Крахът на долара чука на вратата
Eпохата на "диспропорционална привилегия " на щатския $ като водеща международна аварийна валута завършва. Цитираното определение е на някогашния френски финансов министър Валери Жискар д'Естен от 60-е години на предишния век, с което той показва огорчението си, че Съединени американски щати черпят свободно запаси от останалия свят, с цел да поддържат разточителния си метод на живот. Повече от 60 години светът се оплаква, само че не прави нищо. Тези дни обаче са на изчерпване.
Това са разсъждения на Стийвън Роуч, които той споделя за организация "Блумбърг ". Роуч е учител в университета "Йейл ", някогашен основен икономист на "Моргън Стенли " и някогашен ръководител на "Моргън Стенли Ейша ", създател на книгата "Дисбалансът: Взаимната взаимозависимост на Америка и Китай ".
Сериозно потърпевшия от пандемията от COVID-19 витален стандарт на американците ще се утежни както в никакъв случай до момента, написа Роуч. Същевременно, светът изпитва съществени подозрения за необятно одобряваната до момента хипотеза за американската изключителност. Валутите по предписание дават числово изражение на равновесието сред две сили - националните фундаментални стопански индикатори и задграничните оценки за мощта или слабостта на страните. Балансът за Съединени американски щати се трансформира и крахът на $ чука на вратата.
Според Роуч семената на този проблем са посети от сензитивния дефицит на вътрешни спестявания в Щатите, което е реалност още преди експлоадирането на болестта.
През първото тримесечие на 2020-а чистите национални спестявания, в които се включват поправените съгласно обезценяването инвестиции на семействата, на бизнеса и на държавния бранш, са паднали до 1.4% от националния артикул. Това е най-ниският дял от края на 2011-а и е едвам една пета от приблизително 7% от Брутният вътрешен продукт от 1960-а до 2005-а.
На фона на дефицита на национални спестявания и на желанието за вложения и напредък Съединени американски щати употребяват голямото предимство на ролята на $ като водеща международна аварийна валута и бъркат надълбоко в непознатите остатъци зад граница, с цел да затворят кръга. Което не се случва гратис. За да притегли задгранични капитали, Вашингтон отваря сериозна дупка в настоящата сметка на страната, която участва през всяка обособена година от 1982-а насам.
COVID-19 и икономическата рецесия, която провокира, довежда напрежението сред спестяванията и настоящата сметка до преломна точка. Проблемите: набъбващите държавни бюджетни дефицити.
По оценка на Бюджетната работа на Конгреса, федералният бюджетен дефицит ще се раздуе до рекордните за спокойно време 17.9% от Брутният вътрешен продукт през 2020-а, след което ще спадне до 9.8% през 2021-а.
Междувременно, забележителна порция от фискалната поддръжка е била спестена от изплашените, останали без работа американци. Което лишава част от настоящия напън върху спестяванията в народен мащаб. Публикуваните всеки месец данни на щатското финансово министерство обаче демонстрират, че обвързваното с рецесията нарастване на федералния недостиг надалеч надвишава растежа на направените под въздействието на страха депозити. Например, априлският недостиг е 5.7 пъти по-висок от дефицита през първото тримесечие и надвишава с 50% априлския растеж на персоналните спестявания.
С други думи, налице е натоварен низходящ напън върху така и така мощно депресираните вътрешни депозити. В съпоставяне с ситуацията по време на световната финансова рецесия, когато чистите национални спестявания стават негативни за първи път в историята - приблизително минус 1.8% от Брутният вътрешен продукт от третото тримесечие на 2008-а до второто тримесечие на 2010-а - сега се чака доста по-рязко нахлуване в отрицателното пространство. Прогнозите са за нечуваната зона от минус 5% до минус 10 %.
Именно тук идва ред на зелените пари. Засега те са мощни и печелят от типичното за интервалите на рецесии бягство на капитала към избавителните убежища.
В интервала януари-април щатската валута е поскъпнала с съвсем 7% към главните си търговски сътрудници (на поправена съгласно инфлацията и комерсиално претеглена база) до ниво, което е с 33% над минималната цена на показателя от юли 2011-а, по данни на Банката за интернационалните разплащания. Предстоящият колапс на спестяванията обаче вещае внезапен скок на недостига на настоящата сметка, който евентуално надалеч ще надвиши предходния връх от 6.3% от Брутният вътрешен продукт, регистриран в края на 2005-а. Резервна валута или не, доларът не би могъл да напредва при тези условия.
Ключовият въпрос е какво ще провокира срутва?
На процедура администрацията на Доналд Тръмп дава премного аргументи: протекционистките търговски политики, отдръпването от стълбовете на глобализацията като Парижкото съглашение за климата, Световната здравна организация и обичайното атлантическо съдействие, неправилното ръководство на пандемичната рецесия. Всички те в композиция с мощното обществено напрежение, невиждано от 60-е години на предишния век, са мъчително явни белези за топящото се международно водачество на американците.
Когато икономическата рецесия стартира да се стабилизира, евентуално в края на тази или при започване на идната година, тази действителност ще откри национално отражение в хода на срутва на вътрешните спестявания. И доларът напълно безпроблемно може да тества минималните си нива от 2011-а и да отслабне с 35% на комерсиално претеглена и инфлационно поправена база.
Задаващият се колапс на зелените пари ще има три съществени съществени последици.
Първото се назовава инфлация - мечтан кратковременен буфер против дефлацията, само че, в комбиниране с предстоящото едва икономическо възобновяване след COVID-19 - още една причина за безпокойствие от възможна стагфлация - композиция от невисок икономически напредък и растяща инфлация, която хвърля в безпорядък финансовите пазари.
На второ място - доколкото по-слабият $ е признак за раздуващ се недостиг по настоящата сметка - може да се стигне до внезапно нарастване на комерсиалния дефицит на Съединени американски щати.
Натискът от протекционистката политика върху преобладаваща част от недостига на страната със 102 страни, най-много двустранният дисбаланс с Китай, ще има негативен резултат. Защото ще върне търговията на друго равнище - с по-високи индустриални разноски и налози, за което ще заплащат щатските консуматори.
На трето място, на фона на зле подбрания от Вашингтон миг за финансово обособяване от Китай, кой ще финансира недостига на нацията, която най-сетне е изгубила "диспропорционалната си привилегия "? И при какви условия - най-много лихвени проценти - ще се реализира това финансиране?
Подобно на COVID-19 и на расистките безредици колапсът на могъщия $ ще сложи преобладаващото в световен проект състояние на американската стопанска система в доста неприятна светлина.
Или, както обобщава господин Роуч, елитарните привилегии би трябвало да се завоюват, а не да се одобряват за даденост.
Това са разсъждения на Стийвън Роуч, които той споделя за организация "Блумбърг ". Роуч е учител в университета "Йейл ", някогашен основен икономист на "Моргън Стенли " и някогашен ръководител на "Моргън Стенли Ейша ", създател на книгата "Дисбалансът: Взаимната взаимозависимост на Америка и Китай ".
Сериозно потърпевшия от пандемията от COVID-19 витален стандарт на американците ще се утежни както в никакъв случай до момента, написа Роуч. Същевременно, светът изпитва съществени подозрения за необятно одобряваната до момента хипотеза за американската изключителност. Валутите по предписание дават числово изражение на равновесието сред две сили - националните фундаментални стопански индикатори и задграничните оценки за мощта или слабостта на страните. Балансът за Съединени американски щати се трансформира и крахът на $ чука на вратата.
Според Роуч семената на този проблем са посети от сензитивния дефицит на вътрешни спестявания в Щатите, което е реалност още преди експлоадирането на болестта.
През първото тримесечие на 2020-а чистите национални спестявания, в които се включват поправените съгласно обезценяването инвестиции на семействата, на бизнеса и на държавния бранш, са паднали до 1.4% от националния артикул. Това е най-ниският дял от края на 2011-а и е едвам една пета от приблизително 7% от Брутният вътрешен продукт от 1960-а до 2005-а.
На фона на дефицита на национални спестявания и на желанието за вложения и напредък Съединени американски щати употребяват голямото предимство на ролята на $ като водеща международна аварийна валута и бъркат надълбоко в непознатите остатъци зад граница, с цел да затворят кръга. Което не се случва гратис. За да притегли задгранични капитали, Вашингтон отваря сериозна дупка в настоящата сметка на страната, която участва през всяка обособена година от 1982-а насам.
COVID-19 и икономическата рецесия, която провокира, довежда напрежението сред спестяванията и настоящата сметка до преломна точка. Проблемите: набъбващите държавни бюджетни дефицити.
По оценка на Бюджетната работа на Конгреса, федералният бюджетен дефицит ще се раздуе до рекордните за спокойно време 17.9% от Брутният вътрешен продукт през 2020-а, след което ще спадне до 9.8% през 2021-а.
Междувременно, забележителна порция от фискалната поддръжка е била спестена от изплашените, останали без работа американци. Което лишава част от настоящия напън върху спестяванията в народен мащаб. Публикуваните всеки месец данни на щатското финансово министерство обаче демонстрират, че обвързваното с рецесията нарастване на федералния недостиг надалеч надвишава растежа на направените под въздействието на страха депозити. Например, априлският недостиг е 5.7 пъти по-висок от дефицита през първото тримесечие и надвишава с 50% априлския растеж на персоналните спестявания.
С други думи, налице е натоварен низходящ напън върху така и така мощно депресираните вътрешни депозити. В съпоставяне с ситуацията по време на световната финансова рецесия, когато чистите национални спестявания стават негативни за първи път в историята - приблизително минус 1.8% от Брутният вътрешен продукт от третото тримесечие на 2008-а до второто тримесечие на 2010-а - сега се чака доста по-рязко нахлуване в отрицателното пространство. Прогнозите са за нечуваната зона от минус 5% до минус 10 %.
Именно тук идва ред на зелените пари. Засега те са мощни и печелят от типичното за интервалите на рецесии бягство на капитала към избавителните убежища.
В интервала януари-април щатската валута е поскъпнала с съвсем 7% към главните си търговски сътрудници (на поправена съгласно инфлацията и комерсиално претеглена база) до ниво, което е с 33% над минималната цена на показателя от юли 2011-а, по данни на Банката за интернационалните разплащания. Предстоящият колапс на спестяванията обаче вещае внезапен скок на недостига на настоящата сметка, който евентуално надалеч ще надвиши предходния връх от 6.3% от Брутният вътрешен продукт, регистриран в края на 2005-а. Резервна валута или не, доларът не би могъл да напредва при тези условия.
Ключовият въпрос е какво ще провокира срутва?
На процедура администрацията на Доналд Тръмп дава премного аргументи: протекционистките търговски политики, отдръпването от стълбовете на глобализацията като Парижкото съглашение за климата, Световната здравна организация и обичайното атлантическо съдействие, неправилното ръководство на пандемичната рецесия. Всички те в композиция с мощното обществено напрежение, невиждано от 60-е години на предишния век, са мъчително явни белези за топящото се международно водачество на американците.
Когато икономическата рецесия стартира да се стабилизира, евентуално в края на тази или при започване на идната година, тази действителност ще откри национално отражение в хода на срутва на вътрешните спестявания. И доларът напълно безпроблемно може да тества минималните си нива от 2011-а и да отслабне с 35% на комерсиално претеглена и инфлационно поправена база.
Задаващият се колапс на зелените пари ще има три съществени съществени последици.
Първото се назовава инфлация - мечтан кратковременен буфер против дефлацията, само че, в комбиниране с предстоящото едва икономическо възобновяване след COVID-19 - още една причина за безпокойствие от възможна стагфлация - композиция от невисок икономически напредък и растяща инфлация, която хвърля в безпорядък финансовите пазари.
На второ място - доколкото по-слабият $ е признак за раздуващ се недостиг по настоящата сметка - може да се стигне до внезапно нарастване на комерсиалния дефицит на Съединени американски щати.
Натискът от протекционистката политика върху преобладаваща част от недостига на страната със 102 страни, най-много двустранният дисбаланс с Китай, ще има негативен резултат. Защото ще върне търговията на друго равнище - с по-високи индустриални разноски и налози, за което ще заплащат щатските консуматори.
На трето място, на фона на зле подбрания от Вашингтон миг за финансово обособяване от Китай, кой ще финансира недостига на нацията, която най-сетне е изгубила "диспропорционалната си привилегия "? И при какви условия - най-много лихвени проценти - ще се реализира това финансиране?
Подобно на COVID-19 и на расистките безредици колапсът на могъщия $ ще сложи преобладаващото в световен проект състояние на американската стопанска система в доста неприятна светлина.
Или, както обобщава господин Роуч, елитарните привилегии би трябвало да се завоюват, а не да се одобряват за даденост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ