България може да загуби милиарди
Емилия Милчева,
Дебати в Народното събрание, синдикални митинги с всички атрибути на " работен яд " извън: запалване на клада, траурен кръст с надпис " Мини Марица-Изток ". Четвъртъкът (12.01.) донесе едно популистко и значително безсмислено решение на 48-ия парламент. С него служебното държавно управление беше задължено да предоговори с Европейската комисия (EК) затварянето на въглищните централи в България, а те да работят до 2038 година. Срокът за договарянето е 31 март. Ангажиментът за затварянето произтича от закрепеното в контракта с Европейска комисия - Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), че до 2025 година България би трябвало да понижи въглеродните излъчвания с 40% по отношение на равнищата им от 2019.
Задното колело на Европейски Съюз
Освен че бе измежду последните две страни, закъснели прекалено много с внасянето на проектите си, в този момент България ще е първата, която желае предоговаряне. Заложената цел за понижаване на CO2 излъчванията е в сходство с задачите, които бяха признати от Европейски Съюз в името на Зеления преход и битката с климатичните промени. За осъществяването на тези и други задания в ПВУ, свързани с софтуерното обновяване, Брюксел отпуска на България 5.37 милиарда евро безплатни средства, първият транш от които - 1.37 милиарда евро, пристигна през декември.
Политическата неустойчивост не оказва помощ за постигането на " позитивна оценка от Европейската комисия ", както е записано в решението на Народното събрание. Това значи, че в случай че България желае да резервира въглищните централи, би трябвало да предложи от кое място другаде да пристигна намаляването на излъчванията, с цел да извърши задачите на RePowerEU - защото държавното управление би трябвало да показа проект за декарбонизация. Във Facebook енергийният анализатор Юлиан Попов изяснява какво значи това: " Всички здания да се отопляват с ВЕИ или да не се отопляват; целият превоз да е електрически; промишлеността да не употребява газ; милиони посадени дървета; скъпи системи за хващане и предпазване на въглерод ". България не може да осъществя нито една от тези задания, защото те не са заложени като цели.
Преди време специалисти обясниха, че с цел да не бъде застрашена националната сигурност, са нужни вложения в производства, при които се понижават CO2 излъчванията, както и механизъм за стратегически запас, гарантиращ на операторите на централите средства за поддръжка на оборудванията, когато не работят.
Загубите за България
Крайният резултат ще е загуба на средства по ПВУ, плановете по който би трябвало да приключат през 2026 година. Освен това, в случай че не бъдат изпълнени промените, които са заложени в Плана против всеки план, България ще би трябвало да връща средства. За страна, която регистрира спад на задграничните вложения, неналичието на свежи пари, освен това грантове, ще има отрицателен резултат. Освен милиардите по Плана, ще бъдат изгубени и 1.3 милиарда евро, които би трябвало да се получат посредством Фонда за обективен преход за ограничения за пазара на труда и бизнес планове в трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Териториалните им проекти обаче се приготвят на равнище министерства, а локалните общности и управляващи имат едва присъединяване.
Докато загубата на средства (и репутационните щети) за България може да се калкулира, другите отрицателни резултати ще траят с години. Вредните и неефективни производства, които замърсяват и тровят хората, ще продължат, вместо вложения в нови технологии и работни места. " Грийнпийс-България " показа данни от проучване, съгласно което икономическите разноски, свързани с въздействието върху здравето от производството на ток от въглища, възлизат на 11.8 милиарда евро за интервала 2016-2020. Вредните излъчвания са отговорни за 3160 смъртни случая, приписани на излагането на ФПЧ2.5, озон, азотен диоксид и живак, 780 000 изгубени работни дни; 1810 приема в болница по сърдечно-съдови и респираторни аргументи и други
Дефицит на водачество
Предстоящото затваряне на въглищните централи в България беше известно още на третото държавно управление на ГЕРБ, само че те се измъкнаха от отговорност, оставяйки на служебното държавно управление на президента с министър председател Стефан Янев да внесе Плана за възобновяване и резистентност в Европейска комисия. В квалифицирания първи вид на Плана от 2020, подписан от вицепремиера Томислав Дончев, се предвиждаше ТЕЦ-овете да преминат на газ, като се прекрати въглищната промишленост. А преди началото на един Европейски съвет през декември 2020 министър председателят Бойко Борисов съобщи, че България ще успее да се вмести в параметрите за редуциране до 2030 с 55% на въглеродните излъчвания по отношение на нивото от 1990 година.
По-късно Кирил Петков и Асен Василев, в качеството си на служебни министри, се оповестиха против прекосяването на въглищните централи на газ. Нещо повече - в навечерието преди да разгласят политическия си план и присъединяване в парламентарните избори през ноември, двамата отидоха на среща с миньори и енергетици в Маришкия басейн, подписаха се в подписка за опазване на комплекса колкото се може по-дълго. Като ръководещи в съдружното държавно управление на " Продължаваме промяната " обаче в последния вид на ПВУ бе вписано намаляването с 40% на въглеродните излъчвания до 2025. Това значи затваряне на въглищните централи и мините на въглища.
С настояването си за предоговаряне на Плана ГЕРБ изкусно смъква отговорността от своето безучастие и я трансферира на Политическа партия. Изглежда, че желаят занапред да им е вързана успеха на локалните избори в Стара Загора. Именно поради предизборната конюнктура, в която България се намира в последните две години, затварянето на ТЕЦ-овете на въглища и неналичието на проекти, които да подсигуряват на локалните хора бъдещето и приходите им, не е в политическия дневен ред - от боязън, тънки политически сметки и недостиг на водачество. Затова и гласувалите срещу и въздържали се по решението на Народното събрание бяха по-малко от 10 индивида.
Неминуемо обаче ще пристигна моментът, в който политици ще платят цената - когато въглищните централи неизбежно ще затворят, а средства за гарантиране на работните места и трансформацията на производствата няма да има. Тогава кръстовете ще са доста.
Дебати в Народното събрание, синдикални митинги с всички атрибути на " работен яд " извън: запалване на клада, траурен кръст с надпис " Мини Марица-Изток ". Четвъртъкът (12.01.) донесе едно популистко и значително безсмислено решение на 48-ия парламент. С него служебното държавно управление беше задължено да предоговори с Европейската комисия (EК) затварянето на въглищните централи в България, а те да работят до 2038 година. Срокът за договарянето е 31 март. Ангажиментът за затварянето произтича от закрепеното в контракта с Европейска комисия - Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), че до 2025 година България би трябвало да понижи въглеродните излъчвания с 40% по отношение на равнищата им от 2019.
Задното колело на Европейски Съюз
Освен че бе измежду последните две страни, закъснели прекалено много с внасянето на проектите си, в този момент България ще е първата, която желае предоговаряне. Заложената цел за понижаване на CO2 излъчванията е в сходство с задачите, които бяха признати от Европейски Съюз в името на Зеления преход и битката с климатичните промени. За осъществяването на тези и други задания в ПВУ, свързани с софтуерното обновяване, Брюксел отпуска на България 5.37 милиарда евро безплатни средства, първият транш от които - 1.37 милиарда евро, пристигна през декември.
Политическата неустойчивост не оказва помощ за постигането на " позитивна оценка от Европейската комисия ", както е записано в решението на Народното събрание. Това значи, че в случай че България желае да резервира въглищните централи, би трябвало да предложи от кое място другаде да пристигна намаляването на излъчванията, с цел да извърши задачите на RePowerEU - защото държавното управление би трябвало да показа проект за декарбонизация. Във Facebook енергийният анализатор Юлиан Попов изяснява какво значи това: " Всички здания да се отопляват с ВЕИ или да не се отопляват; целият превоз да е електрически; промишлеността да не употребява газ; милиони посадени дървета; скъпи системи за хващане и предпазване на въглерод ". България не може да осъществя нито една от тези задания, защото те не са заложени като цели.
Преди време специалисти обясниха, че с цел да не бъде застрашена националната сигурност, са нужни вложения в производства, при които се понижават CO2 излъчванията, както и механизъм за стратегически запас, гарантиращ на операторите на централите средства за поддръжка на оборудванията, когато не работят.
Загубите за България
Крайният резултат ще е загуба на средства по ПВУ, плановете по който би трябвало да приключат през 2026 година. Освен това, в случай че не бъдат изпълнени промените, които са заложени в Плана против всеки план, България ще би трябвало да връща средства. За страна, която регистрира спад на задграничните вложения, неналичието на свежи пари, освен това грантове, ще има отрицателен резултат. Освен милиардите по Плана, ще бъдат изгубени и 1.3 милиарда евро, които би трябвало да се получат посредством Фонда за обективен преход за ограничения за пазара на труда и бизнес планове в трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Териториалните им проекти обаче се приготвят на равнище министерства, а локалните общности и управляващи имат едва присъединяване.
Докато загубата на средства (и репутационните щети) за България може да се калкулира, другите отрицателни резултати ще траят с години. Вредните и неефективни производства, които замърсяват и тровят хората, ще продължат, вместо вложения в нови технологии и работни места. " Грийнпийс-България " показа данни от проучване, съгласно което икономическите разноски, свързани с въздействието върху здравето от производството на ток от въглища, възлизат на 11.8 милиарда евро за интервала 2016-2020. Вредните излъчвания са отговорни за 3160 смъртни случая, приписани на излагането на ФПЧ2.5, озон, азотен диоксид и живак, 780 000 изгубени работни дни; 1810 приема в болница по сърдечно-съдови и респираторни аргументи и други
Дефицит на водачество
Предстоящото затваряне на въглищните централи в България беше известно още на третото държавно управление на ГЕРБ, само че те се измъкнаха от отговорност, оставяйки на служебното държавно управление на президента с министър председател Стефан Янев да внесе Плана за възобновяване и резистентност в Европейска комисия. В квалифицирания първи вид на Плана от 2020, подписан от вицепремиера Томислав Дончев, се предвиждаше ТЕЦ-овете да преминат на газ, като се прекрати въглищната промишленост. А преди началото на един Европейски съвет през декември 2020 министър председателят Бойко Борисов съобщи, че България ще успее да се вмести в параметрите за редуциране до 2030 с 55% на въглеродните излъчвания по отношение на нивото от 1990 година.
По-късно Кирил Петков и Асен Василев, в качеството си на служебни министри, се оповестиха против прекосяването на въглищните централи на газ. Нещо повече - в навечерието преди да разгласят политическия си план и присъединяване в парламентарните избори през ноември, двамата отидоха на среща с миньори и енергетици в Маришкия басейн, подписаха се в подписка за опазване на комплекса колкото се може по-дълго. Като ръководещи в съдружното държавно управление на " Продължаваме промяната " обаче в последния вид на ПВУ бе вписано намаляването с 40% на въглеродните излъчвания до 2025. Това значи затваряне на въглищните централи и мините на въглища.
С настояването си за предоговаряне на Плана ГЕРБ изкусно смъква отговорността от своето безучастие и я трансферира на Политическа партия. Изглежда, че желаят занапред да им е вързана успеха на локалните избори в Стара Загора. Именно поради предизборната конюнктура, в която България се намира в последните две години, затварянето на ТЕЦ-овете на въглища и неналичието на проекти, които да подсигуряват на локалните хора бъдещето и приходите им, не е в политическия дневен ред - от боязън, тънки политически сметки и недостиг на водачество. Затова и гласувалите срещу и въздържали се по решението на Народното събрание бяха по-малко от 10 индивида.
Неминуемо обаче ще пристигна моментът, в който политици ще платят цената - когато въглищните централи неизбежно ще затворят, а средства за гарантиране на работните места и трансформацията на производствата няма да има. Тогава кръстовете ще са доста.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ