Еманюел Макрон може и да спечели президентския пост с обещания

Еманюел Макрон може и да завоюва президентския пост с обещания да победи популизма, само че тези дни мнозина на Балканите го назовават " европейският Тръмп ". Причината за това извънредно съпоставяне е безапелационната му опозиция против разширението на Европейския съюз.

На срещата на водачите на Европейски Съюз предходната седмица в Брюксел той наложи несъгласие върху започването на договаряния за участие със Северна Македония и Албания. Френският президент остана самичък в отхвърлянето на Северна Македония и беше подсилен само от водачите на Дания и Холандия в несъгласието си за договаряния с Албания.

Макрон отбрани решението си, наречено незабавно " историческа неточност " от Жан-Клод Юнкер, с тезата, че Европейски Съюз първо би трябвало да се концентрира върху въвеждане на ред в личната си къща преди да разисква приемането на нови членове. " Това е спор за визия. Правилата за разширение се нуждаят от реформиране ", сподели Макрон.

За френския президент разногласието в действителност е за визията.

Във Франция от времето на президента Франсоа Митеран има уважавана традиция Европа да бъде възприемана като концентрични кръгове. Съгласно тази позиция, която и Макрон споделя, източноевропейците са добре пристигнали да вършат бизнес и да си сътрудничат с Европейски Съюз, само че те не принадлежат към " същински най-святото " европейско пространство.

В началото на 90-те години, изправен пред настояванията за " завръщане в Европа " от поляци, унгарци, чехи и други някогашни комунистически страни от Централна и Източна Европа, Митеран излезе с проекта си за Европа, в която Франция е в центъра на един дребен и мощно интегриран Западноевропейски съюз, който ще има единствено слаби и основани на асоциирането на стопанската система връзки с източните съседи.

В последна сметка желанието на Митеран да задържи страните от Централна и Източна Европа отвън Европейски Съюз беше подценено от другите страни основателки на съюза. Резултатът е, че Европейски Съюз се разшири и разреши на няколко страни да влязат в еврозоната и Шенген. Последна се причисли Хърватия, която тази седмица получи зелена светлина от Европейската комисия за участие и в Шенгенското пространство.

Но решението на Англия да напусне Европейски Съюз даде опция за Франция да приспособява проекта на Митеран към ХХI век. В поредност изявления Макрон изложи своята визия, обяснявайки, че би желал да конструира една Европа на три кръга. Най-вътрешният е от осезаемо подсилената еврозона. Вторият кръг е от страни от мощния обединен пазар, а третият - от доста по-слабо интегрирани в един " съюз на полезности, демократични правила и стопански свободи ", в който един ден евентуално може да попаднат Русия и Турция.

Основанието за задачата на Макрон да постави завършек на разширението на Европейски Съюз е простичко - той има вяра, че това разширение се е провалило.

Вместо процъфтяващи млади демокрации, които да оказват помощ да се форсира европейската интеграция, Европейски Съюз се оказа с една Унгария на Виктор Орбан и Полша, която одеве избра за още един мандат на власт популистката партия " Право и правдивост ".

Така че, що се отнася до Макрон, Северна Македония и Албания би трябвало да продължат да висят в чакалнята. А сходните на Унгария, Полша и Румъния би трябвало да стоят отвън авангарда на Европейски Съюз, завършен към еврозоната.

Разширяването е мъртво. Да живее по-стройният, ефикасен и сполучлив Европейски Съюз с Германия като стопански мотор и Франция на Макрон като стратегическият водач.

Блокирайки кандидатурите на Северна Македония и Албания, Макрон направи първата крачка към реализирането на тази визия. Но неговият ход към този момент слага под въпрос бъдещето на самия Европейски Съюз и стабилността на континента.

Гърция и Македония уредиха 27-годишния си спор за името през 2018 година с подписването на историческото съглашение от Преспа. С него Македония промени името си на Северна Македония, а Атина се задължи да приключи да блокира участието ѝ в НАТО и да разреши започването на договаряния за участие в Европейски Съюз. Скоро по-късно Скопие подписа съглашение за присъединение към НАТО и проработи за започване на договаряния с Европейски Съюз. Брюксел също беше удовлетворен от това, което дефинира като " извънредно достижение ".

Френското Non! на Макрон за приемането на Северна Македония в Европейски Съюз обаче постави кол в колелата.

Йоханес Хан, който водеше напъните на Европейската комисия да окуражават Северна Македония и Албания в промените, с цел да отговорят на условията за участие в Европейски Съюз, съобщи, че Макрон а подкопал доверието към съюза " освен в Западните Балкани ". " Отказът да признаем един потвърден прогрес ще има негативни последствия, в това число риск от дестабилизиране на Западните Балкани и удар по Европейски Съюз. "

Никола Димитров, външният министър на Македония, в това време упрекна Европейски Съюз, че не играе почтено. " Най-малкото, което Европейски Съюз дължи на региона, е да бъде откровен с нас. Ако повече няма консенсус за европейското бъдеще на Западните Балкани, жителите тук заслужават да го знаят. "

Ден по-късно министър председателят Зоран Заев прикани за предварителни избори. Този хазартен ход може да има противоположен резултат. Консервативно-националистическата Вътрешна македонска революционна организация ще поведе акция, учредена на заричане да ревизира Преспанското съглашение с Гърция и след непредвиденото пасуване на Европейски Съюз може и да успее да вземе властта. Разбира се, на бъдещото държавно управление няма да му е елементарно да анулира конституционните промени, направени според договорката сред Скопие и Атина.

Въпреки това решението на Макрон несъмнено пусна една мощно проевропейска страна по пътя на отдалечаването от Брюксел. Унижението е още по-голямо от обстоятелството, че Европейски Съюз обърна тил на Северна Македония, до момента в който продължава да договаря със Сърбия на Александър Вучич, приближаваща се с всеки минал ден до Русия и Китай.

Разбира се, прекомерно рано е да се приказва, че Макрон е умъртвил Европейски Съюз в настоящия му тип.

Много страни членки към момента не са подготвени да се откажат от фантазията за разширение на съюза. Италианският министър председател Джузепе Конте сподели, че ще предложи възобновяване на договарянията за участие с Албания и Северна Македония през ноември. Белгийският министър председател Шарл Мишел също дава обещание да не остави нещата по този начин с думите " Ще забележим по-късно по какъв начин да се върнем към този спор ".

Франция няма елементарно да отстъпи под натиска на останалите в Европейски Съюз, само че към момента може да бъде уверена с нещо в подмяна. Европейски Съюз може да се споразумее да раздели Северна Македония и Албания и да предложи напред да продължи единствено първата. Може също и да предложи доста стягане на критериите за участие. В последна сметка една безконечна истина за Европейски Съюз е груповата дарба на членовете му да се измъкват, въпреки и постепенно, от поредна рецесия. В идващите месеци най-вероятно ще забележим много от това.

Димитър Бечев е откривател към Atlantic Council. Коментарът му е оповестен на уеб страницата на телевизия " Ал Джазира ", която не постоянно споделя мненията на създателите. Преводът е на " Дневник "