Турската патова ситуация: защо Финландия и Швеция се отдалечават все повече от НАТО
Епопеята с влизането на Финландия и Швеция в НАТО, която беше замислена като успех за Запада, се трансформира в развой, който е позорен за самия Алианс и персонално за Съединени американски щати. Процес, в който геополитическата победа беше застрашена поради кардиналната позиция на Анкара. И всеки ден възможностите за тази победа стават все по-малки.
Има няколко аргументи за това. Сред тях са несъразмерните условия на Турция, вътрешнополитическите специфики в Швеция и Финландия, както и извънредно ниското равнище на доверие сред страните.
Така Анкара предложи на скандинавските страни (Швеция и Финландия от време на време неправилно се назовават „ скандинавски страни “, само че финландците към момента не са скандинавци) цялостен лист от условия от политически темперамент. Сред тях е премахването на ембаргото за доставка на оръжейни технологии на турците, както и поддръжката за напъните на Турция в битката против кюрдските организации и структурата на Фетхуллах Гюлен (проповедник, който оглавява просветителна мрежа и се счита за най-големия зложелател на Ердоган).
Още повече, че битката е освен в Близкия изток, само че и в самите Швеция и Финландия – посредством основаването на специфични закони, които няма да разрешат на кюрдите и гюленистите да работят на територията на тези страни. И офлайн, и онлайн – с издаването на всички деятели в Анкара, върху които турските управляващи ще посочат с пръст.
Освен това, съгласно Ердоган, Турция няма да поддържа кандидатурата на Швеция и Финландия към НАТО, до момента в който „ държавните им телевизионни канали излъчват изявленията с водачи на терористите “.
Казано по-просто, Ердоган изисква Хелзинки и Стокхолм да разгласят своите политически врагове за отвън закона. Северноевропейците не схващат за какво турците, простичко казано, се придържат към това.
Финландският президент Саули Ниинистьо сподели, че малко преди да бъде препоръчана самодейността за присъединение към НАТО, той е разговарял с Ердоган, а турският президент е уверил, че няма възражения.
Според господин Ниинисте „ няма основна разлика сред Финландия и другите страни от НАТО във връзка с отношението към казуса с тероризма в Турция “.
Просто казано, към кюрдските правозащитници и сепаратистите в цяла Европа се отнасят със благосклонност или най-малко неутралитет. Анкара обаче слага условия особено за финландците и шведите.
Очевидно логиката на Ердоган е доста елементарна: той не може да въздейства на " другите страни от НАТО ", а Швеция и Финландия са на куката му.
„ Вече казахме, че тези страни би трябвало да избират сред практическа и политическа поддръжка за терористичните организации, от една страна, и единодушието на Турция за участието им в НАТО, от друга. И с каузи да докажете своя избор”, сподели Ердоган.
Освен това тези страни са членки на Европейски Съюз, което значи, че в случай че слагат отвън закона кюрдите и гюленистите, тогава животът на съперниците на турския водач в Европейски Съюз ще стане доста по-труден.
Северноевропейците се надяваха, че упоритостите на Анкара могат да бъдат смекчени благодарение на съдружниците от НАТО, само че наподобява, че тези очаквания са се оказали напразни. Съединените щати не показват подготвеност да правят отстъпка на Анкара, а чиновниците на Алианса са подготвени да оказват помощ единствено посредством ходатайство.
„ Оставам в стеснен контакт с вас, Саули, и вашите сътрудници, с Швеция и с нашия съдружник Турция по този въпрос. Моят личен състав също по този начин поддържа стеснен разговор с публични лица и от трите страни, с цел да разрешат законни турски въпроси и да продължим с влизането ви в нашия алианс “, сподели Йенс Столтенберг след диалози с финландския президент.
И неслучайно той назовава настояванията на Турция „ законни “. Не че Столтенберг счита за целесъобразно желанието на Анкара да екстрадира кюрдски деятели (нарушавайки всички филантропични канони), да уволни министрите на северноевропейските страни (намеса във вътрешните работи) или настояването на Ердоган да му разреши да оформя дневния ред на европейските телевизионни канали (срещу правилото за независимост на словото).
Тези претенции са законни в смисъл, че турският президент има цялостното право да ги издаде. И нито Столтенберг, нито американците могат да го лишат от това право.
От друга страна, северните страни не могат да отговорят на желанията на турския водач. На първо място по въпроса за изгонването на правозащитници, които Анкара назовава терористи.
В Хелзинки твърдят, че този въпрос би трябвало да бъде решен от съда и „ нито един политик няма ни минимум предпочитание да подкопае правилото на разделяне на управляващите “. От 2019 до 2022 година Финландия получи 10 претенции за екстрадиция от Турция - съгласно Анкара това са хора, които са свързани или с придвижването на Фетхуллах Гюлен, или с " кюрдски терористи ". На тях са предадени единствено двама души.
В Стокхолм обстановката е още по-сложна – въпреки всичко към правните се прибавят и вътрешнополитическите въпроси. Случва се по този начин, че без вота на кюрдския народен представител - Амине Какабаве, която се биеше в паравоенните формирования на Пешмерга - шведското държавно управление няма болшинство в Народното събрание.
Благодарение на нейния избор в Народното събрание вотът на съмнение към министъра на правораздаването се провали (чието премахване, съгласно премиера, можеше да докара до оставка на целия кабинет).
А госпожа Какабаве съобщи, че управляващите са й дали обещание да отхвърлят всички претенции на Ердоган за екстрадиция на кюрдски деятели. Ако бъде излъгана, тя дава обещание да провали гласуването на националния бюджет.
Изглежда, че в тази обстановка Алиансът може да се задоволи с частична победа - да вземе в състава си единствено Финландия. Проблемът обаче е, че има редица публични и неофициални съглашения сред Стокхолм и Хелзинки, съгласно които страните би трябвало да работят дружно. Затова финландците публично отхвърлиха разновидността за участие без шведите.
„ Ние ще продължим напред ръка за ръка “, сподели финландският президент Саули Ниинисте.
Резултатът е патова обстановка. Шведите не могат (и не искат) да одобряват изискванията на Ердоган, а Ердоган не може (и не иска) да отговори на потребностите на северноевропейските страни, приканвайки всички да се занимават с по-належащи въпроси.
„ В подобен сериозен миг НАТО си губи времето за Финландия и Швеция. Това е неправилно “, споделя Фахретин Алтун, представител на Реджеп Тайип Ердоган. Може би той е прав.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Има няколко аргументи за това. Сред тях са несъразмерните условия на Турция, вътрешнополитическите специфики в Швеция и Финландия, както и извънредно ниското равнище на доверие сред страните.
Така Анкара предложи на скандинавските страни (Швеция и Финландия от време на време неправилно се назовават „ скандинавски страни “, само че финландците към момента не са скандинавци) цялостен лист от условия от политически темперамент. Сред тях е премахването на ембаргото за доставка на оръжейни технологии на турците, както и поддръжката за напъните на Турция в битката против кюрдските организации и структурата на Фетхуллах Гюлен (проповедник, който оглавява просветителна мрежа и се счита за най-големия зложелател на Ердоган).
Още повече, че битката е освен в Близкия изток, само че и в самите Швеция и Финландия – посредством основаването на специфични закони, които няма да разрешат на кюрдите и гюленистите да работят на територията на тези страни. И офлайн, и онлайн – с издаването на всички деятели в Анкара, върху които турските управляващи ще посочат с пръст.
Освен това, съгласно Ердоган, Турция няма да поддържа кандидатурата на Швеция и Финландия към НАТО, до момента в който „ държавните им телевизионни канали излъчват изявленията с водачи на терористите “.
Казано по-просто, Ердоган изисква Хелзинки и Стокхолм да разгласят своите политически врагове за отвън закона. Северноевропейците не схващат за какво турците, простичко казано, се придържат към това.
Финландският президент Саули Ниинистьо сподели, че малко преди да бъде препоръчана самодейността за присъединение към НАТО, той е разговарял с Ердоган, а турският президент е уверил, че няма възражения.
Според господин Ниинисте „ няма основна разлика сред Финландия и другите страни от НАТО във връзка с отношението към казуса с тероризма в Турция “.
Просто казано, към кюрдските правозащитници и сепаратистите в цяла Европа се отнасят със благосклонност или най-малко неутралитет. Анкара обаче слага условия особено за финландците и шведите.
Очевидно логиката на Ердоган е доста елементарна: той не може да въздейства на " другите страни от НАТО ", а Швеция и Финландия са на куката му.
„ Вече казахме, че тези страни би трябвало да избират сред практическа и политическа поддръжка за терористичните организации, от една страна, и единодушието на Турция за участието им в НАТО, от друга. И с каузи да докажете своя избор”, сподели Ердоган.
Освен това тези страни са членки на Европейски Съюз, което значи, че в случай че слагат отвън закона кюрдите и гюленистите, тогава животът на съперниците на турския водач в Европейски Съюз ще стане доста по-труден.
Северноевропейците се надяваха, че упоритостите на Анкара могат да бъдат смекчени благодарение на съдружниците от НАТО, само че наподобява, че тези очаквания са се оказали напразни. Съединените щати не показват подготвеност да правят отстъпка на Анкара, а чиновниците на Алианса са подготвени да оказват помощ единствено посредством ходатайство.
„ Оставам в стеснен контакт с вас, Саули, и вашите сътрудници, с Швеция и с нашия съдружник Турция по този въпрос. Моят личен състав също по този начин поддържа стеснен разговор с публични лица и от трите страни, с цел да разрешат законни турски въпроси и да продължим с влизането ви в нашия алианс “, сподели Йенс Столтенберг след диалози с финландския президент.
И неслучайно той назовава настояванията на Турция „ законни “. Не че Столтенберг счита за целесъобразно желанието на Анкара да екстрадира кюрдски деятели (нарушавайки всички филантропични канони), да уволни министрите на северноевропейските страни (намеса във вътрешните работи) или настояването на Ердоган да му разреши да оформя дневния ред на европейските телевизионни канали (срещу правилото за независимост на словото).
Тези претенции са законни в смисъл, че турският президент има цялостното право да ги издаде. И нито Столтенберг, нито американците могат да го лишат от това право.
От друга страна, северните страни не могат да отговорят на желанията на турския водач. На първо място по въпроса за изгонването на правозащитници, които Анкара назовава терористи.
В Хелзинки твърдят, че този въпрос би трябвало да бъде решен от съда и „ нито един политик няма ни минимум предпочитание да подкопае правилото на разделяне на управляващите “. От 2019 до 2022 година Финландия получи 10 претенции за екстрадиция от Турция - съгласно Анкара това са хора, които са свързани или с придвижването на Фетхуллах Гюлен, или с " кюрдски терористи ". На тях са предадени единствено двама души.
В Стокхолм обстановката е още по-сложна – въпреки всичко към правните се прибавят и вътрешнополитическите въпроси. Случва се по този начин, че без вота на кюрдския народен представител - Амине Какабаве, която се биеше в паравоенните формирования на Пешмерга - шведското държавно управление няма болшинство в Народното събрание.
Благодарение на нейния избор в Народното събрание вотът на съмнение към министъра на правораздаването се провали (чието премахване, съгласно премиера, можеше да докара до оставка на целия кабинет).
А госпожа Какабаве съобщи, че управляващите са й дали обещание да отхвърлят всички претенции на Ердоган за екстрадиция на кюрдски деятели. Ако бъде излъгана, тя дава обещание да провали гласуването на националния бюджет.
Изглежда, че в тази обстановка Алиансът може да се задоволи с частична победа - да вземе в състава си единствено Финландия. Проблемът обаче е, че има редица публични и неофициални съглашения сред Стокхолм и Хелзинки, съгласно които страните би трябвало да работят дружно. Затова финландците публично отхвърлиха разновидността за участие без шведите.
„ Ние ще продължим напред ръка за ръка “, сподели финландският президент Саули Ниинисте.
Резултатът е патова обстановка. Шведите не могат (и не искат) да одобряват изискванията на Ердоган, а Ердоган не може (и не иска) да отговори на потребностите на северноевропейските страни, приканвайки всички да се занимават с по-належащи въпроси.
„ В подобен сериозен миг НАТО си губи времето за Финландия и Швеция. Това е неправилно “, споделя Фахретин Алтун, представител на Реджеп Тайип Ердоган. Може би той е прав.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ