Еленския препис на История славянобългарска“ е в Националната библиотека
Еленския дубликат на „ История славянобългарска “, 1784 година, писан от Дойно Граматик в Елена, ще бъде показан през днешния ден във виртуалната изложба на Национална библиотека.
Преписът съдържа 183 ръкописни и 53 печатни листа (200 х 150 мм), оповестиха от НБКМ.
Както Българска телеграфна агенция към този момент писа, всеки работен ден до 15 април Националната библиотека ще показва по един от преписите на „ История славянобългарска “.
Освен цялостния текст на „ История славянобългарска “, ръкописът на Еленския дубликат включва и няколко добавки – споделя за Ной, за подвизите на Александър Македонски, за разселването на славяните и за цар Самуил.
Включени са и две песни от книгата „ Razgovor ugodni naroda slovinskoga “( в превод на бълг. ез. „ Разговор, сгоден за славянския народ “ или „ Приятен диалог за славянския народ “) на хърватския стихотворец и мъдрец Андрия Качич-Миошич.
Неговата книга съставлява историческо изложение за южните славяни от античността до съвремието на създателя, в което той отделя изключително внимание на битката с османските завоеватели. В „ Разговора “ има и претекстове от българската история в стихотворна форма.
Песента „ За Орун и Ницефор “ възпява успеха на българския хан Крум над император Никифор, а „ Песен за император Василий “, която е отдадена на любовта сред сръбския княз Иван-Владимир и дъщерята на българския цар Самуил – Косара, внушава хрумвания за общочовешкия блян на хората да живеят в мир и съгласие, описват от НБКМ.
Вероятно скоро след изписването му, Еленският дубликат е подвързан дружно с образец от „ Стематография “ на Христофор Жефарович, отпечатана във Виена през 1741 година Книгата съдържа хералдически изображения на южнославянските нации, литографски портрети на балкански владетели и духовници, на почитани южнославянски светци.
Под всеки герб е изписано четиристишие – прослава, съдържащо и текст за историческата орис на страната или региона, на която принадлежи гербът.Така тези две историографски съчинения се допълват взаимно в поддръжка на интереса на четящия българин към историческото минало.
Ето къс фрагмент от документа:
„ Бележка на книжовника Дойно граматик от 1784 година:
За популярност на светата, единосъставна, животворяща и неразделима Троица – на Отца, Сина и Светия дух – изписах тази историйца аз, многогрешният Дойно Граматик от село Елена в годината от Сътворението на света 7292, а от Рождеството на словото божие – 1784, на десетия ден от месец март. [Тя е] събрана и основана с труда и иждивението на хилендарския йеромонах Паисий от Самоковска епархия, в интерес на българския жанр в годината 1762 в манастира Хилендар по предписание божие – нему популярност во веки, амин. “
Преписът съдържа 183 ръкописни и 53 печатни листа (200 х 150 мм), оповестиха от НБКМ.
Както Българска телеграфна агенция към този момент писа, всеки работен ден до 15 април Националната библиотека ще показва по един от преписите на „ История славянобългарска “.
Освен цялостния текст на „ История славянобългарска “, ръкописът на Еленския дубликат включва и няколко добавки – споделя за Ной, за подвизите на Александър Македонски, за разселването на славяните и за цар Самуил.
Включени са и две песни от книгата „ Razgovor ugodni naroda slovinskoga “( в превод на бълг. ез. „ Разговор, сгоден за славянския народ “ или „ Приятен диалог за славянския народ “) на хърватския стихотворец и мъдрец Андрия Качич-Миошич.
Неговата книга съставлява историческо изложение за южните славяни от античността до съвремието на създателя, в което той отделя изключително внимание на битката с османските завоеватели. В „ Разговора “ има и претекстове от българската история в стихотворна форма.
Песента „ За Орун и Ницефор “ възпява успеха на българския хан Крум над император Никифор, а „ Песен за император Василий “, която е отдадена на любовта сред сръбския княз Иван-Владимир и дъщерята на българския цар Самуил – Косара, внушава хрумвания за общочовешкия блян на хората да живеят в мир и съгласие, описват от НБКМ.
Вероятно скоро след изписването му, Еленският дубликат е подвързан дружно с образец от „ Стематография “ на Христофор Жефарович, отпечатана във Виена през 1741 година Книгата съдържа хералдически изображения на южнославянските нации, литографски портрети на балкански владетели и духовници, на почитани южнославянски светци.
Под всеки герб е изписано четиристишие – прослава, съдържащо и текст за историческата орис на страната или региона, на която принадлежи гербът.Така тези две историографски съчинения се допълват взаимно в поддръжка на интереса на четящия българин към историческото минало.
Ето къс фрагмент от документа:
„ Бележка на книжовника Дойно граматик от 1784 година:
За популярност на светата, единосъставна, животворяща и неразделима Троица – на Отца, Сина и Светия дух – изписах тази историйца аз, многогрешният Дойно Граматик от село Елена в годината от Сътворението на света 7292, а от Рождеството на словото божие – 1784, на десетия ден от месец март. [Тя е] събрана и основана с труда и иждивението на хилендарския йеромонах Паисий от Самоковска епархия, в интерес на българския жанр в годината 1762 в манастира Хилендар по предписание божие – нему популярност во веки, амин. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ