Евгений Кънев е доктор по икономика. В интервю за Тоест

...
Евгений Кънев е доктор по икономика. В интервю за Тоест
Коментари Харесай

Невежеството ражда страх, страхът ражда гняв, гневът – омраза

Евгений Кънев е лекар по стопанска система. В изявление за " Тоест " той проучва за какво множеството българи са надалеч от големите провокации, пред които е изправено човечеството - напредък на изкуствения разсъдък, климатичните промени, потребността от промяна на стопанската система. Публикуваме един от отговорите му.

Когато болшинството от хората в България са затворени в някакви битови, обществени кутийки и се пробват да вземат решение проблема на оцеляване, позволявам, че не им е до това да се мъчат да схващат огромния свят. Ако вземем пирамидата на Маслоу, хората, които оцеляват ден за ден, даже не се интересуват от съседите си. Това е едно от обясненията.

Нашият Преход сътвори едно от най-големите обществени разслоения в Европа

и съгласно мен това се поддържа съзнателно, защото е известно, че когато хората са заети със задоволяването на базовите си потребности, това е, първо, в полза на тези, които могат елементарно да ги ръководят, и второ, няма условия за развиване на демократично общество. Науката потвърждава, че с цел да има устойчива народна власт, би трябвало да има устойчива междинна класа. В България тя е в зародиш и е нестабилна. Когато има рецесия, огромна част от тази междинна класа също стартира битка за оцеляване.

Всичко това го споделям, защото е обвързвано с кръгозора и мисленето на индивида. Едва когато има приходи, с цел да задоволява първичните си потребности, индивидът стартира да осмисля процесите, от които е част. Това е моето пояснение за какво толкоз мъчно в България прониква мисленето във връзка с световния свят, къде сме ние в него и най-много за какво възприемаме всичко като някаква екзистенциална опасност от външния свят. Защото не можем да си го разбираем. Когато има незнание, незнанието ражда боязън, страхът ражда яд, гневът – ненавист.

Самата политическа класа е заинтригувана да поддържа статуквото, тъй като е по-лесно управляемо.

Дори да идват нови политици, те са принудени по някакъв метод да влязат в това русло, в мисленето, обувките и стилистиката на електората, с цел да получат гласове. И след това мъчно се трансформира този разказ. Аз не чакам да стане скоро през политиката. По-скоро, както всяка смяна в България, това ще стане под мощно въздействие извън.

Тук има няколко хипотези. Едната е във връзка с пръчката и моркова от Европейския съюз, според от развиването на самия Европейски Съюз. Например в случай че желаеме да получаваме финансиране от еврофондовете, би трябвало да има господство на закона. Това е едната линия. Другата е геополитическата, където също има знаци в това отношение. Колкото по-важна става България в геополитически проект за Съединени американски щати съответно, толкоз по-голям късмет има за смяна. Турция, която постоянно е била основен съдружник на Америка и на НАТО в района, е много нерешителен сътрудник в днешни времена и това ускорява смисъла на страни като България и Румъния, които са в съседство.

Всъщност Румъния е много по-напред във връзка с американското въздействие, тъй като има по-малка агентура на трета страна, която пречи на всичко това. Въпреки че сме от 15 години в НАТО, нямаме купено нито едно западно оръжие и продължаваме да наливаме милиони в поддръжката на съветските оръжия. Това може би ще се промени, в случай че договарянията за пазаруването на американската ескадрила самолети продължат сполучливо.

Макар и тези процеси да звучат нереално, те задават дневния ред в България.

Още повече че съществуващата власт сега от ден на ден се компрометира; тя не е устойчива, не може да продължи във времето. Това е знак на вяра, че може би ще има смяна в България в идващите години. А в случай че се промени политиката, това ще даде доста благоприятни условия и за хората тук, и за тези, които са в чужбина, да се върнат. Разбира се, това е в подтекста на положително развиване в световен аспект, защото ние сме частица от огромната верига събития, от борбата на полезности в света. Нищо не е постоянно, както историята демонстрира.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР