Инфлация или дефлация - това е въпросът
ЕЦБ се опасява от дефлация.
Пабло Ернандес де Кос - член на управителния съвет на ЕЦБ и ръководител на Испанската централна банка, разяснява в края на предходната седмица пред Агенция "Блумбърг ", че "дефлационните опасности са нарастнали и те са една от аргументите за новите акции на ЕЦБ ". Става въпрос за нараствания с 600 милиарда евро размер на пандемичната й стратегия РЕРР за покупка на облигации над първичния й размер от 750 милиарда евро.
Аналогично е мнението и на члена на изпълнителния ръб на ЕЦБ - Фабио Панета, който показа пред италианското "Радио 1 ", че икономическите паузи поради ковид са довели до "възобновяване на дефлационния напън ".
Новите прогнози на ЕЦБ, оповестени на 4 юни демонстрират, че потребителските цени в еврозоната ще нарастват с по 1.3% до 2022 година - много под целевите за институцията 2% годишно.
Доста сериозен е дефлационният напън на новите технологии и на опасенията от съкращения на човешка мощ в композиция с демографските проблеми и спада на потреблението.
От своя страна, Роб Бърнет - управител на фондове в Lightman Investment Management, показва, че
инфлацията е много замъглен феномен
- частично механизъм, частично логика на психиката, с огромна роля на упованията.
"Инвеститорите би трябвало да са подготвени с тържествата по случай връщането на инфлацията " , предизвестява Роб Бърнет. Просто тъй като силите, работещи против нея през последните 40 години, наподобява са в оттегляне. И за това е отговорна пандемията от COVID-19.
Според Бърнет, огромният поврат към стопанска система без инфлация се е случил през интервала 1981-1982 година.
Централните банки, отпред с Федералния запас под управлението на тогавашният му ръководител Пол Волкър (1979-1987 г.), стават по-изобретателни, по-успешни и по-убедителни. Затвърждава се и независимостта им, откакто държавните управления построяват доверие
в успеваемостта на водената от тях парична политика
и битката с инфлацията.
Същевременно, набиращото по това време скорост изнасяне на ред производства зад граница, понижава индустриалните и трудовите разноски, с което в допълнение натиска цените надолу. Резкият скок на спестяванията в международен проект "работи " за намаляване на лихвените проценти и на разноските за капитал. Комбинацията от тези фактори пък провокира вълна от затихваща инфлация, която залива световното стопанство от съвсем 40 години.
В момента обаче нещата са радикално разнообразни и наподобяват по-скоро конфигурацията от началото на 80-е години на предишния век.
Глобализацията стартира да отстъпва,
а главната цел на корпорациите не са само по-ниските индустриални разноски. Природните, обществените и политическите фактори извършват все по-важна роля, а те качват цените.В сегашната характерна рецесия капиталът сякаш също губи борбата с труда. Защитата на индивидите - физическа и материална - взема превес над облагите и в същото време върви против сляпата религия в свободните пазари, която господства през последните 30 години.
Предпочитанието към този момент е да се избави човешкия живот, вместо облагата. Това обаче надува фискалните дефицити и придвижва болестта върху стопанската система. Ето за какво сега няма смисъл великодушните разноски да се заменят със стягане на коланите.
Стриктната финансова дисциплинираност и идващите я дефлационни резултати изискват първо да бъде погубен популизма.
В момента, вместо посредством нарастване на налозите,
огромните държавни разноски се финансират от централните банки.
Налице е и някаква форма на амалгама сред фискалната и паричната политика. Сегашните интервенции не са под формата на непосредствено финансиране на държавните управления на първичния пазар, само че покупките на облигации на вторичния пазар правят същата работа.
Досега апокалиптичните предсказания за инфлационно нахлуване просто не се сбъдваха.
Масираните парични тласъци на централните банки след финансовата рецесия от 2008-а трябваше да са катализатор на инфлацията, само че това не се случи.
Кризата от ковид обаче е радикално друга от предходния финансов срив: количеството и скоростта на предложение на новите парични излъчвания са доста по-високи.
Клонът на Федералния запас в Сейнт Луис е пресметнал, че в 2020-а паричното предложение на годишна база се усилва най-бързо за последните 37 години. Европейската централна банка също не е доста обратно.
В същия миг, международната банкова система през днешния ден не е по този начин изумена както след рецесията от 2008-а и не изисква структурно възобновяване и струпване на запаси и финансови буфери. А 80% от отпуснатите заеми за битка с ковид са обезпечени от страните. Правителствата пък пишат чекове на човеци и компании.
Накратко, повсеместни са напъните да се подсигурява насочването на средствата към действителната стопанска система. А оттова се усилва и вероятността за растеж на инфлацията. Явно бъдещето ще покаже чия философия ще надделее - на неолибералите или на популистите.
Пабло Ернандес де Кос - член на управителния съвет на ЕЦБ и ръководител на Испанската централна банка, разяснява в края на предходната седмица пред Агенция "Блумбърг ", че "дефлационните опасности са нарастнали и те са една от аргументите за новите акции на ЕЦБ ". Става въпрос за нараствания с 600 милиарда евро размер на пандемичната й стратегия РЕРР за покупка на облигации над първичния й размер от 750 милиарда евро.
Аналогично е мнението и на члена на изпълнителния ръб на ЕЦБ - Фабио Панета, който показа пред италианското "Радио 1 ", че икономическите паузи поради ковид са довели до "възобновяване на дефлационния напън ".
Новите прогнози на ЕЦБ, оповестени на 4 юни демонстрират, че потребителските цени в еврозоната ще нарастват с по 1.3% до 2022 година - много под целевите за институцията 2% годишно.
Доста сериозен е дефлационният напън на новите технологии и на опасенията от съкращения на човешка мощ в композиция с демографските проблеми и спада на потреблението.
От своя страна, Роб Бърнет - управител на фондове в Lightman Investment Management, показва, че
инфлацията е много замъглен феномен
- частично механизъм, частично логика на психиката, с огромна роля на упованията.
"Инвеститорите би трябвало да са подготвени с тържествата по случай връщането на инфлацията " , предизвестява Роб Бърнет. Просто тъй като силите, работещи против нея през последните 40 години, наподобява са в оттегляне. И за това е отговорна пандемията от COVID-19.
Според Бърнет, огромният поврат към стопанска система без инфлация се е случил през интервала 1981-1982 година.
Централните банки, отпред с Федералния запас под управлението на тогавашният му ръководител Пол Волкър (1979-1987 г.), стават по-изобретателни, по-успешни и по-убедителни. Затвърждава се и независимостта им, откакто държавните управления построяват доверие
в успеваемостта на водената от тях парична политика
и битката с инфлацията.
Същевременно, набиращото по това време скорост изнасяне на ред производства зад граница, понижава индустриалните и трудовите разноски, с което в допълнение натиска цените надолу. Резкият скок на спестяванията в международен проект "работи " за намаляване на лихвените проценти и на разноските за капитал. Комбинацията от тези фактори пък провокира вълна от затихваща инфлация, която залива световното стопанство от съвсем 40 години.
В момента обаче нещата са радикално разнообразни и наподобяват по-скоро конфигурацията от началото на 80-е години на предишния век.
Глобализацията стартира да отстъпва,
а главната цел на корпорациите не са само по-ниските индустриални разноски. Природните, обществените и политическите фактори извършват все по-важна роля, а те качват цените.В сегашната характерна рецесия капиталът сякаш също губи борбата с труда. Защитата на индивидите - физическа и материална - взема превес над облагите и в същото време върви против сляпата религия в свободните пазари, която господства през последните 30 години.
Предпочитанието към този момент е да се избави човешкия живот, вместо облагата. Това обаче надува фискалните дефицити и придвижва болестта върху стопанската система. Ето за какво сега няма смисъл великодушните разноски да се заменят със стягане на коланите.
Стриктната финансова дисциплинираност и идващите я дефлационни резултати изискват първо да бъде погубен популизма.
В момента, вместо посредством нарастване на налозите,
огромните държавни разноски се финансират от централните банки.
Налице е и някаква форма на амалгама сред фискалната и паричната политика. Сегашните интервенции не са под формата на непосредствено финансиране на държавните управления на първичния пазар, само че покупките на облигации на вторичния пазар правят същата работа.
Досега апокалиптичните предсказания за инфлационно нахлуване просто не се сбъдваха.
Масираните парични тласъци на централните банки след финансовата рецесия от 2008-а трябваше да са катализатор на инфлацията, само че това не се случи.
Кризата от ковид обаче е радикално друга от предходния финансов срив: количеството и скоростта на предложение на новите парични излъчвания са доста по-високи.
Клонът на Федералния запас в Сейнт Луис е пресметнал, че в 2020-а паричното предложение на годишна база се усилва най-бързо за последните 37 години. Европейската централна банка също не е доста обратно.
В същия миг, международната банкова система през днешния ден не е по този начин изумена както след рецесията от 2008-а и не изисква структурно възобновяване и струпване на запаси и финансови буфери. А 80% от отпуснатите заеми за битка с ковид са обезпечени от страните. Правителствата пък пишат чекове на човеци и компании.
Накратко, повсеместни са напъните да се подсигурява насочването на средствата към действителната стопанска система. А оттова се усилва и вероятността за растеж на инфлацията. Явно бъдещето ще покаже чия философия ще надделее - на неолибералите или на популистите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ