Енрике Марискал е завършил философия, психология и педагогика в университета в

Енрике Марискал е завършил философия, логика на психиката и педагогика в университета в Буенос Айрес. Активно се занимава с просветителна активност. Бил е преподавател в изостанали региони и е постоянен учител и съветник в доста университети.

Също по този начин е съветник към Световната здравна организация и специалист по обмисляне на човешките запаси към ЮНЕСКО – Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн.

Понастоящем организира курсове, семинари и конференции за личностно развиване, работа в екип и креативност в огромни организации.

Нуждаем се от послания, които още веднъж да ни свържат с любовта. В противоположен случай депресията с нейния похотлив ориенталски танц ще ни хипнотизира и ще ни докара до цялостния негативизъм на нищото – близка до нас бездна, където са владенията на самата гибел.

Животът е одобряване. Единственото, което мракът може да предложи, е чернотата, присъща на личната му природа. Безсмислено е да чакаме искра от тъмнината.

Трябва да усилваме възприемчивостта си към непрекъснатото, не към модата, още по-малко, когато тя предлага съсипия и непоносим усет.

Хората, а оттова и народите, не могат от самото начало да обитават в положение на бездейност.

След като умрат от досада и се пречистят, избират да живеят. В някоя точка на дълбините покълват живителните сили на възраждането.

Същественото има устойчивостта на диаманта, елементарното пази в себе си могъществото на искреността, обобщението постоянно показва силата на интелигентността, насладата съставлява мощно лекуващо средство. Любовта ни прави по-силни и по едно и също време с това е непрекъсната, елементарна, откровена, радостна, интелигентна и всеобхватна.

Една дребна светлинка е по-могъща от целия мрак на вселената, най-слабият лъч носи в себе си тайната на огромните звезди. Пълният мрак разрешава да забележим по-добре звездите. Любовта има лична светлина. Тя свети сама по себе си.

Най-тъмният миг в денонощието е преди зазоряване. В най-тъмната нощ на душата вътре в нас поникват с възродителна прохлада познатите стръкове на любовта. Не съм пропуснал да виждам, че да се пишат метафизичен книги е доста по-лесно, в сравнение с да се реализира на процедура даже единствено един от избавителните постулати на хартия, които тя понася, без да се оплаква.

Мнозина ми споделят: „ И при всичко това, което ми се случва, искаш още веднъж да се влюбя!… ”, „ Потънал съм в задължения, всичко ме боли, без работа съм, никой не ми има вяра, нямам другари, нямам дом ”, „ При всичките ми проблеми искаш да се грижа за себе си!… ”.

Други настояват: „ Сега, когато най-сетне съм добре, в този момент ли би трябвало да се трансформира? Тъкмо към този момент привикнах, не ме вкарвай в нови проблеми, доста съм си добре по този начин!… ”.

Любовта не е предопределена да отхвърля действителността. Предназначена е да почувстваме живота. Позволява разширение на съзнанието, с цел да възприемаме по-пълно това, което ни се случва. Предлага ни една освобождаваща, действителна и трайна опорна точка.

Не притежаваме властта да сменяме посоката напразно, само че можем да насочваме платната, тя ни подсказва изкуството да плаваме в живота.

Пчелата майка тихо извършва сплотяващата си роля и в това се състои величието й. Слънцето излъчва светлина, тъй като светлината е неговата природа, а не тъй като има обвързване да осветява. Любовта ни задвижва, без самата да се движи, има магнетична мощ, притегля като магнит, търси единението, тя участва, тя е в този момент, от момент на момент.

Изглежда, в доста общества половото предпочитание и удовлетворението от него са в развой на крах. Ако сексът е единствено в тялото, той е биологична нужда. Ако е единствено в мозъка, е обсебеност. Но в случай че е в сърцето, е следващо доказателство, че любовта съществува. А в случай че на никое място го няма, това е патология, всеобща паника.

Обсебващите умствени положения се коренят в половите задръжки, фрустрации или злоупотреби и водят до разстройства във всички човешки взаимоотношения. По тази причина дават мотив за основаването на голям брой трактати, романи и филми.

Сексът е в сърцето, ангажира и тялото, и интелекта. Когато знанието е незадълбочено, възприятието дреме прикрито някъде. Когато знанието придобие изчерпателност, стига до истината, открива се в възприятието и се трансформира в пристрастеност.

Да живееш влюбен в любовта, е прекомерно просто и красиво, с цел да бъде обяснено.

В тази територия без граници е належащо да вършим разлика сред сензитивност и накърнимост. Стрелата на експанзията, която лети към нас, ще се забие там, където я спрем, т.е. там, където нашата извънредно персонална ранимост окаже опозиция.

Когато някой е уязвим, задържа всички летящи стрели, а също и събира падналите на пода, до момента в който отговорно мисли: „ И тази е за мен ”. От позицията на уязвимостта всички уловени стрели значат мъчителни послания, от които би трябвало да се защитим. Ако бяха оставени да си летят безобидно из въздуха, нямаше да провокират никакви разстройства, по същия метод както обидите, произнесени на непознат език, не съумяват да ни наранят.

Чувствителен човек е този, който демонстрира внимание към всички връзки с живота: растения, животни, реки или морета, възрастни или деца, звезди или пустини, музика или тишина, ястия или тостове, живи или мъртви.

Важно е да се означи, че актуалният субект се интересува повече от триумфа, в сравнение с да бъде цялостна персона. Всичко е ориентирано към продобиване на някого и проява на предимство в някакъв смисъл. Това по нужда поражда спорове в публичните връзки. Любовта няма спортен дух. Ако се оставим да ни завоюва, отдаването допуска всеобщо облагодетелстване без забележими титли. В британския „ задрямвам ” и „ влюбвам се ” се показват с един и същи глагол: „ падам ”, to fall. To fall asleep, to fall in love… Затова упорствам във Всеобщата декларация за правата на индивида да се впишат правото на влюбване и правото на следобедна сънливост.

Във вселената любовта е център на витално привличане, който работи като източник на енергийно издигане. Тя е фабрика за доверие, прогонва страха, приканва към възторг, към религия, към признателност и наслада, че ни има.

Любовта споделя всичко, без да прави сметки. Предпазва без застрахователна лавица. В лоното й гнездят нужните за по-висш полет благоприятни условия, тя дава крила на креативното въображение.

Любовта активизира магическите сили на душата. Тя хармонизира. Призовава към начинания на помиряване, поражда самоуважение и почитание у хората. Любовта постоянно е изцелителна.

Любовта е способна да открие едно лице измежду множеството, нечия неповторима стъпка измежду дългия кортеж, топлината на една ръка измежду доста хладни длани, една сълза измежду водопад, един взор измежду стотици прозорци… Уверено открива една въздишка, едно безмълвие, една ария, един зов измежду разпръскването на всеобхватния звук.

Любовта приканва към единство, не към разделяне. Тя е огромна, гостоприемна, великодушна, плодородна, сияеща, цялостна в самата себе си, красива. Любовта слага човешкото създание в най-хубавата му позиция в космоса.

Любовта е игрива, обича положителното въодушевление, ироничните игри, елементарното, обобщението и скъпите непредвидени находки.

Любовта отишла на Стоковата борса и споделила на екзалтираните акционери: „ Човек, който не обича, нищо не коства. Не се котира ”.

Посетила Съдебната палата и предизвестила съдиите: „ За любовта и за краля няма закони ”.

Като се отбила в Министерството на стопанската система, пошепнала на ухото на управника: „ Който не е дал, той не е обичал ”.

Като минавала през гробището, поздрави пазача с този въпрос: „ Човек, който не е обичал, защо е живял? ”.

На катаджията споделила: „ Човекът не е там, където върви, а там, където обича ”.

В „ Загубени движимости ” написала този графит: „ Ако двама се обичат, бързо се намират ”.

На цветаря подхвърлила: „ Който носи цвете, схваща от обич ”.

На охранителите обяснила: „ За любовта и гибелта няма непревземаема врата ”.

На лекарите в психиатрията поставила такава диагноза: „ Между влюбения и лудия има единствено една крачка ”.

На началника на пожарникарите рекла: „ Любов, която се опасява, не е огън, а сняг ”.

В салона за хубост оставила това известие: „ Който е влюбен в жаба, луна му се коства ”.

На стеснителното момиченце му споделила: „ Девойка без обич е като роза без аромат ”.

На математика: „ Любовта и луната си наподобяват – когато не нарастват, понижават ”.

На младия правист: „ Влюбеният е по-красноречив от 100 юристи ”.

На тъжния стихотворец: „ Който същински обича розата, даже да се убоде, не се сърди ”.

В катедралата чули изповедта й: „ Който обича, той има вяра ”.

А като видяла преподавателите, събрани в учителската стая, рекла: „ Човек научава повече в една любовна нощ, в сравнение с в учебното заведение цялостен живот ”.

Един печален човек с черно куфарче и черна връзка схванал, че влюбването е спешният излаз на природата и този вълшебен развой прави първите си крачки, когато ни води към другия. В този момент разкрил, че привилегията на живота е да бъдеш точно това, което си.

Като пресичал площад „ Май ” на път към банковата зона в този паметен пладнешки час, усетил в сърцето си познатите знаци на изгрева и надълбоко вдишал като че ли се нуждаел от повече и по-качествен въздух. Тогава си дал сметка, че още веднъж се влюбва. Очите му греели като бисери.

из: „ Приказки за подарък на хора, които обичат “