Денят 24 ноември в българската история
Етрополе получава свободата си на тази дата през 1877 година (12 ноември по остарял стил). В града влиза отрядът на ген. Гурко по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Година по-късно, след издадена смъртна присъда от Военния съвет на въстаниците, е погубен Стоян Войвода. Със своите 400 четници комитата атакува турския гарнизон при Кресненските ханове, след което стартира въстанието, наречено Кресненско-Разложко (1878 г.).
Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България. Годината е 1929.
2003 година
Президентът на Р България награждава с Орден “Стара планина ”:
1. Вайра Вике-Фрайберга, президент на Република Латвия - лента
2. Имантс Фрайбергс, брачен партньор на президента на Република Латвия - първа степен
2001 година
На среща в Боровец, извършена сред 24 и 25 ноември, Национална движение „Симеон Втори" оповестява решението си да се пререгистрира по Закона за политическите партии.
НДСВ е политическа групировка, учредена на 8 април 2001 година от Симеон Сакскобургготски. На 28 април същата година построява коалиция с Партията на българските дами и Движението за национално възобновление " Оборище " под същото име за присъединяване в парламентарните избори през юни 2001 година На 6 април 2002 година Национална движение „Симеон Втори" е преобразувано в политическа партия с водач Симеон Сакскобургготски.
2000 година
В Интернет се появява информация за нов вирус “Ромео и Жулиета ”.
1990 година
Взето е решение за основаването на Български Бизнес Блок (БББ). Учредителният му конгрес се привиква на 10 декември същата година. Български Бизнес Блок (БББ) е регистриран на 22 януари 1991 година До 1997 година съществува като единна политическа групировка. На 2 ноември същата година се привикват два паралелни конгреса - в София и Варна, които избират и двама обособени водачи на партията: в София - Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния водач Жорж Ганчев. От този миг БББ е разграничен на две. Парламентарно показан е в ХХXVII и ХХXVIII Народно заседание. След разцеплението на партията губи парламентарната си група в Народното събрание и депутатите и вземат участие в него като самостоятелни.
1962 година
Общото заседание на Българска академия на науките избира акад. Тодор Павлов, управлявал в продължение на 15 години академията, за нейн почетен ръководител. За ръководител на Българска академия на науките е определен акад. Любомир Кръстанов - изтъкнат учен- геофизик. Той получава сан министър и е включен в държавното управление.
Тодор Димитров Павлов е български мъдрец болшевик, книжовен критик, учен (1945 година ). Член е на доста задгранични научни сдружения и академии. Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 година в Щип. През 1914 година приключва философия и педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски ”. Учителства в разнообразни градове на България. В навечерието на Септемврийския протест (1923 година ) е задържан. В началото на 1924 година е определен в управлението на Партията на труда - легална форма на неразрешената Българска комунистическа партия (т. с. ). Организира и ръководи Витошката партийна конференция на Българска комунистическа партия (т. с. ). Участва в организирането на атентата в църквата “Св. Неделя " през 1925 година Впоследствие емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Завръща се в България през 1936 година и се отдава на публицистична активност. Проявява се като централна фигура на марксисткия научен фронт. След Деветосептемврийския прелом 1944 година е регент на България (заедно с В. Ганев и Цв. Бобошевски) (1944-1946 година ). Председател е на Българска академия на науките в интервала 1947-1962 година, след което е почетен ръководител. Тодор Павлов умира на 8 май 1977 година в София.
1940 година
В хода на Втората международна война (1939-1945 година ) Бенито Мусолини предлага на България да подкрепи италианската военна интервенция против Гърция като дава обещание да съобщи на България Западна Тракия.
1940 година
Съветският основен секретар на Народния Комисариат по външните работи Аркадий Соболев идва в София и предлага гаранционен пакт, като Съюз на съветските социалистически републики открие свои военноморски бази в Бургас и Варна. Правителството отклонява предлагането, защото се притеснява от " балтизация " на страната. Комунистите провеждат подписка в поддръжка на предлагането (Соболева акция), останала без последици.
Предложението на Аркадий Соболев остава в историята като “Соболева акция ”. То съставлява всенародно придвижване, проведено за да се окаже напън върху държавното управление на Б. Филов (1940–1943 година ) за приемане на руското предложение за подписване на пакт за другарство и взаимна помощ. Аркадий Соболев предлага на българското държавно управление да подпише пакт, съгласно който Съюз на съветските социалистически републики се задължава да окаже всякаква помощ на България, ако бъде застрашена от трета страна. Наред с това се акцентира готовността на руското държавно управление да подкрепи българската стопанска система с нужните първични материали и средства. От своя страна България би трябвало да окаже помощ на Съюз на съветските социалистически републики при положение на опасност на черноморското му крайбрежие. Българското държавно управление се пробва да резервира в загадка предлагането и го отхвърля. Българска работническа партия дава публичност на руското предложение. Масово в страната се провеждат манифестации и събрания, които изпращат резолюции и телеграми до Народното събрание и Министерски съвет с претенции за приемане на пакта. В акцията се включват и редица други политически партии – " Звено ", Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ", Български земеделски народен съюз " Врабча ", БРСДП (о). Движението за сключването на българо-съветския пакт за другарство и взаимна помощ затихва след присъединението на България към Тристранния пакт (1 март 1941 година ).
1929 година
Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България.
1918 година
След края на Първата международна война (1914-1918 година ) Главното командване на Антантата подрежда на българската войска, в качеството й на победена страна във военния спор, да напусне Добруджа. Южната част е заета от английски и италиански войски, а северната част - от френски. Българската администрация краткотрайно е непокътната. В знак на митинг министър-председателят на България Александър Малинов подава оставка. Централният добруджански национален съвет се изтегля във Варна и на 27 ноември уведомява държавното управление, че е подготвен да поеме ръководството на Добруджа, само че предлагането е отклонено от Малинов. На 12 декември добруджанци насочат молба към Англия да откри протекторат над Добруджа.
Александър Малинов е български политик, общественик, водач на Демократическата партия в интервала 1902-1938 година Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/днешно Ореховка, Бесарабия), приключва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 година Той е министър-председател на България в годините 1908-1911 година, 1918 година, 1931-1932 година и по едно и също време министър на публичните здания, пътищата и благоустройството (1908-1910 година ), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 година, 1918, 1931 година ); ръководител на Народното събрание (1931-1934 година ). Осъден и затворен е в Шуменския затвор като провинен за Втората национална злополука (1922-1923 година ). Участва в основаването на Демократическия сговор през август 1923 година В началото на 1924 година напуща Сговора и възвръща Демократическата партия дружно с група политически съидейници (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и други ). Автор е на мемоарните книги “Под знака на буйни и рискови политически битки ” (1934 година ; 1938 година ; 1991 година ) и “Страници из нашата нова политическа история ” (1938 година ). Умира на трибуната по време на предизборно заседание за ХХIV Общински народен съвет.
1918 година
Завършва съборът на македонските братства - организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подкрепят своите сънародници от европейските лимити на Османската империя, останали под властта на Високата врата по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 година Съборът е проведен от някогашния Изпълнителен комитет с ръководител ген. Александър Протогеров (на снимката) и секретар Георги Попхристов. Взето е решение за сплотеност на Македония и присъединението й към България. Избран е нов Изпълнителен комитет в състав: Иван Кантарджиев (председател), доктор Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и доктор Кръстьо Станишев (съветници).
1916 година
В хода на Първата международна война (1914-1918 година ) Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и съветските войски в Северна Добруджа.
След разгрома на Румъния през 1916 година от войските на Тройния съюз Северна Добруджа е превърната в окупирана от Германия област. С указ на немския кайзер от 12 януари 1917 година цяла Румъния, включително и Северна Добруджа, минава под ръководството на немския главнокомандващ на Балканите.
По силата на предварителния контракт от 5 март 1918 година, подписан сред Централните сили и Румъния, в Северна Добруджа се открива Кондоминиум над Северна Добруджа. Това състояние се удостоверява и от Букурещкия кротичък контракт 1918 година България продължава да упорства Северна Добруджа да и бъде предадена, защото тази територия е минала към Румъния през 1878 година след подписването на Санстефанския кротичък контракт. Германия, Австро-Унгария и Турция не възразяват против това, само че упорстват за териториални отстъпки в други региони на Балканския полуостров и за стопански облекчения в Добруджа. На 25 септември 1918 година в Берлин представителите на Германия, Австро-Унгария, Турция и България подписват протокол, съгласно който Северна Добруджа се предава на България абсолютно. Този протокол не влиза в действие, защото съгласно Версайския кротичък контракт от 28 юни 1919 година Северна Добруджа остава в Румъния.
1879 година
Княз Александър I Батенберг разпуска I Обикновено национално заседание и назначава нов краткотраен длъжностен кабинет от консерватори отпред с свещеник Климент Браницки (светско име Васил Друмев).
Васил Друмев е участник в националнореволюционното придвижване, върховен свещеник, държавник и общественик, бележит публицист, един от създателите на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и негов ръководител (1898 година ). Роден е в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попаднал под въздействието на Г. С. Раковски, взема присъединяване в Първата българска легия в Белград (1861 година ). Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията през 1862 година се трансферира в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 година се открива в Браила и взе участие в основаването на Българското книжовно сдружение. През 1873 година е ръкоположен за йеродякон, а през идната година е нараснал в епископски ранг под името Климент Браницки. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 година е определен за търновски митрополит. Заедно с това взе участие ефективно и в обществено-политическия живот на Княжеството: определен е за народен представител в Учредителното заседание през 1879 година и в I Велико национално заседание (1879 година ), oглавява българските държавни управления в интервала 1879-1880 година и 1886 година Ползващ се с доверието на съветските политически кръгове, през лятото на 1895 година застава отпред на българската парламентарна делегация в Петербург със задача да работи за сдобряване на двете страни, които прекъсват формалните си връзки през ноември 1886 година Като публицист Друмев става основоположник на българската белетристика. Автор е на първата българска истинска повест " Нещастна фамилия " (1860 година ). Други известни негови творби са: " Ученик и благодетели или непознатото си е непознато " (1864 година ), драмата " Иванку, килърът на Асеня I " (1872 година ) и прочие
1877 година
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 година ) предният отряд на военачалник Гурко освобождава Етрополе (12 ноември по остарял стил), от където в продължение на 40 дни се управлява зимният преход на Балкана, през Арабаконашкия проход.
1841 година
В писмо до Георги Казаков, Васил Априлов осъжда проведения от капитан Васил Вълкович Браилски протест и поучава сънародниците си да не вършат нови заприказва, а да насочат напъните си за просветата на народа.
Капитан Васил Вълкович управлява Първия Браилски протест (1841 година ), чийто участници се пробват да употребяват влошеното външно и вътрешно политическо състояние на Османската империя, след несполучливата за Високата врата Турско-египетска война през 1839 година, с цел да вдигнат въстание в България. За задачата е замислено прекачване на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането вземат присъединяване редица български търговци и занаятчии. Към тях се причисляват и прочут брой гърци. За малко време са събрани доста доброволци, закупено е и нужното оръжие. Бунтът е разгласен в Браила при започване на юли 1841 година Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските управляващи. При конфликт сред румънските граничари и българските четници умират към 80 души от българите, а останалите са хванати и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само дребен брой от четниците съумяват да се спасят и укрият.
На тази дата са родени :
1909 година
В Банско е роден Никола Йонков Вапцаров (по нов жанр на 7 декември)– български стихотворец бунтовник, деятел на работническото придвижване. Единствената му стихосбирка - " Моторни песни ", е отпечатана през 1940 година От 1941 година е в публицистичния комитет на в. " Технически глас " и е един от редакторите на в. " Литературен критик ".
Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно учебно заведение във Варна. От 1932 година е машинен механик в АД " Българска горска промишленост " в Кочериново. Член е на Районния комитет на Българска комунистическа партия в Рилската котловина. През 1936 година се реалокира да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората международна война (1939–1945 година ) се афишира за съюз със Съюз на съветските социалистически републики и взема присъединяване в Соболевата акция (ноември 1940 година ). Арестуван е през май 1941 година и е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв асистент на Цв. Радойнов - началник на Военния отдел при Централен комитет на Българска комунистическа партия. На 4 март 1942 година е задържан. Осъден е на гибел и на 23 юли 1942 година е разстрелян дружно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.
1896 година
Роден е Цанко Иванов Лавренов – български художник и критик. Завършва Френския лицей в Пловдив. Посещава частно художествено учебно заведение във Виена (1921-1922 година ). Пътува из Италия (1925 година ), Гърция (1935-1936 година ), престоява 3 месеца в Света гора на Атон. Изкуството му е трайно обвързвано с възрожденската живописна и архитектурна традиция. Създава пейзажи от старите български градове и манастири - " Старият Пловдив " (1930 година, 1938 година и 1957 година ), " Пловдивски чорбаджии " (1937 година ), " Куршум хан в остарелия Пловдив " (1943 година ), " Малка нощна музика " (1967 година ), " Пловдивски възрожденци " (1970 година ) и други Автор е на картини на исторически тематики: " Ивайло в Търново " (1937 година ), " Цар Симеон пред вратите на Цариград " (1938 година ), " Търново през Второто българско царство " (1947 година ); на " Зографският манастир в Атон " (1936 година ), " Общ аспект на Хилендарския манастир " (1943 година ), " Общ аспект на Рилския манастир " (1946 година ). Създава картини със обществено наличие - " Финал " (1927 година ), " Септември’23 год. За свободата " (1932 година ), " Червеният конник " (1944 година ) и други Рисува натюрморти и графики. Автор е на монографиите: " Веселин Стайков " (1954 година ), " Златю Бояджиев " (1958 година ) и на автобиографичната книга " По стръмната пътека " (1967). Умира на 19 октомври 1978 година в София.
1893 година
Роден е генерал-майор Георги Попвасилев - шеф на Въздушните войски (1935 –1936 г.).
1873 година
Роден е Йосиф Максимов Фаденхехт - български правист, публичен и държавен деятел, учен. Действителен член на БКД от 1906 година От 1898 година е доцент, а от 1903 година - професор по гражданско право в Юридическия факултет на Висшето учебно заведение (днес СУ " Св. Климент Охридски " ). Избран е за декан на факултета през 1903-1904 година В края на Първата международна война (1914–1918 година ) взе участие в държавното управление на Александър Малинов като министър на правораздаването (21 юни-17 октомври 1918 година ). След това се отдава на дейна социална активност – той е дълготраен депутат, ръководител на Съюза на българските юристи (1931–1939 година ), ръководител на Философско-обществения клон на Българска академия на науките (1944–1947 година ). Основните му изявления са в региона на гражданското право - " Българско гражданско право " (част 1. Обща част), " Правото за прехрана сред съпрузи " и други
Роден е в Ерзурум, Турция. Следва философия и право в Лайпциг и Гьотинген, приключва право с докторат. Специализира в Болоня и Торино. Умира през 1953 година
1859 година
Роден е Радко Димитриев (Руско Д. Русков) - военачалник от пехотата, посланик. Взема присъединяване в националноосвободителните битки на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 година След Освобождението приключва Военното учебно заведение в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в оповестяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година, а по време на Сръбско-българската война през 1885 година е асистент началник-щаб на западния корпус. Русофил по убеждения, той е измежду уредниците на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 година ). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. Включва се във военното ръководство на страната – извършва длъжността началник-щаб на войска (1904–1907 година ) и шеф на трета военноинспекционна област (1907–1912 година ). По време на Балканската война (1912–1913 година ) е пълководец на Трета българска войска, а през Междусъюзническата война през 1913 година е помощник-главнокомандващ на настоящата войска. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради противоречие с ръководещите среди по повод ориентацията на България в годините на Първата международна война (1914–1918 година ) си подава оставката и постъпва на военна работа в съветската войска.
Радко Димитриев е роден в с. Градец, Котленско. Разстрелян е в гр. Пятигорск в Кавказ на 18 Октомври 1918 година по присъда за " контрареволюционен скрит план ", произнесена от руски революционен арбитражен съд.
На тази дата умират :
1966 година
Умира Игнат Емануилов (И. Е. Игов) - български микробиолог, учен (1961 година ). Роден е на 18 септември 1908 година в с. Комущица, Софийско. През 1933 година приключва ветеринарна медицина в София. В интервала 1937-1938 година специализира ветеринарна патология и бактериология в Берлин. Професор е от 1944 година и завеждащ Катедрата по хигиена и технология на продуктите от скотски генезис във ВВИ в София. В годините 1962-1963 година е шеф на Института по микробиология при Българска академия на науките. Автор е на писания, в които изследва микроорганизмите, произвеждащи ензими, витамини и антибиотици, както и взаимоотношенията сред бактериите и паразитите в храносмилателната система на домашни животни.
1966 година
Умира Катя Асенова Попова – българска оперна певица (сопран). Родена е на 21 януари 1924 година в Плевен. През 1947 година приключва пеене в Държавната музикална академия в София (дн. БДК). Специализира актьорско майсторство в Болшой спектакъл. Дебютира в Софийската опера през 1947 година в ролята на Есмералда ( " Продадена булка " от Б. Сметана). Изпълнява с триумф централни партии в опери от Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой спектакъл, Гранд опера, Опера комедиант в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и други
1935 година
Умира генерал-майор Иван Сарафов - български офицер, генерал-майор (1905 година ). Роден е на 3 март 1856 година в Търново. По време на Руско-турската война (1877-1878 година ) е доброволец в Българското опълчение в 10-та тайфа. През 1879 година приключва Одеското пехотно учебно заведение и Николаевската академия на Генералния щаб (1898 година ). По време на Сръбско-българската война (1885 година ) е пълководец на 8-ми Приморски пехотен полк. Участва в преврата на 9 август 1886 година, след което емигрира в Русия. Завръща се през 1898 година В годините 1912-1913 година е пълководец на 3-та пехотна дивизия. Избухването на Първата международна война го заварва в Русия. Постъпва в съветската войска и командва дивизия и корпус до 1915 година През 1917 година напуща съветската войска и се завръща в България.
1915 година
Умира Стефан Иванов Кисьов - български боен деятел, русофил, полковник. Роден е на 12 декември 1849 година в Болград. Завършва Одеското пехотно учебно заведение. Участник е в Сръбско-турската война (1876 година ) и Руско-турската война (1877-1878 година ), където е пълководец на знаменосна рота в Трета тайфа на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена смелост демонстрира при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 година ) командва 2-ри пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения.
1878 година
Умира Стоян Войвода - участник в българското националноосвободително придвижване. Той е роден в с. Старчища, Неврокопско (днес Гоцеделчевско). След Априлското въстание през 1876 година, с цел да избегне безчинствата на турците в региона на Неврокоп, отпътува на о. Тасос. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 година ) се бори с турските войски по поречието на Струма. По-късно застава отпред на 400 четници, с които на 5 октомври 1878 година атакува турски боен гарнизон, ситуиран при Кресненските ханове, и след 18-часов пердах го разрушават. С това стартира Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 година ) Убит е след издадена смъртна присъда на Военния съвет на въстанието, вследствие вътрешни различия по тактически въпроси сред управителните дейци на въстанието.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България. Годината е 1929.
2003 година
Президентът на Р България награждава с Орден “Стара планина ”:
1. Вайра Вике-Фрайберга, президент на Република Латвия - лента
2. Имантс Фрайбергс, брачен партньор на президента на Република Латвия - първа степен
2001 година
На среща в Боровец, извършена сред 24 и 25 ноември, Национална движение „Симеон Втори" оповестява решението си да се пререгистрира по Закона за политическите партии.
НДСВ е политическа групировка, учредена на 8 април 2001 година от Симеон Сакскобургготски. На 28 април същата година построява коалиция с Партията на българските дами и Движението за национално възобновление " Оборище " под същото име за присъединяване в парламентарните избори през юни 2001 година На 6 април 2002 година Национална движение „Симеон Втори" е преобразувано в политическа партия с водач Симеон Сакскобургготски.
2000 година
В Интернет се появява информация за нов вирус “Ромео и Жулиета ”.
1990 година
Взето е решение за основаването на Български Бизнес Блок (БББ). Учредителният му конгрес се привиква на 10 декември същата година. Български Бизнес Блок (БББ) е регистриран на 22 януари 1991 година До 1997 година съществува като единна политическа групировка. На 2 ноември същата година се привикват два паралелни конгреса - в София и Варна, които избират и двама обособени водачи на партията: в София - Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния водач Жорж Ганчев. От този миг БББ е разграничен на две. Парламентарно показан е в ХХXVII и ХХXVIII Народно заседание. След разцеплението на партията губи парламентарната си група в Народното събрание и депутатите и вземат участие в него като самостоятелни.
1962 година
Общото заседание на Българска академия на науките избира акад. Тодор Павлов, управлявал в продължение на 15 години академията, за нейн почетен ръководител. За ръководител на Българска академия на науките е определен акад. Любомир Кръстанов - изтъкнат учен- геофизик. Той получава сан министър и е включен в държавното управление.
Тодор Димитров Павлов е български мъдрец болшевик, книжовен критик, учен (1945 година ). Член е на доста задгранични научни сдружения и академии. Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 година в Щип. През 1914 година приключва философия и педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски ”. Учителства в разнообразни градове на България. В навечерието на Септемврийския протест (1923 година ) е задържан. В началото на 1924 година е определен в управлението на Партията на труда - легална форма на неразрешената Българска комунистическа партия (т. с. ). Организира и ръководи Витошката партийна конференция на Българска комунистическа партия (т. с. ). Участва в организирането на атентата в църквата “Св. Неделя " през 1925 година Впоследствие емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Завръща се в България през 1936 година и се отдава на публицистична активност. Проявява се като централна фигура на марксисткия научен фронт. След Деветосептемврийския прелом 1944 година е регент на България (заедно с В. Ганев и Цв. Бобошевски) (1944-1946 година ). Председател е на Българска академия на науките в интервала 1947-1962 година, след което е почетен ръководител. Тодор Павлов умира на 8 май 1977 година в София.
1940 година
В хода на Втората международна война (1939-1945 година ) Бенито Мусолини предлага на България да подкрепи италианската военна интервенция против Гърция като дава обещание да съобщи на България Западна Тракия.
1940 година
Съветският основен секретар на Народния Комисариат по външните работи Аркадий Соболев идва в София и предлага гаранционен пакт, като Съюз на съветските социалистически републики открие свои военноморски бази в Бургас и Варна. Правителството отклонява предлагането, защото се притеснява от " балтизация " на страната. Комунистите провеждат подписка в поддръжка на предлагането (Соболева акция), останала без последици.
Предложението на Аркадий Соболев остава в историята като “Соболева акция ”. То съставлява всенародно придвижване, проведено за да се окаже напън върху държавното управление на Б. Филов (1940–1943 година ) за приемане на руското предложение за подписване на пакт за другарство и взаимна помощ. Аркадий Соболев предлага на българското държавно управление да подпише пакт, съгласно който Съюз на съветските социалистически републики се задължава да окаже всякаква помощ на България, ако бъде застрашена от трета страна. Наред с това се акцентира готовността на руското държавно управление да подкрепи българската стопанска система с нужните първични материали и средства. От своя страна България би трябвало да окаже помощ на Съюз на съветските социалистически републики при положение на опасност на черноморското му крайбрежие. Българското държавно управление се пробва да резервира в загадка предлагането и го отхвърля. Българска работническа партия дава публичност на руското предложение. Масово в страната се провеждат манифестации и събрания, които изпращат резолюции и телеграми до Народното събрание и Министерски съвет с претенции за приемане на пакта. В акцията се включват и редица други политически партии – " Звено ", Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ", Български земеделски народен съюз " Врабча ", БРСДП (о). Движението за сключването на българо-съветския пакт за другарство и взаимна помощ затихва след присъединението на България към Тристранния пакт (1 март 1941 година ).
1929 година
Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България.
1918 година
След края на Първата международна война (1914-1918 година ) Главното командване на Антантата подрежда на българската войска, в качеството й на победена страна във военния спор, да напусне Добруджа. Южната част е заета от английски и италиански войски, а северната част - от френски. Българската администрация краткотрайно е непокътната. В знак на митинг министър-председателят на България Александър Малинов подава оставка. Централният добруджански национален съвет се изтегля във Варна и на 27 ноември уведомява държавното управление, че е подготвен да поеме ръководството на Добруджа, само че предлагането е отклонено от Малинов. На 12 декември добруджанци насочат молба към Англия да откри протекторат над Добруджа.
Александър Малинов е български политик, общественик, водач на Демократическата партия в интервала 1902-1938 година Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/днешно Ореховка, Бесарабия), приключва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 година Той е министър-председател на България в годините 1908-1911 година, 1918 година, 1931-1932 година и по едно и също време министър на публичните здания, пътищата и благоустройството (1908-1910 година ), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 година, 1918, 1931 година ); ръководител на Народното събрание (1931-1934 година ). Осъден и затворен е в Шуменския затвор като провинен за Втората национална злополука (1922-1923 година ). Участва в основаването на Демократическия сговор през август 1923 година В началото на 1924 година напуща Сговора и възвръща Демократическата партия дружно с група политически съидейници (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и други ). Автор е на мемоарните книги “Под знака на буйни и рискови политически битки ” (1934 година ; 1938 година ; 1991 година ) и “Страници из нашата нова политическа история ” (1938 година ). Умира на трибуната по време на предизборно заседание за ХХIV Общински народен съвет.
1918 година
Завършва съборът на македонските братства - организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подкрепят своите сънародници от европейските лимити на Османската империя, останали под властта на Високата врата по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 година Съборът е проведен от някогашния Изпълнителен комитет с ръководител ген. Александър Протогеров (на снимката) и секретар Георги Попхристов. Взето е решение за сплотеност на Македония и присъединението й към България. Избран е нов Изпълнителен комитет в състав: Иван Кантарджиев (председател), доктор Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и доктор Кръстьо Станишев (съветници).
1916 година
В хода на Първата международна война (1914-1918 година ) Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и съветските войски в Северна Добруджа.
След разгрома на Румъния през 1916 година от войските на Тройния съюз Северна Добруджа е превърната в окупирана от Германия област. С указ на немския кайзер от 12 януари 1917 година цяла Румъния, включително и Северна Добруджа, минава под ръководството на немския главнокомандващ на Балканите.
По силата на предварителния контракт от 5 март 1918 година, подписан сред Централните сили и Румъния, в Северна Добруджа се открива Кондоминиум над Северна Добруджа. Това състояние се удостоверява и от Букурещкия кротичък контракт 1918 година България продължава да упорства Северна Добруджа да и бъде предадена, защото тази територия е минала към Румъния през 1878 година след подписването на Санстефанския кротичък контракт. Германия, Австро-Унгария и Турция не възразяват против това, само че упорстват за териториални отстъпки в други региони на Балканския полуостров и за стопански облекчения в Добруджа. На 25 септември 1918 година в Берлин представителите на Германия, Австро-Унгария, Турция и България подписват протокол, съгласно който Северна Добруджа се предава на България абсолютно. Този протокол не влиза в действие, защото съгласно Версайския кротичък контракт от 28 юни 1919 година Северна Добруджа остава в Румъния.
1879 година
Княз Александър I Батенберг разпуска I Обикновено национално заседание и назначава нов краткотраен длъжностен кабинет от консерватори отпред с свещеник Климент Браницки (светско име Васил Друмев).
Васил Друмев е участник в националнореволюционното придвижване, върховен свещеник, държавник и общественик, бележит публицист, един от създателите на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и негов ръководител (1898 година ). Роден е в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попаднал под въздействието на Г. С. Раковски, взема присъединяване в Първата българска легия в Белград (1861 година ). Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията през 1862 година се трансферира в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 година се открива в Браила и взе участие в основаването на Българското книжовно сдружение. През 1873 година е ръкоположен за йеродякон, а през идната година е нараснал в епископски ранг под името Климент Браницки. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 година е определен за търновски митрополит. Заедно с това взе участие ефективно и в обществено-политическия живот на Княжеството: определен е за народен представител в Учредителното заседание през 1879 година и в I Велико национално заседание (1879 година ), oглавява българските държавни управления в интервала 1879-1880 година и 1886 година Ползващ се с доверието на съветските политически кръгове, през лятото на 1895 година застава отпред на българската парламентарна делегация в Петербург със задача да работи за сдобряване на двете страни, които прекъсват формалните си връзки през ноември 1886 година Като публицист Друмев става основоположник на българската белетристика. Автор е на първата българска истинска повест " Нещастна фамилия " (1860 година ). Други известни негови творби са: " Ученик и благодетели или непознатото си е непознато " (1864 година ), драмата " Иванку, килърът на Асеня I " (1872 година ) и прочие
1877 година
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 година ) предният отряд на военачалник Гурко освобождава Етрополе (12 ноември по остарял стил), от където в продължение на 40 дни се управлява зимният преход на Балкана, през Арабаконашкия проход.
1841 година
В писмо до Георги Казаков, Васил Априлов осъжда проведения от капитан Васил Вълкович Браилски протест и поучава сънародниците си да не вършат нови заприказва, а да насочат напъните си за просветата на народа.
Капитан Васил Вълкович управлява Първия Браилски протест (1841 година ), чийто участници се пробват да употребяват влошеното външно и вътрешно политическо състояние на Османската империя, след несполучливата за Високата врата Турско-египетска война през 1839 година, с цел да вдигнат въстание в България. За задачата е замислено прекачване на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането вземат присъединяване редица български търговци и занаятчии. Към тях се причисляват и прочут брой гърци. За малко време са събрани доста доброволци, закупено е и нужното оръжие. Бунтът е разгласен в Браила при започване на юли 1841 година Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските управляващи. При конфликт сред румънските граничари и българските четници умират към 80 души от българите, а останалите са хванати и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само дребен брой от четниците съумяват да се спасят и укрият.
На тази дата са родени :
1909 година
В Банско е роден Никола Йонков Вапцаров (по нов жанр на 7 декември)– български стихотворец бунтовник, деятел на работническото придвижване. Единствената му стихосбирка - " Моторни песни ", е отпечатана през 1940 година От 1941 година е в публицистичния комитет на в. " Технически глас " и е един от редакторите на в. " Литературен критик ".
Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно учебно заведение във Варна. От 1932 година е машинен механик в АД " Българска горска промишленост " в Кочериново. Член е на Районния комитет на Българска комунистическа партия в Рилската котловина. През 1936 година се реалокира да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората международна война (1939–1945 година ) се афишира за съюз със Съюз на съветските социалистически републики и взема присъединяване в Соболевата акция (ноември 1940 година ). Арестуван е през май 1941 година и е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв асистент на Цв. Радойнов - началник на Военния отдел при Централен комитет на Българска комунистическа партия. На 4 март 1942 година е задържан. Осъден е на гибел и на 23 юли 1942 година е разстрелян дружно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.
1896 година
Роден е Цанко Иванов Лавренов – български художник и критик. Завършва Френския лицей в Пловдив. Посещава частно художествено учебно заведение във Виена (1921-1922 година ). Пътува из Италия (1925 година ), Гърция (1935-1936 година ), престоява 3 месеца в Света гора на Атон. Изкуството му е трайно обвързвано с възрожденската живописна и архитектурна традиция. Създава пейзажи от старите български градове и манастири - " Старият Пловдив " (1930 година, 1938 година и 1957 година ), " Пловдивски чорбаджии " (1937 година ), " Куршум хан в остарелия Пловдив " (1943 година ), " Малка нощна музика " (1967 година ), " Пловдивски възрожденци " (1970 година ) и други Автор е на картини на исторически тематики: " Ивайло в Търново " (1937 година ), " Цар Симеон пред вратите на Цариград " (1938 година ), " Търново през Второто българско царство " (1947 година ); на " Зографският манастир в Атон " (1936 година ), " Общ аспект на Хилендарския манастир " (1943 година ), " Общ аспект на Рилския манастир " (1946 година ). Създава картини със обществено наличие - " Финал " (1927 година ), " Септември’23 год. За свободата " (1932 година ), " Червеният конник " (1944 година ) и други Рисува натюрморти и графики. Автор е на монографиите: " Веселин Стайков " (1954 година ), " Златю Бояджиев " (1958 година ) и на автобиографичната книга " По стръмната пътека " (1967). Умира на 19 октомври 1978 година в София.
1893 година
Роден е генерал-майор Георги Попвасилев - шеф на Въздушните войски (1935 –1936 г.).
1873 година
Роден е Йосиф Максимов Фаденхехт - български правист, публичен и държавен деятел, учен. Действителен член на БКД от 1906 година От 1898 година е доцент, а от 1903 година - професор по гражданско право в Юридическия факултет на Висшето учебно заведение (днес СУ " Св. Климент Охридски " ). Избран е за декан на факултета през 1903-1904 година В края на Първата международна война (1914–1918 година ) взе участие в държавното управление на Александър Малинов като министър на правораздаването (21 юни-17 октомври 1918 година ). След това се отдава на дейна социална активност – той е дълготраен депутат, ръководител на Съюза на българските юристи (1931–1939 година ), ръководител на Философско-обществения клон на Българска академия на науките (1944–1947 година ). Основните му изявления са в региона на гражданското право - " Българско гражданско право " (част 1. Обща част), " Правото за прехрана сред съпрузи " и други
Роден е в Ерзурум, Турция. Следва философия и право в Лайпциг и Гьотинген, приключва право с докторат. Специализира в Болоня и Торино. Умира през 1953 година
1859 година
Роден е Радко Димитриев (Руско Д. Русков) - военачалник от пехотата, посланик. Взема присъединяване в националноосвободителните битки на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 година След Освобождението приключва Военното учебно заведение в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в оповестяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година, а по време на Сръбско-българската война през 1885 година е асистент началник-щаб на западния корпус. Русофил по убеждения, той е измежду уредниците на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 година ). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. Включва се във военното ръководство на страната – извършва длъжността началник-щаб на войска (1904–1907 година ) и шеф на трета военноинспекционна област (1907–1912 година ). По време на Балканската война (1912–1913 година ) е пълководец на Трета българска войска, а през Междусъюзническата война през 1913 година е помощник-главнокомандващ на настоящата войска. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради противоречие с ръководещите среди по повод ориентацията на България в годините на Първата международна война (1914–1918 година ) си подава оставката и постъпва на военна работа в съветската войска.
Радко Димитриев е роден в с. Градец, Котленско. Разстрелян е в гр. Пятигорск в Кавказ на 18 Октомври 1918 година по присъда за " контрареволюционен скрит план ", произнесена от руски революционен арбитражен съд.
На тази дата умират :
1966 година
Умира Игнат Емануилов (И. Е. Игов) - български микробиолог, учен (1961 година ). Роден е на 18 септември 1908 година в с. Комущица, Софийско. През 1933 година приключва ветеринарна медицина в София. В интервала 1937-1938 година специализира ветеринарна патология и бактериология в Берлин. Професор е от 1944 година и завеждащ Катедрата по хигиена и технология на продуктите от скотски генезис във ВВИ в София. В годините 1962-1963 година е шеф на Института по микробиология при Българска академия на науките. Автор е на писания, в които изследва микроорганизмите, произвеждащи ензими, витамини и антибиотици, както и взаимоотношенията сред бактериите и паразитите в храносмилателната система на домашни животни.
1966 година
Умира Катя Асенова Попова – българска оперна певица (сопран). Родена е на 21 януари 1924 година в Плевен. През 1947 година приключва пеене в Държавната музикална академия в София (дн. БДК). Специализира актьорско майсторство в Болшой спектакъл. Дебютира в Софийската опера през 1947 година в ролята на Есмералда ( " Продадена булка " от Б. Сметана). Изпълнява с триумф централни партии в опери от Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой спектакъл, Гранд опера, Опера комедиант в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и други
1935 година
Умира генерал-майор Иван Сарафов - български офицер, генерал-майор (1905 година ). Роден е на 3 март 1856 година в Търново. По време на Руско-турската война (1877-1878 година ) е доброволец в Българското опълчение в 10-та тайфа. През 1879 година приключва Одеското пехотно учебно заведение и Николаевската академия на Генералния щаб (1898 година ). По време на Сръбско-българската война (1885 година ) е пълководец на 8-ми Приморски пехотен полк. Участва в преврата на 9 август 1886 година, след което емигрира в Русия. Завръща се през 1898 година В годините 1912-1913 година е пълководец на 3-та пехотна дивизия. Избухването на Първата международна война го заварва в Русия. Постъпва в съветската войска и командва дивизия и корпус до 1915 година През 1917 година напуща съветската войска и се завръща в България.
1915 година
Умира Стефан Иванов Кисьов - български боен деятел, русофил, полковник. Роден е на 12 декември 1849 година в Болград. Завършва Одеското пехотно учебно заведение. Участник е в Сръбско-турската война (1876 година ) и Руско-турската война (1877-1878 година ), където е пълководец на знаменосна рота в Трета тайфа на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена смелост демонстрира при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 година ) командва 2-ри пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения.
1878 година
Умира Стоян Войвода - участник в българското националноосвободително придвижване. Той е роден в с. Старчища, Неврокопско (днес Гоцеделчевско). След Априлското въстание през 1876 година, с цел да избегне безчинствата на турците в региона на Неврокоп, отпътува на о. Тасос. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 година ) се бори с турските войски по поречието на Струма. По-късно застава отпред на 400 четници, с които на 5 октомври 1878 година атакува турски боен гарнизон, ситуиран при Кресненските ханове, и след 18-часов пердах го разрушават. С това стартира Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 година ) Убит е след издадена смъртна присъда на Военния съвет на въстанието, вследствие вътрешни различия по тактически въпроси сред управителните дейци на въстанието.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ