Емет Фокс (1886-1951) е един от основателите и лидерите в

Емет Фокс (1886-1951) е един от създателите и водачите в придвижването „ Нова мисъл ”. В книгата си „ Пътят към единството “ Фокс споделя история за първа прожекция на филм в едно забутано обитаемо място в Скалистите планини. Местните хора били единствено каубои и служащи в каменните кариери, които в никакъв случай не били чували за кинематограф. Филмът бил мелодрама. Изведнъж артистът, който играел разбойника, се хвърлил да души героинята. Един от каубоите изпаднал в гняв от видяното, извадил си револвера и изстрелял в екрана всичките си 6 патрона. Разбира се, шестте дупки в екрана въобще не трансформирали нито фабулата, нито по-нататъшното лъчение на кино лентата...
Ако каубоят беше осведомен с техническата страна на киното, щеше да изстреля патроните в прожекционния уред.  Сега може и да се присмиваме на простоватото момче от дълбоките околности на цивилизацията, само че не осъзнаваме, че вършим същата неточност в живота си, споделя Фокс. 
Опитите ни да променим външните условия могат да бъдат оприличени на стрелбата по екрана. Най-често те се оказват безрезултатни. Но измененията в съзнанието можем да съпоставим с изстрел в прожекционния уред. Само вътрешните промени могат да сложат завършек на нежелателните външни прояви. Ако не ви харесва  „ кино лентата ", който прожектира вашия живот, сменете лентата, която се върти от прожекционния уред. 
Възвисете съзнанието си и стоящите пред вас проблеми ще изчезнат. Библията неведнъж приказва за нуждата „ да се изкачим на планината ". Планината в Светото писание символизира възвисеното мислене и молитвата за духовното схващане, написа Емет Фокс  в Пътя на единството. Долината е грях, оскърбление и ограничаване.
Преди да реализираме мечтаните резултати, би трябвало да се възвисим вътрешно. Фокс споделя, че хората, които се сблъскват с едно или друго, се концентрират върху казуса, не върху решението. Те мислят за проблемите си и нощем, и през деня. Но има ефикасни ментални способи за справяне с проблемите. Например повтаряте положителни и преизпълнени с религия пасажи от библията или други духовни книги. 
За да вървят по морското дъно, гмуркачите обуват обувки от олово. Преди да се издигат на повърхността на водата, те събуват тези тежки обувки. Същото може да се каже и за нас. Изцелението на съзнанието, което в следствие се демонстрира и в другите сфери на живота, стартира със свалянето на оловните обувки.  
Хората интуитивно постоянно са чувствали, че има път за излекуване и всичко, което би трябвало да създадем е – да го намерим. Старите приказки описват тази история още веднъж и още веднъж. Аладин намерил вълшебната алампа, която му изпълнявала желанията. Пепеляшка влачила жалкото си битие сходно на доста други хора, досега, в който не се случила чудесната промяна: тиквата станала на колесница, белите плъхове станали коне, и по този начин нататък. Мъжете и дамите интуитивно схващат, че този път на излекуване не е обвързван със завист, злоба и принуждение - че може да се живее без да се сражаваш с близките за по-голямото парче. 
Дълбоко в сърцата си, хората осъзнават, че Бог желае да направи живота им доблестен, креативен и щастлив. Това в действителност е по този начин! Ключът към сходно схващане се намира в Словото. „ В началото бе словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог... Всичко това стана посредством Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. " (Иоан 1:1,3). 
Ключът към живота не може да бъде издирван отвън живота. Не е нужно да се обръщаме към великите пророци и светците. Не би трябвало да прекосяваме океани и да пътуваме на хиляди километри от вкъщи си. Ключът от самото начало е с нас. Вътре в нас. Ние сме ключът. Аз съм ключът…