Мочизуки Чийоме и армията ѝ от нинджи
Естественият зложелател на японският самурай постоянно ще бъде черната нинджа. Балансът сред двете фракции е необикновен. Разликата е, че нинджите са водили единствено една директна борба със самураите – стадият, когато шогунът желае вечно да се отърве от този съперник. Нинджите са известни с това, че в никакъв случай не записват своите умения.
Разделението на семейства значи, че бащата учи сина си и го приготвя за най-различни задачи, а знанията остават затворени единствено в рамките на фамилията. По тази причина няма две идентични нинджи, наследяването на занаята на професионалния палач е традиция, чийто корени към момента не могат да бъдат открити. Мнозина считат, че нинджите идват от Китай, техни следи могат да се открият и в Корея, а някои по-смели историци могат да посочат даже Индия като локация.
Враждата сред двете бойни единици е пословична и би било невероятно в миналото да ги забележим в редиците на самураите, само че всяко предписание има изключение. И изключението носи името Мочизуки Чийоме. Тя е известна поетеса от XVI век и един от най-важните благородници за клана Такеда. Никой не знае по кое време тъкмо е родена или къде, никой не може да уточни и датата на гибелта ѝ. Мочизуки е правоприемник на семейството Мочизуки Изумо-но-Ками – семейство нинджи от Кога-рюй.
Нейният брачен партньор е Мочизуки Моритоки – прочут самурай и държател на Шишано Шако. Според архивите, Моритоки също е доста отдалечен правоприемник от фамилията на нинджите. Размирните времена на Япония демонстрират, че самураите в никакъв случай не си простят и всеки метър земя ще има значение. Смъртта на Моритоки идва при четвъртата борба за Каванакаджима. Неговата обичана Мочизуки ще остане сама и ще би трябвало да се грижи за Текада Шинген – новият водач на феодалното кралство и също по този начин чичо на нейния починал брачен партньор.
Текада осъзнава, че постоянно ще бъде в заплаха, освен от външни офанзиви, само че и от възможни опити за прелом. Мераците на останалите лордове в никакъв случай не са били пестени, изключително за плодородната територия на Текада. Феодалният държател ще потърси услугите на Мочизуки и ще ѝ даде една доста специфична задача – да построи специфична войска от нинджи, чиято задача ще е да прави шпионаж и да се внедри измежду врага.
Мочизуки не просто се развихря, само че взема решение да употребява единствено дами. Жените с подоба специалност носят името „ кунойчи “ или жена в дословен превод. Повечето историци и до през днешния ден настояват, че нямат доста съществено наличие на дамите в този военен клас. Твърди се, че не са употребявани толкоз доста за военни интервенции, само че някъде в края на XVII век ще бъде открита книгата Бансешукай, която демонстрира съществуването на техника с името кунойчи-но-джутсу или нинджитсу за дами. В него се разказва, че от дамите се изисква да събират информация и да съумяват да преминат вражеския лагер.
В този ред на мисли, активността на Мочизуки е правилна с цялата история до тук. След като има своята войска, дамите напущат феодалното царство и стартират да работят под прикритие. Още през първите месеци идва информация за всички съседи. Мочизуки се оправя повече от съвършено и употребява всичко научено от клана Кога. Използва дамите от село Незу в район Шинсу, днешно Нагано и стартира да преглежда кандидатките. Нейните желания са ориентирани към жриците на любовта, жертви от гражданската война и девойки от сиропиталището. Всички минават съществено образование по отношение на събирането на документи, изкушаване на мъжката публика, писане на скриптове и осъществяването на убийства.
Това е комбинацията от умения в мико нинджитсу. Най-важното умеене за дамите е, че могат да се движат, без да притеглят някакво внимание. С времето всички дами ще се научат да се дегизират като актриси, жрици, гейши и по този начин да бъдат свободни да се движат измежду селата, градовете, замъците и даже храмовете. В пикът на кариерата си, Чийоме съумява да употребява цяла мрежа от 200-300 сътрудника, които осведомят за всички типове интензивност, изпреварвайки всички събития, най-много тези на бойното поле.
Текада употребява всяка информация до 1573 година Никой не знае какво е сполетяло Шингей, само че ще открием, че малко по-късно към този момент няма никакви следи за Мочизуки. Възможно е тъкмо тя да е била предателя и за наказване да е била заличена от всички исторически книги. Друг вид е да е сменила името си или да се е пробвала да избяга. Няма никакви данни и за нейните нинджи.
Благодарение на неналичието на данни, за Мочизуки има две версии: описаната в горните редове и отричащата напълно легендата за тази брачна половинка. Няма извънредно и дефинитивно решение, защото доста от японските архиви са изгубени в интервалите на война, както и след залеза на епохата на самураите. Днес е известна в редица видео игри, филми и най-различни манга анимации и комикси.
Всички останали персони към клана Текада са същински, въпросът е дали в действителност Мочизуки е съществувала.
