Елевзинските мистерии, йерофантите и култът към Деметра
Елевзина е бил незначителен, добре укрепен град покрай границите на региона Атика и един от най-известните религиозни центрове в цяла Древна Гърция. Поселението на територията на Елевзина поражда през бронзовата ера, а култът към богинята Деметра се заражда там през микенската ера в средата на ІІ хилядолетие прочие н. е. Ценни източници за най-древната история на Елевзина се явяват митовете, легендите за героите и техните митологични генеалогии. Кръгът на Елевзинските сказания е много просторен, при все това доста митове са с задоволително късен генезис, някои от които добавени под въздействие на орфизма.
Най-древният слой от сказанията се съдържа в Омировия химн, отдаден на Деметра, който може да се преглежда като значим източник на най-ранните интервали на елевзинската история. В Омировата поема става дума за Елевзина като независим самостоятелен град. Градът е учреден от цар Келей – наследник на героя-епоним Елевзин.
Името на богинята Деметра значи безусловно „ земя-майка ”. Тя е считана за щерка на Кронос и Рея, за сестра и брачна половинка на Зевс, от който добива щерка си Персефона (или Кора). Деметра е богиня на земята и плодородието. Според митологическата традиция Персефона е отвлечена от Хадес, който я направил своя кралица в подземното царство. Но Деметра съумява да измоли от Зевс всяка година щерка й да прекарва с нея в горния свят по шест месеца. Докато Персефона е в отвъдния свят, Деметра скърби за нея, виталните сили на природата замират и на земята настава зима. Когато обаче Персефона се върне при майка си, настава пролетта и насладата на богинята вдъхва на растенията и цялата природа нов живот. Атрибути на Деметра са житните класове и макът, факлите (една или две), змията; изобразявана дружно с Персефона, нормално тя носи скиптър, а щерка й – факла.Докато Персефона е в отвъдния свят, Деметра скърби за нея, виталните сили на природата замират и на земята настава зима. Когато обаче Персефона се върне при майка си, настава пролетта.Елевзинските мистерии са паметни празници, свързани с посвещаване на участниците. Свещените ритуали и свещеното познание са налични единствено за отдадените, наричани “мисти ”, а същността им се пази в загадка от непосветените. Смисълът на посвещаването се крие във вярата, че отдаденият попада под особената протекция на богинята приживе и му се открива път към величие и постоянно благополучие в отвъдния свят. Участието в мистериите е предхождано от паметно ликвидиране ( “катарзис ”), най-простото от което се свежда до измиване на ръцете, лицето или цялото тяло и обличането на чисти и прилични облекла. Също по този начин съществуват разнообразни степени на посвещаване.
Жреците на Елевзинските мистерии се наричали “йерофанти ”. Основните им отговорности били да бдят за спазването на традицията и ритуалите в паметната процедура, да се грижат за опазването и поддържането на паметните здания и инвентар и да ръководят принадлежащите на храма парични средства и парцели. Те били отдадени в тайните на физическото и духовното самоусъвършенстване, като можели за дълготрайно време да се потапят в “смъртен сън ” без признаци на живот, след което да излизат от него.
Елевзинските мистерии се делели на дребни и огромни. Малките се чествали годишно по време на пролетното равноденствие в Агре, а огромните – веднъж на пет години в интервала на есенното равноденствие в Елевзина. Участвайки в мистериите, претендентите били длъжни да извършват комплицирани и сурови обреди на инициации (посвещавания). Успешно преодолелите всички степени получавали купата “мистес ”.
Всички участници в мистериите давали клетва в никакъв случай да не разгласяват детайлностите на тайнствата. Вярвало се, че душата на подхождащия без почитание към мистериите е преследвана от богинята през целия му живот. По време на инициациите участниците “виждали ” живата богиня и говорели с нея. Смятало се, че одеждите на отдадените обладават необикновени свойства – тези, които ги надявали, откривали истина, скрита от простосмъртните.Всички участници в мистериите давали клетва в никакъв случай да не разгласяват детайлностите на тайнствата.Йерофантите имали лист на бъдещите мисти. Забранени им били редица неща за ястие – риба, фасул, ябълки. Пред храма още веднъж принасяли жертва и най-после през нощта в цялостно безмълвие отдадените влизали вътре. Под тъмните сводове се разигравала сакрална драма. Хората вървели през стеснен проход, чували тъжни и злокобно виещи гласове, виждали фигури на чудовища, припламвали мълнии.
Това се считало за знак на митарстването на душата, преминаваща през задгробното филтриране. Всичко, което било съдено на човек в царството на Плутон, той преживявал по време на свещенодействието, от което получавал освобождение. На сутринта, оставяйки най-после зад тила си мрачните сводове, участниците в обреда излизали на слънце. Звучали песни и възклицания, мистите танцували към обсипаната с цветя скулптура на богинята. Тази сцена е изобразена от Аристофан: “После теб ще те лъхне диханието на флейтата, ще видиш прелестния свят. Миртовите шубраци, мъжете и дамите от хора и звука на радостните ръкопляскания... ”
Такава била за античните елини картината на прекосяването в царството на безсмъртието, а подземното царство оставало вечно обратно. Мистериалната драма трябвало надълбоко да развълнува душата на феновете. В нея се съдържало нещо във висша степен особено за елините – обликът. Елевзина прокарвала за тях необикновен път за приобщаване към вярата. Оказвало се влияние не на разсъдъка, а на цялото създание на индивида. Обредът, отдаден на Деметра, се наричал “теамата ”, т. е. представление, тъй като това бил заветен спектакъл, който очиствал и издигал индивида и му давал опция да съпреживее божествения живот.Централен миг в мистериите или висшата степен на посвещението било съзерцаването на знаците. За тях нищо не знаем, тъй като били усърдно крити. Но има инструкции, че йерофантът изнасял пред отдадените исполин. Колосът бил въплъщение на безсмъртната богиня и се смятало, че човек, чиито духовни очи са отворени, ще съзре в колоса невидима мощ. Трептящото зарево – аурата, която можел да види единствено мистът, било удостоверение за неговата връзка с богинята. Като блага към нея всекидневно се поднасяли първите прибрани плодове, житни класове или различен рандеман от новата годишна продукция.
Всеки неомърсен с закононарушение елин (мъж, жена и даже роб) можел да се приобщи към мистериите на Деметра. На отдадените се внушавало, че душата може да се почисти с вътрешна дисциплинираност, с напъните на интуицията, волята и разсъдъка, да се приближи към огромните истини в духовния мир и да стане източник на обич и наслада.
Свидетелства за Елевзинските мистерии дават Платон, Прокъл и Апулей, които показват, че отдадените осъзнавали, че драмата на Персефона и Деметра се случва в тях самите, тъй като те страдат, борят се с нея в земния живот и най-после получават вяра още веднъж да намерят божествената наслада и да доближат до света на висшия разсъдък.
Нищо не може да се съпостави – написа френският историк Шарл Дил – с възприятието на надълбоко страхопочитание, което изпитват към Елевзинските мистерии най-религиозните мозъци на античността. От Пиндар до Платон, от Исократ до Цицерон – всички дружно признават, че мистериите въздействат надълбоко върху душите на хората. Елевзинските мистерии по-късно се популяризират на запад – в Рим и Британия. Съществували са до ІV в., когато император Теодосий Велики ги не разрешава като противоречащи на християнската вяра.
Най-древният слой от сказанията се съдържа в Омировия химн, отдаден на Деметра, който може да се преглежда като значим източник на най-ранните интервали на елевзинската история. В Омировата поема става дума за Елевзина като независим самостоятелен град. Градът е учреден от цар Келей – наследник на героя-епоним Елевзин.
Името на богинята Деметра значи безусловно „ земя-майка ”. Тя е считана за щерка на Кронос и Рея, за сестра и брачна половинка на Зевс, от който добива щерка си Персефона (или Кора). Деметра е богиня на земята и плодородието. Според митологическата традиция Персефона е отвлечена от Хадес, който я направил своя кралица в подземното царство. Но Деметра съумява да измоли от Зевс всяка година щерка й да прекарва с нея в горния свят по шест месеца. Докато Персефона е в отвъдния свят, Деметра скърби за нея, виталните сили на природата замират и на земята настава зима. Когато обаче Персефона се върне при майка си, настава пролетта и насладата на богинята вдъхва на растенията и цялата природа нов живот. Атрибути на Деметра са житните класове и макът, факлите (една или две), змията; изобразявана дружно с Персефона, нормално тя носи скиптър, а щерка й – факла.Докато Персефона е в отвъдния свят, Деметра скърби за нея, виталните сили на природата замират и на земята настава зима. Когато обаче Персефона се върне при майка си, настава пролетта.Елевзинските мистерии са паметни празници, свързани с посвещаване на участниците. Свещените ритуали и свещеното познание са налични единствено за отдадените, наричани “мисти ”, а същността им се пази в загадка от непосветените. Смисълът на посвещаването се крие във вярата, че отдаденият попада под особената протекция на богинята приживе и му се открива път към величие и постоянно благополучие в отвъдния свят. Участието в мистериите е предхождано от паметно ликвидиране ( “катарзис ”), най-простото от което се свежда до измиване на ръцете, лицето или цялото тяло и обличането на чисти и прилични облекла. Също по този начин съществуват разнообразни степени на посвещаване.
Жреците на Елевзинските мистерии се наричали “йерофанти ”. Основните им отговорности били да бдят за спазването на традицията и ритуалите в паметната процедура, да се грижат за опазването и поддържането на паметните здания и инвентар и да ръководят принадлежащите на храма парични средства и парцели. Те били отдадени в тайните на физическото и духовното самоусъвършенстване, като можели за дълготрайно време да се потапят в “смъртен сън ” без признаци на живот, след което да излизат от него.
Елевзинските мистерии се делели на дребни и огромни. Малките се чествали годишно по време на пролетното равноденствие в Агре, а огромните – веднъж на пет години в интервала на есенното равноденствие в Елевзина. Участвайки в мистериите, претендентите били длъжни да извършват комплицирани и сурови обреди на инициации (посвещавания). Успешно преодолелите всички степени получавали купата “мистес ”.
Всички участници в мистериите давали клетва в никакъв случай да не разгласяват детайлностите на тайнствата. Вярвало се, че душата на подхождащия без почитание към мистериите е преследвана от богинята през целия му живот. По време на инициациите участниците “виждали ” живата богиня и говорели с нея. Смятало се, че одеждите на отдадените обладават необикновени свойства – тези, които ги надявали, откривали истина, скрита от простосмъртните.Всички участници в мистериите давали клетва в никакъв случай да не разгласяват детайлностите на тайнствата.Йерофантите имали лист на бъдещите мисти. Забранени им били редица неща за ястие – риба, фасул, ябълки. Пред храма още веднъж принасяли жертва и най-после през нощта в цялостно безмълвие отдадените влизали вътре. Под тъмните сводове се разигравала сакрална драма. Хората вървели през стеснен проход, чували тъжни и злокобно виещи гласове, виждали фигури на чудовища, припламвали мълнии.
Това се считало за знак на митарстването на душата, преминаваща през задгробното филтриране. Всичко, което било съдено на човек в царството на Плутон, той преживявал по време на свещенодействието, от което получавал освобождение. На сутринта, оставяйки най-после зад тила си мрачните сводове, участниците в обреда излизали на слънце. Звучали песни и възклицания, мистите танцували към обсипаната с цветя скулптура на богинята. Тази сцена е изобразена от Аристофан: “После теб ще те лъхне диханието на флейтата, ще видиш прелестния свят. Миртовите шубраци, мъжете и дамите от хора и звука на радостните ръкопляскания... ”
Такава била за античните елини картината на прекосяването в царството на безсмъртието, а подземното царство оставало вечно обратно. Мистериалната драма трябвало надълбоко да развълнува душата на феновете. В нея се съдържало нещо във висша степен особено за елините – обликът. Елевзина прокарвала за тях необикновен път за приобщаване към вярата. Оказвало се влияние не на разсъдъка, а на цялото създание на индивида. Обредът, отдаден на Деметра, се наричал “теамата ”, т. е. представление, тъй като това бил заветен спектакъл, който очиствал и издигал индивида и му давал опция да съпреживее божествения живот.Централен миг в мистериите или висшата степен на посвещението било съзерцаването на знаците. За тях нищо не знаем, тъй като били усърдно крити. Но има инструкции, че йерофантът изнасял пред отдадените исполин. Колосът бил въплъщение на безсмъртната богиня и се смятало, че човек, чиито духовни очи са отворени, ще съзре в колоса невидима мощ. Трептящото зарево – аурата, която можел да види единствено мистът, било удостоверение за неговата връзка с богинята. Като блага към нея всекидневно се поднасяли първите прибрани плодове, житни класове или различен рандеман от новата годишна продукция.
Всеки неомърсен с закононарушение елин (мъж, жена и даже роб) можел да се приобщи към мистериите на Деметра. На отдадените се внушавало, че душата може да се почисти с вътрешна дисциплинираност, с напъните на интуицията, волята и разсъдъка, да се приближи към огромните истини в духовния мир и да стане източник на обич и наслада.
Свидетелства за Елевзинските мистерии дават Платон, Прокъл и Апулей, които показват, че отдадените осъзнавали, че драмата на Персефона и Деметра се случва в тях самите, тъй като те страдат, борят се с нея в земния живот и най-после получават вяра още веднъж да намерят божествената наслада и да доближат до света на висшия разсъдък.
Нищо не може да се съпостави – написа френският историк Шарл Дил – с възприятието на надълбоко страхопочитание, което изпитват към Елевзинските мистерии най-религиозните мозъци на античността. От Пиндар до Платон, от Исократ до Цицерон – всички дружно признават, че мистериите въздействат надълбоко върху душите на хората. Елевзинските мистерии по-късно се популяризират на запад – в Рим и Британия. Съществували са до ІV в., когато император Теодосий Велики ги не разрешава като противоречащи на християнската вяра.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ