Битката на САЩ с полио епидемията и защо децата напуснаха училище
Епидемиите са постоянно срещан обществен феномен след края на 40-те години на предишния век. Много постоянно учебните заведения се затварят, афишират се грипни ваканции, постанова се ограничението на учениците, домашно обучаване и се откриват още доста други подводни камъни в цялата система. Опитайте се да върнете лентата обратно и най-вероятно също ще си спомните за количеството грипни ваканции през 18-те години на образование. През 1953 година в Ню Йорк господства една нова зараза, чийто резултати са доста по-жестоки от сегашния ковид.
Популярният полиомиелит или полио, както го познават мнозина е вирусно инфекциозно заболяване, което може да порази мнозина. Най-често жертвите са на възраст сред 1 и 5 години. Навлизането на този вирус в кръвтта може да работи съдбовно и има случаи, в които съумява да стигне до централната нервна система, да инфектира и унищожава основно двигателни неврони и даже да докара до парализа. Статистиката демонстрира, че в Съединени американски щати 40-те и 50-те години са напълно ориентирани към борбата с най-различни епидемии. Големият проблем обаче се показва във обстоятелството, че за първи път медицината се усеща толкоз безсилна в опита да се открие лекарство.
Едва през 1953 година ще се заприказва за сполучливо тестване на ваксина, само че какво се случваше преди този момент? Обикновено този вирус потегля напролет и стартира да събира жертви, само че от време на време може да продължи и до късна есен и да докара до още по-сериозна суматоха. Във времето, когато медикаментите липсват, вирусът може да разболее и да убива най-вече деца. За страдание на това заболяване са нужни няколко дни, в случай че липсва съответна помощ. Лекарите вярвали, че това е сезонна болест, тъй като най-често заболелите се покачват през летните месеци. Когато епидемията избухва в Сан Антонио през 1946 година се приказва за няколко седмици карантина, които прерастват в прибързано преустановяване на образователната година, закъснение на дипломирането и въвеждането на още по-строги ограничения.
Учените упрекват мухите и комарите за преносители, до момента в който самото заболяване употребява фекално-оралните пътища. Първото естество насочва вниманието към нехигиенизирани санитарни пространства. Родителите знаели единствено, че скупчването на доста деца може да докара до заразяване. Социалната отдалеченост е единственото, което могат да създадат, с цел да избегнат евентуалните благоприятни условия за заразяване. Епидемията от полио или полиомеилит оставя доста детски площадки пусти от опасението, че мнозина ще се заразят.
Страхът анулира летните почивки, приключва разходките по плажа, визитата на затворени плувни басейни, боулинг залите затварят порти и всеки се пробва да скрие детето си колкото се може по-далече от всички останали. Лекарите също по този начин помнят, че редица преносители можели даже да бъдат асимптоматични, с което всеки човек на улицата може да бъде заплаха. Голямата суматоха обаче не дава отговор на статистиката.
Вестниците и малките екрани, както и най-различни радио излъчвания приказват за високи смъртни случаи, но статистиката в никакъв случай не лъже. В пика на болестта са инфектирани 58 000 души през 1952 година и от тях към 20 000 са парализираните в цялата страна. Почистването на домовете става ежедневно занятие, общите занимания като визитата на панаира, летния лагер и даже визитата на учебно заведение се трансформира в една от най-зловещите вероятни варианти. През 1916 година в Ню Йорк се следи устойчиво повишение на заболелите с полио и липсва всякаква информация за предаването на болестта. Нещо повече, към 200 000 деца са арестувани от родителите си и не посещават образователните заведения даже и след прекосяването на болестта.
Поради неналичието на всевъзможни вероятни ограничения и решителност от страна на науката и медицината, родителите в някои градове стачкуват и печелят в интерес на опазване на здравето. Интересен факт е, че постоянно по време и или след края на една зараза, всеки родител е подготвен да се бори против системата. През 1955 година лекарите поучават учебните заведения да отворят порти на време и работата да стартира обикновено, само че съпротивата още веднъж е видна. Длъжни сме да отбележим, че всеобщата суматоха идва след тестването на имунизацията и разглеждането на позитивните резултати. Нещо повече, записаните случаи намалявали тъкмо след края на лятото, само че е било задоволително да се записва един нов случай и публичното мнение стартира да се нагнетява. Историята се повтаря през 1937 година в Чикаго.
Училищата затварят, освен това по време на „ Голямата меланхолия “ и паниките на родители и възпитаници е, че мнозина ще бъдат афектирани от смяната на образователния развой, както и на доста изоставащите ученице. Не би трябвало да забравяме, че интернет към момента не е съществувал, затова отдалеченото образование не било допустимо или най-малко не било толкоз елементарно. Радиото обаче е позната технология и тъкмо тя разрешила на доста възпитаници да слушат уроците си вкъщи. И забележете, още веднъж се появява добре познатата граница сред социално-икономическите разлики, както и опцията за достъп до тази технология. Конфликтът, който е бил подложен преди 70 години не е трансформирал своя метод на деяние и през днешния ден. Дори социологическите изследвания демонстрират, че огромна част от родителите не желаят през днешния ден да изпратят своите деца в учебно заведение.
Полиото е победено през 1955 година с формалното имунизиране на милиони възпитаници. Дългото странствуване съумява да аргументи обилни вреди на обществото, културата на учениците и качеството на живот. На този стадий диалозите за ваксини са обнадеждаващи, само че по-скоро минават някъде в далечната сфера на форсираните положителни вести. Можем да бъдем оптимисти най-малко от позиция на качеството на медицината, която е доста по-напреднала и може да достави задоволително забавни прекарвания. Според някои специалисти евентуалната ваксина може да се появи някъде през 2021 година и за жалост зимата, само че най-малко е оптимистичната прогноза. Действията и взетите ограничения по отношение на един вирус демонстрират какъв брой слаб е човешкият организъм, когато се пробва да се бори против такива напъсти. Интересен миг е, че на финала съвсем всички родители осъзнават, че няма златна формула за отбрана на най-малките.
