основан да изпитва наслада и толкоз.
Помислете за момент за фамилията и приятелите си. Някои от тях наподобяват бодри и радостни без значение от това какво им се случва. Има и такива, които са постоянно недоволни, без значение какви блага им предлага животът. Въпреки това имаме вяра, че в случай че сменим работата си, оженим се, приключим писането на следващия си разказ, купим си нова кола или успеем да изплатим ипотеката, ще изпитаме цялостно самодоволство. Когато реализираме това, което желаем обаче, не изглеждаме по-щастливи. Купуването на коли и писането на книги не се отразява на нашата биохимия. Те могат и да я подтикват за един момент, само че тя незабавно се връща в изходно състояние.[...]
Към това следва да прибавим, че множеството биолози не са фанатици. Те настояват, че щастието се дефинира главно от биохимията, само че в същото време одобряват, че психическите и обществените фактори също имат някаква роля. Нашият умствен климатик има някаква независимост на придвижване в границите на закрепени граници. Практически невероятно е да преминеш горната и долната прочувствена граница, само че бракът или разводът могат да ни тласнат към едната от тях. Някой роден със приблизително равнище на благополучие 5 в никакъв случай няма да танцува по улиците, обзет от дива наслада, само че положителният брак може да го накара от време на време да доближава до равнище 7 и да заобикаля отчаяние от равнище 3.
Ако приемем биологичния метод към проучването на щастието, то историята ще се окаже лишена от особена значимост, защото множеството от историческите събития не оказват директно въздействие върху биохимията. Историята може да докара до смяна на външните тласъци, предизвикващи отделянето на серотонин, само че няма да въздейства върху достиганите от него равнища, надлежно няма да прави хората по-щастливи.