Емил Караманов – спомен за един обаятелен диригент
„ Емил Караманов е диригент, съчетаващ буйния характер с откровената задушевна поезия и с фино възприятие за художествена мярка…Под неговата палка музиката се лее гладко и слушателят доброволно и леко възприема развиването на възприятията и настроенията в нея… Като същински артист-творец…той води с веща ръка освен оркестъра, само че и публиката по страниците на музикалното произведение. С топлото си и вълнуващо осъществяване Караманов завладя сърцата на феновете. “
Този къс откъс е от възторжена критика, написана след театър на „ Лебедово езеро “ от Чайковски в Софийската опера през 1956 година По това време Емил Караманов е 36-годишен, само че към този момент има съществени професионални триумфи. Осем години по-рано е основен диригент на преди малко образувания Общински симфоничен оркестър в Русе. Под негово управление оркестърът уголемява състава си, натрупа репертоар и единствено година по-късно е разгласен за държавен. През 1952 година Караманов е назначен за диригент на Държавния радиооркестър (днес Следствен отдел към окръжна прокуратура на БНР). След това дирижира в Софийската опера, гостува на разнообразни оркестри у нас и в чужбина, а от 1964 година до края на трудовия си стаж е обвързван с нашата медия.
На 14 юни, в Първо студио на БНР, следва вечер, отдадена на 100-годишнината на Емил Караманов , която трябваше да бъде маркирана през 2020 година Събитието е в границите на Международния фестивал „ Софийски музикални седмици “.
„ Избрахме Първо студио, защото тук моят татко работи дълги години, а откакто приключи дейната си диригентска активност, 15 години беше основен и зам. основен редактор на тогавашната дирекция „ Музика и музикални излъчвания “ в БНР и още веднъж интензивно работи със Симфоничния оркестър и съществуващия тогава оркестър „ Симфониета “ (или „ дребното радио “, както го назоваха музикантите) – споделя Анжелина Караманова. – Първо студио е обвързвано и с детските ми мемоари – идвах тук след учебно заведение и слушах подготовките. За мен беше Светая Светих. Пред очите ми е тази картина – огромният оркестър и той, изправен пред него. Приносът му към звукозаписния фонд на Радиото е огромен. Между 1954 и 1978 година, въпреки и с спирания, не стопира да записва, има и няколко директни предавания на концерти тъкмо от същото това студио.
Баща ми е приключил НМА в София през 1944 година, за малко е хоров диригент, свирил е в Царския оркестър и в оркестъра на Софийската опера. В Русе отива по покана на общината. Константин Илиев към този момент е дирижирал първия концерт, само че скоро по-късно се връща в София. След интервал на компликации той съумява да укрепи оркестъра. В зала „ България “, където се организира Преглед на симфоничните оркестри у нас (а по това време всеки по-голям град има собствен оркестър), публиката бурно приветства музикантите, излизат блестящи мнения. По-късно е аспирант в Москва, учи при известния тогава диригент Николай Аносов. Там има опция да бъде част от дейния музикален живот, натрупа доста опит. След аспирантския си концерт, получава предложения да дирижира Московската и Ленинградската филхармонии, на последната гостува още веднъж две години по-късно. “
Забележителна е работата на Емил Караманов и като диригент в Софийската опера, където взе участие в новата режисура на „ Змей и Яна “ – първия български балет, написан от Христо Манолов . По това време синът на композитора преработва партитурата на творбата, написа още две картини по молба на хореографа Анастас Петров. С този театър трупата гастролира в Истанбул с голям триумф. Дирижирал е доста оперни и балетни спектакли, в които са взели участие редица световноизвестни гост-солисти. Като гост-диригент Караманов е канен в Германия, Румъния. Преподава оркестрово диригентство в НМА и камерна музика в Националното музикално учебно заведение.
На срещата-концерт довечера мемоари за Емил Караманов ще опишат известни музиканти, ще прозвучат дирижирани от него записи от фонда на БНР, ще бъдат показани архивни материали, фотоси, афиши. Ще чуем и осъществявания на негови възпитаници – клавирно трио проф. Ростислав Йовчев (пиано), Пламен Маслев (цигулка) и Анжелина Караманова (виолончело).
Този къс откъс е от възторжена критика, написана след театър на „ Лебедово езеро “ от Чайковски в Софийската опера през 1956 година По това време Емил Караманов е 36-годишен, само че към този момент има съществени професионални триумфи. Осем години по-рано е основен диригент на преди малко образувания Общински симфоничен оркестър в Русе. Под негово управление оркестърът уголемява състава си, натрупа репертоар и единствено година по-късно е разгласен за държавен. През 1952 година Караманов е назначен за диригент на Държавния радиооркестър (днес Следствен отдел към окръжна прокуратура на БНР). След това дирижира в Софийската опера, гостува на разнообразни оркестри у нас и в чужбина, а от 1964 година до края на трудовия си стаж е обвързван с нашата медия.
На 14 юни, в Първо студио на БНР, следва вечер, отдадена на 100-годишнината на Емил Караманов , която трябваше да бъде маркирана през 2020 година Събитието е в границите на Международния фестивал „ Софийски музикални седмици “.
„ Избрахме Първо студио, защото тук моят татко работи дълги години, а откакто приключи дейната си диригентска активност, 15 години беше основен и зам. основен редактор на тогавашната дирекция „ Музика и музикални излъчвания “ в БНР и още веднъж интензивно работи със Симфоничния оркестър и съществуващия тогава оркестър „ Симфониета “ (или „ дребното радио “, както го назоваха музикантите) – споделя Анжелина Караманова. – Първо студио е обвързвано и с детските ми мемоари – идвах тук след учебно заведение и слушах подготовките. За мен беше Светая Светих. Пред очите ми е тази картина – огромният оркестър и той, изправен пред него. Приносът му към звукозаписния фонд на Радиото е огромен. Между 1954 и 1978 година, въпреки и с спирания, не стопира да записва, има и няколко директни предавания на концерти тъкмо от същото това студио.
Баща ми е приключил НМА в София през 1944 година, за малко е хоров диригент, свирил е в Царския оркестър и в оркестъра на Софийската опера. В Русе отива по покана на общината. Константин Илиев към този момент е дирижирал първия концерт, само че скоро по-късно се връща в София. След интервал на компликации той съумява да укрепи оркестъра. В зала „ България “, където се организира Преглед на симфоничните оркестри у нас (а по това време всеки по-голям град има собствен оркестър), публиката бурно приветства музикантите, излизат блестящи мнения. По-късно е аспирант в Москва, учи при известния тогава диригент Николай Аносов. Там има опция да бъде част от дейния музикален живот, натрупа доста опит. След аспирантския си концерт, получава предложения да дирижира Московската и Ленинградската филхармонии, на последната гостува още веднъж две години по-късно. “
Забележителна е работата на Емил Караманов и като диригент в Софийската опера, където взе участие в новата режисура на „ Змей и Яна “ – първия български балет, написан от Христо Манолов . По това време синът на композитора преработва партитурата на творбата, написа още две картини по молба на хореографа Анастас Петров. С този театър трупата гастролира в Истанбул с голям триумф. Дирижирал е доста оперни и балетни спектакли, в които са взели участие редица световноизвестни гост-солисти. Като гост-диригент Караманов е канен в Германия, Румъния. Преподава оркестрово диригентство в НМА и камерна музика в Националното музикално учебно заведение.
На срещата-концерт довечера мемоари за Емил Караманов ще опишат известни музиканти, ще прозвучат дирижирани от него записи от фонда на БНР, ще бъдат показани архивни материали, фотоси, афиши. Ще чуем и осъществявания на негови възпитаници – клавирно трио проф. Ростислав Йовчев (пиано), Пламен Маслев (цигулка) и Анжелина Караманова (виолончело).
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ