След революцията ще има нова, хоризонтална социална структура в България
Ето какво написа във Facebook Николай Слатински:
Томислав Дончев: "Надяваме се митингите да родят лидер. "
Тези от тази власт единствено по този начин могат да мислят - отвесно, йерархично, централизирано, водачески.
Наредили са се като пионки зад лидера, зад началника, зад командира, зад алфа мъжкаря - от който зависи всичко и зависят всички...
Те не си дават сметка, че този стаден модел е привършен.
На площадите е отрицанието на сходно структуриране, при което всичко зависи от Его-то, нарцисизма, комплексите и дефицитите на Водача.
На Водача, за който хората са клавиши и бутони за ръчно или дистанционно управление, взаимозаменими матрьошки, предани персонално Нему послушковци, бушони и защитни клапи.
Днес централизацията се заменя с децентрализация, командоренето - с съгласуваност, марионетките с пулове от способни експерти за съответните планове и задания.
Днес йерархиите отстъпват на мрежите.
Йерархиите се спояват от волята на Водача, Боса, Дучето, Фюрера, Капо ди тути капи, Господаря, Повелителя. Мрежите се спояват от разнообразни задачи, дела, хрумвания, правила, тактики, полезности, идентичности. Ето за какво на площадите са звена, извадки, клъстъри, елементи от разнообразни мрежи. Те са хоризонтални, не ресурсно основани, а целево насочени. Те са представителни извадки от разнообразни пластове и прослойки, професионални и възрастови групи.
Всички те се задъхват от гнета на режима БДПГ (ББ, АД, Директива за птиците, ИГ).
Всичките те са изразители на разнообразни политически визии, само че на еднообразно осъзнаване, че този режим е жертван, неприятен за България, разяден от анахронизъм и обръгнал на реакционерство.
Всички те по друг метод показват волята и воплите на губещите от този режим, а това са 80-85% от българските жители..
Всички те се ехото, отражението на витално значимата нужда от Промяна.
Както сподели един публицист, този режим е опротивял на България.
Този режим може и да има властови, силов, финансов и медиен запас да продължи да задушава страната, само че по този начин или другояче, дните му са преброени.
Когато този режим падне под тежестта на своята загнилост и изтощеност, ще стартира политическата конкуренция и публичното съдействие на другите мрежи. Всяка от тези мрежи ще роди своите Лидери. Лидери, а не Водачи.
И това ще стане. Даже по-скоро, в сравнение с множеството от нас се надяват.
За всичко си има свое време.
Сега е времето на рухването на режима. И това рухване е въпрос на време.
Томислав Дончев: "Надяваме се митингите да родят лидер. "
Тези от тази власт единствено по този начин могат да мислят - отвесно, йерархично, централизирано, водачески.
Наредили са се като пионки зад лидера, зад началника, зад командира, зад алфа мъжкаря - от който зависи всичко и зависят всички...
Те не си дават сметка, че този стаден модел е привършен.
На площадите е отрицанието на сходно структуриране, при което всичко зависи от Его-то, нарцисизма, комплексите и дефицитите на Водача.
На Водача, за който хората са клавиши и бутони за ръчно или дистанционно управление, взаимозаменими матрьошки, предани персонално Нему послушковци, бушони и защитни клапи.
Днес централизацията се заменя с децентрализация, командоренето - с съгласуваност, марионетките с пулове от способни експерти за съответните планове и задания.
Днес йерархиите отстъпват на мрежите.
Йерархиите се спояват от волята на Водача, Боса, Дучето, Фюрера, Капо ди тути капи, Господаря, Повелителя. Мрежите се спояват от разнообразни задачи, дела, хрумвания, правила, тактики, полезности, идентичности. Ето за какво на площадите са звена, извадки, клъстъри, елементи от разнообразни мрежи. Те са хоризонтални, не ресурсно основани, а целево насочени. Те са представителни извадки от разнообразни пластове и прослойки, професионални и възрастови групи.
Всички те се задъхват от гнета на режима БДПГ (ББ, АД, Директива за птиците, ИГ).
Всичките те са изразители на разнообразни политически визии, само че на еднообразно осъзнаване, че този режим е жертван, неприятен за България, разяден от анахронизъм и обръгнал на реакционерство.
Всички те по друг метод показват волята и воплите на губещите от този режим, а това са 80-85% от българските жители..
Всички те се ехото, отражението на витално значимата нужда от Промяна.
Както сподели един публицист, този режим е опротивял на България.
Този режим може и да има властови, силов, финансов и медиен запас да продължи да задушава страната, само че по този начин или другояче, дните му са преброени.
Когато този режим падне под тежестта на своята загнилост и изтощеност, ще стартира политическата конкуренция и публичното съдействие на другите мрежи. Всяка от тези мрежи ще роди своите Лидери. Лидери, а не Водачи.
И това ще стане. Даже по-скоро, в сравнение с множеството от нас се надяват.
За всичко си има свое време.
Сега е времето на рухването на режима. И това рухване е въпрос на време.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ