Escherichia coli (E. coli) е микроорганизъм, който се свързва най-често

Escherichia coli (E. coli) е микроорганизъм, който се свързва най-често с инфекции на пикочните пътища - до 70-80% от случаите. По нови данни към 60% от уроинфекциите се дължат на този извършител, а като втора по ред причина се показва – Klebsiella pneumonia.

E. coli е представител на семейство Enterobacteriaceae, жанр Escherichia. Представителите на рода са наложителна част от естествената флора на дебелото черво при хората и част от животните. При попадане в органи, където средата е стерилна (бели дробове, уринарен тракт, фино черво) тези микроорганизми могат да причинят зараза . Опасност съставляват и при имунокомпрометирани лица – заболели от СПИН, пациенти на терапия с цитостатици.

Щамове, които имат фактори на вирулентност при попадане в червата водят до развиване на диариен синдром. Известни са шест категории диарогенни E. coli. – ентеротоксигенни, ентеропатогенни, ентероинвазивни, ентерохеморагични, ентероагрегативни, дифузно адхерентни. Характеризират се с огромно антигенно многообразие, заради което имунитет се построява единствено против съответен вариант микроорганизъм, а не към цялата група.

E. coli се характеризира с висока резистентност при попадане във външната среда. Във вода, почва и някои повърхности от средата микроорганизмът може да преживее с месеци. Определяне количеството на бактериите се употребява като хигиеничен индикатор за фекално замърсяване в околната среда.

Микроорганизмите са чувствителни на дезинфекционни разтвори в нормални концентрации, а при варене умират в границите на 1-10 минути.

Всички диариогенни варианти се предават по фекално-орален път – със нечисти ръце, предмети или храна и вода. Ентеротоксигенните типове постоянно се изолират при деца под 5-годишна възраст в разрастващите се страни и са водеща причина за смъртност. Освен това провокират тежка холеро-подобна диария при възрастни. С тези бактерии се свързват 40-70% от диариите при пътуващите – така наречен туристическа диария.

Свързани публикации.. Диария през лятото – кои са главните причинители? 0 Цистит след секс - каква е повода? (1 част) 0

При лизиране (разрушаване) на микроорганизмите се отделя ендотоксин, който индуцира отделянето на провъзпалителни молекули. Предизвикват се редица реакции на организма – тресчица, повишен брой на белите кръвни кафези (левкоцити), допустимо е намаление на тромбоцитите – тромбоцитопения с следващи кръвоизливи. По-тежки са развиването на ендотоксичен потрес, който може да приключи със гибел.

По време на инфекцията бактериите се конкурират за асимилиране на желязото в организма. Освен това те унищожават еритроцитите, като по този метод освобождават съдържащото се в тях желязо и на собствен ред го усвояват.

Щамовете E. coli са една от честите причина за персистираща, хронична диария изключително в детските колективи. Като водеща за това положение е ролята на ентеропатогенните варианти E. coli.

Дебелото черво се визира най-често от ентеротоксигенни и ентерохеморагични варианти. За пораждане на заболяване е от голяма важност и инфекциозната доза – количеството на микрорганизмите, които са попаднали в съответния орган. При ентерохеморагичните варианти са нужни единствено 100 бактерии , а при останалите до 108-109

бактериални кафези.

При пациенти с намалена стомашна киселинност, било то заради някакво заболяване, интервенция на стомаха или банкет на антиацидни средства (блокери на протонната помпа, H2-блокери) инфектиращата доза може да бъде доста по-малка.

Ентеропатогенните и ентеротоксигенните варианти провокират синдром на водниста секреторна диария, която клинично прилича холерата, заради огромните водни загуби, които водят до дехидратация.

Основни правила за профилактика са високите хигиенични стандарти в питателните предприятия и заведения, както и детските и лечебни институции. В кланниците – условия за попречване замърсяването на месото с чревното съдържимо, а при производството на мляко и млечни артикули – пастьоризация. Питейната вода и тази в плувните басейни би трябвало да бъде наложително хлорирана.

Инфектираните пациенти би трябвало да бъдат изолирани и след две негативни микробиологични проби могат да се върнат още веднъж на работа, без да съставляват заплаха за близките.