Четирима Свещеници Са Разстреляни От Упор В София! Убитите В Двора Са Много Високопоставени
Епископът на Никополската епархия Евгений Босилков (1900-1952) и тримата католически свещеници - Камен Вичев, учител по философия във френския лицей в Пловдив (1893-1952), Павел Джиджов (1919-1952) и Йосафат Шишков (1884-1952), отхвърлят да се признаят за отговорни в шпионаж и избират гибелта.
Процесът против четиримата и още 36 души е част от почналата две години преди този момент кавга с Католическата черква в България от страна на комунистическия режим. Разбира се, това е изцяло в синхрон с упованията на Сталин.
В началото на 1952 година организационната конструкция на Държавна сигурност е приведена в сходство с условията за по-активна и безпощадна битка с непознатия шпионаж и вътрешните врагове. Първи отдел се трансформира в Трето ръководство за битка с вътрешната реакция, а Втори отдел става Второ ръководство за битка с вражеския шпионаж, напомня Дир.бг.
Католическото духовенство и по-интелигентните и дейни католици идеално се вписват в визията на българските секрети служби за вражеския контингент на непознатите разузнавания.
Лично министър-председателят Вълко Червенков упорства за безкомпромисна кавга с католическото духовенство. На 26 юни 1952 година той слага следната резолюция върху отчета на вътрешния министър:
“По отношение на католишките бандити да се работи уверено, в това число до ареста на католишкия екзарх, в случай че за това се окажат данни. Пред нищо няма да се спирате. Дръжте ме в течение по въпроса. Трябва да се приготви добре развой по направените разкрития и да се разгромят до основи католишките бандитски гнезда в България. При това ние ще се посъветваме с нашите руски другари. Когато следствието в основата си завърши, да се сформира кратко ревю на разкритото, което ние ще изпратим на приятелите ни с молба за съвет и ще разгромим католишките бандити. Ние бием бандитските връзки на католишката черква у нас с Ватикана, тук Ватикана провежда разбойнически гнезда. Един развой против католишките бандити у нас ще има противоватиканско, противопапско острие ”.
До датата на тази резолюция към този момент са минали четири процеса против католически духовници. При три от тях присъдите са затвор, а по четвъртото дело е издадена смъртна присъда. Процесите обаче не стават обществено притежание и завършват за по един ден.
През юли 1952 година обаче са арестувани 40 души, от които 27 католически свещеници с висше богословско обучение. Те са упрекнати в основаване на " шпионска и заговорническа католическа организация в България ", работила в услуга на Ватикана и на непознати разузнавания в градовете София, Пловдив, Варна, Русе и Ямбол. Сред обвинените са монсеньор Евгений Босилков - свещеник на Никопол, и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.
Делото се гледа от гилдия на Върховния съд, а в правосъдната зала са изложени част от “доказателствата ”, подхвърлени от самите секрети служби по време на арестите и обиските – картечници, пушки, бомби, револвери, радиостанции, златни монети.
На 3 октомври 1952 година Върховният съд произнася присъдите на Босилков, Вичев, Джиджов и Шишков - гибел посредством разстрел и цялостна конфискация на имуществата им.
Епископ Евгений Босилков е приет за отговорен по две обвинявания за " формиране и управление на незаконна организация, която си е сложила за цел да събори, подрони и отслаби народно-демократичната власт посредством прелом, протест, бунт, терористични дейности, общостопански закононарушения и непозната военна намеса ", както и за съобщаване и предаване в полза на непознати страни на сведения от икономически, боен и политически темперамент, съставляващи държавна загадка.
В нощта на 11 против 12 ноември 1952 година четиримата духовници са екзекутирани в Софийския затвор.
За останалите 36 подсъдими присъдите са отнемане от независимост (от 1 до 20 години) и цялостна конфискация на имуществата им. Или общо 405 години затвор.
И защото режимът има интерес да заличи загатна за тях, убийството им е обгърнато в безмълвие чак до 1975 година, когато персонално Тодор Живков признава закононарушението пред папа Павел VI във Ватикана.
В свои мемоари племенницата на свещеник Евгений Босилков - Габриела, написа:
„ От тогава се разнасяха доста клюки за Монсеньор Босилков – че е жив, че е на остров „ Персин ”, че са го видели тук – там в други затвори, даже, че бил изпратен в Сибир. Всичко това правеха да заблудят хората, че не е погубен. Изпращаха хора при моите родители и при родственици, единствено и единствено да чуят какво ще кажат. И при мене в София са идвали хора, само че аз си знаех истината, че Сталин е издал заповед да се изпълнят всички смъртни присъди до края на 1952 година на всички процеси през този интервал. След това, в диалог с юриста, ни сподели, че нашите българи не са желали да дадат смъртни присъди на процеса на свещениците, само че никой не е съумял против заповедта на Сталин. Двадесет и три години по-късно, самия Тодор Живков е признал пред самия Свeти Отец папа Павел, че Монсеньор Евгени Босилков е починал в Софийския затвор. “
И до през днешния ден обаче гробовете на четиримата наказани на гибел не са известни.
На 15 март 1998 година във Ватикана папа Йоан Павел Втори прогласява монсеньор Евгений Босилков за благословен. На 26 май 2002 година на тържествена меса, която папа Йоан Павел Втори отслужва на централния площад в Пловдив, прогласява за блажени и тримата католически свещеници Вичев, Джиджов и Шишков.
Процесът против четиримата и още 36 души е част от почналата две години преди този момент кавга с Католическата черква в България от страна на комунистическия режим. Разбира се, това е изцяло в синхрон с упованията на Сталин.
В началото на 1952 година организационната конструкция на Държавна сигурност е приведена в сходство с условията за по-активна и безпощадна битка с непознатия шпионаж и вътрешните врагове. Първи отдел се трансформира в Трето ръководство за битка с вътрешната реакция, а Втори отдел става Второ ръководство за битка с вражеския шпионаж, напомня Дир.бг.
Католическото духовенство и по-интелигентните и дейни католици идеално се вписват в визията на българските секрети служби за вражеския контингент на непознатите разузнавания.
Лично министър-председателят Вълко Червенков упорства за безкомпромисна кавга с католическото духовенство. На 26 юни 1952 година той слага следната резолюция върху отчета на вътрешния министър:
“По отношение на католишките бандити да се работи уверено, в това число до ареста на католишкия екзарх, в случай че за това се окажат данни. Пред нищо няма да се спирате. Дръжте ме в течение по въпроса. Трябва да се приготви добре развой по направените разкрития и да се разгромят до основи католишките бандитски гнезда в България. При това ние ще се посъветваме с нашите руски другари. Когато следствието в основата си завърши, да се сформира кратко ревю на разкритото, което ние ще изпратим на приятелите ни с молба за съвет и ще разгромим католишките бандити. Ние бием бандитските връзки на католишката черква у нас с Ватикана, тук Ватикана провежда разбойнически гнезда. Един развой против католишките бандити у нас ще има противоватиканско, противопапско острие ”.
До датата на тази резолюция към този момент са минали четири процеса против католически духовници. При три от тях присъдите са затвор, а по четвъртото дело е издадена смъртна присъда. Процесите обаче не стават обществено притежание и завършват за по един ден.
През юли 1952 година обаче са арестувани 40 души, от които 27 католически свещеници с висше богословско обучение. Те са упрекнати в основаване на " шпионска и заговорническа католическа организация в България ", работила в услуга на Ватикана и на непознати разузнавания в градовете София, Пловдив, Варна, Русе и Ямбол. Сред обвинените са монсеньор Евгений Босилков - свещеник на Никопол, и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.
Делото се гледа от гилдия на Върховния съд, а в правосъдната зала са изложени част от “доказателствата ”, подхвърлени от самите секрети служби по време на арестите и обиските – картечници, пушки, бомби, револвери, радиостанции, златни монети.
На 3 октомври 1952 година Върховният съд произнася присъдите на Босилков, Вичев, Джиджов и Шишков - гибел посредством разстрел и цялостна конфискация на имуществата им.
Епископ Евгений Босилков е приет за отговорен по две обвинявания за " формиране и управление на незаконна организация, която си е сложила за цел да събори, подрони и отслаби народно-демократичната власт посредством прелом, протест, бунт, терористични дейности, общостопански закононарушения и непозната военна намеса ", както и за съобщаване и предаване в полза на непознати страни на сведения от икономически, боен и политически темперамент, съставляващи държавна загадка.
В нощта на 11 против 12 ноември 1952 година четиримата духовници са екзекутирани в Софийския затвор.
За останалите 36 подсъдими присъдите са отнемане от независимост (от 1 до 20 години) и цялостна конфискация на имуществата им. Или общо 405 години затвор.
И защото режимът има интерес да заличи загатна за тях, убийството им е обгърнато в безмълвие чак до 1975 година, когато персонално Тодор Живков признава закононарушението пред папа Павел VI във Ватикана.
В свои мемоари племенницата на свещеник Евгений Босилков - Габриела, написа:
„ От тогава се разнасяха доста клюки за Монсеньор Босилков – че е жив, че е на остров „ Персин ”, че са го видели тук – там в други затвори, даже, че бил изпратен в Сибир. Всичко това правеха да заблудят хората, че не е погубен. Изпращаха хора при моите родители и при родственици, единствено и единствено да чуят какво ще кажат. И при мене в София са идвали хора, само че аз си знаех истината, че Сталин е издал заповед да се изпълнят всички смъртни присъди до края на 1952 година на всички процеси през този интервал. След това, в диалог с юриста, ни сподели, че нашите българи не са желали да дадат смъртни присъди на процеса на свещениците, само че никой не е съумял против заповедта на Сталин. Двадесет и три години по-късно, самия Тодор Живков е признал пред самия Свeти Отец папа Павел, че Монсеньор Евгени Босилков е починал в Софийския затвор. “
И до през днешния ден обаче гробовете на четиримата наказани на гибел не са известни.
На 15 март 1998 година във Ватикана папа Йоан Павел Втори прогласява монсеньор Евгений Босилков за благословен. На 26 май 2002 година на тържествена меса, която папа Йоан Павел Втори отслужва на централния площад в Пловдив, прогласява за блажени и тримата католически свещеници Вичев, Джиджов и Шишков.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ