Все повече и повече започвам да обичам хората. Особено тези, които страдат, които са беззащитни ♥ Елегия за ДЕБЕЛЯНОВ
„ Елегия за Дебелянов ” е основана по записки на родственици и близки на поета, познавали го през разнообразни интервали от неговия живот. От инцидентни реплики, писма и случки, израства живия облик на Дебелянов, превъплътен в лирическия му воин, оголен в незабравимите му стихове и изящни елегии.
На таз, кoято в нощи безмълвни
кат фантом свят дохожда в моя ъгъл
и нов живот ми в жилите разлива
и с райска наслада цялостни ми духът!
На таз, коя вирее ми в сърцето
и кат звездица в тъмний мрак сияй,
и мойта лодка води измежду морето
на щастьето към светлий прекрасен край!
На таз, коя зарита в тъга безкрайна,
по кое време в битката падна аз грохнал,
на моят гроб ще пристигна в нощ потайна
сълзици да пролее зарад мен!…
Поезията на Димчо Дебелянов не ни разпалва, не ни тласка в незнайното, а ни вкарва в интимността и по тази причина тя не разединява, а ни приласкава посредством милостта. Неговата самота е дейна и тя е, която ни сбира към огнището с протегнати ръце. Така един различен допираме пръстите си и усещаме пулса на живота и ясно разбираме, какъв брой всесилен и неограничен е дребния свят на обособения човек.
Константин ПЕТКАНОВ
Тъмно, Николай, мрачно! А пък „ светлата жадност ” става все по-силна и по-силна! Сега сме в магазина. Бай Мирчо Перспективата е на същата маса. Пием вермут, мислим за тези, които са надалеч от нас и плачем без сълзи за всички, които са велико самотни, безбрежно самотни.
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Врязана е в паметта ми тази среща в София, тъй като усещането от Димчо Дебелянов бе неизмеримо: беше късна есен, а той нямаше балтон, с ръце в джобовете той стоеше умерено под ситния дъжд, чиито капки блестяха по жълтеникавата му брада. С диогеновска усмивка, подготвен да се надсмее над своята мизерия, той говореше за незначителни неща с явното предпочитание да отбегне основното, да покаже, че той напълно не мисли за него, та и другите няма за какво да мислят. Смущение на човек, уверен, че всички виждат смешното му състояние и скрито в душата си се гаврят с него – подозрителност, която той съзнаваше и която още повече разраняваше болката му.
Людмил СТОЯНОВ
Все повече и повече стартирам да обичам хората. Особено тези, които страдат, които са беззащитни.
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
… А той е останал все подобен, какъвто го оставихме – там, някъде, горе, над нас - млад, въодушевен, злополучен и прелестен – недокоснат от времето, както и стиховете му. И за нас съвременниците в часовете на съмнение и на ужас стига единствено да призовем в съзнанието си лъчезарния облик на този младеж, с цел да събудим още веднъж вярата в себе си и в бъдещето на народа, който го роди.
Константин КОНСТАНТИНОВ
Най-добре се усещаше той на писмената си маса (когато имаше такава), уединено с мислите и креативните си мечти.
Людмил СТОЯНОВ
В сърцето си като в иконостас съм скътал облика на мама.
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Той обичаше доста да върви под дъжда, без чадър. Когато завалеше мощен дъжд, той постоянно излизаше и късно по-късно се връщаше влажен до кости. Особено обичаше да върви под ромона на дъжда по железопътните линии.
Йордан ТОДОРОВ
Аз мисля господа, че по-скоро ще мине камилата през иглени уши в сравнение с те да влязат в царството небесно. Защото греховете им към тази страна са толкоз огромни, че несъмнено Данте не би знаял в кой кръг на пъкъла да ги постави. Вижте тези физиономии на бакали, талигари и касапи, и кажете могат ли те да бъдат ръководители на мисълта?
ДЕБЕЛЯНОВ за висшите служители от министерствата
Друг път с Димчо бяхме неволни очевидци на едно сборичкване в Градската градина в София. Той доста се затрогна от типа на потърпевшия и ми сподели доверително по-късно: „ Мико, аз доста обичам хората!... ”
Мария Григорова - ДЕБЕЛЯНОВА
Куршум, евентуално взривен, бе го блъснал отляво в долната част на корема и бе направил от дясната страна необятен, раздран отвор… Потърсиха у него бинт, само че не откриха. Един боец даде своя. Бинтът потъна в кръв. Поиска вода. Дадоха му. Едва можа да запита: „ Нали няма да умра? ” Някой, с цел да го ободри рече: „ Не бойте се, господин поручик, леко е. ” „ Ох, не е леко ” – отвърна той, отпусна се на земята и по-късно издъхна…
Тихомир ГЕРОВ
От „ Елегия за Дебелянов ”, автор-съставител Карол Николов, 1974 г.
Изображение: Портрет на Димчо Дебелянов ~ bulgarianhistory.org
