Кой трябва да плаща парното – КУПУВАЧЪТ, който е унищожен чрез доставката?
Енергийната мафия измества въпроса за това кой е платеца, с цел да укрие главната причина пораждаща казуса – неналичието на пазар на топлината и пазарни връзки сред страните, т. е. топлината сила не се продава от Топлофикация, каквото е задължението й според член 150 ЗЕ, съдържащ императивната материалноправна норма „ продажба “, с което се лишава правото на жителите да купуват.
Платец на топлинната сила би трябвало да бъде купувачът, без значение дали това е притежател или наемател. Това е огромния проблем – Топлофикация отхвърля да ползва Закона за енергетиката, да ползва императивната материално правна норма “продажба “, предмет на член 150 ЗЕ; да извършва дейностите „ транспорт “, „ систематизиране “ и „ търговия с топлинна сила “ предмет на член 1 ЗЕ; да обезпечава равни и недискриминационни условия при СНАБДЯВАНЕТО с топлинна сила – член 130 ЗЕ, а не да доставя на никого – на движимостта абонатна станция; да поддържа салдото сред производството и потреблението – член 132 ЗЕ; и да продава топлинната сила член 150 ЗЕ, а който желае да купи – да купува по своя воля и да заплати това което е купил.
Платец следва да бъде купувача, само че след 28 години открита в страната пазарна стопанска система, най – след това и при парното следва да се открият пазар на топлината и пазарни връзки сред страните, за постигането на което първата и съществена задача на Общо събрание на гражданските колегии при Върховен касационен съд е да разгласи незаконната „ ДОСТАВКА “ за оскъдна. В целия свят заплащат купувача и получателя на доставката. При парното адресат е абонатната станция – Топлофикация да търси възнаграждение от този на който доставя – от абонатната станция, а когато стартира да продава – купувачите ще заплащат непринудено и неотложно, заради което безумието „ доставка “ и хилядите каузи против неизправни длъжници ще бъде история. Това е решението пред Общо събрание на гражданските колегии при Върховен касационен съд – да сътвори предпоставката за определяне след 28 години пазар на топлината и пазарни връзки сред страните, ЗА КОЕТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ОБЯВИ „ ДОСТАВКАТА “ ЗА НИЩОЖНА? Кога ще разберете тази елементарна истина, и по кое време ще спрете да се позовавате напряко на член 153, като си затваряте очите за това, че Топлофикация не е изпълнила нито една наредба от член 1 до член 153, а със записването на незаконната „ доставка “ в акта по използване на Закона за енергетиката – „ Общите условия за продажба на топлинна сила “, самия закон е суспендиран/спряно е действието му, никой не го ползва. От суспендирания Закона за енергетиката се ползва само член 153. Как по този начин Закона за енергетиката не се ползва за отговорностите на Топлофикация, а се ползва единствено за член 153?
Това е правовата ни страна с открита пазарна стопанска система – право е кривото, облечено в правосъдно решение?
Автор: Ангел Марков
