Умира Екзарх Стефан I
Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е върховен български православен свещеник и екзарх на Българската православна черква (1945—1948). Автор е на голям брой публикации, поуки, слова, речи, книги и други.
Роден е на 7 (нов жанр 19) септември 1878 година в ахъчелебийското село Широка лъка. Получава начално и главно обучение в родното си място (1886 – 1892), а III клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва Школата за запасни офицери в с. Княжево (дн. кв. на София), по-късно – духовната семинария (1893 – 1896) в Самоков като първенец и отличник на випуска. В интервала 1896 – 1900 година работи като преподавател в близкото до Широка Лъка село Солища. Член е на проведения от Вълчо Сарафов революционен комитет в Широка лъка.
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна черква. Като екзарх се опълчва на присъединяване на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си противоречие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна черква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 година е заставен да подаде оставка като български екзарх.
На 24 ноември 1948 година е интерниран в село Баня, Карловско. През идващите години той непрекъснато боледува. Светият синод му оказва известна помощ, само че отхвърля да му позволи да се върне в София, заявявайки през юни 1952 година, че той „ продължава нелегално да се смята Софийски митрополит и екзарх Български “, с което би провокирал в епархията „ редица разстройства “.
Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 година Погребан е в основната черква „ Успение Богородично “ на Бачковския манастир.
През 2003 година в родното му място Широка лъка е открит негов бюст-паметник. На тържествата по този мотив участват някогашният израелски дипломат в България Емануел Зисман, както и тогавашният дипломат Аврам Шарон, дружно с 43-ма техни сънародници от Израел. Аврам Шарон прави оценка заслугите на екзарх Стефан с думите: „ За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е знак на спасението, еманация на българската приемливост. Народът на Израел и евреите по целия свят в никакъв случай няма да не помнят това и ще са постоянно надълбоко признателни на своите спасители. “ Животът и заслугите на екзарх Стефан I дават мотив на Емануел Зисман в прочувственото си слово да съобщи: „ Ако хуманизмът беше аршин, България трябваше да приема Европа, а не противоположното. “
Роден е на 7 (нов жанр 19) септември 1878 година в ахъчелебийското село Широка лъка. Получава начално и главно обучение в родното си място (1886 – 1892), а III клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва Школата за запасни офицери в с. Княжево (дн. кв. на София), по-късно – духовната семинария (1893 – 1896) в Самоков като първенец и отличник на випуска. В интервала 1896 – 1900 година работи като преподавател в близкото до Широка Лъка село Солища. Член е на проведения от Вълчо Сарафов революционен комитет в Широка лъка.
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна черква. Като екзарх се опълчва на присъединяване на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си противоречие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна черква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 година е заставен да подаде оставка като български екзарх.
На 24 ноември 1948 година е интерниран в село Баня, Карловско. През идващите години той непрекъснато боледува. Светият синод му оказва известна помощ, само че отхвърля да му позволи да се върне в София, заявявайки през юни 1952 година, че той „ продължава нелегално да се смята Софийски митрополит и екзарх Български “, с което би провокирал в епархията „ редица разстройства “.
Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 година Погребан е в основната черква „ Успение Богородично “ на Бачковския манастир.
През 2003 година в родното му място Широка лъка е открит негов бюст-паметник. На тържествата по този мотив участват някогашният израелски дипломат в България Емануел Зисман, както и тогавашният дипломат Аврам Шарон, дружно с 43-ма техни сънародници от Израел. Аврам Шарон прави оценка заслугите на екзарх Стефан с думите: „ За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е знак на спасението, еманация на българската приемливост. Народът на Израел и евреите по целия свят в никакъв случай няма да не помнят това и ще са постоянно надълбоко признателни на своите спасители. “ Животът и заслугите на екзарх Стефан I дават мотив на Емануел Зисман в прочувственото си слово да съобщи: „ Ако хуманизмът беше аршин, България трябваше да приема Европа, а не противоположното. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ