Елена очарова с величествена природа, богата история и запазени традиции
Еленският бут е превъзходен локален деликатес. От най-стари времена с него посрещат във всяка къща на Елена най-скъпите посетители. А пък откогато вкусното прелъщение си има и празник - към този момент VIII по ред (на 15, 16 и 17 ноември), славата на балканското градче набъбна още повече, хвалят се жителите на Елена.
Уникалният кулинарен фестивал в Елена се организира нормално по Димитровден. Денят е определен неслучайно, като следва традициите на балканджиите, които неизвестно от кой момент, по това време на годината се стичали на най-големия и радостен събор в околията. Тази година обаче поради изборите за кметове и общински съветници на 27 октомври празникът се измести.
Организатори на осмия подред фест и тази година са община Елена и локалния съвет по туризъм. Много са изненадите, които те са подготвили. Така че слагайте туристическите обувки, вземайте раниците и поемайте по Димитровден към Еленския Балкан. Елате и пробвайте приятните изненади и вкусни мезелъци и гозби, които общителните домакини на празника оферират.
Кухнята е една от забележителностите на града. Тук можете да опитате още филе "Елена " и еленска сливова ракия . За разлика от богатите на грозде южни скатове на Средна Стара планина, северните, в разстояние до 20-25 км от билото на планината, се отличават с по-добри условия за развъждане на овощни насаждения, в сравнение с грозде. Това е довело до специфичност в традициите, в това число и тези на производството на спирни питиета в последните 200-300 години. Макар че по-заможните локални земевладелци, притежаващи земи в по-отдалечени от Балкана места, са можели да си разрешат личното производсто на виновност, като традиция за локалните хора се е утвърдило варенето на сливова ракия.
Елѐна е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, наоколо до язовир "Йовковци ".
Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски Балкан. Той е ситуиран в красивата котловина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг - Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, където нависоко измежду борови насаждения се белее постройката на бившето климатично учебно заведение. Зад бърдото се издигат редица височини, построени от варовици, мергели и пясъчници. Намира се на 38 километра южно от Велико Търново, на 215 километра от варна и 280 километра от София.
Има доста митове за възникването на град Елена, само че една от най-интересните е за двама млади влюбени. В нея се споделя, че в девствените вековни гори на Еленския Балкан се извивала пътека, по която предходна щастлива младоженска двойка - девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където в този момент е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността „ Кръста “, превърната след това в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била посочена „ Самуилец “. От тъга по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Градът е прочут от 1430 година с имената Стръмена и Еляна . През 18-ти и 19 век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли значима роля през Възраждането. В съвсем всяко значимо събитие от този момент има присъединяване на еленчани: във Велчовата завера (1835 г.) и в Търновското въстание през 1862 година
Град Елена е именуван "Българският Витлеем ", тъй като по време на възрожденската ера е имал три църкви. Това го е нямало в нито един различен български град по това време.
Въпреки мощно консервативния дух на града, през 1871 година в него идват Васил Левски и Ангел Кънчев и основават скришен локален революционен комитет с ръководител Сава Кършовски. Впоследствие, през 1880 година, той разгласява своите мемоари за това събитие и се трансформира на процедура в първия мемоарист, писал за Левски след Освобождението.
В Елена са непокътнати 147 монументи на културата, седем от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски (български православен свещеник, един от водачите на черковно-националната борба), Часовниковата кула, църквата "Свети Никола ", църковният храм "Успение на Пресвета Богородица " с камбанария, петте Разсуканови къщи, Попниколовата къща.
Тук е и Даскалоловницата , първото класно учебно заведение в България, отворено през 1843 година от Иван Мамчилов. Като преподавател в Еленското класно учебно заведение през 1848 година Петко Славейков го назовава с чудното име Даскалоливница, както свещоливница, призвано да лее даскали. Според изследванията на работещите в историческия комплекс на града, ученици на Даскалоливницата са били учители (даскали) допълнително от 60 градове и над 40 селища от страната.
Град Елена има над 6000 етнографски предмета на материалната просвета, 780 произведения на възрожденското и актуалното изкуство, доста старопечатни книги.
Любознателните туристи могат да посетят Музея по палеонтология и къщата на Юрдан Хаджипетков - бащата на писателя Петко Тодоров и Мина Тодорова, обичаната на поета Пею Яворов.
Няколко са естествените забележителности наоколо до Елена: Марков камък - голям камък, който съгласно легендата е хвърлен от Крали Марко, Раев камък, Дървото на слона - голям дъб на 1300 година, който има пълен клон, наподобяващ на хобот, Христовския водопад на река Мийковска, връх Чумерна (1536 м, наоколо е хижа "Чумерна "), връх Острец, връх Симаново.
Уникалният кулинарен фестивал в Елена се организира нормално по Димитровден. Денят е определен неслучайно, като следва традициите на балканджиите, които неизвестно от кой момент, по това време на годината се стичали на най-големия и радостен събор в околията. Тази година обаче поради изборите за кметове и общински съветници на 27 октомври празникът се измести.
Организатори на осмия подред фест и тази година са община Елена и локалния съвет по туризъм. Много са изненадите, които те са подготвили. Така че слагайте туристическите обувки, вземайте раниците и поемайте по Димитровден към Еленския Балкан. Елате и пробвайте приятните изненади и вкусни мезелъци и гозби, които общителните домакини на празника оферират.
Кухнята е една от забележителностите на града. Тук можете да опитате още филе "Елена " и еленска сливова ракия . За разлика от богатите на грозде южни скатове на Средна Стара планина, северните, в разстояние до 20-25 км от билото на планината, се отличават с по-добри условия за развъждане на овощни насаждения, в сравнение с грозде. Това е довело до специфичност в традициите, в това число и тези на производството на спирни питиета в последните 200-300 години. Макар че по-заможните локални земевладелци, притежаващи земи в по-отдалечени от Балкана места, са можели да си разрешат личното производсто на виновност, като традиция за локалните хора се е утвърдило варенето на сливова ракия.
Елѐна е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, наоколо до язовир "Йовковци ".
Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски Балкан. Той е ситуиран в красивата котловина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг - Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, където нависоко измежду борови насаждения се белее постройката на бившето климатично учебно заведение. Зад бърдото се издигат редица височини, построени от варовици, мергели и пясъчници. Намира се на 38 километра южно от Велико Търново, на 215 километра от варна и 280 километра от София.
Има доста митове за възникването на град Елена, само че една от най-интересните е за двама млади влюбени. В нея се споделя, че в девствените вековни гори на Еленския Балкан се извивала пътека, по която предходна щастлива младоженска двойка - девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където в този момент е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността „ Кръста “, превърната след това в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била посочена „ Самуилец “. От тъга по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Градът е прочут от 1430 година с имената Стръмена и Еляна . През 18-ти и 19 век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли значима роля през Възраждането. В съвсем всяко значимо събитие от този момент има присъединяване на еленчани: във Велчовата завера (1835 г.) и в Търновското въстание през 1862 година
Град Елена е именуван "Българският Витлеем ", тъй като по време на възрожденската ера е имал три църкви. Това го е нямало в нито един различен български град по това време.
Въпреки мощно консервативния дух на града, през 1871 година в него идват Васил Левски и Ангел Кънчев и основават скришен локален революционен комитет с ръководител Сава Кършовски. Впоследствие, през 1880 година, той разгласява своите мемоари за това събитие и се трансформира на процедура в първия мемоарист, писал за Левски след Освобождението.
В Елена са непокътнати 147 монументи на културата, седем от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски (български православен свещеник, един от водачите на черковно-националната борба), Часовниковата кула, църквата "Свети Никола ", църковният храм "Успение на Пресвета Богородица " с камбанария, петте Разсуканови къщи, Попниколовата къща.
Тук е и Даскалоловницата , първото класно учебно заведение в България, отворено през 1843 година от Иван Мамчилов. Като преподавател в Еленското класно учебно заведение през 1848 година Петко Славейков го назовава с чудното име Даскалоливница, както свещоливница, призвано да лее даскали. Според изследванията на работещите в историческия комплекс на града, ученици на Даскалоливницата са били учители (даскали) допълнително от 60 градове и над 40 селища от страната.
Град Елена има над 6000 етнографски предмета на материалната просвета, 780 произведения на възрожденското и актуалното изкуство, доста старопечатни книги.
Любознателните туристи могат да посетят Музея по палеонтология и къщата на Юрдан Хаджипетков - бащата на писателя Петко Тодоров и Мина Тодорова, обичаната на поета Пею Яворов.
Няколко са естествените забележителности наоколо до Елена: Марков камък - голям камък, който съгласно легендата е хвърлен от Крали Марко, Раев камък, Дървото на слона - голям дъб на 1300 година, който има пълен клон, наподобяващ на хобот, Христовския водопад на река Мийковска, връх Чумерна (1536 м, наоколо е хижа "Чумерна "), връх Острец, връх Симаново.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ