Ердоган заплаши, че ще изгони американците от военната база в

Ердоган заплаши, че ще изгони американците от военната база в Инджирлик. Но там с огромна възможност има и нуклеарно оръжие. Какво ще стане с него, в случай че американците си тръгнат?

Дъждовни води: Президентът Ердоган заплаши да затвори за американците военновъздушната база в Инджирлик и радарната станция в Кюреджик, в случай че Съединени американски щати наложат наказания на Турция поради покупката на съветския зенитен комплекс  S-400. Колко сериозна е тази опасност за американските въоръжени сили?

Улрих Кюн: Заплахата е сериозна, тъй като в предишното американците са употребявали доста интензивно летището в Инджирлик, а радарът в Кюреджик е извънредно значим за противоракетната защита на НАТО. Въпреки това не съм сигурен, че би трябвало същински да се тревожим от тази опасност. Според мен Ердоган играе ва банк. Не мога да си показва, че е решил в действителност да предприеме този опасен ход, залагайки на карта участието на Турция в НАТО. Но една нова ескалация би навредила и на НАТО, защото двете страни са прекомерно тясно обвързани. Ето за какво сходна ескалация е безсмислена. По-скоро опасността на Ердоган е за вътрешна консумация, защото турският президент се намира под мощен напън вкъщи.

Улрих Кюн

И когато показва мускули пред американците, това постоянно се харесва на турските гласоподаватели.

Твърди се, че в базата в Инджирлик има и нуклеарни оръжия. Възможно ли е такава база просто по този начин да бъде затворена? 

Улрих Кюн: Там има бомби от вида B-61. Това нуклеарно оръжие, пренасяно от бойни самолети, е употребявано от НАТО като мярка за въздържане. Тези бомби се съхраняват в подземни силози и при положение на рецесия могат да бъдат задействани. Не единствено се твърди, а съвсем е несъмнено, че там има складирани нуклеарни оръжия, въпреки и да няма публично удостоверение за това от американска страна.

Реалистично ли е освен това състояние американците да се изтеглят от база с нуклеарно оръжие? Това би представлявало голямо логистично предизвикателство. 

Улрих Кюн: Вече има гласове отвън американското държавно управление, които заслужават съществено вслушване.Те пледират за евакуиране от Турция, защото тя към този момент не е сигурен сътрудник. Такива апели се чуват основно от средите на демократите. Но държавното управление на президента Тръмп към този момент не излъчва никакви сигнали в тази посока. Дори американците в действителност да се изтеглят обаче, надали може да се чака, че турците ще задържат това нуклеарно оръжие. В последна сметка то е охранявано от американски бойци, а самите бомби се задействат със специфични нуклеарни кодове, без които са безполезни. Разкодирането им може да отнеме минимум половин година. След изтеглянето си американците ще би трябвало да се огледат за друга база. Радар, следящ придвижването на военни елементи, демонстрира известно отдалечаване на американските военно-транспортни самолети от базата в Инджирлик. Дали това е подготовка за допустимо евакуиране оттова, към този момент е мъчно да се каже. На този стадий разполагаме единствено с догатки.

От предходната година напрежението сред Анкара и Вашингтон се повишава непрекъснато. Заради покупката от Турция на и поради турската военна атака в Северна Сирия страната е застрашена от наказания. Досега наказания няма, само че това се дължи само на умелата дипломация. Дали Ердоган към този момент не прекалява? И какво можем да чакаме като отговор от Вашингтон – налагането на стопански наказания или дефинитивно изключване на Турция от програмата за?

Улрих Кюн: Не съм сигурен, че ще се стигне до такава степен – по-скоро нямам доверие. И двете страни ще изгубят доста. Ако отрежат Турция от самолетите F-35, тогава Анкара ще би трябвало да откри различен снабдител, а това може в допълнение да утежни връзките сред сътрудниците от НАТО. Но Съединени американски щати също биха изгубили – американският военнопромишлен комплекс има интерес да продава повече самолети. От геополитическа позиция от обтягането на връзките с Турция ще загуби най-вече НАТО. Защото Турция е основен съдружник в региона на Южен Кавказ и Сирия. Възможно е Турция да се кооперира по-тясно с Русия във военната област, което европейците желаят да предотвратят непременно.

Но турското държавно управление упорства, че желае да остане в програмата за самолетите F-35. Защо това е толкоз значимо за Анкара?

Изтребителят Ф-35

Улрих Кюн: Ние в Германия може би не разбираме това доста добре, тъй като край нашите граници няма никакви спорове. Но за Турция нещата наподобяват друго: там бушуват спорове в Северна Сирия, в Ирак и в региона на Кавказ. И турското държавно управление има интерес да обезпечи надеждна отбрана на страната. А таман невидимите самолети F-35 са извънредно значими за защитата. Тези самолети са „ ферари “-то измежду изтребителите – те могат да летят на ниска височина и да объркват вражеските радари. Тази машина е безумно скъпа, само че пък е ултрамодерна. И множеството сътрудници от НАТО купуват Ф-35. Затова е разбираемо, че Анкара доста държи да не бъде изключвана от тази стратегия.

Улрих Кюн е специалист по въпросите на сигурността и работи в Института за проучване на мира и политиката за сигурност към Университета в Хамбург. С него беседва Даниел Белът.